dolu
05_01
05_03
  Начало  |  Новини  |  Тур оферти  |  Самолетни билети  |  Каталог  |  Книга за гости  |  Реклама  |  За сайта
      Събота, 15 Декември 2018 г.
06
Континенти
Европа
Австралия и Океания
Азия
Антарктида
Африка
Северна Америка
Южна Америка
Държави
В сайта
  Форум:422
  Статии:516
  Оферти:240
  Новини:828
  Снимки:2037
  Каталог:231
  Пътеписи:949
  Конкурси:6
  Книжарница:10
  Потребители:3774
Анкета
Доволни ли сте от състоянието на плажовете у нас?

По-скоро да
По-скоро не
Не мога да преценя
   

Виж резултатите
Онлайн околосветско пътешествие
Online книжарница
RSS Feeds
RSS Feeds
  Новини
  Оферти

Пътепис
Флаг   Непал
   Пътеписи | Статии | Оферти | Форум | Галерия  | E-магазин 

  До Непал и назад, осма глава
  Публикуван от Славей Караджов на 17 Декември 2007 г.
  Този пътепис е прочетен 6956 пъти, рейтинг: 5.12

  

    "Слизайки имаш чувството, че едвам стъпваш на земята. Раницата ти олеква и ти ставаш непобедима машина."
   
    Всяка седмица в различен блог се публикува по една глава от пътеписа “До Непал и назад” на Славей Караджов.
   
    Тази седмица виртуален гост на ОколоСвета.com ще бъде осмата глава на книгата, а първите седем може да видите на официалната й страница: nepal.linux-bg.org
   
    Произведението е с лиценз, който позволява то свободно да се споделя и ремиксира.
   
    “До Непал и назад” очаква своите следващи домакини, желаещите могат да сложат коментар тук или да пишат на Слави в официалния му сайт.

   
    Горак Шеп - Джонгла (20-ти септември)
   

С такава гледка се разделихме с Еверест

    Тази сутрин станахме с размотаване и закъснение. Сякаш не ни се тръгваше. Но това беше до мига в който започнаха да се изсипват безчет туристи. Мисля че улучихме момента в който да дойдем и да си тръгнем от тук. От днес може да се каже че районът се превръщаше от мистично място в една обикновена туристическа атракция.
    Към 9 си стегнахме багажа, взехме си сбогом с Еверест, Лортсе и другите грамади наоколо и потеглихме по нашия път надолу и назад. В България Емо ни беше казал че пътят надолу е песен "Слизайки имаш чувството че едвам стъпваш по земята. Раницата ти олеква и ти ставаш машина." Това очаквахме и ние да се случи с нас. И някак весело и с трепет слизахме надолу. Заедно с нас бяха и израелците. Крайната цел за днес бе Джонгла. От там планирахме утре рано сутринта да се пробваме да преминем през прохода ЧоЛа. Чухме различни истории за преминаването на прохода и неговата трудност и като цяло в главите ни се оформи впечатлението, че преминаването на прохода няма да е лесна задача, но не и непосилна.
   
    За нас си бяхме решили, че ако не намерим водач, който да ни преведе през прохода, по-добре да не го минаваме изобщо. Погледнахме на картата и видяхме че има езеро, което обаче не се споменаваше от хората които го бяха преминали, защото беше затрупано със сняг. Това правеше преминаването още по-коварно, защото евентуално навлизане в езерото и пропадане във водите му означаваше край. На всичко.
   
    Слизайки надолу донякъде си повярвахме че почваме да ставаме по-леки и едвам да стъпваме по земята. Е, не подскачахме като астронавтите на луната но поне не се задъхвахме.
   
    Израелците отново набраха преднина, но това не ни притесняваше особено. Знаехме че има се полага средно на ден да се губят по два пъти, а до момента не бяха успели да се загубят. Времето беше прекрасно, слънчево, лайната бяха разпръснати навсякъде да съхнат, направо идилия. Пътят за сега ни бе познат и не толкова интересен.
   
