dolu
05_01
05_03
  Начало  |  Новини  |  Тур оферти  |  Самолетни билети  |  Каталог  |  Книга за гости  |  Реклама  |  За сайта
      Понеделник, 16 Септември 2019 г.
06
Континенти
Европа
Австралия и Океания
Азия
Антарктида
Африка
Северна Америка
Южна Америка
Държави
В сайта
  Форум:422
  Статии:518
  Оферти:124
  Новини:830
  Снимки:2038
  Каталог:231
  Пътеписи:949
  Конкурси:6
  Книжарница:10
  Потребители:3788
Анкета
Доволни ли сте от състоянието на плажовете у нас?

По-скоро да
По-скоро не
Не мога да преценя
   

Виж резултатите
Онлайн околосветско пътешествие
Online книжарница
RSS Feeds
RSS Feeds
  Новини
  Оферти

Пътепис
Флаг   Монголия
   Пътеписи | Статии | Оферти | Форум | Галерия  | E-магазин 

  Из някогашните владения на Чингис Хан
  Публикуван от neural на 13 Ноември 2010 г.
  Този пътепис е прочетен 4226 пъти, рейтинг: 5.33

  

    До тази година, извън границите на България, бях ходил само до Констанца, благодарение на улесненото пътуване до Румъния поради членството ни в ЕС. Нищо работа - не повече от 160 км от Варна до Констанца през Дуранкулак. Тази година реших да направя сериозно пътешествие и избрах екскурзия, организирана от тур оператор. От прочетени статии и разгледани снимки голямо желание ме обзе да тръгна на изток, или по-скоро на североизток, някъде към Сибир или централна Азия.
    Като сравнявам летата на последните изминали години, тук бавно се превръща в джунгла. Става все по-горещо и все по-влажно с всяка изминала година. Тази екскурзия трябваше да бъде един вид бягство в разгара на лятото към сибирските полета. Накрая, впредвид и наличните финансови средства, реших да си позволя една туристическа обиколка из Монголия. Държава, за която изобщо не бях чувал по новинарски емисии по телевизия или преса. Наистина много странен и неразбираем избор според близките и приятелите ми. Тук е мястото да изкажа искрена благодарност към тур операторската фирма, организирала тази екскурзия, въпреки че бях единствения желаещ от България. Това промени някои от условията, като наличието на преводач на български и по предварителна информация трябваше да бъда с една група от руски туристи. Имаше и друг проблем с организацията - бързо променящата се цена на самолетните билети. Нямаше как, единствените компании, с полети до Улаан Баатар, са Аэрофлот и China air. В крайна сметка се оказа, че най-евтиният вариант е полет до Иркутск през Москва, а от там с влак до монголската столица. Разбира се, тур операторът ми съдейства за получаването на монголската и руската виза, толкова трудно достъпна за нас като граждани на ЕС. Началото бе на 3-ти август.
    I-ви ден - Към 11 часа преди обяд пристигнах на софийското летище. Нищо особенно, само че предната вечер пътувах с влака от Варна до София, но не в спален вагон - т.е. не можах да спя. До този момент не се бях качвал на самолет и чувството бе едно особено. Утеха бе, че на летището срещнах една позната, която щеше да пътува със същия самолет, само че транзит през Москва към Хонг Конг. Е, на нея поне това не й бе първо летене. Още след влизането в самолета, стюардесите учтиво поздравяваха със "Здравствуйте". Изпих само един ябълков сок и чай, не изявих желание да пробвам от храната. Малко преди да кацнем на московското летище в Шереметьево, стюардесите раздадоха миграционни карти, освен на руските граждани разбира се. И тук е първата важна отметка - носете си черна писалка при преминаване през граница. Тази карта трябваше да се попълва само с черно. В 16 и 30 московско време кацнахме на летището - терминал F. След обичайните проблеми по намирането на черна писалка и попълването на миграционната карта преминах през паспортния контрол и си взех багажа. За следващия полет към Иркутск трябваше да отида до терминал D. Веднага след като излязох от терминал F, един таксиметров шофьор ме попита на английски, дали не търся някого. Обясних му на руски, че искам да стигна до терминал D и мисля да мина през пешеходната зона и той се отказа да ми предлага траспортни услуги. Разстоянието между тези терминали се изминава за 10 минути пеша. Въпреки с 14 кг раница на гърба си тръгнах по пешеходната зона. Имах достатъчно време на разположение - самолетът за Иркутск излиташе в 0 и 30. До като чаках на терминал D реших да седна в съседното заведение. Само като видях цените - о, не! 300 рубли за една обикновена бира половин литър. Е, може би нормално за заведение в московското летище. Имах възможност да оставя раницата си на съхранение и да се поразходя из Москва, но бях изморен, а и по предварителните информации, че това е най-скъпия град в света, реших да си чакам на летището.
