dolu
05_01
05_03
  Начало  |  Новини  |  Тур оферти  |  Самолетни билети  |  Каталог  |  Книга за гости  |  Реклама  |  За сайта
      Събота, 24 Август 2019 г.
06
Континенти
Европа
Австралия и Океания
Азия
Антарктида
Африка
Северна Америка
Южна Америка
Държави
В сайта
  Форум:422
  Статии:518
  Оферти:135
  Новини:827
  Снимки:2038
  Каталог:231
  Пътеписи:949
  Конкурси:6
  Книжарница:10
  Потребители:3787
Анкета
Доволни ли сте от състоянието на плажовете у нас?

По-скоро да
По-скоро не
Не мога да преценя
   

Виж резултатите
Онлайн околосветско пътешествие
Online книжарница
RSS Feeds
RSS Feeds
  Новини
  Оферти

Пътепис
Флаг   Холандия
   Пътеписи | Статии | Оферти | Форум | Галерия  | E-магазин 

  На Холандия с любов - 2
  Публикуван от Нети на 17 Март 2009 г.
  Този пътепис е прочетен 3938 пъти, рейтинг: 3.93

  

    А друг по улиците не се мотае, рядко срещаш някого – да не кажа никога, и ако аз съм вътре, непременно ще се облещя: що за странни птици щъкат без работа насам-натам? Най-често домовете в тези градчета са двуетажни. Долу има една стая с ширината на фасадата – 5-6 м, но е дълбока десетина метра – до вътрешния двор.
   


Красотите на колоритната Северна Холандия

Това е просторната дневна, много стилно обзаведена – семпло, без натрупване на мебели. Вътрешна стълба води към две спални на горния етаж. В дома се влиза направо от улицата. Целогодишно холандците ходят из стаите с обувките. Улиците са застлани с някакви цветни павенца, равно подредени и с нищо не подсказващи, че някога са се размествали, след като кой знае преди колко години са били набити в земята. Тъй като почвата под тях е песъчлива и отцедлива, тук кал няма! През вратата, прекосявайки дневната към двора, се прибират велосипедите – основното превозно средство на холандците. /При 16-милионно население, велосипедите са над 30 милиона, казва Наталия. А капитан Витце добавя: в моето семейство имаме три велосипеда и две коли./ Всички ги карат: малки, големи, млади, стари, бременни жени и родители с децата си. Те се раждат върху велосипед, гласи популярна шега. И още: преди да проходят, децата се научават да карат колело, а в училище много сериозно ги обучават на правилата за движение. Обозначени алеи навсякъде осигуряват път за колоездене. Наталия ни предупреди да внимаваме, като ги пресичаме, защото “автомобил може да не ви блъсне, ще спре да ви изчака, но велосипедист – никога! Той е с предимство!”. Превозното средство е най-разнообразно и често много странно на вид: теглещо количка, бутащо такава, с една или няколко допълнителни седалки, с чифт или повече педали, с платформи, с ремаркета… На велосипед видях да пренасят матрак и дори хладилник! Казват, че холандците са пестеливи хора и не пръскат парите си на вятъра. Затова не сменят овехтелите си колелета, а ги карат до разпад. Но в едно градче на някаква витрина видях колело с цена 3800 евро! Значи и такива си купуват!
    Споменавам за пестеливостта на холандците и се досещам за шега, която ни подхвърли Наталия. Холандия и Белгия са съседни държави и от Брюксел до Амстердам стигаш за няколко часа с влак. Обозначени граници вече няма в тази Европа, както се знае. Как се разбирало, че вече не си в Белгия, а си в Холандия? Ами по изпраните парчета тоалетна хартия, защипани на просторите да съхнат…За българите все още е най-малкото смешно някой да си афишира пестеливостта. Но холандците казват: при нас всичко е малко: и земята ни, и ресурсите ни, затова сме длъжни да ги употребяваме разумно. Сутрин и на обяд – в къщи или на работа, те хапват студени или претоплени сандвичи. Вечерята – задължително в 18 ч за цялото семейство – както споменах, тук се нарича обяд и тогава вече се консумира готвена храна /Наталия:”Шокираше ме бързината и организираността, с която жени, работещи с мен в магазин до 18 ч, до 17,55 ч. обслужват търпеливо последните клиенти, изпращат ги с усмивка след минута и като хали се втурват да приключат с касата, спускат външните щори, заключват вратите и точно в 18,00 вече крачат съм домовете си”/. Но се консумира пак без излишно разточителство и преяждане: много зеленчуци и отбрано месо. Прясното мляко се пие от всички нон-стоп – през целия ден! Счита се, че това допринася за снажния ръст на холандците.
    Те са разумно пресметливи и когато канят гости. Ако получиш такава покана, си длъжен да запиташ: ще ядем ли у вас? /Не мога точно да възпроизведа питането, разяснено ни на руски, но смисълът му е такъв./ Защото ако си поканен около 18 ч, е почти сигурно че ще ти дадат вечеря/обяд, де/. Ако обаче часът за посещението е след 18,30 – гаранция няма!След 19 ч вече пък е направо абсурд да очакваш ядене, най-много на масата да има малки съдчета с ядки, бонбони и дребни сладки. Ако имате среща около 20 ч, знай, че веднага ще излезете да се забавлявате в заведение и няма значение кой кого е поканил: всеки сам си плаща сметката. Като се омъжих тук, разказва Наталия, ми беше адски неудобно да отварям дума за храната. Но като погладувах през няколко гостувания, се научих и сега спазвам “етикета”-питам. Ако се готвиш да гостуваш някъде, но внезапно на теб ти дойде гост и, за да не го оставяш сам, заведеш и него, домакините обикновено казват с извинение, но без свян: съжаляваме, не очаквахме допълнителен човек и сме приготвили точно порции/допълнително няма; и за госта няма!/.
    Една сватба в Холандия излиза около 10-15 хил. евро и който е решил да прави такава, години наред пести усилено. /Заради непосилния разход в Холандия все повече двойки живеят в установено съжителство, но без брак. Не е само това: за самотните майки има по-вече социални придобивки, пък и разводите не са евтини!/. На сватба се канят няколко кръга роднини и приятели. Някои – само в дома на близкия им младоженец или младоженка – да ги изпратят, другите – в гражданското, третите – на празничната трапеза и обикновено те са само най-приближените - от двете семейства. Докато свикне и с това, на Наталия й било страшно обидно, че получава ограничен достъп до тържествата на, според нея, доста близките й нови приятели и приятелки. Но в крайна сметка се научила да разсъждава като холандка: разбира мотивите и никого вече не упреква.
    На фона на това изпъква ярко една симпатична черта на холандците. Те са уважителни и състрадателни и ако разберат, че макар и с едно евро си по-беден от тях, но си в нужда, без да се колебаят щедро ще ти предложат помощта си. Само да не си помислите, че някой нарочно се изкарва беден – или обратното, афишира състоянието си! Тук всички се държат с достойнство и естествено: не е прието да се парадира с богатство, с облекла, имоти или имущество - било проява на лош вкус /Ах, Поли, ах Самоковецо…/! Всички се считат за равни, затова казват: ние говорим на Вие само с кралицата!


