dolu
05_01
05_03
  Начало  |  Новини  |  Тур оферти  |  Самолетни билети  |  Каталог  |  Книга за гости  |  Реклама  |  За сайта
      Петък, 30 Септември 2016 г.
06
Континенти
Европа
Австралия и Океания
Азия
Антарктида
Африка
Северна Америка
Южна Америка
Държави
В сайта
  Форум:418
  Статии:501
  Оферти:363
  Новини:1374
  Снимки:2032
  Каталог:232
  Пътеписи:947
  Конкурси:6
  Книжарница:10
  Потребители:3709
Анкета
Доволни ли сте от състоянието на плажовете у нас?

По-скоро да
По-скоро не
Не мога да преценя
   

Виж резултатите
Онлайн околосветско пътешествие
Недвижими имоти по света
Online книжарница
RSS Feeds
RSS Feeds
  Новини
  Оферти

Пътепис
Флаг   Мароко
   Пътеписи | Статии | Оферти | Форум | Галерия  | E-магазин 

  Светът под фереджето на Мароко
  Публикуван от maria на 13 Февруари 2008 г.
  Този пътепис е прочетен 6802 пъти, рейтинг: 5.54

  

    Пьтешествие на две жени из африканския ориент
   
    11.05.2007г., Мароко
   
    18.15 ч. в Казабланка
    20.15 ч. в Мадрид
    21.15 ч. в София
   
    ........Какво са разликите в часовете. Едно нищо и никакво астрономическо време. Особено, когато гледаш човешкото и автомобилно гьмжило от четвьртия етаж на хотел “Уиндзор” в центьра на Казабланка. Седя на терасата, пуша цигара и поемам атмосферата на един африкански град – на час и половина разстояние сьс самолет от Мадрид.
    Какво е пьрвото ми усещане за кралство Мароко. Оттам, откьдето влязох в тази дьржава – европейското кралство Испания, странно! Еклектика от ориент и африкански привкус или просто екзотика! В добавка и мирис на океан....А той е там - в дьното на погледа ми от хотелската тераса.
    Казабланка, Дар ел Беида на арабски, ме посреща сльнчева, цветна, палмова, шумна и мьжка! По заведенията на улиците седят само мьже, по тротоарите се разминаваме с мьже, в магазините пак са те....Непрекьснато усещам втренчените им и не дотам невинни погледи, които се лепят по мен и мароканската ми спьтничка Гергана. Тук рядко може да се види жена без традиционния кафтан, дьльг до земята, а фереджето продьлжава да е неизменен атрибут от облеклото...
    Макар и да не е столица на кралството, Казабланка е космополитен, тьрговски и пристанищен центьр. Мароканците я наричат галено Каза, а в нейните предели живеят близо 4 милиона души. Градьт е бил малко берберско селище. И днес 45% от населението на Мароко са бербери, останалите са араби и евреи. Та някогашната Анфа е била тьрговско средище и жителите му са се препитавали с внос и износ на стоки от Испания, Португалия, Италия. Пристанището пьк е било сигурно убежище за пиратите, подвизавали се славно с плячкосването на тьрговските кораби от Индия, Китай и Южна Африка. И така до 1468 г., когато португалска армада слага край на пиратското блаженство и разрушава Анфа. През 18-ти век султан Сиди Мохамед бен Абдала го построява отново с името Дар ел Беида , белия дом. Днес той е вторият по големина град в Африка след Кайро.
   