    II-ри ден - Най-краткият ден в живота ми до сега - Взех си билет за място до прозореца, но не предполагах, че ще бъда от ляво на пътеката, гледано отзад напред, Самолетът летеше от запад на изток, като излетя 0 и 30 местно време през нощта. След като се издигна на достатъчната височина за летене, погледнах през прозореца. Не знаех, че гледката ми, на север, ще бъде толкова прекрасна, и как не, след като през август на северните полярни ширини е лято и е светло през цялото време. Беше тъмно, а на хоризонта светло - сякаш слънцето изгрява от север. Часовата разлика между Москва и Иркутск е 5 часа. Продължителността на самия полет е 5 часа. По тези изчисления самолетът кацна в Иркутск в 10 и 30 местно време. На летището ме посрещна шофьорът, нает от тур оператора, около 25 годишно момче на име Дмитрий. Успявахме да се разберем, въпреки лошия ми руски. Закара ме до ЖП гарата, където си оставих багажа на съхранение. Предложи ми да ме откара до село Листвянка на самия бряг на Байкал, около 80 км от Иркутск. Казах му, че последните две нощи съм прекарал във влак и самолет и въобще не съм спал, затова искам само да се разкарам из града. Влакът до Улаан Баатар, тръгваше в 10 часа вечерта местно време. Тук се разделихме, като преди това ми даде карта на града. Тук е важно да отбележа, че часовникът на Иркутската гара показваше московско време. Първото впечатление, още при слизането от самолета, бе от въздуха. Нищо общо с нашия влажен въздух. Казах си, наистина съм избягал от джунглата. Въпреки че бе 4-ти август не беше горещо, а слънцето си печеше. Под сенките дори беше хладно, но не духаше вятър. Разходката си започнах от Кировския площад и сградата на общината. Иркутск по последни данни е с 1 млн жители, може би най-големият град в Сибир. Нямаше такива задръствания както в нашите най-големи градове. Колите, които видях бяха руски, японски и корейски, никакъв помен от европейски или американски марки коли. Тук строителството сякаш беше спряло преди 20 години. Никакви съвременни и високи сгради. Двата основни булеварда се наричат Карл Маркс и Ленин, като на пресечното им кръстовище има висок паметник на познайте кого - В.И.У. (Ленин). Сякаш сънувах сън отпреди 20 години. Най-голямото ми впечатление бе на централния пазар. Имаше китайски пазар с ресторант, Виетнамски пазар, около който нямаше никакви кучета. На останалата част имаше покрит пазар, а там беше "руската цигания". Хора от Чечения, Дагестан както и от централна Азия - туркмени, узбеки, таджики. Чуваше се музика с арабски ритми, направо както у нас. Всъщност, най-впечатляващото беше на сергиите с плодове и зелечуци. Там на табелите беше написано "Помидоры из Болгарии", "Огурцы из Болгарии", "Перец из Болгарии"...как е възможно това, дали наистина са внесли тези зеленчуци от нас???. Опитах от "Хлебний квас" - тъмна течност, цвят като Кока Кола, с лек алкохолен градус, но по-лека от бирата и леко сладникъв вкус, нещо като маджун или петмез. Иначе забележителните сгради, които видях са музеят на Декабристите, Спаската църква, градският цирк, Музикалния театър. Преди да тръгна обратно към ЖП гарата влязох в нещо като Бистро, за да вечерям. При поръчването сервитьорката, около 50 годишна, разбрала, че съм чужденец, ме попита много учудено "А Вы из Душанбе". Вярно, не се бях бръснал от седмица, но чак да приличам на таджик... Тръгнах към ЖП гарата по моста над Ангара, разделяща Иркутск на две части. В 9 часа вечерта влакът пристигна на перона и трябваше да се качвам. Модерен спален вагон, част от международния влак Москва - Пекин. В този вагон ни бяха настанили само граждани от ЕС. Купетата бяха 4 местни и тук следващото ми голямо учудване бе, че в едно купе ни настаняваха заедно мъже и жени, непознати и от различни държави. Попаднах в купе с едно германско семейство - баща, майка и 16 годишният им син. В другите купета най-многобройни бяха испанците и французите. Имаше още туристи от Италия, Холандия, Англия, а в съседното купе и една двойка от Словения. Английският и испанският бяха езиците за общуване между непознатите туристи. Двамата кондуктори (проводники) във вагона бяха две рускини, знаещи само десетина думи на английски. Моят руски не е добър, но достатъчен да се разбера с кондукторките. Това наложи да превеждам английски - руски между пътниците във вагона и двете рускини. Влакът потегли в 10 часа и се излегнах в купето. За пръв път през последните 48 часа бях в напълно хоризонтално положение, така и не разбрах кога съм заспал.
    III-ти ден - Събудих се към 10 сутринта. Гледката през прозореца на влака бе чудна – обширната тайга на Бурятия. За съжаление бях проспал преминаването през столицата на тази федеративна република – Улан Удэ. По обяд пристигнахме в граничния град Наушки. Тук имахме на разположение 5 часа преди паспортната проверка. Разходих се из пазара до самата ЖП гара. След паспортните служби, следваше и големият проблем – митническата проверка. Митническата декларация беше само на руски – голям проблем за другите пътници във вагона. Нямах нищо за деклариране, освен да впиша валутата в брой, която носех със себе си. Странно, след като разбраха от паспорта, че съм българин, и граничният милиционер и митничарят ме попитаха „А Вы говорите по русскому”, на което отговарях само „очень плохо”. Във вагона имаше подробно расписание на влака по часове и гари. Особеното бе, че на руските гари е отбелязан часа на пристигане в московско време, а на монголските гари в монголско време. Трябваше да се има впредвид, че в Монголия не се преминава през лятото в лятно време – т.е. 1 час напред, иначе с Иркутск са в една часова зона през зимата. Към 8 вечерта, вече в монголско време, пресякохме границата и влакът спря на гарата в граничния град Сухбаатар.Тук последваха съответните проверки от монголските служби. За разлика от руските, монголските миграционна карта и митническа декларация са на английски език за улеснение на чужденците. След проверките имаше още половин час до потеглянето на влака. В това време във вагона влязоха 5 тукашни жени и започнаха да обикалят из купетата, викайки „change”. Реших да обменя част от останалите ми рубли за монголска валута, която и досега не разбрах как точно се изговаря, иначе на монголски се пише ТӨГРӨГ. Правеше впечатление наличието на безмитен магазин на всяка гара, където спираше влакът. Малките градове покрай ЖП линията, представляваха няколко панелни ниски блока, а до тях дървени къщи, всичките обградени от дървена ограда. Пейзажът бе типичен за степите – обширни тревисти хълмове, по които рядко растат дървета.
