dolu
05_01
05_03
  Начало  |  Новини  |  Тур оферти  |  Самолетни билети  |  Каталог  |  Книга за гости  |  Реклама  |  За сайта
      Понеделник, 26 Август 2019 г.
06
Континенти
Европа
Австралия и Океания
Азия
Антарктида
Африка
Северна Америка
Южна Америка
Държави
В сайта
  Форум:422
  Статии:518
  Оферти:134
  Новини:829
  Снимки:2038
  Каталог:231
  Пътеписи:949
  Конкурси:6
  Книжарница:10
  Потребители:3787
Анкета
Доволни ли сте от състоянието на плажовете у нас?

По-скоро да
По-скоро не
Не мога да преценя
   

Виж резултатите
Онлайн околосветско пътешествие
Online книжарница
RSS Feeds
RSS Feeds
  Новини
  Оферти

Пътепис
Флаг   Мароко
   Пътеписи | Статии | Оферти | Форум | Галерия  | E-магазин 

  Парчета от Пътуването - Мароко
  Публикуван от admin на 19 Август 2007 г.
  Този пътепис е прочетен 3679 пъти, рейтинг: 4.69

  

    Беше тъмно и не можех да видя човека, с който говорех. Седяхме на килимите опънати на пясъка между шатрите, някъде зад нас останалата част от групата седеше на една дюна заедно с берберите и пееха няква песен. Човека срещу мен също е бербер, брат на някой от хората, които ни доведоха до лагера.
    Стареца и морето, много хубава книга. И ние сме като този старец, борим се с пустинята, но тя е по-силна от нас, трябва да я уважаваме и да се съобразяваме с нея, иначе няма да оцелеем...’. Питам го откъде е научил английски така добре, той ми казва, че извадил късмет, когато бил 15 годишен настанала голяма суша и неговото семейство се принудило да се премести от вътрешността на Сахара в покрайнините на оазис. Там имало училище, той се записал в него и учил ангийски. Баща му и останалата част от неговото племе все още живеят като номади някъде в Сахара... в далечината се дочуват странни напявания и музика, в селото на ръба на пустинята имало сватба, чуваше се чак тук. В пустинята нощем е много тихо, няма никакви шумове, казва ми бербера в тъмното, затова може да се чуе толкова надалече. Празнотата и тишината се запълват от далечни вибрации преди слънцето да изгрее и да изпепели всякакво желание да слушаме и мислим за тъмното пространство..
   
