dolu
05_01
05_03
  Начало  |  Новини  |  Тур оферти  |  Самолетни билети  |  Каталог  |  Книга за гости  |  Реклама  |  За сайта
      Сряда, 08 Април 2020 г.
06
Континенти
Европа
Австралия и Океания
Азия
Антарктида
Африка
Северна Америка
Южна Америка
Държави
Анкета
Доволни ли сте от състоянието на плажовете у нас?

По-скоро да
По-скоро не
Не мога да преценя
   

Виж резултатите
Онлайн околосветско пътешествие
Online книжарница

Пътепис
Флаг   Македония
   Пътеписи | Статии | Оферти | Форум | Галерия  | E-магазин 

  В Македония за три дни
  Публикуван от Jhonnie_Wolker на 16 Август 2007 г.
  Този пътепис е прочетен 3897 пъти, рейтинг: 3.63

  
Конкурс Пътепис, участвал в Конкурса "Моето незабравимо лято"

    С фирма “Бохемия”, гид – Георги Михайлов, шофьор – Юри Цветков ще посетим Македония, а как беше официалното ù име, нали се водеше спор – едни признават едно, други – друго.
    Абе ще посетим тази държавица с около 27000 кв.км площ, 2200000 ж., от които 1300000 християни, 800000 мюсюлмани, 75000 евреи; простираща се между 40º51’ и 42º22’ северна ширина, 20º27’ и 23º05’ източна дължина; най-южната ù точка е Маркова нога на източния бряг на Преспанското езеро; най-северната – Анище, на север от с.Луке; най-западната – Кестеняр до Дебър; най-източната – Ченгене кале до Берово. А името ù на гръцки означава планинска, висока страна.
    Кога става това – има ли значение, беше тази година. Спомням си, беше петък, тръгнахме по тъмно, жива душа по софийските улици. От Александър Невски, покрай НДК, за малко по бул. Черни връх и ето ни на Ц.Борис III. И Владая още спи, въпреки, че вече просветля, а родният трикольор върху къщата на Жорж Ганчев дали се вее, Боже мой няма го! Какво се е случило, /после разбираме, че той е отскочил за малко до второта си родина Америка, но защо е трябвало да свали знамето от къщата си, която е непосредствено до боровата гора, горе високо/. Винаги, когато съм минавал оттук – знамето се е виждало ясно! А от другата страна на шосето ни показват в. Дупевица, 1256 м. от Люлин планина, влизаща в Завалската планинска верига.
    Навлизаме в Пернишката котловина с надморска височина около 800 м., затворена между Витоша, Голо Бърдо и Люлин. Тук най.големият град е Перник със своите около 94000 жители, една трета от които са до 25 години. През града минава р. Струма, извираща от под Черни връх. Перник е областен център.
    Първите сведения за поселищен живот в региона са от ранния неолит - 6 000 г пр.н.е. През VII век в тези земи се заселват славяните, с името на чийто бог Перун се свързва името на града (въпреки, че в пернишко "Перяник" се е употребявало за шаферите, които носят байрака по време на сватбената процесия, а в трънско за тези, които носят перо в шапките си като символ на отличие). Точният произход на думата Перник е доказан от археолога Васил Миков, според който Перник идва от Перун с добавен суфикс -ик). Първото писмено споменаване на града се среща в житието на Иван Рилски ("Безименната легенда за Св. Иван Рилски").
    В пределите на Българската държава селището е от началото на IX век - през 809 година по времето на хан Крум. Между хан Омуртаг и Византийската империя бил подписан мирен договор през 815 г., според който земите около Перник били включени в територията на България. Поради стратегическото им положение - от тук минавал пътя между Тракия и Мизия - в тези земи били построени множество крепости, а след покръстването започнало изграждането на църкви и манастири. По това време от малко селище възникнал укрепеният град Перни.
    В началото на XI век местното население оказало решителна съпротива на византийските завоеватели. В тази борба особено се проявил Кракра воевода, владетел на Перник и още 35 крепости в района на горна Струма. Главната крепост на Кракра била върху високото плато, подпряло селището от югозапад. На два пъти - през 1004 и 1016 г. византийските войски, начело с Василий II Българоубиец обсаждали пернишката крепост, но понасяли големи загуби и били принуждавани да се оттеглят. Едва след като Василий II покорил всички български земи Кракра бил принуден да прекрати съпротивата (1018 г.).
    Непосредствено след Освобождението през 1878 година Перник е село с разпръснати махали, наброяващи около 1 000 жители.
    Възходът на града започва с разработването на богатите каменовъглени запаси в неговата околия.
    От 1891 тези залежи интензивно се разработват и Перник става център на каменовъгленото производство на Царство България - тук се добиват 75-95 % от въглищата. Тук се ражда и първата концесия в България – за разработване пернишките въглища от англичаните. През 1893 г. е открита ж.п. линията София-Перник. През 1895 г. е построена първата в България сепарация за въглища, а през 1933 г.- първата брикетна фабрика.
    Неусетно в далечината се появява и градът с многото имена – през първи век римляните го нарекли Пауталия, /градът на изворите/; споменава се и със славянското си име Велбъжд, за да бъде запазен и до днес под името Кюстендил – кръстен на феодалния владетел Константин Драгаш.
    Слушайки интересните обяснения на Жоро, /вече сме на малки имена/ не разбрахме, че сме вече на границата. Няма големи формалности, пресичаме я и по изпълнения със завои, но без дупки път се отправяме към тази толкова близка, а в същото време стремяща се да се отделечава от нас държава. Тя е осеяна с 65 планини, 1/3 от територията ù е покрита с гори, климатът ù е преходно-средиземноморски, в която “житото е као дренки”, а “овците – као волове”, а македонецът се пита: “А каменье ли ке ручам”? Какво ли се крие в недрата на Македония – ами почти същото, както и българските земи. Лигнитни камени въглища, железни руди, манган, хром, олово, цинк, гипс, азбест, мрамор – от всичко по малко. А ток внасят от Албания?. Пред най-близкото населено място – Крива паланка, ни посрещат и първите рекламни пана: “Скопско пиво – и све е можно”! или “Ако се факяш, факяй се за даб”!, /на известното, яко дърво е кръстена бира/. Първото известно име на това градче е Егри Дере Паланка – дадено е от Байрам Паша през XVII в. Тук е родена известната Румяна Войвода.