    IV-ти ден - Точно в 6 и половина сутринта влакът пристигна на гарата в Улаан Баатар (Червен герой). Времето бе същото като в Иркутск, а въздухът осезаемо сух. Посрещна ме екскурзоводката, наета от тур оператора, която е 23 годишна студентка от тамошния университет по туризъм. Името й е Заяа, което трудно можех да изговарям правилно. Разбира се, английският бе единствения език, на който можехме да се разбираме. Заведе ме до хотела, където отседнах и ми даде туристическа карта на града. Преди да се разделим се уговорихме за времето, по което на следващия ден трябваше да тръгнем за обиколката из страната заедно с руската група туристи. Тук за разлика от Иркутск има много нови сгради. Някои от автобусните спирки бяха във формата на Пагода. Колите бяха отново руски, японски и корейски и образуваха големи задръствания по централните кръстовища. Малко странно е чувството, разхождайки се по улиците, хората да се вглеждат в теб само защото си от различна раса. Разходката започнах от централния площад Сухбаатар и най-известната сграда – президентския дворец, а в центъра на самия площад се намира паметника на Чингис Хан. От там се насочих към природо – историческия музей. Най-интересното в музея бяха автентичните скелети на динозаври, намерени в Монголия. Имайки впредвид интереса на туристите към това място, цените в магазина за сувенири в самия музей бяха направо в долари. Реших да посетя и Ленинския музей, който според картата трябваше да се намира на площада на Свободата. Уви, оказа се, че преди две години са го съборили. Е, поне паметникът на Ленин си стоеше все още на мястото. Успях да намеря Олимпийската улица, на която се намира българското посолство. Най-голямото впечатление в града ми направи монументът на Буда. Привечер се прибрах в хотела.
    V-ти ден - На сутринта излязох пред хотела, където трябваше да ме чака туристическата група. И тук последва най-голямата изненада, която промени очакванията ми за екскурзията. Освен въпросната екскурзоводка и шофьорът на буса други нямаше... Оказа се, че руските туристи ще пътуват следващата седмица и няма да са с нас в тази обиколка. Не можех да повярвам, че следващите 10 дена ще обикалям из Монголия само с Заяа и шофьора, 45 годишен на име Хурлээ. Нямаше друг вариант и трябваше да потегляме. Бусът всъщност бе УАЗ с 6 места отзад за пътници. Обиколката започнахме, като се отправихме на юг към провинция Өмнөговь или на български „Южен Гоби”. Магистралата, която очаквах да видя на излизане от столицата, въобще не беше магистрала. Обикновен двупосочен път с по една лента за посока. Този път минаваше покрай ЖП линията, стигаща до Пекин. След около час всичко започна да става еднообразно. В продължение на 40 минути пътят беше съвсем прав, без никакви завои, не разминахме нито една попътна или насрещна кола, пейзажът бе ниски тревисти хълмове, по които рядко се виждаха кози и овце. Беше като на кино, където прожектират един и същи кадър постоянно. Притеснявах се само от това еднообразие Хурлээ да не заспи както шофира. Малко след обяд се отклонихме от пътя и продължихме на югозапад по самата земя. Заяа ми каза, че през следващите 4 дена няма да се качим отново на асфалтиран път. Обстановката започна да се променя от степна към пустинна. Спряхме в едно село да презаредим с бензин. В тази страна във всяко село има поне по една бензиностанция. Предлаганите тук горива са от Дизел до бензин А 86, разбира се използван от често срещаните руски машини УАЗ и ЗИЛ. Цената за литър такъв бензин е около 1 щатски долар. С навлизане в пустинята Гоби пред нас се откри прекрасна гледка. Това бе каменна пустиня, състояща се от скали и скални хълмове, нещо като лунен пейзаж. Нямаше нищо общо с представата ми за пустиня. Е, пътуването по скалистия път с УАЗ-а не е от най-приятните. Към 6 часа следобяд пристигнахме в гер лагера, където трябваше да пренощуваме. Този лагер е нещо като хотел като вместо в стаи ви настаняват в двуместни юрти. Има едноетажна сграда, в която са поместени ресторанта, баните и тоалетните. Водата се добива от кладенец чрез хидрофорна система и се загрява в бойлер, захранен от слънчев панел. Електричеството се добива от дизелов агрегат. Обслужващият персонал се състои от ученици, работещи през лятната си ваканция. След като ни настаниха, реших да се раходя наоколо. Попаднах в иситнски скален лабиринт. Стана време за вечеря. Оказа се, че собственикът на лагера е вегетарианец и предлаганата храна в ресторанта е безмесна. Отлично, аз и без това преди 10 години приключих с консумирането на месо. Иначе монголската храна няма отличителни особености. Особеното е, че всичко освен месото и млечните продукти се внася от съседните държави. Оризът естествено е от Китай, а останалите продукти като брашно, захар, олио, зеленчуци, картофи, яйца идват от Русия,както и част от пшеницата, от която правят чудна бира с марката „БОРГИО”. Друга интересна особеност е, че продуктите, внасяни от Русия, ги назовават с руските им имена – помидоры, огурцы, сахар, пиво. Имаше и момент за национална гордост. Най-често използваната гарнитура в ресторантите е от кисели краставички. Етикетът на буркана с краставичките беше на руски и познайте какво беше написано... – „Огурчики из Болгарии”. Към 10 часа вечерта задуха силен вятър и температурата падна до 4 градуса. В центъра на покрива на юртата има отвор, през който минава комина на печката, също разположена в центъра на юртата. Нямаше как, трябваше да запалят тази печка, въпреки дебелите одеяла, които ми предоставиха. Самият покрив на юртата е подпрян с две дървени греди.
