dolu
05_01
05_03
  Начало  |  Новини  |  Тур оферти  |  Самолетни билети  |  Каталог  |  Книга за гости  |  Реклама  |  За сайта
      Сряда, 27 Май 2020 г.
06
Континенти
Европа
Австралия и Океания
Азия
Антарктида
Африка
Северна Америка
Южна Америка
Държави
Анкета
Доволни ли сте от състоянието на плажовете у нас?

По-скоро да
По-скоро не
Не мога да преценя
   

Виж резултатите
Онлайн околосветско пътешествие
Online книжарница

Пътепис
Флаг   Киргистан
   Пътеписи | Статии | Оферти | Форум | Галерия  | E-магазин 

  Покривът на света
  Публикуван от admin на 10 Март 2008 г.
  Този пътепис е прочетен 5578 пъти, рейтинг: 4.96

  

    "Бури, мъгли, сняг - всичко това понякога ще ти досажда. Мисли тогава за всички, които са ги изпитвали преди теб и си кажи простичко: щом други са ги постигали, това винаги може да се постигне."
    Антоан дьо Сент Екзюпери, "Земя на хората"
   
    Руският самолет на Киргизките авиолинии тежко докосва със стоманените си крака пистата в Бишкек - столицата на Киргизстан. Тук завършва първата част от пътя ни от София до Базовия лагер. Потъваме в хладната вечер - заслужена отплата за горещината на четиричасовия полет. Но не времето е това, което обгръща мислите ни. Защото ние стъпваме по земята на Азия и вървим към една Велика планина, която Човекът е нарекъл Покривът на света.
   
    Азия не е само Великата китайска стена, безбрежните сибирски поля и тайнствените индийски богове, но и континентът с най-голяма средна надморска височина. Осемкилометровите гиганти на Хималаите и Каракурум са мечта за всеки алпинист и пътешественик. Освен тези колоси, в Азия има и многобройни върхове с височина от 6000 - 7000 м. В планинската верига Тян Шан се намира и връх Хан Тенгри, откъдето вероятно започва най-древната история на българите. Но има една планина, чийто живот е свързан не само с конския тропот на свирепите ни предци, a и с развитието на българския алпинизъм. Па-мир - Покрив на света. За първи път български алпинисти идват тук през 1967 г. и успешно изкачват връх Ленин (7134 м). От тогава до днес Памир е мястото, където националните и клубните ни експедиции правят своите генерални репетиции преди да поемат към суровата Хималая. Нашата поява тук през лятото на 2003 г. също беше свързана с подготовката за изкачване на най-високия връх на планетата - Еверест (8848 м), планирано за тази година.
   
    Киргизстан е малка държава, скътала в сърцето си разнообразните чудатости на Майката Природа. Наред с изгарящата топлина на скалните й пустини, човек среща тук непристъпни планински върхове. Памир е разположен на южната киргизка граница и докосва с гърдите си териториите на Таджикистан, Узбекистан и Китай. Най-високите точки са връх Комунизъм (7495 м), връх Ленин (7134 м) и връх Корженевска (7105 м).
   
    Юли, 2003 г. Базов лагер (3800 м).
   
    В два часа през нощта стъпвам забързано по тревния килим на Ачик Таш (Открит камък). Звездното небе процежда тънка светлинна пелена, която превръща околните планински силуети в красива приказка. На половин час надолу остана допотопният микробус, който отказа да се справи с последните километри от безбрежното Памирско плато. Пътуването с него, накъсвано от чести повреди, бе интересно приключение - изгарящи горещини и живописни проходи, високи между 2000 и 3600 м н.в., дружелюбни и любопитни киргизи и непрестанни товаро-разтоварни упражнения. Сега обаче мечтата е вече реалност и аз започвам нов живот на Поляната с еделвайсите, където е разположен Базовият ни лагер. Наоколо погледът опира в скалните зъбери, в зелено, керемиденочервено и кафяво, във вековното тяло на Татко Памир. Сърцето тук препуска с ускорени крачки, според д-р Карина Сълова, резултат от надморската височина. А може би в тази велика тишина всяка минута е бяг и живот, които долу потътряме с години. В лагера чужденецът може да изпита едно ново удоволствие - да се докосне до красотата в душите на тези хора с усмихнати очи - киргизите.
   