Крайбрежната улица в Моникендам

От Волендам с нещо като воден трамвай отиваме в рибарското селище на на близък остров- Маркен. Е, тук вече съм Алиса в страната на чудесата! Все едно това е мястото, където живеят семействата на куклите Барби! Миниатюрни, сякаш току-що боядисани, еднофамилни къщички, зеленина и цветя, цветя, цветя… Пред къщетата - градинки с големина колкото една разтегателна маса, но така грижливо аранжирани, че разбираш: тук нищо не се оставя на случайността!. Растенията са групирани по видове, по цветова гама, по ефектност. От другата страна – минизеленчукова градинка! Огради липсват или са символични – кой ще ти хаби място за такива! Тъй като на 30 април страната е чествала тържествено рожденния ден на кралицата, навсякъде между покривите цялото небе е замрежено от стотици въженца с триъгълни оранжеви знаменца – цветът на кралската институция, който холандците използват показно навсякъде, където им хрумне. Кралското семейство е на голяма почит. Всъщност кралица Беатрикс е родена на 31 януари. На 30 април е рожденният ден на майка й – предходната кралица Юлиана и за да не мръзнат поданиците при всенародни чествания през зимата, Беатрикс решила също да се обяви за рожденничка в края на април!


Маркен, но без знаменцата за рожденния ден на кралицата!