    Пустинята, ‘nothing’s quite the same after you’ve seen the desert, nothing’s quite the same after you’ve seen the desert…’ тази фраза се появява в главата ми на другия ден, след като се върнахме в Маракеш, ходим по улиците със Сергей и Куан, близо сме до онзи безумен площад с укротителите на змии, музиканти, знахари, продавачи, гадатели и откачалки. 8 часа в онзи микробус, летейки през жегата и напечените празни пустинни проходи и долини и сме обратно в края на жп линията, по която дойдохме чак от София.. Та фразата, тя се роди в слънчасалата ми глава, прекалено много възприятия за един ден имах, никога досега не съм бил на място, толкова различно от всичко останало, с което съм се сблъсквал досега. Всичко беше различно, хората, езика им, градовете им, селата им, природата , пейзажа наоколо, лунния пейзаж по пътя за Загора, и това слънце, което висеше над нас и от 7 сутринта не спираше да изгаря всичко.. nothing’s quite the same after you’ve seen the desert… А сега можехме да сме се разбили в дъното на някоя пропаст, лудият шофьор на микробуса ни дава малко повече газ отколкото трябва , спирачките отказват в неподходящия момент, микробуса ни полита от някой остър завой, помита барака със сувенири, минерали и фосили , заедно с мароканеца вътре, следва полет и 200 метрово падане, завършващо с врязване в покрива на някоя от онези къщи от ярко червена глина в долината някъде долу. Непрекъснато си го мислих това, докато карахме през онзи проход, забавлявах се от мисълта за това как непрекъснато избягваме полета, просто шофьора беше много добър, сигурно и със затворени очи можеше да го мине този път..
    Та бях слънчасал май, или просто безумно изморен, предишната нощ бяхме спали около пет часа, берберите ни събудиха преди изгрева с ментов чай(berber whyskey) , за да ни натоварят на камилите и да потеглим към селото преди да е станало прекалено топло за нас. Слънцето мързеливо изпълзя от изток на фона на прохода между планинините на хоризонта, който берберите наричат входа за пустинята ( Сахара на техния език значи просто пустиня..), оттам нататък започвало истинскоро море от пясък. Не издържах на друсането на камилите, оставаше ни още един час път и реших да походя. Беше към 7 сутринта, а слънцето вече беше почнало да ме удря отгоре. Вървях встрани от групата камили и просто се опитвах да не падна от жега, беше странна разходка по изгрев слънце наистина. Преминавахме покрай напоявани от канали градини с ментов чай и палми с фурми кирпичени ярко червени къщи в края на Загора. След 4 дена трябваше да сме в София, някак си, чакаше ни едно дълго пътуване на Изток. Къде съм по дяволите и как се озовах тук и как изобщо ще стигнем оттук дотам само с влакове, при това преди да ни е изтекла картата и без да спираме по пътя? Far out dude, far fucking out..
    Уви не мога да се върна назад и да си спомня всичко, което мина през главата ми на онова странно място, нещо като квантовия принцип на неопределеността се получава, ако съм някъде и се старая да запомня и запиша всичко, което ми се случва, няма да имам времето да ми се случи каквото и да е, ако пък се оставя на мястото и събитията, няма да имам ясни спомени от случката..
   
    11.07.2004 Танжер
    Прозореца на хотела е с изглед към минарето на джамия със зелен покрив, наоколо са къщите на старата част на града , а някъде на заден план е пристанището, на което пристигат фериботите от Испания. Европа е някъде в мъглата на хоризонта...
   
    Танжер е входа на голямата арабска лудница. Ориента ни удари още в купето на нощния влак за от Мадрид за Algeciras, където се возиха двама марокански дядовци и една баба. Говореха си на арабски за ужас на една испанка, а единия от двамата дядовци се държеше като циганин в нощния влак за Бургас, втора класа ( реже хляб и салам на вестник, уригва се мощно, хърка , заемайки три седалки, .. в три през нощта започва да се моли на глас).
   
