dolu
05_01
05_03
  Начало  |  Новини  |  Тур оферти  |  Самолетни билети  |  Каталог  |  Книга за гости  |  Реклама  |  За сайта
      Четвъртък, 09 Април 2020 г.
06
Континенти
Европа
Австралия и Океания
Азия
Антарктида
Африка
Северна Америка
Южна Америка
Държави
Анкета
Доволни ли сте от състоянието на плажовете у нас?

По-скоро да
По-скоро не
Не мога да преценя
   

Виж резултатите
Онлайн околосветско пътешествие
Online книжарница

Пътепис
Флаг   Литва
   Пътеписи | Статии | Оферти | Форум | Галерия  | E-магазин 

  Вилнюс: Културна столица между флуксус и социализъм
  Публикуван от admin на 14 Юни 2009 г.
  Този пътепис е прочетен 2502 пъти, рейтинг: 4.20

  

    В момента, в който повдигам металното езиче на перфоратора в автобуса от летището към центъра и то казва щрак на билета, напрежението от непознатото се изпарява. Перфораторът, съвсем същият като в тролея по "Раковски", говори моя език и това ме окуражава да си поговоря със шофьора.
    От двете ми приятелки – Аня, радиожурналистка от Любляна, и Агата, главна редакторка на варшавско списание, единствено аз говоря руски и се ориентирам с дупченето на билетите. Целта на нашето пътуване е Вилнюс, който тази година си поделя с австрийския Линц честта да бъде европейска културна столица. Двама белгийци, пишещи за фламандско туристическо списание и привлечени от европейската тема, също са се качили в автобуса, за да усетят локалната атмосфера. Докато ние им обясняваме, че ни очаква среща с организаторите на годишната програма, те ни дават адресите на няколко бара и партита, залегнали в техния културен маршрут. И така малката ни медийна група се оказва в центъра – е, не на света, но поне на литовската столица. Население: близо половин милион пъстро смесени литовци (58%), поляци (19%), руснаци (14%), евреи, белоруси, украинци и други.
   
    Първото впечатление е от непропорционално голямото количество църкви от различни епохи и религии. Преобладават бароковите. През 1994 ЮНЕСКО обявява стария град за световно културно наследство. Ауксе, нашата литовска домакиня, ни разказва по-късно, че когато градът бил основан през ХІV век от рицаря Гедиминас – основен национален герой, той поканил граждани от всички краища на Европа. Те изградили храмовете си в близост един до друг и градът се превърнал в пресечна точка на католическата и православната религия, на юдаизъм и ислям – точно като на Балканите, но без взривоопасните емоции.
    Бледожълтите тухлички на триетажните сгради по главната улица "Гедимино" са част от един умален вариант на "Невски проспект", който води не към Зимния дворец, а към Катедралата и площада до нея с паметника на Гедиминас. Едно провинциално спокойствие и безвремие се е опънало над следобеда.
   
    Отнема ни известно време, докато открием някакви признаци на европейската културна столица. Привлечени от зеленото лого пред една галерия, попадаме на откриването на изложба на австрийски дизайн. Футуристични мебели, електроника и кухненски уреди отдалечават пространството на галерията на стотици години от заобикалящия ни средновековен град.
    Логото на културната столица е подчинено на флуксус стилистиката. Нищо не е случайно: въпреки че винаги съм свързвала флуксус с Ню Йорк, се оказва, че един от основателите на "течното" движение (лат. flux - течение) – Джордж Мачунас – е литовец. В края на 50-те Мачунас започва да експериментира с американския композитор Джон Кейдж. Посоката е заличаване на границите не само между различните изкуства, но и между артист и публика. Близо половин век по-късно във Вилнюс преоткриват антиизкуството на неодадаистите и организират програма от пърформънси, четения, концерти и изложби, в които може да се включи всеки. Без ограничения, без граници, спонтанно и свободно.
    От авангардно движение флуксус е превърнато в инструмент за европейска интеграция, финансиран със средства на Европейската комисия. Малко плашещо изплува асоциацията с късния авангард на Маяковски и изкуството му като инструмент за една друга пропаганда.
   
    Първата съветска окупация в Литва е 1940-1941, а втората - от 1944 до 1990. За това време напомнят не само архитектурните примери на социалистическия реализъм извън стария град (като скулптурите на моста "Жалиасис"), но и сървайвъл драмата в съветски бункер "1984". По принцип в бункера на 25 км извън Вилнюс и на 5 метра под земята се предлага двучасова реалити програма. Тази година специално се предлага нов 24-часов вариант: туристите стават "съветски граждани", като се разделят с фотоапаратите и мобилните си телефони и получават униформени работнически дрехи. Следва съветска закуска, слагане на противогази, спиране на тока за неопределено време и други "забавления". Актьори с немски овчарки се грижат за автентичността на сценките. Целта на проекта е чрез ГУЛаг туризма посетителите да се сбогуват окончателно със съветското минало, възможната носталгия и симпатии към тоталитаризма.
   