На път за Джонгла
Слезнахме до каменните мемориали които се намират между Лобуче и Фериче и от там поехме към Джонгла.
    От тук насетне обаче раницата взе да ми тежи повече от когато и да е било. Започнах да се задъхвам и въобще трудно да се движа. Илиян намали малко скоростта за да мога да го настигам и почивам, но уви. По едно време вече не издържах и се проснах без дъх да си почивам. Илиян само си свиркаше и правеше снимки. Брех, викам си, какво става. Ставаше това че за няколко часа бяхме минали пътя който преди ни отнемаше два дни, а отгоре на това ни чакаше още не малко път за днес. Починах, започнах да разсъждавам нормално и пак продължехме напред. Там някъде осъзнах предупреждението на Емо че всеки грам в раницата тежи. До сега това изобщо не беше вярно за нас, Илиян носеше "кофа със желязо", както нежно наричаше фотоапарата, аз носех два комплекта резервни батерии за моя фотоапарат плюс зарядно за тях, за всеки случай и куп други малки не особено нужни в този момент неща.
   
    До някъде трябва да призная че слизането надолу беше лесно, но и малкото изкачване което ни чакаше до Джонгла ни разказа играта. Поне на мен.
   
    Така разбит и натежал успях с Илиян да стигна до реката преди Джонгла. И тук ни отне около час и половина да пресечен едни вир. Както бях изморен гледах да го мина максимално лесно. Без да топна във вода с все раницата. Че щях да страдам много ако това се случеше. Много повече от колкото сега. По едно време се появи един носач. Нагази с босите крака във водата и за нула време прецапа от другия край подскачайки върху камъните като котка. Ние гледахме и не вярвахме. За мен беше ясно, че не мога да направя такова нещо, но май и Илиян беше изумен. Човекът ни подвикна ако искаме да го последваме, ама така лесно уморен
    охлюв следва дива коза.
   
Яковете ни заобграждат
По едно време точно както бяхме по-средата на пресичането на реката, широка не повече от пет метра и дълбока не повече от метър и половина, и то май в най-дълбоката си част, зад гърба ни се появи стадо якове. Нямаше връщане назад - трябваше да минем реката колко се може по-бързо иначе бяхме да бъдем разбутани от якове. Тъкмо се покатерихме на отсрещния бряг и първия як успешно премина реката. Успях да извадя фотоапарата за втория. С Илиян малко хаотично се опитвахме да се махнем от пътя на якове. Отсрещният бряг беше стръмен и животните набираха скорост преди да го изкачат. И така с нулева видимост и с добра начална скорост радостно се изстрелваха към нас, а ние като на електронна игра се опитвахме да ги избегнем. След това премеждие вече се завлачихме съвсем размазани към хълма, където очаквахме да са лоджиите.
   
    Когато стигнахме там израелците вече ни чакаха. Казаха че са пристигнали преди час което ме накара да се замисля че май са точни като швейцарски часовници и пак са се загубили някъде за поне два часа. А може и те като нас са се завлачили по някое време.
   
    Двете лоджии в Джонгла са краварници. Действащи. В двора се разхождат част от яковете с които днес пресичахме реката. Това допълнително усложнява нашето ходене до тоалетната, която е дупка в земята, пълна с нещо повече от миризми и заобградена от ламарина. След второто ходене до тоалетната се притеснявах повече да не стъпя в тъмното с единия крак в дупката, отколкото че някой як може да ме избута от пътя си.
   
    Леглата са уникални за момента. Каменни нарове застлани с лист шперплат и одеяло. Хората обаче са страхотни. Нагостиха ни, отговориха на въпросите ни за прохода и ни помогнаха да си отдъхнем.
   