    Фериботът беше претъпкан с марокански семейства, връщащи се за ваканция от Франция и Испания. Аз, Сергей и американеца Куан ( всъщност виетнамец) бяхме единствените туристи на борда. Заговорихме се е Куан и установихме, че имаме горе-долу еднакви планове за Мароко и решихме да пътуваме заедно. На терминала в Танжер ни пресрещна един мароканец и взеда ни превежда през тълпите към изхода от пристанището. Заяви, че бил правителствен служител и работата му била да се грижи за благото и сигурността на туристите. В първия момент не знаех дали да му вярвам, но пък той междувременно ни показа значка, а всички митничари и полицаи сякаш го познаваха, така че тръгнахме с него. Почна да ни говори общи неща за Танжер и пътуване из Мароко и каза, че ще ни заведе в един добър хотел. Преведе ни през разни тесни улички със съмнителни типове и излязохме на друга улица в старата част на града, медината, където е и хотела, в който се намирам докато пиша това. Разбира се оказа се, че той е по-скъп от това, което очаквах предварително , но някак си той сякаш не ни беше оставил с друг избор, освен да се настаним тук. После нашия нов ‘приятел’ ни поведе към някакъв ресторант с мароканска кухня, където май пак ни минаха, но пък кус-кус-а беше вкусен. Our friend реши да ни впечатлява с музикалните си способности и ни изпя summertime ( не знаеше, че моя кавър на това парче е голям хит в Бремен). След това отново взехме да се провираме през тайните улички на медината, в един момент навсякъде имаше магазини и всички искаха да ни продадат нещо. После our friend ни каза, че ще ни води на берберски неделен пазар ( Салам Алейкум), озовахме се в една многоетажна сграда претъпкана с персийски килими, веднага ни сервираха ментов чай и се опитаха да ни продадат килими ( наистина бяха много красиви, но нямах излишни 300-400 евро). Сергей имаше наблагоразумието да попита колко струва един от килимите, 10 минути по-късно след като му бяха показани около 10 различни килима, единия от които му го сгънаха, за да види колко е малък и колко лесно ще може да си го прибере в раницата, той успя да им обясни, че няма пари. Следващата спирка беше магазин за подправки и билки, показаха ни всякакви чудесии, накрая аз си купих някаква магическа подправка, която майка ми все още не се престрашила да използва. Продължихме да се провираме из тесните улички, наоколо имаше много магазини и всички искаха да ни продадат нещо, ризи, роби, гривни, барабани, и т.н. Яко алъш-вериш, а са много нахални и досадни. Един тип ме преследва 5 минути опитвайки се да ми продаде няква риза, на категоричното ми не той просто смъкваше цената и продължаваше да ме гони, накрая смъкна цената три пъти, аз му казах, че не ми харесва цвета на ризата и той хукна да търси друга, измъкнахме се... май предпочитам западната система с фиксирани цени и апатични касиерки.
   
    Някъде тогава вече бяхме напълно убедени, че нашия водач не е никакъв правителствен служител , ами е точно от онези типове, за които пътеводителя на европейския заблуден турист предупреждаваще, hustler… не че не ни помогна човека, ама можеше да не ни лъже и да ни мотае нагоре-надолу по магазините на негови хора. В крайна сметка му дадоха 30 дирхана ( имал 3 деца вкъщи, правителството само една значка му давало) и ни остави на мира. После отидохме на гарата на града в новата част, тълпите от мароканци връщащи се от плаж ( нямаше никакви жени разбира се) не спираха да ни зяпат. Новия Танжер е застроен с високи панелни блокове приличащи на долнопробни хотели на Слънчев бряг, крайбрежната улица има алея с анемични палми и много прах и мизерия наоколо.
   
    В медината минахме през площада Petit Socco, където са се мотали битниците през 50-те , после и хипитата. Алън Гинсбърг, Бъроуз, Керуак, Джими Хендрикс .. много пропаднало място ми се стори, сигурно едно време е имало някакъв дух, ама сега от него е останало просто един мръсен площад с мароканци и съмнителни европейци пиещи кафе.
   
    Та, засега Мароко е голяма лудница, по едно време ми писна да се бутам с мароканци, продаващи глупости и мароканки със забрадки и се върнах в хотела, и си затворих и заключих вратата, много ми дойде. Сергей и Куан отидоха да търсят бира , в медината не продаваха, напълно логично при положение, че сме в мюсулманска страна , а хотелската ни стая е на 10 метра от минарето на джамия, от което от време на време арабин крещи молитви през високоговорители. Културен шок в лека форма май ме хвана. Догодина искам да отида на някое диво място като Сибир, Хималаите, Мозамбик, Патагония, някоя голяма планина или пък Индия, там хората май са ми по-близкии разбираеми. А утре заминаваме за Фес.
   
    12.07 - 10 pm
    В 3 сутринта от джамията се разнесе зложеща молитва, доста неочаквано и шоково ме събуди, междувременно сънувах как на Витоша е заваляло много снят- паудър и бях тръгнал да карам ски...
   