Влизаме в протестантска катедрала, която по традиция е без стенописи и други църковни украси. Но в дъното й седи усмихнато холандско бабе със свежо румено лице в национална носия: с него всички влизащи си правят снимка за спомен. /Във Волендам местните се разхождат по улиците или се продавачите са накипрени също с национални носии. Те винаги са атракция за туристите, които точно в този град имат възможност да ги облекат и се фотографират с тях/.
    На крачка от църквата е неголямата сграда на Маркенския етнографски музей. При все ограниченото време се вмъквам в него и дъхът ми спира: толкова е богат и пищен, че сигурно има бюджета на нашия Национален исторически музей! Облекла от миналото за различните възрасти, покъщнина, обзавеждане, бебешки люлки с “бебета” в тях, занаятчийски инструменти и селскостопанска посуда – в пълни комплекти, излъскани, изгладени и колосани – сякаш ей сега ще се раздвижат покрай тебе!
    Качваме се на кораба и той се оттласква от волендамското пристанище. Курсът ни е Амстердам. Всички сме превъзбудени от срещата с този легендарен град и никого не го свърта на едно място. Ту лягаме да правим слънчеви бани, ту се скупчваме по пейките на раздумка. Капитанът обаче спокойно си върши работата и корабът пори уверено леките вълни сред рояци от надули платната яхти. Разминаваме се или се срещаме пред шлюзовете с малки или по-големи лодки, често с мъж и жена в тях и само да ги погледнеш, холандците вдигат ръка за поздрав. Така става и когато плаваме по каналите край селищата. Обикновено домовете са на една ръка разстояние от водата, китните им градинки стигат до нея, а щастливо изглеждащи възрастни хора се излежават по шезлонги до брега и също ни махат за поздрав!
Het Paard van Marken

Пътуваме, а по някое време Витце посочва с ръка в далечината. Минаваме край живописния фар Het Paard van Marken. Превежда се като “Конят на Маркен”, но каква е историята и ролята му – не научихме.
    След неголямо изчакване да светне зелен светофар в поредния шлюз, корабът ни най-после доближава крайбрежна улица в един от каналите на Амстердам. Мястото се нарича Суматракад. Тук програмата ни започва на другия ден, но група от нас тръгваме към центъра още тази нощ. Наталия ни води към квартала на “Червените фенери”, но нищо не ни разказва, защото имаме нощна разходка тук с опитен предводител. Наоколо е пълно с народ. На първия етаж по жилищните кооперации има широки витрини с входна врата встрани. Зад витрините стоят жени по бельо, а отвън тълпата ги наблюдава. Това са те – жриците на любовта в пълния си блясък – крехки девойки, млади жени, по-стари и повехнали, ниски, високи, слаби, дебели – има за всеки вкус.
    Когато се появи потенциален клиент – жрицата полуотваря втарата, започват преговори за цената и щом се стигне до разбирателство, клиентът влиза вътре, а тя закрива витрината с перденце.
    Отворени са секс магазините, а заведения за порно шоу привличат клиенти с ярки светлини. Някой пожела да влезе и да гледа програмата XXL на живо. Но входната такса от 30-40 евро го отказа. Тогава Наталия ни води на леден бар. Плащаме 15 евро, дават ни топли дрехи, слагаме качулки или шапки и ръкавици и преседяваме 20 минути в стая с ледени стени, с ледени пейки, маси и леден барплот, докато изпием питието си в ледени чаши без стъклена основа и си направим снимки. Барът периодично сменя своя интериор. Украсяват го тематично. В чест на тогава предстоящата олимпиада в Китай, по време на нашето посещение имаше двама ледени спортисти и ледени блокове с “вградени” спортни шорти и маратонки.


В бара. Зад мен е единият леден спортист

На другия ден правим обиколка на Амстердам и ни развеждат по каналите с корабче. Архитектурата на столицата е по-различна от тази в малките градове, в които бяхме. Всъщност, колоритът и силуетите на сградите си приличат, но тук масово се изграждат 4-5 етажа. Фасадите пак са така издължени и тесни, затова всяка сграда има най-горе, челно, специална макара с кука. С тези макари се внасят или изнасят в и от домовете по етажите покъщнина, обемни предмети, дори ковчезите с мъртъвците. Градът е прорязан от канали и мостове и колко точно са, май никой никога няма да преброи. Със сложна система от съоръжения водата им се опреснява всеки ден, затова тук не мирише така на жабуняк и мухъл, както във Венеция. Мисля, че два пъти в годината се източват изцяло и дъното се почиства от тиня , от изхвърлени предмети – най-често части от велосипеди, но и…трупове.