    VI-ти ден - След закуска подновихме пътуването. С навлизане към вътрешността на пустинята Гоби релефът се променяше от скалист към изцяло равнинен. Земята е покрита с песъклива почва и за разлика от повечето пустини няма големи пясъчни дюни. По обяд при най-силния пек в колата стана топло. Излизайки навън температурата рязко спадна поради вятъра, духащ силно и постоянно в една посока. Въпреки това нямаше пясъчни бури, нито се вдигаше прах из въдуха, причинен от преминаващите коли. Спряхме за кратка почивка. Завъртях се на 360 градуса, а гледката пред мен беше една и съща – т.е. нямаше нищо на хоризонта. Една абсолютно плоска равнина и толкова. При такъв релеф и вятър ходенето по естествена нужда на открито на практика беше невъзможно. След около час на хоризонта се появи първото стадо двугърби камили, то и без това в пустинята не срещнахме други животни. Към 4 след обяд пристигнахме в малък лагер от 6 юрти, където щяхме да пренощуваме. Всъщност тук живееха две номадски семейства, като едното често приема гостуващи туристи. Това семейство се състои от мъж и жена на около 40 години с двете им деца момиче и момче на 16 и 13 години. Четери от юртите бяха техни, като по-голямата използваха за всекидневна стая, а останалите за спални. Така е само през летните месеци, докато през зимата се прибират в града и децата ходят на училище, а всяка година летуват на различно място в пустинята. След като ни настаниха, ни дадоха да смръкнем от някакъв кафяв прах в малка пластмасова кутийка. Оказа се, че това е традиционно за тази страна и така посрещат чужденците, но не можах да разбера какво точно представлява този прах. В средата на всекидневната юрта беше печката за готвене и отопление, а по края имаше легло, малки дървени столчета и лавици. На покрива имаше слънчев панел и сателитна антена. Чрез този панел и акумулатор си докарваха 12 V напрежение за телевизора и зарядното за мобилните си телефони. Семейството разполагаше с един джип УАЗ и един мотоциклет ИЖ. Докато бащата беше с мотора до някакъв кладенец на около 6 км, за да донесе вода, през това време майката и дъщерята доиха женските камили. Иначе притежават около 15 камили. Реших да се поразходя наоколо и да направя някоя друга снимка. По едно време децата от двете семейства ме заобиколиха. Дадох на всяко по една монета от 5 Рубли и те лесно се съгласиха да ги снимам. Едното извади метална кутия пълна с агнешки глезенни кости. Започнаха да играят с тях на някаква странна игра, типична за цялата страна. Преди да залезе слънцето се излегнах на леглото в юртата, в която ме бяха настанили. Всъщност това легло представляваше дюшек, направо върху земята. През отворената врата гледах към хоризонта и единственото, което виждах, беше една от камилите. Такова осамотяване далеч от цивилизацията, от близките и приятелите ми изживявах за първи път. Стана време за вечеря. При монголците е традиция при всяко хранене да се сервира чай или както му казват „цай”. Стоплената вода я съхраняват в термуси. Опитах от камилското сирене, което го закачат на конец и го изсушават за зимата. Останах много озадъчен от друг млечен продукт. След като оставят киселото мляко да ферментира, без никаква захар, го прецеждат и така получената суроватка е с 15 алкохолни градуса. Познайте как наричат това питие – ВОДКА..., е аз си предпочитам истинската такава. Имах възможността да погледам как приготвяха традиционната си вечеря. Тестото го замесват само от брашно, вода и сол, без никаква мая или набухватели. Разточват го много тънко и го оставят да се изсуши върху печката. След това го нарязват на лентички и го изпържват в сгрятото олио заедно с лук, моркови, картофи и накълцано камилско месо. Аз, разбира се, отказах да опитам от месната им гостба, дори им предложих от моята храна, която носех в раницата си от България. Останаха очаровани от ръжените ми сухари, пълнозърнестите бисквити и консервата със соев пастет.
    VII-ми ден - Предложиха ни за закуска типичната монголска мекица с кайма. Явно пържените храни са взаимствани от руската кухня. След това се отправихме към главния град на Өмнөговь Даланзадгад. По пътя срещнахме закъсала кола и трябваше да вземем тримата й пътници в нашия УАЗ. Заяа каза, че това е много често срещана гледка в пустинята, както и ятото лешояди, които видяхме да кражат над камилски скелет. По обяд пристигнахме в Даланзадгад. Това е най-големият град в цялата пустиня, отстоящ на около 100 км от Китайската граница. След като обядвахме в местен ресторант, се насочихме към националния парк Гурвансайхан. На 40 км от града в границите на този парк се намира долината на орлите Ёлын Ам. Разходихме се из това красиво място – дълга и тясна клисура, по която тече малка рекичка. През зимата тази рекичка представлява голям ледник. Към 5 следобяд пристигнахме в гер лагер, намиращ се в близост до Даланзадгад.
