dolu
05_01
05_03
  Начало  |  Новини  |  Тур оферти  |  Самолетни билети  |  Каталог  |  Книга за гости  |  Реклама  |  За сайта
      Петък, 29 Май 2020 г.
06
Континенти
Европа
Австралия и Океания
Азия
Антарктида
Африка
Северна Америка
Южна Америка
Държави
Анкета
Доволни ли сте от състоянието на плажовете у нас?

По-скоро да
По-скоро не
Не мога да преценя
   

Виж резултатите
Онлайн околосветско пътешествие
Online книжарница

Пътепис
Флаг   Мароко
   Пътеписи | Статии | Оферти | Форум | Галерия  | E-магазин 

  Мароко в пламъци
  Публикуван от admin на 28 Август 2009 г.
  Този пътепис е прочетен 2031 пъти, рейтинг: 4.00

  

    Струва ми се, че нещо не е наред в Шефшауен, малкото градче в планината Риф в Северно Мароко, където се добиват две трети от световната ганджа. Бързо разбирам какво е – на никого не му пука за нас.
   
    Появата на малката ни групичка навсякъде другаде в страната предизвикваше стряскащ интерес. И не защото сме българчета (обикновено ни взимат за поляци или унгарци), а просто защото сме чужденци. Всеки иска да говори с нас, да отгатне с осем въпроса от коя държава идваме, да ни продаде хартиени кърпички, да ни заведе в "много хубав и чист" хотел, да ни дърпа за ръката или направо да виси на нея. Това е положението! Или свикваш с него и се научаваш с добродушна и великодушна усмивка да ги отпращаш, или се побъркваш. Понякога мароканците не си тръгват и след половин час. В стария стар град на Фес (там има и нов стар град) се опитах да откъсна единствената дама в компанията от настойчив младеж, който искаше да ни е гид. Наистина сокакчетата на медината могат да те объркат, но пък общината е сложила стрелки, така че гид не ти трябва. Отидох няколко крачки назад при кандидат-гида, усмихнах му се максимално широко и казах: "Благодаря, ще се оправим и сами." Отговорът му не беше от най-любезните: "Защо ме гледаш лошо? Мислиш, че ще ме уплашиш ли?! Добре, че е празник, иначе досега да съм извикал 300 души…" След това сви опашка и си тръгна. Като се върнах при компанията, те също ме попитаха защо съм гледал човека толкова злобно.
    Друга подобна история е от пазара на Ерфуд, затънтено градче в подстъпите към пустинния район Ерг Чеби. Оттам човек трябва някак да стигне до хотелите в подножието на дюните за разходка с камила в стил Лорънс Арабски и за една вечер на палатка под открито небе сред пясъка. Този път бяхме заградени от цял отбор настойчиви досадници-комисионери. Всички предлагаха камили, но три пъти по-скъпо от нормалното. И не ни пускаха да мръднем. Няма не искам. Тогава дамата от компанията ни се изнерви и им кресна нещо на френски, които първо ги стъписа, после ги разсмя, а накрая ги накара да си тръгнат и никога повече да не се върнат. Разбрах само думата merde.
   
    Е, в Шефшауен няма нищо подобно. Само един младеж с очила като на Джей Ло от клипа на Love Don't Cost a Thing се лепва за нас и иска да ни покаже страхотно хотелче. Хубаво, но комисионата за тази услуга автоматично се включва в цената на нощувката, а след минута се оказва, че рекламираният хотел е... съседната сграда. Не се радва, когато го изоставяме в последния момент и влизаме там, където сами сме си избрали, но такъв е животът.
    Хотелът ни е с характерната за Мароко вътрешна архитектура. През средата му преминава гигантски вертикален тунел, който стига до покрива. Процепът пропуска светлина и хладен въздух отгоре. Около него са подредени стаите. В дъното на тунела е всекидневната – най-приятното като атмосфера място. Най-евтино се спи на покрива, на дюшек под звездите. Или в коридора, където в нашия случай имаме напушен японец. Единствената му собственост е малка раница и найлонов плик с марихуана. Колкото пъти минем покрай него, той пуши. Свърши ли с цигарата, моментално свива нова. До края на престоя ни остана жив, което е постижение само по себе си.
   