Изглед от Амстердам
   
   
Къща във воден канал в Амстердам.
Хиляди хора обитават вече десетилетия такива плаващи домове

На другата вечер Мартин, който дълги години е бил полицай в района на “Червените фенери”, ни развежда из него. То фенери тук няма, има червени луминисцентни лампи над витрините с полуголите жрици на любовта.“На този квартал ние му казваме “До канала”, уведомява ни Мартин. Над 600 полицаи са работили под прикритие в района, когато той е бил в техните редици. Следели за разпространението на забранена дрога. “Седяхме на наблюдателните си постове и от скука изчислявахме по колко време престоява всеки клиент при всяка прости-тутка.Средно се падаше по…4 минути!” – смее се той. На изумените ни погледи отвръща:”Ами те влизат готови…”. И продължава:”Ние често ходехме при момичетата…”Тук прави двусмислена пауза. Докато успеем да запитаме нещо, той завършва:”…Ами те ни бяха най-добрите информатори!”.
    Проституцията в Холандия е легална, това е известно. Проститутките се водят на отчет в поликлиниките, плащат данъци и осигуровки и се пенсионират някой ден като такива. Обичайна практика е, твърди Мартин, студентки, които не могат да си плащат наемите, да си наемат помещение сами или чрез посредник и да си допълват доходите. Ами ако ги познаят колегите или преподавателите им? Нищо – те работят законно. Сега много момичета дойдоха от Румъния и България, допълва нашият водач. Кабинките са в приземните или първите етажи на жилищните сгради. Тук живеят семейства, минават деца. Това не е ли смущаващо? Не, всичко се приема нормално. Но снимките са забранени и когато някой от групата реши да се снима на улицата, в дъното, срещу обектива, през канала, се отвори врата и три-четири полуголи лолитки се развикаха:”Прибери апарата! Не снимай!” Очевидно се бояха да не попаднат в кадъра….
    В района на “фенерите” има училище. Тук се намира най-старата църква в Амстердам. А току до стените й има паметник на…проститутката. Представлява малка полугола бронзова жена върху невисок пиедестал, на който пише:”Уважавайте труда на всички секструженички по света!”. Паметникът е поставен е преди няколко години, когато клиенти заклаха няколко проститутки в кабинките им и другите се вдигнаха на протест. След това им сложиха паник бутони в стаите- казва Мартин и ни повежда към най-тясната улица в Амстердам. Ширината й сигурно няма метър – два потока от хора се разминаваме странишком. От двете страни на това тясно пространство са наредени витрина до витрина със секструженичките. Дели ни само стъклото. Решавам да проверя с какви чувства стърчат тук на показ и бичат евра от най-древната професия. Взирам се в очите им, но сякаш сещам ледена стена – гледат през мен с празен поглед. Видят ли обаче мъж срещу себе си, го “улавят” с очи и настойчиво го следват докато спре или отмине. Видях повяхнала дама безмълвно да прави и красноречиви знаци на мъжете:елате, елате.. Над нейната кабина имаше друга с разкошен женски екземпляр. И двете имаха клиенти – горе влязоха двама, а долната дама също дръпна пердето...
   
    Толкова много научих за Амстердам от Наталия и Мартин, че мога да напиша трактат. Но тук ще покажа само няколко показателни снимки. Тази е на триетажния паркинг за велосипеди до Централна гара. Тук возилата са милиони! Градските власти се мъчат да приучат амстердамци да ги паркират на него, но мнозина от жителите все още ги завързват където им видят очите и въпреки паркинга улиците са осеяни с такива.


Паркинга за велосипеди до Централната гара в Амстердам

На площад Дам, където през целия ден цари артистичност и веселие – свирят улични музиканти, а маскирани мимове правят непрекъснато шоу – разглеждам Новата църква, в която се коронясват кралете на Холандия и в нея усещам величието на тази институция. Фотографирам и паметника, който ми се видя странен първия ден в Амстердам. Той наистина се оказа мемориал – на падналите холандци във Втората световна война. Но архитектът му помнел, че живее в Амстердам и го проектирал под формата на…фалос! Поне така твърдели част от жителите на града и се възпротивили да остане в такъв вид. Всичко обаче минало и заминало без последствия и сега никой не обръща внимание на двусмислено закръгления и наистина ненужно източен нагоре монумент.
   
    В един от дните ни водят до местност ли е, селище ли – не разбрах - Лисе, където разглеждаме прочутия парк Кьокенхоф. Това са 32 хектара или 320 декара, засяти с прочутите холандски лалета.Всяка година паркът отваря врати за любители на красотата от цял свят. Твърди се, че това е най-фотографираното място на земята и официално се съобщава, че за 58 години съществуване е приело над 42 милиона посетители! Пешеходните алеи са дълги 15 километра. Има 2500 дървета от 87 вида, езера, фонтани, вятърна мелница, павилиони с цветя, сувенирни магазини, заведения за хранене и отдих. Всеки сезон аранжировката на парка се променя. При нашето посещение там бяха цъфнали 4 милиона и 500 хиляди лалета от 100 вида! Място, което непременно трябва да се види!