    Изведнаж Жоро ни заостри вниманието – от дясно трудно се вижда манастирът Св. Прохор Пчински, известен с това, че през 1946 г. там са “затворени” видни македонски учени и за 3, /три/ месеца “измислят” македонската азбука. Ето вижте една разлика между бълг-ски и мак-ски: за да се различава от българското “сладкарница”, тези учени измислили “македонското” слаТкарница.
    Ето го и Скопие – столицата на днешна Република Македония. Римляните го наричали Скопи, византийците – Скупи. Бил е населен преди всичко с “дардани”. През 518 г. земетресение го срива до земята, Юстиниан го възстановява и му слага името Юстиниана Прима, но след неговата смърт градът си връща старото име. Има 507000 ж.; през 972 до 992 е бил столица на България. Университетът носи името на светите братя Кирил и Методий. Тъй като градът е разположен във Вардарската разломна зона катастрофално земетресение през 1963 г. унищожава 80% от постройките на града, не искам да споменавам жертвите! Японецът Конзо Танге прави нов градоустройствен план на града. Какво не трябва да се пропусне да се види – старият мост, чаршията, Мустафа Пашината джамия, Саат кулата с червените тухли, църквата Свети Спас, където през 1946 г. са пренесени тленните останки на Г.Делчев, дюкянът Европа със своите бонбони, шоколад и локум, старата ж.п. гара със спрелия на 5 ч. 17 мин. часовник – точното време на жестокото земетресение, новата, модерна църква Св. Климент в центъра на града.
    Продължаваме нашето пътуване, пресичаме р.Пена, /Тетовска/, приток на Вардар и навлиздаме в Тетово със своята шарена джамия или Арбаба Баба теке, което сега е увеселително заведение. Една въжена линия води до Попова капа, известен зимен курорт. Друго красиво място, подобно на нашите мелнишки пирамиди, е Лешница, където може да вкусите от известните шарпланински кашкавал и сирене.
    А Гостивар е известен с чифлика на Мемед Ага и вкусния локум, който се прави тук.
    Подминаваме Дебар, известен със своята резбарска школа. Тук наблизо се намира с.Тревонча – родното място на Сирма войвода. А в Кичевското поле е ТЕЦ”Осломей”.
    Наближаваме Струга, разположен на р.Църни Дрин, изтичаща от Охридското езеро. Тук са родени авторите на “Народни песни на македонските българи” – Димитър и Костадин Миладинови. Градът е известен с Августовските Стружни вечери на поезията.
    Ето го и Охрид със своите 50000 жители – най-старият град в света, /7 – 8 век.пр.н.е./. За пръв път се споменава за населеното място Лихнидос, /градът на светлината/ на Виа Агнация, което е днешният Охрид. Това място е свещено за християнството със своите 365 църкви. Климент Охридски създава тук първия Университет в Европа. Неговото дело е продължено от Наум Охридски, който изгражда манастир. Към края на Първата Българска държава става нейна столица. През 1767 г. Епископията е ликвидирана от султана. Още тогава назрява недоволство, което се ръководи от Димитър Миладинов. Градът дава на историята видни личности – воеводите Хр.Узунов, Методи Попчев; генералите Климент Бояджиев, Ал.Протогеров; историка Иван Снегаров; възрожденците Георги Балашчев, Григор Пърличев.
    Градът има три порти –челна, горна и долна. Това е град на ридовете. Близо до града се намира едно селце, Велгощи, което е известно с това, че по време на Втората св. война, когато българските войници са навлизали по тези места, селото е останало без череши и вишни. След като селяните обрали всички цветя от градините, за да закичят братските войни, те започнали да кършат цъфналите овошки. Има и нещо друго, футболистите на това селце са записани в книгата на рекордите Гинес: на 24 юни 1979 година местният отбор "ФК Илинден 1903" побеждава "Младост" от село Вапила със 134:0!
    А какво не знаем за езерото – дълбочина 285 м., прозрачност 22 м, на второ място след Байкалското езеро. Най-старото езеро в Европа – 3-4000000 години. Тук се въдят 25 вида риба. На източния му бряг се намира най-скъпия хотел – “Два бисера”. Малко след него е манастирът Св. Наум. Старото му име е Св. Архангели, но после приема името на този лечител, който умира през 1910 г. Оттук се вижда третия град, разположен на езерото – албанският Поградец. Пред входа можете да видите “дървения” Наум., издялан през 2005 г. от охридчанина Борис Цепар.
    Готови сме за обратния път. Сбогуваме се с Драган, собственик на малкия , но чист и удобен семеен хотел, а той за спомен ни раздава от семената на прецъвтялото турско цвете пред хотела.
    Пресичаме Преспанската котловина. Тук са двете езера – Голямото, /простира се в Македония, Албания, Гърция/ и Малкото Преспанско езеро, изцяло в гръцка територия. Оказва се че гробът на цар Самуил се намира на остров свети Ахил от малкото езеро. Много овощни градини – ябълки, круши. Центърът на този район е гр. Ресен, родно място на Симеон Радев, д-р Хр. Татарчев, на автора на сентенцията “Со кратце, со благо и со малко кьотек” Андрей Ляпчев.
    В подножието на планината Баба е гр. Битоля. Тук полицейски началник е бил Бранислав Нушич. Главната улица на Битоля, (Битола) е много оживена. Като че ли е истина твърдението, че в Битоля са най-красивите жени в Македония. Има три ТЕЦ. Близо до града е известния “завой на Черна”, където по време на Първа св. война много български юнаци намират смъртта си.
    Преминаваме през областта Тиквеш, известна с виното си, подобно на Мелнишкото. После в далечината се появява Кочани известен с “Кочанския ориз”. Преминаваме през последния град до границата – Делчево, където още една реклама на банка привлича вниманието ни – “Иднина наместо судбина”. Спускаме Власина планина към границата.
    Довиждане, Македония!
    Стоян Спасов