    Киргизкият народ е мозайка от цветове. Градовете са разположени в плодотворни долини, но разрухата и крайната бедност царуват в тях. Подобно на всички бивши социалистически държави, и тук границата между богати и бедни е престъпно голяма. Милицията и тук е по-скоро разбойник, отколкото пазител на реда. Но това е само едно от лицата на тази страна.
   
    Духът на киргизите живее в планините. При едно от поредните прегрявания на микробуса на един стръмен превал (3600 м) ние за минути се озовахме в един друг свят. Бяхме заобиколени от сюрия дечица и любопитни млади хора. Те бяха една голяма усмивка. Дружелюбни и ведри, тези чергари с охота общуваха с нас - "натрапниците", прегръщаха ни и се радваха като при дълго чакана среща. Животът им напомня на живота на нашите предци - с идването на пролетта те товарят покъщнината на конете и идват тук, в планините. Построяват юртите си до някоя река и прекарват лятото и есента като част от биологичното равновесие на тази планета. Начинът, по който общуват, лекотата, с която намират общ език, ги отличава от техните сънародници в градовете, както и от нас самите. Те не умеят да четат, нито да пишат, нямат представа каква е надморската височина на техните планини, но прекрасно знаят кои са българите и нито веднъж не попитаха защо сме тръгнали нагоре. Възприемаха ни като роднини, напуснали своите зимни поселища преди много години, които сега, зажадняли за дом и минало, се завръщаха в мястото, на което принадлежат.
   
    24 юли 2003 г.
   
    Вървя към слънцето може би така, както е вървял към него и първият човек - пречистен. Зад мен останаха последните възвишения, покрити с керемиденочервено и зелено. Превалът на пътешественика (4100 м н.в.) е врата към друг свят - на лед, сняг и бури. Оттук започва Горната земя - сурова, жестока и справедлива. Ледникът Ленин, по който сега крачим уверено, е обгърнат от възвишения и набразден от пукнатини - пропасти, дълбоки десетки метри. Повишената радиация, умората и новата надморска височина ми докарват първите признаци на височинна болест - главоболие и апатия. А трябва да се достигне предният Базов лагер (4400 м) и да се живее и работи в него през следващите 15 дни. Пред мен, на ръка разстояние и отдалечен на дни път, е върхът, непристъпен и привлекателен.
    Мястото на лагера е покрито с камъни над вековния лед, отдалечено е от опасните лавинни склонове на околните върхове и предлага незаменимия комфорт на течаща наблизо река.
   
    Изкачването на пик Ленин не се счита за особено трудно в алпийските среди. Този връх се числи към "лесните" седемхилядници. Маршрутите към кота 7134 не изискват сериозно катерене, нито боравене с многоброен инвентар. Затова всяка година по склоновете му шетат много и различни експедиции. Но има и друга страна на медала. През 1975 г. на слизане от върха, при страшна буря, от изтощение и студ загива целият женски национален отбор по алпинизъм на СССР. Осемте жени, изкачили преди това вр. Корженевска (7105 м), са били изключително подготвени и с амбиции за Хималаите. През лятото на 1990 г. върху лагер 1 (5200 м) пада огромна лавина, предизвикана от земетресение, която погребва повече от 40 алпинисти от различни страни. Там, където лагерът е бил построяван десетки години.
   
