dolu
05_01
05_03
  Начало  |  Новини  |  Тур оферти  |  Самолетни билети  |  Каталог  |  Книга за гости  |  Реклама  |  За сайта
      Събота, 19 Октомври 2019 г.
06
Континенти
Европа
Австралия и Океания
Азия
Антарктида
Африка
Северна Америка
Южна Америка
Държави
В сайта
  Форум:422
  Статии:519
  Оферти:90
  Новини:836
  Снимки:2038
  Каталог:231
  Пътеписи:949
  Конкурси:6
  Книжарница:10
  Потребители:3788
Анкета
Доволни ли сте от състоянието на плажовете у нас?

По-скоро да
По-скоро не
Не мога да преценя
   

Виж резултатите
Онлайн околосветско пътешествие
Online книжарница
RSS Feeds
RSS Feeds
  Новини
  Оферти

Пътепис
Флаг   Намибия
   Пътеписи | Статии | Оферти | Форум | Галерия  | E-магазин 

  Намибия - земята където океана се среща с пустинята
  Публикуван от natally_m на 20 Май 2010 г.
  Този пътепис е прочетен 5001 пъти, рейтинг: 5.07

  

    От неотдавна работата на съпруга ми ни доведе да живеем в Ботсвана - страната на диамантите и пустинята Калахари. Но когато живееш в Африка най-доброто, което можеш да направиш е да пътуваш и да успееш да видиш максимално много места от африканската земя. Места интересни и загадъчни, места с коренно различна култура и обичаи, места с много екзотика.
    Наближаваха няколко почивни дни последвани от двудневни национални празници или както тук го наричат - лонг уикенд в които всеки искаше да избяга от ежедневието и да посети нови и интересни места. Ние избрахме това да бъде Намибия - съседна страна която бяхме разглеждали само на географската карта.
    Всичко разбира се започна с взимането на виза за там,което за наша радост е максимално опростено и ако предварително сте прочели и подготвили всички искани документи, ще бъдете приятно изненадани от липсата на всякакво забавяне или чиновническо мотаене и ще получите визата си само за един ден. Това беше и една от първите приятни изненади в подготовката за това пътуване. Решихме че по непознатия за нас път трябва да имаме и навигатор и закупихме GPS, които да внимава за правилната посока на нашето придвижване в тази непозната за нас държава. В последствие това се оказа прекрасно решение, знаейки колко много километра имахме да изминем, защото си бяхме поставили амбициозната задача да стигнем за един ден от Габороне-столицата на Ботсвана, където живеем до столицата на Намибия - Виндхок.
    Километрите бяха 1100, но предварително ни бяха предупредили хора които са пътували по този маршрут, че има много животни край пътя, които изскачат изневиделица пред колата и е много опасно да се кара бързо. А знаейки колко дълъг и непознат за нас път ни чака, ние станахме още по тъмно и тръгнахме на път. GPS-са се оказа изключително полезен още в първите минути на пътуването ни, когато в тъмното трябваше да преминем няколко кръгови движения и беше важно точно по кой път да излезем от кръговото, а тук в Африка, когато е тъмно наистина е тъмно и много трудно се различава каквото и да е и всичко толкова много си прилича, че лесно може да се заблуди човек. Учудени бяхме и от това че в 5 часа сутринта имаше още много коли по пътя за излизане от града - явно не само ние искахме да избягаме от ежедневието и да усетим разнообразието.
    Поехме по пътя с ценните указания на гласа от GPS-а и след като известно време бягахме от изгрева, защото пътувахме в северозападна посока,все пак най-накрая слънцето ни догони и изгря, като че да ни покаже че от Природата по велико нещо няма и за нея няма невъзможни неща. Пътят беше еднообразен - право шосе, доста добро - без дупки и с маркировка, а покрай пътя еднообразен пейзаж от ниски храсти,жълта трева и тук таме някое слабо дърво. Ботсвана е страна известна с малкото си дъждове и сухия климат и това неизменно се беше отразило на растителността която виждахме край шосето.
    Избрали бяхме маршрута ни да премине през пустинята Калахари, като пътя минава през Джоаненг, Канг и накрая е граничния пост – Мамуно, от където ще влезем в Намибия. Джоаненг е едно малко градче с едно от наи-богатите диамантени находища на света в момента. За съжаление понеже са почивни дни нямаше почти никакво движение и се задоволихме само с планове за специално посещение в бъдеще. След няколко часа спряхме на Канг - намиращ се по средата на пътя до границата, където имаше хубава бензиностанция, ресторантче и магазин за сувенири. След като заредихме колата се отправихме да видим сувенирния магазин, където нямаше нещо особено, но там решихме да попитаме жената зад щанда кога ще навлезем в пустинята Калахари - една от най-известните пустини в света. Жената се усмихна широко, така както само африканците умеят да го правят и приветливо ни каза - “ Добре дошли - вие вече сте в пустинята Калахари”. С учудване установихме колко е права поглеждайки картата видяхме че Канг е наистина в средата на пустинята и ние го бяхме достигнали пътувайки сред все по-ниски и малки храсти и пожълтяла трева. Вероятно бяхме очаквали, че пустинята ще ни посрещне с пясъци, а тя е пустиня която пясък има само във вътрешността, в сърцевината си, останалото са огромни пространства ниски храсти и пожълтяла трева докъдето очите ти виждат. Е, зарадвахме се че сме вече в Калахари и за спомен си купихме тениски с надписи - Ботсвана и картата на страната, на която се виждаше пустинята Калахари. Някой добър човек предвидливо беше оставил за такива като нас, които за първи път минават по този маршрут пътеводител за Намибия, което много ни улесни в ориентирането къде и какво да видим и къде можем да отседнем за почивка.