    VIII-ми ден - Днес променихме посоката на обиколката ни. Потеглихме на северозапад. Беше облачно и ръмеше лек дъжд, много необичайно за пустинята. По обяд стигнахме до „Пламтящите скали”, малки хълмове и плата, покрити с червена почва. По пътя видяхме пясъчна дюна, единствената, която срещнахме по време на обиколката. Към 2 часа пристигнахме в местността Цагаан Овоо. Тук има 3 гер лагера, нещо като хотелски комплекс. След като се настанихме, се разходихме из руините на манастира Онгийн Хийд, намиращ се непосредствено до гер лагерите. Този манастир е бил разрушен от китайците през 30-те години на миналия век. След вечеря се разкарах до отсрещния хълм. На върха имаше малки статуи на емблематичните животни на Монголия – дивият овен или муфлон „аргаль” и дивият козел „ибикс”.
    IX-ти ден - Следващата ни цел бе старата монголска столица Хархорин. Не ни се размина с пътните неволи. На вакуумния усилвател на спирачната система му се спука мембраната и Хурлээ трябваше да я подмени с резервна. Малко след обяд навлязохме в провинция Өвөрхангай. Този път пейзажът се променяше от пустинен към степен. След 4 дена отново се качихме на асфалтиран път, главният който води до Хархорин. Настанихме се в гер лагер на края на града, в непосредствена близост до манастира Эрдэнэ Зуу. След вечеря се разходихме към близкия хълм, от който се вижда целия град. В подножието на хълма имах възможността да видя много „интересната” статуя „Големият Фалос”. Тук монголците идвали да се молят за раждаемост. На върха на хълма има каменна статуя на костенурка. Видях и често срещаната из страната купчина от камъни, в която оставят банкноти. Тази купчина беше обградена от конски черепи. Впечатление ми направиха сините панделки, които бяха вързани на всичките статуи и могили в страната.
    X-ти ден - По програма след закуската Заяа ме разведе из въпросния манастир. Целият е обграден със стена с около сто ступи. Срещу главния портал има 20-тина бараки, представляващи магазини за сувенири. И тук щатския долар беше основната разплащателна валута. Опитахме се да влезем в 3-те главни храма на Эрденэ Зуу, но на практика бе невъзможно. Основните групи от туристи, разхождащи се в храмовете бяха от Испания, Франция и Италия. Освен това се чуваше английска и германска реч. Е, няма как, монголците отлично развиват историческия туризъм. След обяда продължихме по маршрута на запад. Около Хархорин се строяха пътища и мостове, но през повечето време пътувахме по самата земя. Срещнахме закъсал мотоциклетист, на когото му бе свършил бензина. Хурлээ му продаде част от резервната туба. Попитах го на каква цена го продаде, но той ми каза, че това е тур операторска тайна. Към 4 часа навлязохме в провинция Архангай. Фауната от камили постепенно преминаваше в кози, овце, коне, крави и животните, които видях за пръв път – якове. Голямо препядствие на пътя ни бяха ръкавите на река Цэнхэрийн. Е, за УАЗ-а половин метър дълбока река не беше голям проблем. Пред нас започна да се разкрива планината Хангай. Тук честа гледка бяха боровите гори. Привечер пристигнахме в гер лагера, известен с горещия извор Цэнхэр. Горещата вода от извора е прекарана по канали до закрит басейн. Иначе водата не е нищо особенно, с характерния си мирис също както и у нас във Варна.
    XI-ти ден - На сутринта потеглихме към Цэцэрлэг, главният град в провинция Архангай. Той се намира на географския център на страната и към всичките му подстъпи има добре асфалтирани пътища. Тук презаредихме с бензин и тръгнахме по пътя, водещ до националния резерват Майхан. Гледката из Хангайската планина беше прекрасна. Дълги каньони се редуваха с високи хълмове, като по върховете на най-високите се белееше сняг. Още по-красиво започна да става след като навлязохме в самия резерват. Следобяд пристигнахме до брега на една рекичка, където бяха разполежени 4 юрти на номадско семейство. Тук трябваше да отседнем за следващите два дена. Разликата между това и номадското семейство от пустинята бе в отглежданите животни. Интересен беше фактът, че стадата от кози, овце, коне, крави и якове не се предвождаха от водач, нито някой ги пазеше. Явно нямаше кой да ги открадне, нито хищник, който да ги нападне. За вечеря ни предложиха същото ястие както в предното семейство, като се отличаваше само в произхода на месото. Основното е агнешко, ярешко и телешко. Е, имайте впредвид, че почти из цяла Монголия хората нито са виждали на живо прасета, нито са опитвали свинско месо през живота си. Разлика имаше и в произхода на водката. Тук основно я правеха от краве мляко.