    Идеята да се живее под земята не е откритие на студената война – под целия стар град съществува паралелно пространство от катакомби. Под доминиканската църква "Св. Дух", под бернардинската църква, под Катедралата все още има саркофази с реликви отпреди шестстотин години. Други от подземията се използват от живите, както например в ресторант "Жемайчей". Ауксе ни препоръчва литовска кухня за начинаещи: традиционни картофени специалитети, пълнени с кайма "Диджкукулей", за по-лесно представени на като "Цепелини", и домашно приготвена "жива" бира, която за съжаление датчаните от съседното подземие са изпили преди малко. ("Алус" е друга важна дума, която означава бира.)
    Литовският език заедно с латвийския принадлежи към балтийските езици, отделили се от балто-славянските. Вилнюс идва от името на река Вилна и означава малка вълна. В литовския няма среден род, но това се компенсира с двойствено число, седем падежа и пет склонения на имената. Лексиката е близка до санскрит и латински. Населението над 35 години говори свободно руски, а по-младите – полски и английски.
   
    Зад Катедралата Вилна се влива в река Нерис, която разделя града на две части – южно остава стария град, а на северния бряг е модерното сити. В офиса на културната програма ни очакват организаторите Роландас Квиеткаускас и Сандра Адомавичуте. Те са си поставили за цел тази година, в която Литва празнува и хилядагодишен юбилей, поне още 3% от европейците да научат къде се намира Вилнюс и на коя държава е столица. (Проучване от миналата година показало, че 40% от гражданите на Европа нямат идея коя е литовската столица.) Между визията за проекта и реалността финансирането е намаляло близо наполовина, особено след като литовските авиолинини flyLAL – основен спонсор и превозвач – са фалирали в края на януари. Въпреки всичко Сандра и Роландас са оптимисти и подготвят кулминацията на програмата за нощта на 20 срещу 21 юни под мотото "Нека да е нощ". Това ще е контрапункт на новогодишното откриване на тържествата със светлинно шоу на Герт Хоф (сценографът на Rammstein, който освети и площад "Батенберг" при влизането на България в ЕС). В най-кратката лятна нощ ще бъде открита Националната художествена галерия, площадите ще се превърнат в сцена за танци, а в църквите ще звучи класическа и рок музика.
    Обратно по брега на Нерис стигаме до Арката на брега, известна повече като "Тръбата". Това е първата от трите скулптури по реката, предизвикали неочакван обществен скандал.
   
    Проблемът е не толкова в парите – едва 0.1% от бюджета на културната столица, а по-скоро в разбирането какво е общо пространство, какво е изкуство и за кого е предназначено то. След множество протести е взето временно решение арката да остане до края на годината.
    Скулптурата на популярния художник Владас Урбанавичус представлява конструкция от метални части, наподобяваща профила на брега на реката. Индустриалният стил би трябвало да си кореспондира с близкия Музей на енергията и павилиона Култфлукс. Но кореспонденцията явно е твърде плътна: отдалеч, а и отблизо скулптурата прилича просто на част от инфраструктурата на града.
   
    Подминаваме Woo – тукашният Blaze. Малките улички стават още по-малки и по-тъмни. В мазето на една кооперация без реклама или определено име се случва някаква инсталация на Мигриращата художествена академия. Аня вече взима интервю, Агата си е полегнала на червен диван с хиляди възглавници. На чаша абсент в два след полунощ Ауриел от Буенос Айрес, всъщност от Огнена земя, ми разяснява колко зависими от тока са видеоинсталациите. Говори толкова разпалено, че всеки момент очаквам да започне да ходи на ръце.
    Час по-късно навън вече е светло.
   
    Автор: Ирина Лазарова
    capital.bg

Снимка 1Снимка 2
Снимка 3Снимка 4

Дайте Вашата оценка за този пътепис


Коментари
  Все още няма добавени коментари!
  Всички полета са задължителни!
  Направете своят коментар:    
   Подател:*
 Код за оторизация:
*
Код за оторизация



Изпрати на приятел  Разпечатай   



[Назад] [Начало] [Горе]

Цитирането на материали от ОколоСвета.com е свободно
и става след посочване на източника им!


Раздели
Планински туризъм
Международни екскурзии
Екскурзии в България
Морски туризъм
Селски туризъм
Хоби туризъм
Археологически туризъм
Уикенд

Пешеходен туризъм
Ученически / Ваканционен
Почивен туризъм
Оздравителен / балнеоложки
Екстремен туризъм
Екотуризъм
Ботанически туризъм
Фото туризъм

Ловен туризъм
Винарен туризъм
Културен / фолклорен
Обучение
Недвижими имоти
Празнични пътувания
Конгресен туризъм
Пещерен туризъм


Изгодни резервации на самолетни билети до Литва
Цени на билети до Литва
Избрахме за вас...
Фотогалерия
Нашето предложение...

www.OkoloSveta.com - Пътепис | Европа | Литва | Международни екскурзии | Вилнюс: Културна столица между флуксус и социализъм
  Приятели: Idi.bg | Хотели | Bultourism.com | ЗаХотелите | Силистра Online | Казанлък.com | Online Калкулатори | Списание за туризъм | MyHoliday.bg | Сандански.org | БГсервизи.info | 
 "3 мекс" EООД, 2007 - 2020. Всички права запазени!
e-mail: info@okolosveta.com