    "Лесният" връх обаче не е коварен. Не се опитва да те смачка и унизи. Опасностите са навсякъде - дните са изпълнени с вятър, студ и мъгли, а нощите - огласяни от рева на падащи лавини. Но това е нравът на Планината - тя говори с нас, и ако ние се научим да я разбираме, ще можем да оцеляваме. Дори когато убива, планината никога не напада в гръб.
   
    След няколко дни на аклиматизация идва моментът да тръгнем към лагер 1. Сега той се организира на 5400 м н.в., малко над предишното място. Движението към тази кота е борба преди всичко със собствената физика - умората, тежките раници, лошото време, което ни налага да вървим през мъгла и вятър. Стъпка след стъпка напредваме през тази бяла Северна стена като през омагьосана приказка. Тишината и слабата видимост ни създават усещането, че опасността дебне около нас и всеки миг ще се нахвърли върху ни. Тежко повтарям крачките на предния в колоната, завързан за него като за пристанищен кей, който дава спокойствие на обрулена от ветровете шхуна. Алпийското въже е връзка между два живота и шанс за всеки от тях да се съхрани не само физически. То дава смисъл на риска и развива в нас позабравеното усещане за принадлежност към единството между Човек и Природа.
   
    След два дни в лагера тръгваме към последните палатки на кота 6100 м с надежда на другия ден да атакуваме върха. Вечерта посрещаме част от състава, изкачили успешно върха, и затваряме очи с мисли за Нашия ден.
   
    За съжаление утрото не е благосклонно към устрема ни - вятърът се засилва с всяка измината минута, а видимостта е сведена до минимум, снегът бавно затрупва поривите ни. Принудени сме да чакаме по-добро време. Търпението е първото, на което се научаваме тук. Силната физика и волята са предпоставки за успех, но каже ли веднъж Природата "Не!", трябва да сложиш юзда на амбициите си. На височина 6100 м над морското равнище дните са дълги и изпълнени с борба. Ниското налягане и разреденият въздух правят всяко движение бавно и мъчително. Тук няма пълно възстановяване, нито лека работа. Животът в лагера прилича на пребиваване на чужда планета без атмосфера - укрепваме снежните стени около палатките, бавно, с чести почивки изминаваме разстояние от стотина метра, за да не спираме да се движим. Само мислите ни слизат бързо надолу - към неизразените чувства, непоисканите прошки и неосъществените мечти. Течностите тук са живот - сокове, чай, супи. Те дават отпор на обезводняването, което сухият и студен въздух води след себе си. Изтощението не се компенсира и всеки ден се натрупва, бавно като зла болест, в мускулите ни. Три дни и четири нощи при непрестанен снеговалеж, вятър и мъгла, на крачка от мечтата ни, в сърцето на Памир.
   
    Има моменти, когато ти идва да виеш от безсилие и болка, не искаш да повярваш, че това, за което си мечтал, ти се е изплъзнало за секунди. Но една японска поговорка гласи: "Върни се, за да отидеш" - тръгни назад, за да те има и утре. След дни на борба сега ни се налагаше да отстъпим, защото бяхме разбрали знаците на майката природа: Сега не беше нашият час.
   
    Пред нас остана последното изпитание - да слезем до Базата, минавайки през лавинните склонове на Ленин, през мъглата и студа, с последните сили, останали след тези дни на щурмовия лагер. И който казва, че алпинизмът е спорт за самотници, меко казано - не е в час. Тук човек би могъл да оцелее сам, да изкачи върха и да слезе невредим. Но това, което отличава тази дейност от всички спортни прояви, е взаимопомощта, саможертвата за другия, готовността да живееш и за още едно сърце.
   
    12 август 2003 г.
   
    Краят на експедицията. Поляната с еделвайсите е отново върната на майката природа. Багажът ни е струпан до камионите и очаква часа на тръгване. Само смачканата трева подсказва, че тук през последния месец са слизали мислите ни за спокойствие и почивка. Сега идва ред на снега, който ще остави своя пост по върховете, за да възстанови нарушеното равновесие. За нас остава моралното задължение да не оставяме следи от нашата "цивилизационна мощ", за да оцелее красотата тук...
   