    XII-ти ден - За закуска жената от семейството ни приготви нещо, което в България го наричаме бухти, а предния ден децата бяха набрали боровинки, които объркаха със захар. След това потеглихме към най-големите забележителности в резервата. Първо се отбихме до кратера на някогашния вулкан Хорго. За последно бил изригнал преди около 10 хиляди години. От вулканичната дейност в близост да кратера се образувало езерото Тэрхийн Цагаан Нуур или както го наричат „Бялото езеро”. Отбихме се и до самото езеро. Покрай брега има няколко гер лагера. Забележителното тук са базалтовите скали, формирали се от изстиналата вулканична магма. Учудващо за мен бяха прелитащите над езерото гларуси, на вид същите като тези у нас във Варна. По обяд се прибрахме при номадското семейство. Реших да си направя следобедна разходка до отсрещния хълм. От там наблюдавах прелитащите орли, дебнещи за някоя земна катерица да се появи от дупката си. Хората от семейството си вършеха всекидневната работа, без да се съобразяват много с нашето присъствие. Основно доходите им са от продажбата на месо, вълна, мляко и млечни продукти, добивани от отглежданите животни. Вечерта мъжът от семейството се върна от лов, като единствената му плячка бе дребен мармот. За вечеря жената, разбрала, че не ям месо, реши да сготви в моя чест монголско вегетарианско ястие, което обикновено ядат за Нова Година. Представлява като нашите сърми, като плънката е от зеле, моркови, лук и сварени картофи и се свива в тесто.
    XIII-ти ден - Е, нямаше как, колкото и да ни беше приятно, трябваше да потегляме. Рано сутринта се сбогувахме със семейството и тръгнахме обратно по пътя към Цэцэрлэг. През следващите 2 часа срещахме закъсали превозни средства и трябваше да оказваме пътна помощ. Първо видяхме една Волга, а в нея възрастен мъж с внука си, 10 годишно момче. Оказа се, че имат проблем със стартера и са прекарали последните 20 часа в колата на това място. Хурлээ се зае да им помага при отстраняването на проблема. След половин час възрастният мъж завъртя манивелата и двигателят на Волга-та запали. Отблагодариха ни се по традиционния монголски начин, като ни дадоха да смъркаме от онзи кафяв прах. Всъщност, след завръщането ми в България, от някои източници разбрах, че може би въпросният прах е известен под името Енфие. Продължихме по пътя си и след 1 час при пресичането на река Чулуутын Гол се натъкнахме на по-сериозен проблем. Мотоциклетист бе закъсал в реката и трябваше да му изтеглим ИЖ-а на сухо. Най-трудната задача бе връзването на тегличното въже за мотоциклета в половин метровата дълбока река. Благодарение на нашия УАЗ, ИЖ-а бе изтеглен на брега. Там имаше и един ЗИЛ с ремарке, натоварени до горе с дървета на трупи. Е, него нямаше как да го дърпаме с въжето. По обяд пристигнахме в Цэцэрлэг. Разходихме се из центъра и обядвахме в местен ресторант. След това потеглихме на изток по главния път към Улаан Баатар. Привечер пристигнахме в гер лагера на брега на езерото Огии Нуур. Противно на предварителните ми очаквания около самото езеро не видях никакви комари. Това бе последната ми нощ, прекарана в юрта.
    XIV-ти ден - Трябваше да станем рано, предстоеше ни заключителната част от обиколката. На закуската в ресторанта Заяа ме запозна със собственика на гер лагера. Човекът остана много впечатлен, когато разбра, че за първи път в лагера му отсяда българин. Успях да разменя с него няколко изречения на руски език, оказа се, че е бил три пъти в София. Продължихме по главния път към столицата, като по обяд спряхме в крайпътен ресторант. Тук явно често отсядат туристи, поради местоположението на ресторанта. На една от масите беше италианско семейство, а на съседната маса до нас бяха седнали група канадски туристи. Малко след 4 следобяд минахме покрай табелата в началото на Улаан Баатар. Каква беше равносметката – за 10 дена бяхме изминали над 2500 км, средно по 250 км на ден. Оставиха ме пред хотела и се уговорихме за следващия ден, влакът за Иркутск тръгваше в 14 часа местно време. След кратка почивка се поразходих из центъра за последни снимки.
    XV-ти ден - В 9 сутринта излязох от хотела за последна разходка. Около рецепцията се бяха насъбрали група около 30 ученици, пристигнали от Сеул. Не знам какъв интерес предизвиках у тях, но започнаха да ме снимат и да ме поздравяват с “Hello Mister”. Близо до хотела се намира „Русская Кухня”, където влязох да закуся. Менюто беше написано на монголски и на руски, което ме улесни при избора, но основното, което се предлагаше, естествено бяха пирожки. Влязох и в книжарница за да си купя малко картички и много важния предмет при преминавне на границата – черна писалка. Отидох до централния Мини маркет за провизии, необходими ми по време на пътуването. В 12 и половина Заяа и Хурлээ ме чакаха пред хотела за да ме закарат до ЖП гарата. В 13 и половина влакът от Пекин за Москва пристигна на перона. Е, тук беше време да се сбогувам с моите монголски приятели, колкото и да не ми се искаше. Пътуването във влака очаквах да се развие подобно като това на идване в Улаан Баатар, но не беше точно така. В съседното купе имаше две възрастни дами от Барселона и един руснак. Останалите пътници във вагона бяха монголци. Аз бях настанен в купе с 20 годишна монголка, пътуваща за Москва, където учи в тамошен университет. Успявахме да се разбираме, въпреки лошият ми руски. Двамата кондуктори бяха руснаци – възрастна жена и момче около 25 годишно. Жената като разбра, че съм българин, с носталгия започна да разправя колко хубаво е прекарала отпуска си на Златни Пясъци преди 20 години. Всичко преминаваше спокойно до момента, в който влакът спря на гарата в Дархан. От там във вагона се качиха 15-тина пътника като всеки носеше по 4 големи сака. Тези хора пътуваха до Наушки и си пренасяха стоката, която продават на местния пазар. С цел да избегнат митническите такси, започнаха да крият част от стоката по купетата. Дрехите ги слагаха под спалните одеяла на леглата, обувките под самите легла. Извадиха и някакви салами и ги окачиха по закачалките. Дори една жена ме помоли да скрия чифт дънки в раницата си. Към 11 вечерта влакът пристигна в Сухбаатар. Последва бърза паспортна проверка, а митническата беше на практика фиктивна. В 11 и половина влакът премина границата и така напуснах страната на някогашните владения на Чингис Хан. Прехвърлихме се в иркутско време с един час напред т.