Добави във Facebook   


ВардарВардарОхрид и езеротоОхрид и езерото
Църксвата Св. Йоан БогословЦърксвата Св. Йоан БогословМакедонският флотМакедонският флот
Св. Наум от дървоСв. Наум от дървоГолеми македонски яйцаГолеми македонски яйца

Дайте Вашата оценка за този пътепис


Коментари
  Все още няма добавени коментари!
  Всички полета са задължителни!
  Направете своят коментар:    
   Подател:*
 Код за оторизация:
*
Код за оторизация



Изпрати на приятел  Разпечатай   



[Назад] [Начало] [Горе]

Цитирането на материали от ОколоСвета.com е свободно
и става след посочване на източника им!


Раздели
Планински туризъм
Международни екскурзии
Екскурзии в България
Морски туризъм
Селски туризъм
Хоби туризъм
Археологически туризъм
Уикенд

Пешеходен туризъм
Ученически / Ваканционен
Почивен туризъм
Оздравителен / балнеоложки
Екстремен туризъм
Екотуризъм
Ботанически туризъм
Фото туризъм

Ловен туризъм
Винарен туризъм
Културен / фолклорен
Обучение
Недвижими имоти
Празнични пътувания
Конгресен туризъм
Пещерен туризъм


Изгодни резервации на самолетни билети до Македония
Цени на билети до Македония
Избрахме за вас...
Пътепис
Нашето предложение...

www.OkoloSveta.com - Пътепис | Европа | Македония | Международни екскурзии | В Македония за три дни
  Приятели: Idi.bg | Хотели | Bultourism.com | ЗаХотелите | Силистра Online | Казанлък.com | Online Калкулатори | Списание за туризъм | MyHoliday.bg | Сандански.org | БГсервизи.info | 
 "3 мекс" EООД, 2007 - 2020. Всички права запазени!
e-mail: info@okolosveta.com