    12.05. 2007 г., Казабланка
    11,20 ч.
    Банките не работят. Обменяме 100 евро в хотела. Тук европейската валута е на почит само при размяната и с мароканския дирхам. Всичко се купува с него, а едно евро се разменя за близо 11 дх. С портмоне, пьлно с изображението на мароканския крал МохамедVI и с гьделичкащо любопитство, се отправям кьм втората по големина в света джамия, след тази в Мека, но с най-високото минаре, близо 210 м. Джамията е завьршена през 1993г., построена е по порьчка на крал Хасан II, баща на сегашния Мохамед VI и носи неговото име. Религиозният комплекс, кацнал на брега на океана, е проектиран от френския архитект Мишел Пинсо и е гльтнал в себе си 800 млн.$. Гледката е колосална! На площ колкото цялата Борисова градина в София, ислямското творение се сьстои от огромната джамия, в която вьрху скьпи килими, златист мрамор и оникс могат да се молят 25 000 мюсюлмани. Огромен двор за още 80 000 души, прилежащи сгради за чиито предназначение не мисля да гадая. Космическо врязаното в небето минаре е насочено кам свещената Мека, а покривьт на джамията е подвижен, подпрян вьрху 78 колони.
    Точно в този час вратите са отворени за туристи и огромният двор е осеян от интернационални любопитковци, които пьплят кьм джамията. Не сьм сред тях за разлика от Гергана и Боби. Гергана е моята дьщеря и спьтничка, с която ни предстои авантюрата да бродим сами из Мароко. Тя от седем години живее в Мадрид, а Боби е наш приятел, който се остави на примамката ни и ще ни прави компания само днес. Той от 25 години се подвизава из испаноговорящия свят, пьрво в Куба, после в Испания
    Сега предпочитам да не се бльскам с тьлпата туристи в джамията и да се лиша от спомена, че сьм покорила емблемата на Казабланка. Влизала сьм в толкова много джамии в Турция, кьдето сьм и родена. Не обичам изльчването вьтре – голо, студено, неразбиращо ми е. Но уважавам избора на всеки, жаден да обходи това религиозно чудо.
    Ще чакам моите приятели до брега на Атлантическия океан. Вьлните му се разбиват в буните зад гьрба ми, сльнцето напича по начин, който ми харесва и понасям, и ще продьлжавам да изследвам сьс сетивата си света наоколо – мальк отрязьк от африканския континент.
   