    Продължихме по пътя към границата от Канг към Гханзи и след още 3-4 часа пътуване по един прав път с един еднообразен пейзаж отстрани край пътя стигнахме на граничния пункт на Намибииската граница. Нямаше формалности и забавяне, нямаше ги и така типичните за региона опашки по границите. Служителите си вършеха добре работата и след минутка вече с печат в паспорта можехме да преминем на Намибийска територия. Другото хубаво нещо още на границата е че имаше всякакви брошури с реклама на различни лоджове, хотели, магазини и всякакви атракции които могат да ориентират туриста и да го насочат към нещата които би искал да посети. Събрахме различни диплянки и преминахме границата и така се озовахме в Намибия. На пръв поглед нищо по различно от това което бяхме видели до тук - пътя е хубав, прав и равен и без нито една дупка на стотици километри, толкова е еднообразно че ако ги нямаше животните край пътя човек би си помислил, че вече си минавал по този път. А животните наистина се оказаха много - крави, магарета, диви прасета,диви коне чакали, антилопи, мангусти и много, много птици. При толкова полета и земя на около тези птици се бяха разположили по шосето и се стряскаха от преминаващите коли и хвръкваха на различни посоки, като човек винаги се моли да не се блъснат в стъклото на колата му. Някои са толкова спокойни, че дори на клаксона на колата не реагират и не се махат от пътя. В началото си мислех че са много нахални, но като се загледах по оскъдните дървета край пътя видях че на много от тях има орли и лешояди и може би затова по-дребните птици са предпочели асфалта нажежен от слънцето вместо заплахата в тревата някоя змия да ги изненада или някоя по-голяма птица или животно да ги нападне. Имаше такова голямо изобилие на птици, че ние останахме приятно изненадани от многообразието и пъстротата на птичия свят по африканската земя. Неусетно така любувайки се на птиците и внимавайки за останалите животни, които също искаха да са на пътя, пристигнахме до град Гобабис и след 200 км от него пристигнахме в столицата Виндхок. Красив и чист град с нови съвременни сгради, с хубави хотели и лоджове, с красив парк и широки улици. Имаше пазар на открито в единия край на централния парк. На тревата, направо под палмите се продаваха дървени сувенири и статуетки изцяло ръчна изработка, красиви дървени купи и широки, големи чинии в които можеш да сложиш много плодове. Харесахме си хотел - четиризвездня хотел от веригата Сън Интернационал „Калахари Сандс Хотел”. Е, имахме късмет и съдбата беше на наша страна, та успяхме да намерим свободна стая и да се настаним без предварителна резервация, която не направихме защото не знаехме ще успеем ли за един ден да преминем през този непознат за нас път. Хотелът е чудесен и се оказа, че е посещаван от кралица Елизабет 2-ра и негово кралско величество – Дюка на Единбург от 8 до 10 октомври 1991 година. Хотелът се намира в централната градска част в един от големите им търговски центрове.
    След настаняването се поразходихме по сувенирните магазини в близост до хотела. В магазините им това което ни направи голямо впечатление бяха безупречните им изделия от кожи-екзотиката на щраусовата кожа беше редом с тази на бъфалото (африканско говедо) и на зебрата,добре обработени и нагласени във вид на красиви чанти, жакети, портфейли, калъфи за очила и всевъзможни кожени изделия. Те носеха отпечатъка на един различен свят- света на истинското, на дивото, което човека е успял да подчини на своите желания за добро или зло. Другото много впечатляващо за всеки турист са магазините за полускъпоценни камъни - тук в Намибия те се продават по различен начин от което и да е друго място по света- тук освен, че можете да ги избирате един по един, което може да ви отнеме часове или просто да загребете с чаша и да си ги напазарувате на килограм. Ние пазарувахме и по двата начина и не можехме да се начудим на природата която сред многото пустини в тази страна беше дала на жителите и гостите и такова голямо многообразие от полускъпоценни и скъпоценни камъни. Никои ценител не може да остане равнодушен пред изящните бижута с диаманти или пред съчетанието им с други скъпоценни камъни- рубини, емералди и естествено най-редкия – танзанит. Един камък с големината на длан прикова вниманието ни и след малко държах в ръката си голямото парче аметист- необработен, така както го е създала природата- само