dolu
05_01
05_03
  Начало  |  Новини  |  Тур оферти  |  Самолетни билети  |  Каталог  |  Книга за гости  |  Реклама  |  За сайта
      Сряда, 20 Март 2019 г.
06
Континенти
Европа
Австралия и Океания
Азия
Антарктида
Африка
Северна Америка
Южна Америка
Държави
В сайта
  Форум:422
  Статии:516
  Оферти:138
  Новини:823
  Снимки:2037
  Каталог:231
  Пътеписи:949
  Конкурси:6
  Книжарница:10
  Потребители:3783
Анкета
Доволни ли сте от състоянието на плажовете у нас?

По-скоро да
По-скоро не
Не мога да преценя
   

Виж резултатите
Онлайн околосветско пътешествие
Online книжарница
RSS Feeds
RSS Feeds
  Новини
  Оферти

Пътепис
Флаг   Мароко
   Пътеписи | Статии | Оферти | Форум | Галерия  | E-магазин 

  Мароко - Корабите на пустинята
  Публикуван от krasi46 на 29 Април 2007 г.
  Този пътепис е прочетен 5648 пъти, рейтинг: 5.67

  

    Живяхме и работихме 4 г. в гр. Сафи, град, разположен на брега на Атлантически океан и известен с изработката на красиви глинени съдове. Имахме голямо желание да посетим пустинята Сахара и го осъществихме по маршрут, избран от самите нас: тръгване от гр.Сафи, после по брега на Атлантически океан на юг през гр. Ессауира до гр. Агадир, от там на североизток през гр. Тарудант, високите Атласки планини, гр. Уарзазат, по течението на най-голямата пресъхваща река Дра с дължина 1000 км., гр. Загора и последният град преди оазисите Тагунт /виж снимката с маршрута/, после завръщане през Високите Атласки планини в подножието на връх Тубкал /4165м./, Маракеш и отново Сафи. Едно пътуване, изпълнено с много рискове и приключения.
    ... Пътувахме притихнали. Някакви странни вибрации се носеха в пространството. Температуата бързо се повишаваше. Далече в синьото небе се издигаха огромни черни облаци. Дърветата и храстите ни гледаха застрашително, а надвисналите над пътя сивокафяви каменни блокове се явяваха естествен декор на спускащия се към пустинята планински масив. И изведнъж всичко наоколо потъмня. Вятърът се усили и от почернелите облаци като от огромна фуния започна да се изсипва фин пустинен пясък. Пътят загуби своите очертания , земята и небето се сляха в едно. Въпреки уплътненията на колата, пясъкът проникваше отвсякъде. Задушавахме се. Температурата на колата беше в червения участък. Спряхме. Поставихме кърпи на лицата си. Всичко се въртеше в някакъв неописуем хаос. А бяхме само на 20-30 км. от един от предпустинните градове -Тагунт. И сега си спомням този вечно покрит с пясъци град, известен със сбирката си от стари арабски ръкописи , изписани върху кожени листове със златни букви.Пясъчната буря/сироко/ продължаваше. Седяхме онемяли и ужасени, а двадесетте изминали минути ни се сториха денонощие. После потеглихме маскирани отново по пътя, придобил широчината на козя пътека. Заедно с пясъка започнаха да прехвърчат и сивокафяви дъждовни капки. Настъпващият вечерен мрак се сля с бошуващата буря, а светлините на фаровете се губеха като в гъста мъгла. Колко ли пъти спирахме и потегляхме. Така най-обширната пустиня на земятa се забавляваше с нас.
    Северна Африка - Мароко, Алжир, Тунис, Либия - колко ли българки като мен са почуствали гневът и диханието на пустинята Сахара, която е част от всяка една от тези страни.
    На площ от над 7 млн. кв. км. и население главно арабо - бербери се е разпростряло най-голямото пясъчно море, което през деня се нагрява до 80 градуса, а през ноща се охлажда до 10 градуса. Рядко падащите дъждове не дават възможност на реките да текат повече от няколко часа, а дъжд може да не пада с години. И все пак има прекрасни оазиси, където водата се измъква от 100-150 метрови кладенци от постоянните обитатели - номадските племена, чийто лица са набраздени от изсушаващите пустинни ветрове шерга и сироко. В пустинята Сахара се срещат хиени, чакали, хамелеони, много насекоми и паякообразни, птици, около 60 вида бозайници и гризачи, приспособени да живеят дълго без вода. Растителността там, където може да се развива е предимно от многогодишни устойчиви растения с огромни корени и кратка вегитация. Опитахме плодовете на кактусите - много семки, които не се ядат и вкус на пъпеш с ананас. В пясъците можеш да настъпиш и скорпион, чието убождане води до сигурна смърт и един такъв пазя в къщи.