е. 12 и половина. Най-интересното предстоеше на гарата в Наушки. Един час прекарахме заключени във вагона, очаквайки проверката. Първо дойдоха от паспортната служба. Този път разполагах с черна писалка и бързо попълних миграционната карта. Странно премина проверката на монголските паспорти. Граничните милиционери изкараха всичките монголци в коридора на вагона, подредени в колона един след друг. Направо ги блъскаха и им светеха с фенерче в очите, за да ги разпознаят на паспортната снимка. Разбира се претърсиха и купетата за нелегални пътници. Една жена я изведоха от вагона и повече не се върна, явно беше с нередовни документи. Беше като във филм за Втората световна война и исках да направя няколко снимки. Единият от милиционерите ме помоли да си прибера фотоапарата, за да не се наложи да ми го конфискува. Дойде ред и за митническата проверка и настана голяма лудница във вагона. В чантата си имах еднолитрова бутилка с корейска бира, а в раницата една 0,7 литрова Водка „Монгол Стандарт”, които купих в Улаан Баатар, и не счетох за нужно да ги вписвам в митническата декларация, където отбелязах само количеството на валутата си в брой. Нямаше проблем, митничарят не изяви желание да ми проверява багажа, а само ме попита „А Вы говорите по русскому”. Не такова беше отношението към багажа на монголските пътници. Съдържанието от всичките им чанти и сакове беше изсипано в коридора на вагона за щателна проверка. След като приключиха проверките клетите монголски пътници слязоха на гарата със стриктно претърсения им багаж. След половин час влакът потегли и отново останах само с монголската студентка в купето. Вече можех да заспя спокойно.
    XVI-ден - Събудих се към 11 сутринта местно време, влакът тъкмо беше спрял на гарата в Слюдянка. Това село се намира на най-западния бряг на Байкал. След като влакът потегли пред прозореца на купето се откри прекрасна гледка към брега на езерото. Байкал е с най-голям запас на сладководна, питейна вода в света. От монголските пътници, останали във влака, имаше един амбулантен търговец, при когото обмених последната си останала монголска валута в рубли. Разговарях със студентката в купето и тя остана много учудена от факта, че освен у тях и бившия Съветски съюз има и друга държава, използваща същата азбука. В 15 часа влакът пристигна в Иркутск, трябваше да се сбогувам със спътничката си в купето, а Дмитрий ме очакваше на гарата. Закара ме до квартирата, където трябваше да отседна и се уговорихме за следващия ден да ме откара до летището, самолетът за Москва отлиташе в 7 и 30 сутринта. Към 6 следобяд се поразходих из централната част на града по вече познатите улици. Хазяйката на квартирата, около 50 годишна жена, остана много впечатлена, че за първи път българин отсяда при нея. Досега била посрещала само туристи от Скандинавия и Холандия. За вечеря с чая опитах от малиновото сладко, което беше направила. Всъщност, сладкото представляваше сурови малини със захар, замразени във фризера. Аз й дадох от моите ръжени сухари, а тя с носталгия разказа, как до преди 20 години имало по магазините хляб със същия ръжен вкус.
    XVII-ден - Най-продължителният ден в живота ми досега - Много рано сутринта Дмитрий ме закара до летището, време беше да се сбогуваме. Тъй като часовата разлика между Иркутск и Москва е 5 часа, а продължителността на самия полет е също 5 часа, то самолетът кацна на летището в Шереметьево малко след 7 и 30 московско време. Беше мъгливо и хладно. За разлика от заминаването към Иркутск, сега знаех пътя от терминал D до терминал F, но имах много малко време за придвижване, самолетът за София излиташе след час и половина. Успях да се добера до регистрацията с 15 кг си раница на гърба, но след това последва продължителна паспортна проверка. В 9 и 15 преминах през скенера и трябваше много бързо да се отправя към изхода за самолета. За съжаление, нямах никакво време да мина през безмитния магазин. Язък, полетът се забави с цял час, поради проблеми с един от пасажерите в бизнескласата. В крайна сметка на борда на самолета се качиха двама гранични милиционера и изведоха нередовния пасажер. По време на полета разглеждах брошурата от музея в Улаан Баатар. Стана ми някак тъжно за този народ, толкова величествен при Чингис Хан, а после 6 века под китайско владение с последвало съветско влияние. От стюардесата си купих малка 50 мл бутилка с Водка „Русский Стандарт”, която ми струваше 90 Рубли, е все пак в самолета е безмитна зона. Малко преди 13 часа наше време самолетът кацна на Софийското летище. Времето беше ясно и слънчево. Взех си багажа и тръгнах към автобусната спирка. След като излязох от сградата на летището, усетих тукашния климат. Горещо, тежък въздух, труден за дишане – Добре завърнали в Джунглата!