отчупен и предложен за продажба- един къс от богатствата на Намибийската земя, кротко полегнал в ръката ми и блещукащ в гамата на лилавия цвят стана нашият основен сувенир за спомен от Намибия. Не убегнаха от погледа ми и няколко разкошни диамантени огърлици направени от огромен брой диаманти – жълти, кафеникави и черни. В следващите магазини видяхме препарирана глава с шията на жираф, който много пъти бяхме виждали на живо в природата, но никога не бяхме докосвали- е там в магазина можехме да направим и това и да го докоснем- косъма му е твърд като на зебрата, а от близо грациозния му врат е още по-дълъг. Бързо стана време за вечеря и решихме да хапнем в ресторанта на хотела в който имаше голямо изобилие на храна - предястия, мезета, напитки, основни ястия и десерти бяха разнообразно приготвени и красиво поднесени и ни оставаше само да се насладим на вкусната храна и голямото изобилие. След този първи ден изпълнен с емоции и нови впечатления, хотелската стая с удобните и големи легла е единственото от което наистина има нужда човек, така че се предадохме в обятията на съня и заспахме... На сутринта станахме рано и тръгнахме към Свакопмунд и Валвис бей- те се намират на брега на Атлантическия океан, в западната част на Намибия.
    Пътя до там обаче е само през пустини- преминаваш през няколко пустини за да достигнеш до брега на океана – докато излизаш от Калахари и се спускаш в Намиб. И макар че са само около 350-400 км правия път и пустотата около теб те карат да ги усещаш като поне 600 км... Пътувайки по този път е много важно да имаш добра компания в пътуването - хора с които да можеш да разговаряш и да поспирате за отмора някъде по многобройните отбивки по пътя които са добре направени- с маси, пейки и задължително навес за сянка, защото макар и в края на тяхната зима да бяхме по тези земи- тук слънцето си е силно и парещо и под него не се издържа за дълго без сянка.
    Към обяд пристигнахме в Свакопмунд и още с влизането в града ни посрещна шпалир от красивите палми Вашингтон,а след безкрайния пустинен пейзаж това направо си е като балсам за очите ни. Не след дълго пред нас се простря и необятната синева на Атлантическия океан. Красиви хотели са разположени по крайбрежието, много частни къщи с красиви дворове и много цветя надничат отстрани на пътя и неволно си задаваш въпроса дали това е Африка която познаваш от филмите или от репортажите на телевизионните канали.
    Тук е различно, курорта е хубав, чист и много подреден град с хубави плажове и интересни места за забавления по тях. Има сърф клуб, има джетове и всичко което съвременния свят желае край себе си.
    Посетихме аквариума край брега, в които отблизо можахме да се насладим на гледката на различните океански риби, раци, големи водни костенурки, океански скариди, акули и всякакви други обитатели на Атлантика.
    След аквариума решихме да усетим океана от близо и наджапахме във водата - беше студена и с големи вълни, които ни понамокриха, но срещата с океана си заслужаваше след дългото пътуване през пустините. Решихме да се поразходихме по брега и да посетим и съседното курортно градче - Валвис бей.
    Пътя до него се вие покрай океана от едната страна а от другата страна е пустинята - такава каквато я знаем от филмите- пясъчна пустиня. Огромни планини от златист пясък са началото на пустинята Намиб и с километри не свършват.
    Но именно това усещане на събирането на пустинята и океана ни напомня пак за величествената природа и красивия пейзаж, които виждаме пред себе си е само кътче от всичките природни чудеса, които можем да посетим и видим отблизо. По пътя има и приятни изкушения и ние решихме да пробваме едно от тях - Куад Байк или мотор на 4 гуми.
    След кратък инструктаж се качихме на четириколесните возила и с предводител, един местен младеж, поехме по пясъците на пустинята. Много е важно да имаш водач защото след първата дюна всичко пред погледа ти се разбърква и изглеждат еднакво и след няколко обиколки сред пясъците ти се струва, че не знаеш от къде си дошъл. И не само ти се струва. Е,затова е и водача - знае и безпогрешно те довежда до финала на това интересно пътуване по пясъчните дюни на пустинята Намиб. След такова приключение очите светят с блясъка на нещо ново което си опитал и с удовлетворението че е било едно наистина несравнимо преживяване.
    Следващото което направихме беше да отидем на брега на океана на едно специално място на което се събират огромно количество от птиците Фламинго. За наше дълбоко съжаление времето този ден беше много ветровито и фламингото се беше отдалечило доста от брега, като се беше сгушило едно в друго, за да се предпази от силния вятър. Не успяхме да го видим от близо, но по целия плаж сред сивкавия пясък имаше разпилени нежни розови пера от крилете им. Като розови бисери те украсяваха плажа и ни канеха някой ден отново да се върнем тук на този бряг. Събрахме за спомен от тези розови перца и продължихме нататък до едни солници и решихме, че е време да се връщаме отново към Свакопмунд.