    Най-удобно време за посещение на пустинята е ранна пролет или късна есен. Тогава температурите са сравнително поносими и рисковете по-малки. И никога не трябва да се забравя водата. Въпреки опасностите, които крие, пустинятя винаги е привличала не само любителите на екстремни изживявания, но и специалистите, работещи в Северна Африка. Двама от тях бяха открити мъртви, пили вода от резервоара на колата си, вода, смесена с антифриз. Жаждата под огнените слънчеви лъчи е непоносима.
    Панорамният път до гр. Ессауира ни караше да тръпнем от въхищение, а корковите и кедрови гори ни напомняха, че градът се слави с красиво изработени предмети от корените на кедъра и туята, които в съчетание с бялото лимоново дърво добиват типичен ориенталски вид. Ессауира е град на дървото, среброто и кожите. Тесните каменни улички, преплетени една в друга и десетките магазинчета и работилнички в центъра на града неволно те задължават да купиш нещо. А гр.Ессауира /Ас Суайра/ е наистина красив и привличащ хиляди туристи от цял свят. Малко след града, по пътя за Агадир, се виждат десетки "фабрики" за зехтин. Камила, със завързана на очите си кърпа, обикаля цял ден, движейки огромно колело, което в съчетание с няколко допълнителни съоръжения превръща тонове маслини в зехтин. Първобитно и забавно, но необходимо при скъпата ел. енергия. А и за арабина камилата е всичко: двигателят, млякото, вълната, месото, та дори и парфюма.
    От курортният град Агадир, известен с десетките си хотели и красиви околности, поехме към гр. Тарудант, разположен в подножието на Висок Атлас. Малкото разстояние изминахме неусетно. Само многобройните пясъчни навявания ни напомняха за наближаващата пустиня, а многобройните палмови насаждения по течението на река Сус ни подхранваха с едри и много сочни фурми.
    Трудно беше пътуването през Атласките планини от Тарудант до Уарзазат. Голите скали напомняха на типична лунна повърхност, а непрекъснатите изкачвания и слизания до гр. Загора те карат да се чувстваш прашинка в пространството. В Загора пристигнахме вечерта. От далеч градът с нищо не напомняше за своето съществуване. Липсваха рекламите, осветлението, шумът. Само монотонните звуци от джамията срещу хотела, който бяхме избрали, ни напомняха, че вече сме пристигнали. Ниските, най-често едноетажни сгради, изработени от пясък и глина, създават впечатление за разрушени крепостни стени, а мизерното хотелче, в което пренощувахме, показваше, че броят на туристите, пътуващи в тази посока, не е голям.
    Град Тагунт е само на 30 км. от Загора. Рано сутринта жителите му все още спяха между глинените му стени, когато, като по даден знак се разнесоха ревове от "корабите на пустинята" - камилите. Те сякаш предупреждаваха за поредното потегляне към вътрешностите на Сахара. Това е единственият и най-сигурен транспорт до оазисите, малки и недостъпни за всеки. Върху указателните знаци в гр. Тагунт е нарисувана камила, а срещу нея е посочено населеното място и времето, за което се стига до него. Имаше от 5 до 55 дни. Излизането от градчето към пустинята е доста трудно, а до първия оазис води път, покрит с дребни камъни, път, по който се отправихме и ние. Не срещнахме нито една кола, а пясъчните навявания ни създаваха допълнителни трудности. Горещината ставаше непоносима. Термометърът показваше 55 градуса. Наближавахме оазиса, но новообразувалата се пясъчна дюна върху пътя сложи край на по-нататъшното ни пътуване. Нямаше песъкорини. Слязохме.
    Ефектът от безмълвието на пустинята е феноменален. Имах чувството, че не съществувам. Потискащата неземна тишина сред купища от пясък създава чувство за неизвестност и безвъзвратност. Има нещо свръхестествено. До оазиса не достигнахме, но направихме редица снимки, напълнихме по една торбичка фин пустинен пясък и потеглихме обратно. Предстоеше ни още едно изпитание - преминаване на Атласките планини в подножието на връх Тубкал по посока Маракеш. Криволичещият път до Уарзазат уморява и най-опитните любители на пустинни изживявания. Ужасен преход- липсата на каквато и да е растителност, неосигуреният път и дълбоките пропасти караха мъжът ми Златко да взема завоите със затворени очи. А там горе на върха, оранжево-червената луна, ни караше да тръпнем в очакване на големия град Маракеш. Едно екстремно изживяване, което мъжът ми се зарече да не повтори никога. Докога ли?
    Част от този пътепис и още за Сахара и Кралство Мароко можете да прочетете и на адрес:
    http://zlatko6666.blog.bg