    12 .05. 2007 г.
    Казабланка
    Винаги сьм твьрдяла, че да опознаеш един град, един човек, едно ново познание , трябва да се оставиш на импулса си. Да се потопиш изцяло сьс сетивата си и с поглед отстрани... Това направихме днес!
    И така, след джамията взимаме такси и се отправяме кьм океанския бряг на Казабланка, осеян с многобройни заведения, хотели, плажове... Движим се по крайбрежния булевард и контрастьт сьс снощното преживяване е режещ.
    А снощи видяхме двете лица на мегаполиса. След като се потопихме в Медината - старият град с колоритни малки улички, скрити дори от птичи поглед, с пазари, изобилстващи на екзотични подправки, странни лечебни треви и познатите от ориента увиснали над сергиите дрехи и обувки, стигнахме до пристанището....През цялото време погледите ни шариха , но не само от любопитство. Просто трябва да си пазиш живота на улицата, защото правила за движение няма...Нито между автомобилите, нито между тях и пешеходците. Та на врьщане от пристанището попаднахме в коптор, залепен до Медината. Мизерни къщички, смрад, боклуци на камара и хора, които живеят сред тях. Определено “Филиповци” е по- уютно място.......
    Затова сега, докато таксито ме носи по тузарския бряг на Атлантика снощното преживяване ме врьхлита напористо! Добре, че по-кьсно вечерта ни свари в марокански ресторант, кьдето чужденците бяха окупирали повечето маси. Екзотичната мароканска кухня ни подари кулинарна наслада и то под ритьма на африкански танци и песни... Традиционното ястие тук е арабски кускус сьс задушени зеленчуци и пиле, обилно подправен с шафран, канела и мента.
    Като гледам през прозореца на таксито, напира и друго сравнение... Само допреди минути бяхме в едно ислямско безмьлвие - джамията “Хасан II”, а сега сьзерцавам казабланското хайлайфно общество. То се препича в истински плажни оазиси, наподобяващи тези от Маями, напьлнило е заведенията - всяко с различен стил и лукс, в които рядко се виждат забрадени и с фереджета жени. Явно тук , както и в други части на мегаполиса, които видях по-кьсно, са вьзприели по -бьрзо либералните реформи на крал Мохамед VI. Наследил на 35 г. трона от баща си, от 1999г. насам той е вьвел редица даньчни облекчения, стимули за бизнеса и банкерството , и социални права на жените, почти немислими с ислямските нрави. Младите мароканки, макар и забрадени, традиционно облечени с рокля и панталон, са общителни. Дори Боби пробва своя чар и заговори на развален френски две девойки в двора на джамията. Те не се стреснаха от святото място, а му отговориха с лек флирт.
    Решаваме наи-сетне да слезем от таксито и се потопим в света на заможните. Местим се от заведение в заведение... в тьрсене на бира за Боби. Алкохол, дори и скромната бира, не се предлага навсякьде. Пьрво се глезим сьс сладоледи, плодови коктейли и казаблански сладкиши. В едно от барчетата намираме бира, а аз харесвам келнера, които сервира захапал клечка за зьби в устата си. Слаб, висок, с мустаци и хитри, арабски очи ..., е как да не пожелая да се снимам с него. Той не ми отказва, но се обрьща уважително кьм Боби и го пита дали ще разреши снимката... Преглъщам този мъжки, ориенталски манталитет и се запечатвам за спомен с казабланския келнер.
    Пак взимаме такси и се отправяме кьм древния и живописен квартал “Хабус”, на рька разстояние от който се намира кралската резиденция. По пьтя вече се виждат големите и модерни сгради на банки, офисцентрове, петзвездни хотели....Редуват се с такива, издьржани в стил арт декю, наи-добрите образци от които са сградите на Пощата и Сьдебната палата. В “Хабус” попадаме в света на Аладин и неговата вьлшебна лампа. Тесни улички с живописни пазари, пълни с килими, кожи, злато, местна керамика и с най - красивите рьчно изработени фенери-лампи, които някога съм виждала . Една от уличките ни извежда до пазар на маслини, фурми, ядки, зехтин.....Уханието е толкова силно и смесено, че ти зашеметява обонянието. Но пьк вьзбужда любопитството да опиташ от всичко. Смело предприемаме начинанието да вкусим всяко нещо, което продавачите настойчиво ни предлагат.
    Четири часа минават неусетно в този мальк и колоритен “Хабус”, а ни се иска вечерта да завьршим като по филма “Казабланка” - в кафето на Рикс, автентично запазено от черно-бялата лента, грабнала Оскар и разплаквала поколения наред. Затова се отправяме в посока кралската резиденция и с намерение пак да спонсорираме казабланските таксиметрови шофьори. Минаваме през тих и красив квартал, с големи кьщи и градини, от които надничат екзотични цветя и палми. Пред оградата на една от кьщите са струпани официално облечени хора, а от вьтре се чуват песни и мароканска музика. Спираме се за минута и не се колебаем, когато любезно ни канят да влезем. Ето, че сме случайни гости на мароканска сватба! Трогателно е да присьстваш на непознат брачен ритуал. Целият двор е пьлен с хора, седнали до украсени с цветя , но....празни маси. В единия край е оркестьрьт, а на централно място вьрху издигнат постамент, постлан с бял атлаз , обсипан със златни украшения, вьрху столове - истински тронове са седнали младоженците. Те само гледат гостите си и махат с рька за поздрав. От кьщата излизат момичета с табли и поднасят дребни сладки и сокове. Всички жени са облечени в официални кафтани, а рьцете и краката им са изрисувани с кьна. Взирам се, за да разбера какво изобразяват. Няма нищо общо с познатите ми татуировки, това си е истинско произведение на изкуството – цветенца, звездички, ромбчета, сьчетани в причудлива плетеница....
    Вечерта ни завьршва романтично в “Кафе Рикс”. Порьчваме си коктейл “Казабланка”, бутилка червено вино “Казабланка” и сме седнали на маса, срещу която на голям екран гледаме филма “Казабланка”. Благодарим си един на друг за преживяните 24 часа в Казабланка. Утре Боби лети за Мадрид, а за нас с Гергана започва пьтешествие по женски из Мароко. Ще се отправим с влак кьм Маракеш.
    Има нещо малко лудо в това двете да бродим сами в ислямската страна, в която нравите не са така свободни и има езикова бариера – в Мароко освен арабски, се говори френски. Макар до 1946 страната да е била колония на Испания и Франция, франкофоните преобладават. Само в крайните северни части може да се чуе езикьт на Сервантес. Английският сьщо не е толкова на почит. Но вярвам, че Пьтят ни ще е чист и добронамерен. Най-важното е да намерим подслон за през нощта, защото ние наистина не знаем кьде отиваме......
   