    Сега сме във Фес, на входа на медината, която е доста голяма, за около час успяхме да минем от единия и край до другия. Лудницата тук е пълна, на входа група 15 годишни мароканци се опитаха да ни изнудяд да ни разведат из улиците на медината, единия от тях играеше ролята на лошия, който искаше да ни бие, друг ни спаси и ни каза, че тук е пълно с такива и само с него ще ни се размине боя. Адреналина ми скочи неимоверно, но сбиване с мароканец по средата на най-съмнителното място на света на което съм попадал не беше добра идея. Медината е затънала в арабското средновековие, тесните улици са пълни с дюкяни, магазинчета за всичко, мръсно е мирише на какво ли не ( липсваше само някоя кофа с лайна да излеят на улицата), няма никакви чужденци, освен нас тримата и още 5-6 други туристи с невярващи погледи, на които много се усмихвахме като ги срещнахме. Мароканците ни възприемат като източник на пари най-вече, подканят ни с погледи и жестове да влезем в магазините им, непрекъснато отказваме. Минахме покрай една голяма джамия, в полумрака на вътрешния и двор голяма група от хора беше коленичила и се молеше, наоколо просяци с деца гледаха отчаяно и протягаха ръце към нас, в малка странична улица потънала в мрак съмнителен тип гледаше към мен, не мога и да предполагам с какви тъмни дела се занимаваше там. Хотела ни е като остров на спокойствието в този океан от араби. От покрива му се разкрива невероятна гледка към лабиринтите от улици и тълпите хора по тях, виждат се няколко десетки минарета на джамии, на всеки няколко часа от тях се разнасят протяжните и зловещи молитви ( аалааах ааакбаааар, ааалааах....), слънцето бавно се спуска към планините на хоризонта, а въздуха е изпълнен с хиляди бързолети , които като обезумели се опитват да се нахранят с насекоми преди да се е стъмнило. Не съм сигурен дали мястото наистина е опасно и негостоприемно , или просто е толкова различно от всичко, с което съм свикнал в Европа, че просто съм загубил опора и сега залитайки се стряскам от всичко.
   
    Автор: Димитър Беров (marvin)
    снимки: Димитър Беров (marvin)

ТанжерТанжерЕкспрес Експрес "Маракеш"
Пустинен пеизажПустинен пеизажСело в пустинятаСело в пустинята

Дайте Вашата оценка за този пътепис


Коментари
  Все още няма добавени коментари!
  Всички полета са задължителни!
  Направете своят коментар:    
   Подател:*
 Код за оторизация:
*
Код за оторизация



Изпрати на приятел  Разпечатай   



[Назад] [Начало] [Горе]

Цитирането на материали от ОколоСвета.com е свободно
и става след посочване на източника им!


Раздели
Планински туризъм
Международни екскурзии
Екскурзии в България
Морски туризъм
Селски туризъм
Хоби туризъм
Археологически туризъм
Уикенд

Пешеходен туризъм
Ученически / Ваканционен
Почивен туризъм
Оздравителен / балнеоложки
Екстремен туризъм
Екотуризъм
Ботанически туризъм
Фото туризъм

Ловен туризъм
Винарен туризъм
Културен / фолклорен
Обучение
Недвижими имоти
Празнични пътувания
Конгресен туризъм
Пещерен туризъм


Изгодни резервации на самолетни билети до Мароко
Цени на билети до Мароко
Избрахме за вас...
Нашето предложение...

www.OkoloSveta.com - Пътепис | Африка | Мароко | Международни екскурзии | Парчета от Пътуването - Мароко
  Приятели: Idi.bg | Хотели | Bultourism.com | ЗаХотелите | Силистра Online | Казанлък.com | Online Калкулатори | Списание за туризъм | MyHoliday.bg | Сандански.org | БГсервизи.info
Спаси, дари на... Гласувайте за този сайт в БГ чарт Оказион за бебешки и детски стоки КнигИко.com - онлайн книжарница за бизнес, туризъм, ресторантьорство All Traveling Sites
 "3 мекс" EООД, 2007 - 2019. Всички права запазени!
e-mail: info@okolosveta.com