Добави във Facebook   


Маршрутът на пътуването до пустинята СахараМаршрутът на пътуването до пустинята СахараПустинята Сахара- има нещо свръхестественоПустинята Сахара- има нещо свръхестествено
Фабриката за маслиниФабриката за маслиниКорабите на пустинятаКорабите на пустинята
През Атласките планиниПрез Атласките планиниТарудант, Уарзазат и указателна табела в ТагунтТарудант, Уарзазат и указателна табела в Тагунт

Дайте Вашата оценка за този пътепис


Коментари
bulmar
Нерегистриран
2015-11-26 00:49:55
  Сафи е голям производител на рибни консерви...В добрите си година над 25 фабрики обработваха сардина, скумрия ,тон и аншоа. Ессауира е известна още като град на Евреите и бивше Португалско пристанище от което са тръгвали кервани с камили на дълъг поход през пустинята до Тумбукту в Мали...Основният обект на търговията е била солта..А Агадир е сравнително модерен град,които е бил напълно разрушен от земетресение пре70 години и застроен отново. Напоследък се е слял със съседните градове Инезган и Аит Меллул и наближава 1 000 000 жители.Между Агадир и Ессаоуира се намират арганови гори от плода на които се добива Арганово масло. Там на брега на морето са и едни от най-вкусните лангусти..

  Всички полета са задължителни!
  Направете своят коментар:    
   Подател:*
 Код за оторизация:
*
Код за оторизация



Изпрати на приятел  Разпечатай   



[Назад] [Начало] [Горе]

Цитирането на материали от ОколоСвета.com е свободно
и става след посочване на източника им!


Раздели
Планински туризъм
Международни екскурзии
Екскурзии в България
Морски туризъм
Селски туризъм
Хоби туризъм
Археологически туризъм
Уикенд

Пешеходен туризъм
Ученически / Ваканционен
Почивен туризъм
Оздравителен / балнеоложки
Екстремен туризъм
Екотуризъм
Ботанически туризъм
Фото туризъм

Ловен туризъм
Винарен туризъм
Културен / фолклорен
Обучение
Недвижими имоти
Празнични пътувания
Конгресен туризъм
Пещерен туризъм


Изгодни резервации на самолетни билети до Мароко
Цени на билети до Мароко
Нашето предложение...

www.OkoloSveta.com - Пътепис | Африка | Мароко | Екстремен туризъм | Мароко - Корабите на пустинята
  Приятели: Idi.bg | Хотели | Bultourism.com | ЗаХотелите | Силистра Online | Казанлък.com | Online Калкулатори | Списание за туризъм | MyHoliday.bg | Сандански.org | БГсервизи.info
Спаси, дари на... Гласувайте за този сайт в БГ чарт Оказион за бебешки и детски стоки КнигИко.com - онлайн книжарница за бизнес, туризъм, ресторантьорство All Traveling Sites
 "3 мекс" EООД, 2007 - 2019. Всички права запазени!
e-mail: info@okolosveta.com