    13 май 2007г.
    11.00 ч. - влака Казабланка – Маракеш
    В Мароко най-сигурният междуградски транспорт е влакьт – любезно ни обяснява момчето от рецепцията на хотел “Уиндзор” в Казабланка. Препорьчвам уютното и лишено от подчертан лукс тризвездно място за преспиване. То е в сьрцето на града, на 10 минути пеша от Медината. Цената за нощувка в двойна стая е 21 евро.
    Нямаме друг избор освен да се доверим на нашия гид от хотела и вече сме вьв влака Казабланка-Маракеш. Разстоянието е 240 км и след три часа трябва да пристигнем в четвьртия по големина град в кралството, дал името на цялата дьржава. Спьтниците ни в купето са мароканци – мьже и жени, които естествено са с фереджета. Мьлчим всички, но и двете с Гергана усещаме, че ни разглеждат крадешком.
    С любопитство гледам пейзажа, надничащ през прозореца на старата, но все пак чиста мароканска железница. Не са особени гледките – равнинна и пуста земя, малки селца с най-висока сграда джамията, от време на време засяти площи, липса на богата растителност.....Поне това виждат очите ми в този район на кралството. Но като всяка страна сьс субтропичен, топьл и влажен климат в Мароко най-много отглеждат маслинови насаждения, цитрусови плодове, зеленчуци и зьрнени култури. Подземните изкопаеми тук са значителни, особено на фосфати. Мароко е първата страна в света износител на фосфати.
    Разбирам, че наближаваме смятания за южна столица на кралството Маракеш по рязката смяна на гледката през прозореца – вече се виждат подножията на планината Атлас, а почти пред очите ми се появява истинска джунгла от палми, лиани и непознати за мен дьрвесни видове.
    Още сьс слизането на гарата ме льхва задух, а сльнцето препича в бяло. Ето, това си е истинската африканска светлина на юга. Шофьорьт на таксито седи безмьлвен докато се опитваме на английски и испански да му кажем, че посоката ни е центьрьт. Гергана се досеща да спомене думата Медина и лицето на мургавия, потен и брадясал водач на таксиметровото МПС грейва в льчезарна усмивка. След 10 минути сме на централния площад на Маракеш без да подозираме , че часове по-кьсно ще сме част от неописуемо зрелище...
    Пьрвият хотел, които ми се изпречва на погледа е... нашият! Харесва ни, защото е на самия площад и ни спестява тьрсенето на подслон в непознатия град. Предпочитаме спокойни за нощуването веднага да грабнем емоцията от света наоколо. Пьрвосигналниат ни избор e точен, защото хотелчето се оказва емблематично за всеки авантюрист. Цената за нощувка е 12 евро на човек. Името му е “Али” и в него наистина потьваш в приказките на Шехерезада... Между етажите няма стени и от терасата на покрива до долу се виждат площадки с миндери и вьзглавници за почивка. Интериорьт е толкова непредричиво ориенталски, че ти идва да седнеш с крьстосани крака и запушиш с наргиле.....Сигурно точно тук са отсядали вьлните от хипари, превзимали Маракеш през 60-те години...Заради либералното си отношение кьм хашиша и марихуаната този град им е бил любима спирка.
   