    Последни товари, снимки за спомен, раздяла със сърцето на тази планина - киргизите. Напускаме обширното памирско плато. Изминаваме последните километри по прашните пътища на Киргизия. За последен път махваме с ръка за сбогом на нашите кръвни братя от прародината Азия. Самолетът ни приютява в стоманеното си тяло, за да се родим отново на българска земя, за да прегърнем сърцата, които в страх за нас преживяваха дните от последния месец, и да целунeм устните, чиито вкус ни бранеше от вледеняващия вятър. Да се върнем при своите, там, където принадлежим, но по-други, уязвими и богати.
   
    Много неща могат да се изпишат за Киргизстан и всичко ще бъде малко и незавършено. Защото човек върви през този свят, обречен никога да не стигне края на пътя. За да остане смисъл за следващите поколения, за да имат и децата му своите открития, недокосвани от никой преди тях.
   
    През лятото на 2003 г. аз не успях да изкача своя първи седемхилядник, нито блеснах с някакви особени рекорди и постижения. Но в снеговете на Памир открих своя истински образ, изчистен от делнични пресилени възторзи и безсмислени тревоги. Ако е истина, че човек навсякъде научава по нещо, за да се усъвършенства, то аз научих следното от тази планина - красотата е разтворена навсякъде около и в нас - в очите на хората, в навиците на природата, във всяко едно състояние на духа. Разумът, който ни отделя от животните, е основният ни коз в борбата на тази планета и наша е мисията да не нарушаваме биологичното равновесие.
   
    Човешките възможности са неограничени. Духът превъзмогва физическата немощ, а волята тласка уморените клетки напред. На места като тези човек разбира думите на Гийоме, казани при щастливото му избавление след нечовешка борба за живот в суровите Анди: "Това, което направих, кълна ти се, никое животно не би могло да направи." Затова нека проумем какво ни дават хората около нас, какво получаваме от природата и защо наричаме себе си "най-висшите същества" на тази планета. За да има и след нас вековни гори, сурови планини, бистри езера и усмихнати хора, които да обичаме!
   
    Автор: Иван Ненков
    сп. Усури

мдс Чнтгвнт "нтжнт" гмдс Чнтгвнт "нтжнт" г

Дайте Вашата оценка за този пътепис


Коментари
  Все още няма добавени коментари!
  Всички полета са задължителни!
  Направете своят коментар:    
   Подател:*
 Код за оторизация:
*
Код за оторизация



Изпрати на приятел  Разпечатай   



[Назад] [Начало] [Горе]

Цитирането на материали от ОколоСвета.com е свободно
и става след посочване на източника им!


Раздели
Планински туризъм
Международни екскурзии
Екскурзии в България
Морски туризъм
Селски туризъм
Хоби туризъм
Археологически туризъм
Уикенд

Пешеходен туризъм
Ученически / Ваканционен
Почивен туризъм
Оздравителен / балнеоложки
Екстремен туризъм
Екотуризъм
Ботанически туризъм
Фото туризъм

Ловен туризъм
Винарен туризъм
Културен / фолклорен
Обучение
Недвижими имоти
Празнични пътувания
Конгресен туризъм
Пещерен туризъм


Изгодни резервации на самолетни билети до Киргистан
Цени на билети до Киргистан
Избрахме за вас...
Фотогалерия
Нашето предложение...

www.OkoloSveta.com - Пътепис | Азия | Киргистан | Покривът на света
  Приятели: Idi.bg | Хотели | Bultourism.com | ЗаХотелите | Силистра Online | Казанлък.com | Online Калкулатори | Списание за туризъм | MyHoliday.bg | Сандански.org | БГсервизи.info | 
 "3 мекс" EООД, 2007 - 2020. Всички права запазени!
e-mail: info@okolosveta.com