dolu
05_01
05_03
  Начало  |  Новини  |  Тур оферти  |  Самолетни билети  |  Каталог  |  Книга за гости  |  Реклама  |  За сайта
      Неделя, 22 Септември 2019 г.
06
Континенти
Европа
Австралия и Океания
Азия
Антарктида
Африка
Северна Америка
Южна Америка
Държави
В сайта
  Форум:422
  Статии:518
  Оферти:116
  Новини:828
  Снимки:2038
  Каталог:231
  Пътеписи:949
  Конкурси:6
  Книжарница:10
  Потребители:3788
Анкета
Доволни ли сте от състоянието на плажовете у нас?

По-скоро да
По-скоро не
Не мога да преценя
   

Виж резултатите
Онлайн околосветско пътешествие
Online книжарница
RSS Feeds
RSS Feeds
  Новини
  Оферти

Пътепис
Флаг   Перу
   Пътеписи | Статии | Оферти | Форум | Галерия  | E-магазин 

  Езерото Титикака
  Публикуван от admin на 26 Юли 2007 г.
  Този пътепис е прочетен 5879 пъти, рейтинг: 4.57

  

    Влакът бавно напуска древната столица на инките – Куско. Още сме под силното впечатление на града с многобройните паметници от една древна култура, град на загадките, строен цели 20 години от 50 хиляди индианци, град със златни храмове, с улици, постлани вместо с павета от камък със сребро. Градът изчезва от погледа, но не и от мисълта ни.
    Влакът лъкатуши из тясна, мрачна долина на повече от 3500 м височина. Постепенно се изкачваме. Прекосяваме мощните вериги на Андите, промъкваме се през дълги тунели, прехвърляме се през зашеметяващи мостове. Тук-там полупустинният пейзаж, изпълнен с голи, непристъпни скали и дълбоки пропасти, се разнообразява от няколко индиански колиби. Всред шеметните висоти, като че ли между земята и небето, се движи керван натоварени лами, придружавани от индианци с шарени наметала – пончо.
    На редките спирки, където влакът спира да вземе вода и почти нито един пътник, се вслушваме в далечни тътнежи. Падат вълни от сняг и камъни. Намираме се на 4500 м височина. Ушите ни леко шумят. Въздухът е прозрачен. По отсрещните склонове лъщи огромна пряспа сняг, по-нагоре друга, трета, а още по-нагоре искри, осветен от залязващото слънце, огромен висящ ледник. Във висинето прави кръгове огромен орел-кондор. Всичко изглежда толкова близко, като че ли може да се докосне с ръка.
    -Това се дължи на силно разредения въздух – казва ми Хуан, моят спътник.
    В действителност ледникът отстои поне на десетина километра от нас.
    Бавно припада планинската нощ. Едри звезди грейват на небосвода. Навън става студено. Моят спътник ми подава наметалото си и бавно заговорва:
    -Тук не е като в Лима. Там е винаги топло. Тук денем е топло, даже горещо, но вечер без пончото не може.
    Уморен от хубавите природни гледки и дългото пътуване, спах под ритъма на тракащите колелета. Призори Хуан ме събужда нетърпеливо:
    -Виж, виж там наляво е езерото Титикака, най-голямото планинско езеро в света.
    Бързо скачам. Да, в леката мъгла нещо блести, но дали това е езерото. Оставам разочарован. Сиви грамади, забили върхове в небесата, а долу сива мъгла. Не, не може да бъде. Аз си представях нещо друго.
    -Вижда се, че за пръв път сте по тези места – подхваща някак неуверено мургав пътник, влязъл в купето през нощта.
    Аз го поглеждам, но мълча. Хуан му обяснява, че аз идвам от Европа.
    -И моят баща е от Европа, от Италия – споделя новият словоохотлив спътник. – Ще видите, че Титикака ще ви хареса. Ще ми дойдете на гости. Край Пуно имам малко ранчо. О, какви лами имам, каква градина. Ще дойдете, нали?
    Аз нищо не обещавам, но спътникът ми не се отчайва. Той продължава да ми хвали малкия си чифлик.
    Влакът стремително се спуска от планинските била. След около час се движим по леко нахълмено, почти голо плато. Слънцето грее вече силно. Още един завой и пред нас блясва езерото. Наистина каква красота. Мъглата се е стопила. Езерото е синьо, като нарисувано.
    Спираме на гарата в гр. Пуно. Тук е крайната спирка на линията. Градът има около 23 000 жители и е единственото перуанско пристанище на езерото Титикака. Железници го свързват с Куско и пристанищата на Тихи океан. И тук типичният стил на планинските перуански градове. Църкви в готически стил, строени още от испанците, каменни къщи с плоски покриви, тесни улици и почти никаква зеленина.
    Разделяме се с добрия Хуан. Той заминава за сребърните рудници, а аз оставам край брега на Титикака и дълго се любувам на това рядко красиво езеро, преди да се отправя към гарата.
    Титикака попада в територията на двете държави Перу и Боливия. Разположено е на 3812 м над морското равнище, най-високото от големите езера в Америка. Дълго е около 200 км и широко 60 км, с площ около 8300 кв км. Дълбоко е до 304 м. Езерната котловина е от тектонски произход, а езерото е остатък от по-голям басейн, за което свидетелстват останки от езерните тераси, вкаменелости и др.
    Бреговете на северозапад и югоизток са ниски, а на североизток и югозапад са високи, стръмни. Планинските склонове се спускат на места почти отвесно до самата вода. Бреговата линия е силно разчленена и образува много полуострови и заливи. В южната част полуостровите Копакавана и Уата разделят езерото на два басейна, които се свързват с притока Тикуин, дълбок до 80 м. В езерото има редица острови – Титикака, Сото и др. Водата има постоянна температура, около 11° (една от загадките на езерото), съвсем слабо солена и може да се използува даже за пиене.
    В езерото се вливат няколко реки които са обикновено къси и маловодни. Най-дълги са Рамис и Рио Бланко. Титикака се оттича мрез р. Десагуадеро, която се влива в безотточното езеро Поопо.
    От гр. Пуно в Перу до гр. Гуаки в Боливия се движат редовно кораби.
    Околностите на езерото са гъсто населени, главно с индианци. Неговото крайбрежие е важен селскостопански район в Андите. Развити са примитивно земеделие, отглеждане на лами и риболов. Езерото е много богато на риба.
    С малко корабче се отправям за остров Титикака. На този остров и на съседните островчета са запазени древни архитектурни паметници (развалини от храмове, дворци и др.) от инките и техните предшественици. Такива развалини са открити и на югозападния бряг на езерото. На югоизток се издига мощният силно заснежен вулкански конус на Илямпу, надвиснал като страж над езерото.
    Недалеч от гр. Гуаки на платото на височина около 4000 м се намира тайнственият огромен “град на мъртвите” – Тиохуанако. За него местното индианско население говори със страхопочитание. Планините, които го обграждат, са високи повече от 6000 м. Някога градът е бил голям и могъщ. Сградите били построени от гигантски каменни блокове, тежки до 160 тона. С моя водач Йеронимо – индианец от Гуаки, пристигаме в “града на мъртвите”. Развалините са все още внушителни. Ето огромен храм, чиито стени са украсени с барелефи, с величествена врата на слънцето, изпъстрена с фигури на животни и йероглифи, за които ми казва Йеронимо, че никой не ги е разчел. На всяка крачка все нови неща. Всред развалините работи група боливийски студенти – археолози, заедно със своя професор. Вечерта сме при тях. Йеронимо построява набързо палатката и приготвя вечерята. Всичко извършва, без да проговори нито дума. Мълчаливостта е типична черта на индианците.
    Край огъня, сега извънредно необходим, защото стана доста студено, разговорът неусетно се връща към стария мъртъв град.
    Професор Антонио от Ла Пас ни разказва, че част от йероглифите били разчетени през 1949 г. Оказало се, че йероглифите и рисунките на вратата на слънцето са точен астрономически, но не земен календар. Годината има не 365 дни, а 290 дни, 10 месеца по 24 дни и 2 месеца по 25 дни. Съветският учен Казинцев се изказал по тоя повод, че това отговаря по-скоро за Венера, а не за Земята.
    -Много са загадките около езерото – казва проф. Антонио. – Ето, тези развалини са били в този си вид много преди идването на инките. Езерото също е чудновато. В него има акули и риби, каквито живеят в Тихи океан. В “града на мъртвите” има останки от пристанища и пристанищни съоръжения. По вода са прекарвани огромните каменни блокове от кариера отвъд залива. Сега брегът е на сухо, а водата далече. Някои допускат, че преди 10-11 хиляди години е станала страшна катастрофа с нашата планета. Тогавашният морски залив, край който се е намирал градът, се издигнал и се превърнал в езеро, оградено от планинските вериги на Андите, градът е бил разрушен, а жителите му изчезнали.
    Дълго още ни разказваше ученият. Наистина около езерото се крият големи и интересни тайни, които чакат науката да ги разгадае.