    Времето беше преминало неусетно, а трябваше отново да намерим място да пренощуваме. За никъде не си бяхме правили резервации, защото пътувахме преди активния сезон и наши приятели ни бяха казали ,че когато не е в сезона се намират места за спане и не е нужна предварителна резервация. Така и направихме - върнахме се в Свакопмунд и пообиколихме с колата градчето, което не е много голямо и си харесахме един хотел в старинна сграда - е оказа се пълен и работещ само с предварителна резервация. Следващият хотел които ни хареса, хотел Европа, се оказа, че има свободни стаи и си наехме стая за нощувка. След като бяхме подсигурили нощувката решихме да се поразходихме из града за да разгледаме и тук сувенирните магазини и да си вземем някои спомени и от тук. И тук ни очакваха красиви неща - изящни сребърни бижута с типично африкански шарки, красиви прибори и статуетки от дърво и метал - типични за региона. Изненада за нас бяха малките сладкарнички –типично немски стил.Намибия е бивша немска колония и това се е отразило на живеещите по тези земи. Говори се немски език, радиото също е на немски и песните които чуваш са немски - ако само за миг забравиш, че си в Африка, можеш наистина да си помислиш че си в някое запазено от времето малко немско градче от 19 век.
    След разходката се прибрахме за вечеря отново в ресторанта на хотела, който се оказа много добър избор и добре че отидохме там малко по-рано, защото иначе нямаше да можем да намерим свободни места. За около десетина минути целият не малък ресторант се напълни с хора- предимно бели хора - голяма част от тях тръгнали на експедиция по намибийската пустиня в организирани групи. Всъщност когато сервираха храната ни разбрахме защо така бързо се напълни ресторанта - ястията бяха много вкусно приготвени и подредени с много вкус, обслужването беше безупречно, въпреки че на нас ни беше много странно когато черния сервитьор дойде и ни заговори на немски и не разбираше нито дума на английски. Наложи се да си спомним познанията си от училище по немски за да можем да си поръчаме вечеря, но затова пък всичко беше много вкусно и отлично приготвено. Хубави питиета, бира и сокове допълваха приятното усещане, а тиха немска музика ни създаваше настроение.Прекрасен край на втория ни ден в Намибия.
    На следващата сутрин станахме рано и отидохме на брега на океана- сутрин, особено в сезона в които няма все още туристи плажът е спокоен и пуст и можеш да се насладиш на цялата сила на океана. Вълните му се блъскат в брега и се разпиляват на хиляди пръски вода, аромата на море е навсякъде и по брега има безброй обли камъчета, които те изумяват със своята съвършена гладкост и разнообразието от цветове. Някои от тях са така бели на цвят, че ти се струва че са като нереални. Събрахме си за спомен от тази пъстроцветна мозайка като постлана по плажа от съдбата и си тръгнахме от крайбрежието на океана понесли в себе си усещането за едни прекрасно изживени мигове там и с желанието някои ден да се върнем по тези прекрасни места. По обратният път не спирахме да споделяме впечатления от видяното. Преминавайки обратно през няколко пустинни пейзажа си спомняхме силата на океана и контрастите на тази така различна и интересна намибийска земя.
    На връщане отново преспахме в столицата Виндхок в същия хотел, които ни беше приютил на идване и отново се отбихме до сувенирните магазини, за да купим подаръци на близки и приятели.
    В един от магазините отрихме един интересен сувенир - картина на пустините и океана до тях, изработена в бутилка с пясъци от различните пустини в Намибия - пясъците са в различни цветове и картината наистина изглежда изключително интересна и е прекрасен спомен от най-особеното което видяхме тук - различните пясъци в пустините по тази земя. И след още една нощувка се ориентирахме за връщане към дома.
    По обратният път към Ботсвана пътувахме дълго и внимателно заради многото животни по пътя, които изскачаха внезапно насреща ни. За този път основното което трябва да се знае е че по него не може да се шофира след като се стъмни, защото тогава животните които през деня са край пътя, излизат по него и в тъмното много често стават непредвидени ситуации с тези животни. Дори и внезапно появилите се ята са опасни и затова с много внимание и възможно най-бързо, за да не ни завари вечерта и тъмнината на пътя, се прибирахме и се радвахме на всеки километър, които ни приближаваше до дома ни. Обратният път е по-лесен защото знаеш вече през какво ще минеш на връщане, но е по еднообразен, защото е вече познат и не те изненадва с нищо. А километрите са много – преминахме над 3100км общо за четирите дни, път който е предимно през пустините и когато в края на деня изминахме обратния път, щастливи отидохме да се почерпим с приятели и да разкажем за нашето - страната където Атлантическя океан се целува с пустинята Намиб...