В парка “Кьокенхоф” край Амстердам

В един от павилионите на парка – този на кралица Беатрикс, бяха изложени стотици живи орхидеи. Никога не съм си представяла, че това екзотично цвете има толкова разновидности! В павилиона на принц Алберт пък бяха експонирани букети от рязан цвят. Е, това наистина не може да се опише!
    В Амстердам успях да разгледам още Рийксмузеум, където е прочутата творба на Рембарнд “Нощна стража”, къщата-музей на художника, Музеят на Ван Гог, Еврейският музей и фабрика за диаманти, където ни показаха необработените скъпоценни камъни, обработиха ги пред очите ни и ни обясниха надълго и нашироко как се определя качеството на получените бижута.
    Стоях последната вечер на площад “Рембранд”, където руски скулптури са изработили от бронз фигурите на “Нощна стража” и ги подарили на Амстердам, и плаках. Без да знам защо. Впрочем, зная: защото този град остана завинаги в сърцето ми и един ден отново ще отида да го доразгледам!


Площад Рембранд с паметника на художника и скулптурите от картината “Нощна стража”

Мога да пиша още дълго и за Амстердам, и за селището-резерват Заансе-Шханс, където видяхме прочутите вятърни мелници и ни демонстрираха как се правят също толкова прочутите холандски сирена, и също толкова прочутите дървени обувки, използвани от холандците и сега; да приложа снимки от това, което видяхме в колоритния град Алкмар: изложение на всякакви видове сирена пред търговците от цяла Холандия, да приложа снимки от остров Тессал, също потънал в зеленина и цветя; да покажа полетата в Северна Холандия, засяти с лалета така, както у нас сеем блокове с пшеница и царевица. Но все ще бъде малко да предам вълнението и чувствата, които изпитах и все още изпитвам към доскоро непознатата ми, а сега вече близка възхитителна държава. Нека спра до тук с последните снимки и да приканя всеки: ако искате да видите една от живите съкровищници на света, идете и вие в Холандия да срещнете, опознаете и почувствате хората, които вадят земята си от водата и с воля, мисъл и упорство я превръщат в рай.
    И както се казва: ще се видим там!


Групата ни с екипажа, с Мартин/горе, скарираната риза и очилата/,капитанът с едното внуче /горе/ и съпругата му с другото /долу вляво/. Дитер – с черните дрехи /долу вляво/ и Кони между мен и сестра ми /долу, с оранжевата блуза/

   
    към част Първа...
   

Добави във Facebook   


Крайбрежната улица в МоникендамКрайбрежната улица в Моникендам

Дайте Вашата оценка за този пътепис


Коментари
Софи
Нерегистриран
2019-01-02 21:44:48
  Сладкодумна разказвачка, която те кара да чувстваш преживяванията и, като че ли са твои собствени.

Нети
Нерегистриран
2019-07-12 14:13:59
  Благодаря, Софи. Този разказ е толкова отдавнашен, че се чудя как още се чете. Толкова са се променили нещата и сега вече всеки пътуващ има свои впечатления от Холандия.

  Всички полета са задължителни!
  Направете своят коментар:    
   Подател:*
 Код за оторизация:
*
Код за оторизация



Изпрати на приятел  Разпечатай   



[Назад] [Начало] [Горе]

Цитирането на материали от ОколоСвета.com е свободно
и става след посочване на източника им!


Раздели
Планински туризъм
Международни екскурзии
Екскурзии в България
Морски туризъм
Селски туризъм
Хоби туризъм
Археологически туризъм
Уикенд

Пешеходен туризъм
Ученически / Ваканционен
Почивен туризъм
Оздравителен / балнеоложки
Екстремен туризъм
Екотуризъм
Ботанически туризъм
Фото туризъм

Ловен туризъм
Винарен туризъм
Културен / фолклорен
Обучение
Недвижими имоти
Празнични пътувания
Конгресен туризъм
Пещерен туризъм


Изгодни резервации на самолетни билети до Холандия
Цени на билети до Холандия
Избрахме за вас...
Фотогалерия
Нашето предложение...

www.OkoloSveta.com - Пътепис | Европа | Холандия | Международни екскурзии | На Холандия с любов - 2
  Приятели: Idi.bg | Хотели | Bultourism.com | ЗаХотелите | Силистра Online | Казанлък.com | Online Калкулатори | Списание за туризъм | MyHoliday.bg | Сандански.org | БГсервизи.info
Спаси, дари на... Гласувайте за този сайт в БГ чарт Оказион за бебешки и детски стоки КнигИко.com - онлайн книжарница за бизнес, туризъм, ресторантьорство All Traveling Sites
 "3 мекс" EООД, 2007 - 2019. Всички права запазени!
e-mail: info@okolosveta.com