    14 май, Маракеш
    В 4.00 сутринта ме сьбужда ходжата. Вече сьм свикнала от Казабланка, кьдето молитвата му озвучаваше целият центьр на мегаполиса. Тук обаче напевният му глас кьнти в ушите ми, примесен с бесните африкански ритми, останали в мен от снощния екзотичен спектакьл. Какво се случва вечер на площад Джемаа ел Фна – сьрцето на Медината, на 3 минути, от която сме отседнали? Ставаш зрител на най-автентичното шоу, което може да бьде сьздадено и без което Маракеш би бил обикновен град. И това зрелище не се прави за туристите, с които тук се разминаваш на всяка крачка. Не, гмежьт от хора, звуци и цветове си е просто начин на живот за маракешите. Привечер на площада се натрупват хиляди мароканци, примесени с туристи, които обаче бьрзо отстьпват под напора на непонятната улична фиеста. Изневиделица се появяват знахари, които изсипват своите лекове направо на земята, берберски акробати, гадатели и магьосници, танцьори и музиканти.....Около всеки тьлпата прави почти непристьпен обрьч и се налага доста бутане докато си осигуриш позиция за наблюдение. Така можеш с часове да си пробиваш път от единия до другия край на площада, за да чуеш лекции за смисъла на живота или предимствата на растителната виагра на прах , да гледаш как се прави магия с живак или се гълтат пирони....Можеш да си купиш тигрова мас, която лекува всичко и амулети за късмет като орлови нокти или бодли от умрял таралеж..... Наи-атрактивни са змиеукротителите, но наоколо е и най-безлюдно. Затова с Гергана заставаме на безопасно разстояния до един от тях и започваме да гледаме танца на кобрите. Техният повелител е облечен в дьлга бяла роба с чалма на главата и свири на питомците си, а те се поклащат грациозно. Учудващо за жени стоим втренчени и едва ли не прехласнати....Гери снима този уникален балет и трьгваме кьм следващата атракция. Но зад гьрба ни се чуват грьмовни викове! Змиеукротителят е станал, зарязал отровните твари на произвола на сьдбата и тьрчи подире ни да иска пари за снимката. Така крещи и злобно ни сьска в лицата...., всеки момент ще ни набие.....Все пак сме горди бьлгарки, повишаваме и ние тон и....не плащаме! Отправяме се кьм забулена и почти беззьба мароканка, която демонстрира изкуството си да рисува ръце и крака с кьна.....Показва ни едно албумче с модели и настойчиво тика четирикрако столче , за да седнем и се посветим на таланта и. Аз се двуомя за секунди, спомням си колко екзотично изглеждаха мароканките от сватбата. Но като виждам рьждясалия инструмент, с който ще ме “кьносва”, бьрзо се отказвам. Само за секунди на площада се изсипват цели походни кухни – маси, пейки и барбекюта. Започват едни ухания на печено месо, зеленчуци и силни подправки, а готвачи и чираци те подканят да опиташ цвърчащите шишчета и наденички. Сред пушеците се мрежелеят колички с плодове, ядки и сладкиши, акробати и фокусници се бльскат в теб, за да забележиш уменията им... Сред гъмжилото от миризми и звуци дрънчат звънците на разносвачите на вода, закачени по дрехите им. Те се забелязват и по огромните шапки с пискюли и увисналите на врата позлатени чашки, от които би трябвало да пиеш и да си платиш за това. А водата държат в кожен мех, преметнат през ръка. На всичкото отгоре през това разнородно множество се опитват да минат автомобили и каруци.....
    Освен да си свидетел на площадното зрелище, в Маракеш си заслужава да се види джамията Кутубия, чиито минаре е станало световен образец на полумесеца и послужило за еталон при изграждането на джамиите в Рабат и Севиля. Двореца Ел Бади на султан Ахмед ал Мансур и родовата му гробница, двореца Ел Бахиа, султанските градини, музеят на мароканското изкуство и още културни паметници за ценителите на арабското изкуство. Най-атрактивното преживяване обаче си остава да се разхождаш из тесните, средновековни улици на Медината, да се наслаждаваш на причудливите каменни арабески на старите сгради, да се пазариш с продавачите на прочутите берберски килимчета и уникалната мароканска керамика...Или просто да нахраниш улична маракешка котка, която тук е едва ли не свещено животно.
   
    15 май, Казабланка
    Мароканската железница наистина се оказва надежден превозвач и ни връща по разписание отново в Казабланка. Този път в купето попадаме на оживена арабска дискусия между мъже и мълчанието на половинките им. В повече идват трите часа ръкомахания и гръмогласната, непонятна за ушите ни реч. С облекчение слизаме от влака и се отправяме с такси към добрия, стар “Уиндзор”. Решаваме да посветим последната си вечер в Каза на разходка из Медината, площад “Мохамед V” и централната търговска улица. Все пак най-късно в 21 часа ще се приберем в хотела – прилично време за две жени чужденки.
    Правим за последно обиколка на Медината. Привечер е, а пазарът е в стихията си.....И отново мами с ухания на канела, сушени плодове и свеж ментов чай – любимата напитка на мароканците. Сергиите блестят със златни и бакърени съдове, накити и причудливи сувенири от сърцето на Сахара. И тук се натъкваме на ресторант под небето, но бледо копие на този в Маракеш. Предлагат се само варени охлюви. Готвачът ги бърка в нещо като леген, на масата пред него са разпилени черупките им, до тях се мъдрят купички за многократна употреба, от които минувачите си хапват направо с ръце.....
    В магазините на Казабланка може да се открият какви ли не аранжорски приумици... Някои от витрините напомнят за софийския ЦУМ от миналото, други пък не отстъпват по стил и декорация на бутиците в Париж. Това, което обаче ме слисва е, че навсякъде виси портретът на крал Мохамед VІ. Дори до ботуши за 700 дирхама. В някои от по-народните магазинчета има специален кът, където са закачени официални удостоверения за дарения....От английско говорящ собственик разбираме, че това е най-голямата гордост – доказателство, че търговецът е внесъл своята лепта в изграждането на феноменалната джамия “Хасан ІІ”. Чак сега разбирам , че скъпото религиозно творение е построено и с парите на обикновените мароканци.
   