Добави във Facebook   


Снимка 1Снимка 2
Снимка 3Снимка 4
Снимка 5Снимка 6
Снимка 7Снимка 8
Снимка 9Снимка 10

Дайте Вашата оценка за този пътепис


Коментари
говото
Нерегистриран
2013-05-28 16:58:08
  gotino

  Всички полета са задължителни!
  Направете своят коментар:    
   Подател:*
 Код за оторизация:
*
Код за оторизация



Изпрати на приятел  Разпечатай   



[Назад] [Начало] [Горе]

Цитирането на материали от ОколоСвета.com е свободно
и става след посочване на източника им!


Раздели
Планински туризъм
Международни екскурзии
Екскурзии в България
Морски туризъм
Селски туризъм
Хоби туризъм
Археологически туризъм
Уикенд

Пешеходен туризъм
Ученически / Ваканционен
Почивен туризъм
Оздравителен / балнеоложки
Екстремен туризъм
Екотуризъм
Ботанически туризъм
Фото туризъм

Ловен туризъм
Винарен туризъм
Културен / фолклорен
Обучение
Недвижими имоти
Празнични пътувания
Конгресен туризъм
Пещерен туризъм


Изгодни резервации на самолетни билети до Намибия
Цени на билети до Намибия
Избрахме за вас...
Нашето предложение...

www.OkoloSveta.com - Пътепис | Африка | Намибия | Международни екскурзии | Намибия - земята където океана се среща с пустинята
  Приятели: Idi.bg | Хотели | Bultourism.com | ЗаХотелите | Силистра Online | Казанлък.com | Online Калкулатори | Списание за туризъм | MyHoliday.bg | Сандански.org | БГсервизи.info
Спаси, дари на... Гласувайте за този сайт в БГ чарт Оказион за бебешки и детски стоки All Traveling Sites
 "3 мекс" EООД, 2007 - 2019. Всички права запазени!
e-mail: info@okolosveta.com