Добави във Facebook   


Снимка 1Скалната пустиняСкалната пустиня
Снимка 3Цагаан ОвооЦагаан Овоо
пресичане на Чулуутын Голпресичане на Чулуутын ГолПосолство на Република България в Улаан БаатарПосолство на Република България в Улаан Баатар
Снимка 7ЖП гаратаЖП гарата
Снимка 9някогашният Вожд
В.И.У. ЛЕНИНнякогашният Вожд В.И.У. ЛЕНИН

Дайте Вашата оценка за този пътепис


Коментари
Diana Ninova
Нерегистриран
2011-06-04 15:18:58
  Haresa mi tozi pytetis.
 

Cheksi
Нерегистриран
2012-09-23 19:39:15
  Хубава история - хареса ми много! Кой тур оператор ти го организира. Aко може да ми отговориш на cheksi@abv.bg меерси!

neural
2013-02-04 18:15:30
  За съжаление, от август миналата година, с постановление на Министерството на външните работи, се прекратява дейността на дипломатическата ни мисия в Монголия. Закрива се и българското посолство в Улаан Баатар.

  Всички полета са задължителни!
  Направете своят коментар:    
   Подател:*
 Код за оторизация:
*
Код за оторизация



Изпрати на приятел  Разпечатай   



[Назад] [Начало] [Горе]

Цитирането на материали от ОколоСвета.com е свободно
и става след посочване на източника им!


Раздели
Планински туризъм
Международни екскурзии
Екскурзии в България
Морски туризъм
Селски туризъм
Хоби туризъм
Археологически туризъм
Уикенд

Пешеходен туризъм
Ученически / Ваканционен
Почивен туризъм
Оздравителен / балнеоложки
Екстремен туризъм
Екотуризъм
Ботанически туризъм
Фото туризъм

Ловен туризъм
Винарен туризъм
Културен / фолклорен
Обучение
Недвижими имоти
Празнични пътувания
Конгресен туризъм
Пещерен туризъм


Изгодни резервации на самолетни билети до Монголия
Цени на билети до Монголия
Избрахме за вас...
Нашето предложение...

www.OkoloSveta.com - Пътепис | Азия | Монголия | Международни екскурзии | Из някогашните владения на Чингис Хан
  Приятели: Idi.bg | Хотели | Bultourism.com | ЗаХотелите | Силистра Online | Казанлък.com | Online Калкулатори | Списание за туризъм | MyHoliday.bg | Сандански.org | БГсервизи.info
Спаси, дари на... Гласувайте за този сайт в БГ чарт Оказион за бебешки и детски стоки КнигИко.com - онлайн книжарница за бизнес, туризъм, ресторантьорство All Traveling Sites
 "3 мекс" EООД, 2007 - 2019. Всички права запазени!
e-mail: info@okolosveta.com