    Утре потегляхме с френска група от другата лоджия към Джонгла. Илиян и Габриел, единия от израелците, ги попитали дали ще ходят бавно и французите им отговорили че ще бъдат доста бавни, даже може ако искаме да се движим пред тях. Някой даже спомена, че единият от французите имал проблеми защото бил в баро-душек. С други думи щяхме да сме весела група, която се промъква през прохода. Такова беше всеобщото мнение в нашата весела четворка, но аз вътрешно се притеснявах. В лоджията имаше сателитен телефон и след десетина опита успях да се свържа с България. Майка ми звучеше притеснена, а аз по никакъв начин
    не успях да оправя положението. Вечерта си легнах с усещането че утре ще е истинския труден ден, а не престоят ни в Горак Шеп.
   
    Джонгла - Проход ЧоЛа - Езерата ГоКьо (21-ви септември)
   
Единствената снимка която си позволих да направя докато бяхме в ЧоЛа

    В пет сутринта бяхме в пълна бойна готовност. През нощта не спах много, а сутринта ми се наложи да се позадържа в тоалетната. Французите изглеждаха нормални. Но само първите пет минути. Не знам на шампиони алпинисти ли попаднахме. Какво беше това чудо. Направо ми се отели вола. Ако за някой

болката и умората е прекрасен начин да прекара деня си, то ние може да се каже че изкарахме великолепно. Преди прохода не спряхме нито за миг. Преди изкачването към прохода спряхме за малко колкото да пием вода, да свършим това онова и да полетим с бясна скорост нагоре по хълма. ЧоЛа е на пет хиляди и нещо метра и преминаването му не е лесно. Всъщност дори влизането в прохода си е сериозно изпитание. Не спряхме никъде и не остана време никъде да извадим фотоапаратите и да снимаме. Сутринта времето беше чисто и обещаваше да е слънчево, но сега сме в прохода и лека мъгла е надвиснала над целия проход. Ходим без да спираме дори за миг почивка. Но и никой от нашата група нямаше желание
    да спира. Ако спрем със сигурност нямаше да настигнем лудите французи, а и те сякаш искаха да го преминат за рекордно време. Според часовника ми до два часа щяхме да минем прохода, което е много по-бързо от каквато и информация която бях получавал до сега.
   

Част от отбора на шампионите
Нали си спомняте какво споменах преди малко за болката. В момента всички преживявахме луд купон. Имах чувството че сме го ударили на спринт на пет хиляди метра. По едно време взе да му се вижда края.

Направихме няколко ловки маневри и зигзаци из снега, колкото да забележа че заобикаляме езерото, от което се виждаше само едно малко крайче. До тук времето ни беше рекордно.
   

С Илиян сме доволни от рекордните резултати

    Цялата група спря преди слизането. За малко отдих и наслаждаване на гледката. Французите изкараха от някъде една камера и взеха да правят нещо като документален филм. Тази част от филма беше интервюто с непалския им водач.
   
Зад мен се вижда малко от оголената част на езерото. Там в мъглата остана прохода

    Не знам между какви хора бяхме попаднали, но докато стояхме там и почивахме едно чувство на гордост че съм преминал прохода взе да ме изпълва. С Илиян си направихме няколко снимки и може да видите една от тях тук. Трудното на ЧоЛа е че изкачването и слизането от прохода не са за всеки. Това е и една от причините прохода да не може да се премине от впряг с якове и да не е особено използван от туристите.
    Всъщност слизането беше голямо подскачане по закръглени хлъзгави камъни. Някъде в тази точка французите включиха на още по-висока скорост и съвсем ги загубихме от поглед.

Криво-ляво се измъкнахме от морените. По това време и мъглата покри всичко. Израелците предложиха няколко възможности за верния път, но ние решихме да погледнем картата имайки предвид тяхното "блестящо" представяне последните дни.
   
    След кратко обсъждане и загуба на време отново бяхме на верния път. До няколко часа стигнахме до лоджия на която за жалост съм забравил да запиша името. Влезнахме да си починем и да напълним стомасите и познайте кой заварихме да преяжда там - нашите приятели французите.
   