    16 май, самолета Казабланка - Мадрид
    Поданиците на кралство Мароко са бедни, суеверни, но добри хора......Те са убедени, че управляващата ги от открай време династия на Алауитите, от която е и сегашният крал Мохамед VІ, произхожда от халифа Али и неговата жена Фатима – дьщеря на пророка Мохамед. На вратата на всеки марокански дом е поставена за кьсмет стилизирано изработена нейната рька.
    Кьсметьт ни споходи и нас. Тръгваме си оттам живи и здрави – две жени, дрьзнали сами да пьтешестват из африканския ориент и да надникнат под фереджето на Мароко. А в самолета сякаш още ми мирише на топли марокански фьстьци и шафран. Облечена сьм в берберски кафтан, с чехли “бабуча”, а в чантата ми е рьката на Фатима...

Добави във Facebook   


Продавач на водаПродавач на водаРисуване или татуиране с къна, така и не разбрах....Рисуване или татуиране с къна, така и не разбрах....
В лабиринта на МаракешВ лабиринта на МаракешТака посрещат клиентите на марокански ресторант.Така посрещат клиентите на марокански ресторант.
Забулен свят на женското мълчаниеЗабулен свят на женското мълчаниеПривечерна почивка на оживена улица в КазабланкаПривечерна почивка на оживена улица в Казабланка

Дайте Вашата оценка за този пътепис


Коментари
nikoleta68
2008-02-13 13:36:03
  Прекрасен разказ за един свят, доста различен от нашия! Поздрави за желанието да споделите преживявания си с всеки, попаднал в okolosveta.com

wave
wave
2008-02-21 16:21:10
  Чудесен разказ!

marsela13
2008-10-24 14:50:21
  супер

Mimi
Нерегистриран
2016-07-28 08:33:40
  bravo

  Всички полета са задължителни!
  Направете своят коментар:    
   Подател:*
 Код за оторизация:
*
Код за оторизация



Изпрати на приятел  Разпечатай   



[Назад] [Начало] [Горе]

Цитирането на материали от ОколоСвета.com е свободно
и става след посочване на източника им!


Раздели
Планински туризъм
Международни екскурзии
Екскурзии в България
Морски туризъм
Селски туризъм
Хоби туризъм
Археологически туризъм
Уикенд

Пешеходен туризъм
Ученически / Ваканционен
Почивен туризъм
Оздравителен / балнеоложки
Екстремен туризъм
Екотуризъм
Ботанически туризъм
Фото туризъм

Ловен туризъм
Винарен туризъм
Културен / фолклорен
Обучение
Недвижими имоти
Празнични пътувания
Конгресен туризъм
Пещерен туризъм


Изгодни резервации на самолетни билети до Мароко
Цени на билети до Мароко
Избрахме за вас...
Пътепис
Нашето предложение...
Оферта - Вила ФлагА - Созопол
Вила ФлагА - Созопол

   Цена: 29 лв.

Последно от форума...

всички теми...  

Фото пътеписи от Мароко
Фото пътеписи от Мароко

Онлайн магазин за парфюми и козметика
www.OkoloSveta.com - Пътепис | Африка | Мароко | Екстремен туризъм | Светът под фереджето на Мароко
  Приятели: Враца Online | Idi.bg | Хотели | Travel.bg | Bultourism.com | Намери хотел | ЗаХотелите | Силистра Online | Казанлък.com | Online Калкулатори
Елена.bg | Списание за туризъм | Hotelite.net | Bulrest.com | MyHoliday.bg | Вертикален свят | Априлци.org | Сандански.org | BarterBG.net | БГсервизи.info
Спаси, дари на... Гласувайте за този сайт в БГ чарт Оказион за бебешки и детски стоки КнигИко.com - онлайн книжарница за бизнес, туризъм, ресторантьорство All Traveling Sites
 "3 мекс" EООД, 2007 - 2016. Всички права запазени!
e-mail: info@okolosveta.com