Снимка 1Снимка 2
Снимка 3Снимка 4
Тиохуанако - “град на мъртвите” Тиохуанако - “град на мъртвите” Снимка 6

Дайте Вашата оценка за този пътепис


Коментари
  Все още няма добавени коментари!
  Всички полета са задължителни!
  Направете своят коментар:    
   Подател:*
 Код за оторизация:
*
Код за оторизация



Изпрати на приятел  Разпечатай   



[Назад] [Начало] [Горе]

Цитирането на материали от ОколоСвета.com е свободно
и става след посочване на източника им!


Раздели
Планински туризъм
Международни екскурзии
Екскурзии в България
Морски туризъм
Селски туризъм
Хоби туризъм
Археологически туризъм
Уикенд

Пешеходен туризъм
Ученически / Ваканционен
Почивен туризъм
Оздравителен / балнеоложки
Екстремен туризъм
Екотуризъм
Ботанически туризъм
Фото туризъм

Ловен туризъм
Винарен туризъм
Културен / фолклорен
Обучение
Недвижими имоти
Празнични пътувания
Конгресен туризъм
Пещерен туризъм


Изгодни резервации на самолетни билети до Перу
Цени на билети до Перу
Избрахме за вас...

www.OkoloSveta.com - Пътепис | Южна Америка | Перу | Археологически туризъм | Езерото Титикака
  Приятели: Idi.bg | Хотели | Bultourism.com | ЗаХотелите | Силистра Online | Казанлък.com | Online Калкулатори | Списание за туризъм | MyHoliday.bg | Сандански.org | БГсервизи.info
Спаси, дари на... Гласувайте за този сайт в БГ чарт Оказион за бебешки и детски стоки КнигИко.com - онлайн книжарница за бизнес, туризъм, ресторантьорство All Traveling Sites
 "3 мекс" EООД, 2007 - 2019. Всички права запазени!
e-mail: info@okolosveta.com