    Шефшауен (който местните съкращават на Шауен) е град в два цвята – бяло и синьо. Това обаче съвсем не означава, че прилича на остров Санторини. Тук е претъпкано с испанци, жените покриват главите си с шалове, бабите носят странни шапки, все едно сме в Андите, а не Африка, на всеки ъгъл ти предлагат хашиш, а морето е на десетки километри на север. Обяснението на испанската връзка е следното: правителството на провинция Андалусия влага милиони в Шефшауен, така че повечето жители да получат работа в туризма. Млади хора от цял свят задължително минават през града, когато обикалят Мароко, заради лесния достъп до леки наркотици, но употребата им съвсем не е разрешена, нито пък толерирана. Зад всеки уличен дилър може да се крие полицай. Измъкването от лапите на закона става с късмет и пари, като количеството им се определя според представата за платежоспособност, която излъчва жертвата на ареста.
   
    Цената за входа на Етнографския музей на Шефшауен обаче е фиксирана. Той е разположен в древното укрепление в центъра на града. Най-любопитният експонат е сандъкът за булка, с който тя напуска родния дом и отпътува за къщата на бъдещия си съпруг, за да не може никой повече да я види с открито лице. Но така е било в миналото. До 1920, когато Шефшауен е завладян от испанците, градът на практика не е посещаван от чужденци.
   
    Когато ни писва от спокойствие, доматени супи харира и разходки по синьо-белите улици, се товарим на автобуса и прекосяваме половин Мароко. Озоваваме се посред нощ в Есауира, на брега на Атлантика. Другото име на града е Могадор, което звучи по-подходящо за място, бронирано с камък от португалците преди пет века. По уличките около крепостните стени тъмни субекти пекат кестени. Единственият прозорец на хотелската стая гледа към вътрешната част на къщата, където расте смокиня. Сърфистите обичат залива на Есауира заради вятъра и се тълпят по плажа редом с англичани, изпаднали от луксозните хотели. Ние пък ядем прясно уловена сардина, която малко преди това готвачът е изчистил с бързи движения направо на бетона на пристанището за радост на гларусите. От синьото пак не можем да избягаме. Това е цветът на лодките на рибарите, наредени като сложна кръстословица. Наблизо виждам странник, облечен като нинджа, който проси пари, като лежерно припява нещо. Съсед му е младеж инвалид, който рисува с уста. В близкия склад майстор чегърта парче туя, за да го превърне в кутийка за бижута, тънки поставки за чаши или моливник. Дървото мирише упояващо.
   
    Градът отдавна е в плен на изкуството. Дори Орсън Уелс продуцира в Есауира класиката си "Отело", като няколко пъти фалира, а любимата му го зарязва заради друг член на снимачния екип. Ние пък шляпаме боси по мокрия пясък на отлива. Близкият остров може да се използва за следващите серии на "Форт Боаяр", защото си е бил затвор. Пресичаме залива директно към изоставения форт отсреща. Морето толкова дълго време го е заливало, че е заприличал на изтърбушена каменна коруба на костенурка. Жегата е зашеметила камиларя пред нас и той ни позволява да се снимаме с кервана му безплатно. Маранята и пръските от морето покриват далечната гледка към Есауира с тънка пелена, като мираж. Слънцето изгаря.
   
    Автор: Константин Иванов
    capital.bg

Снимка 1Снимка 2
Снимка 3Снимка 4

Дайте Вашата оценка за този пътепис


Коментари
  Все още няма добавени коментари!
  Всички полета са задължителни!
  Направете своят коментар:    
   Подател:*
 Код за оторизация:
*
Код за оторизация



Изпрати на приятел  Разпечатай   



[Назад] [Начало] [Горе]

Цитирането на материали от ОколоСвета.com е свободно
и става след посочване на източника им!


Раздели
Планински туризъм
Международни екскурзии
Екскурзии в България
Морски туризъм
Селски туризъм
Хоби туризъм
Археологически туризъм
Уикенд

Пешеходен туризъм
Ученически / Ваканционен
Почивен туризъм
Оздравителен / балнеоложки
Екстремен туризъм
Екотуризъм
Ботанически туризъм
Фото туризъм

Ловен туризъм
Винарен туризъм
Културен / фолклорен
Обучение
Недвижими имоти
Празнични пътувания
Конгресен туризъм
Пещерен туризъм


Изгодни резервации на самолетни билети до Мароко
Цени на билети до Мароко
Избрахме за вас...
Фотогалерия
Нашето предложение...

www.OkoloSveta.com - Пътепис | Африка | Мароко | Международни екскурзии | Мароко в пламъци
  Приятели: Idi.bg | Хотели | Bultourism.com | ЗаХотелите | Силистра Online | Казанлък.com | Online Калкулатори | Списание за туризъм | MyHoliday.bg | Сандански.org | БГсервизи.info | 
 "3 мекс" EООД, 2007 - 2020. Всички права запазени!
e-mail: info@okolosveta.com