Върху ледника-пустиня

    В дневника за този ден съм записал само няколко изречения, но всъщност това беше един от най-интересните дни в Непал. За това определено допринесе и ледника върху който продължехме нашия път. Ледникът е по-различен от Кумбу. Изглежда така сякаш се разхождаме в пустиня с пясък който малко сивее. Може и да е заради мъглата която е обгърнала това място. Навсякъде по ледника има объркващи ориентири. Не знам дали ми дойде повечко кислорода, но мястото наистина ме впечатли. Пясъчни дюни и езера бяха разпръснати навсякъде около нас. Взех за спомен няколко камъчета от там за подарък на приятелите.
   
Така изглеждаше гледката наоколо

    В края на ледника спряхме да почакаме израелците, ама май им беше дошло за часът по загубване. Чакахме не малко но никакви ги нямаше. От ледника има хиляди изхода така че можеше те да са попаднали на някой от тях и сега напразно да ги чакаме. Потеглихме бавно към лоджиите на ГоКьо. Името на местността идва от езерата - доста красива гледка казват. Ние отново бяхме в мъгла и не можахме да видим много. Утре ако е хубаво времето ще покатерим ГоКьо Ри от където се откривала страхотна гледка към Еверест. На снимките изглежда наистина добре.
    Ходехме, бъбрехме, гледахме езерата и по едно време взехме че стигнахме лоджиите. Някой ни беше препоръчал една от лоджиите там, така че като видяхме името и се запътихме директно към нея.
   
    И там заварихме чехите. Не знам дали защото на практика свършихме ходенето за деня живи и здрави, дали защото виждах познати, но се почуствах много добре. Ако някъде съм имал подозрения че ме е обхванала еуфорията, то това е именно в ГоКьо. Израелците дойдоха след няколко часа. Всички седнахме около камината и започнахме весело да си говорим. Всичко ми се струваше прекрасно, топло, сладко, красиво и обещаващо. Отново се заговорихме за Бахрейн и аз вече си представях как доволно хрупам боб. Фактът че времето беше мъгливо и утре се очертаваше да е пак такова изобщо не ни притесняваха с Илиян. Трудното вече бе минало. Бяхме напълнили дневниците си с истории за разказване.
   
    Край на 8-ма глава.

Добави във Facebook   


Снимка 1

Дайте Вашата оценка за този пътепис


Коментари
  Все още няма добавени коментари!
  Всички полета са задължителни!
  Направете своят коментар:    
   Подател:*
 Код за оторизация:
*
Код за оторизация



Изпрати на приятел  Разпечатай   



[Назад] [Начало] [Горе]

Цитирането на материали от ОколоСвета.com е свободно
и става след посочване на източника им!


Раздели
Планински туризъм
Международни екскурзии
Екскурзии в България
Морски туризъм
Селски туризъм
Хоби туризъм
Археологически туризъм
Уикенд

Пешеходен туризъм
Ученически / Ваканционен
Почивен туризъм
Оздравителен / балнеоложки
Екстремен туризъм
Екотуризъм
Ботанически туризъм
Фото туризъм

Ловен туризъм
Винарен туризъм
Културен / фолклорен
Обучение
Недвижими имоти
Празнични пътувания
Конгресен туризъм
Пещерен туризъм


Изгодни резервации на самолетни билети до Непал
Цени на билети до Непал
www.OkoloSveta.com - Пътепис | Непал | До Непал и назад, осма глава
  Приятели: Idi.bg | Хотели | Bultourism.com | ЗаХотелите | Силистра Online | Казанлък.com | Online Калкулатори | Списание за туризъм | MyHoliday.bg | Сандански.org | БГсервизи.info
Спаси, дари на... Гласувайте за този сайт в БГ чарт Оказион за бебешки и детски стоки КнигИко.com - онлайн книжарница за бизнес, туризъм, ресторантьорство All Traveling Sites
 "3 мекс" EООД, 2007 - 2018. Всички права запазени!
e-mail: info@okolosveta.com