dolu
05_01
05_03
  Начало  |  Новини  |  Тур оферти  |  Самолетни билети  |  Каталог  |  Книга за гости  |  Реклама  |  За сайта
      Понеделник, 21 Септември 2020 г.
06
Континенти
Европа
Австралия и Океания
Азия
Антарктида
Африка
Северна Америка
Южна Америка
Държави
Анкета
Доволни ли сте от състоянието на плажовете у нас?

По-скоро да
По-скоро не
Не мога да преценя
   

Виж резултатите
Онлайн околосветско пътешествие
Online книжарница

Пътепис
Флаг   Португалия
   Пътеписи | Статии | Оферти | Форум | Галерия  | E-магазин 

  Порто - Португалия
  Публикуван от nik_boy на 24 Април 2009 г.
  Този пътепис е прочетен 5115 пъти, рейтинг: 4.67

  

    Първото нещо, което видяхме в Порто беше метрото и ни очарова с чистотата си – идеална! Самото метро е сравнително ново – с нови станции и влакчета, за разлика от лисабонското, което се оказа доста старичко, съответно и изглежда по-неприветливо. Едната от линиите достига до самата аерогара, така че придвижването от летището до града е бързо и лесно – не повече от половин час.
    В по-голямата си част метрото на Порто е надземно и само в града за няколко спирки влиза под земята. На всичко отгоре повечето линии минавайки през по-голямата част на града минават по един маршрут и само в краищата си се разделят. Както в Лисабон, така и в Порто направи впечатление, че на всеки перон има поне по един охранител. Светлоотразителните им жилетки се забелязват отдалеч и успяват да респектират с присъствието си както по пероните, така и във влакчетата. Явно са имали доста проблеми с престъпността, но сега тя някак си не се забелязва. Ние естествено предварително бяхме наели квартира по Интернет и бяхме разпечатали достатъчен брой карти, както на метрото така и на града, така че още от София знаехме къде трябва да слезем и откъде да минем в тъмното на път за квартирата. Тя се намира в старата, туристическа част на града, така наречената „Рибейра”. Знаехме коя е улицата и че е тесничка (предварително я видяхме как изглежда в Google Еarth-a). Така че очакванията ни съвпаднаха с реалността – нещо като старите, тесни улички в Неапол. Вечер са доста безлюдни и малкото странни хора, които срещнахме не вдъхваха особено доверие, но гледахме да изглеждаме спокойни и хладнокръвни и смело крачехме, тракайки с куфарите по калдаръма. На другия ден ни обясниха, че сме минали през най-опасното място в целия град. :)))))
    Всъщност оказа се, че Порто се нарича само една част от населеното място, а това което мислихме за квартали се оказаха съвсем други градове, всеки от който си има име, съответната управа и няма никаква граница между отделните градове. Все едно няколко града обединени в един по-голям мегаполис. Макар че мегаполис е малко силна дума в случая. Съвсем близо до квартирата е най-старият железен мост „Дом Луиш I”, който свързва Порто с един такъв съседен град (от другата страна на река Дуро) – Гая. В Гая съвсем близо една до друга са концентрирани всички винарни, в които се прави прословутият портвайн (или порто). Но за това по-нататък. :) Та мостът свързващ двата града е изключително елегантен и красив, както вечер така и през деня. Най-отгоре минава метрото, а в долната част – автомобилите. Още първата вечер минахме по него и се разходихме из Гая, като вниманието ни привлече една кръчмичка, където решихме веднага да опитаме порто. По много интересен начин ни сервираха една наденица. Наденицата беше сложена върху един глинен съд във формата на лодка, а лодката беше пълна със спирт. След като ни я поднесе сервитьорът запали спирта. Първоначално си мислехме, че скоро огънят ще загасне и всичко това е за да изглежда по-ефектно, но след като наденицата започна да изгаря и сервитьорът ни даваше знаци да я обърнем разбрахме, че всъщност така я запичат :)) По-късно си купихме такава лодка за спомен от това преживяване.
    Освен „Дом Луиш I”, който е дело на самия Айфел, има още един стар железен, железопътен (пак негов :)) и няколко съвременни моста свързващи двата града, някои от тях доста елегантни, особено вечер, когато са осветени. За единия от тях (тъй като няма никакви опори освен на двата бряга) се говори, че в деня на откриването хора и журналисти са се събрали да видят как ще падне :))))
    На другия ден не спря да вали. Въпреки дъжда обаче гребците не спираха да тренират в реката. За щастие точно този ден ни изведоха с кола извън града до един от моловете, които в Португалия се оказаха многобройни, особено в Лисабон. Но то и у нас вече има достатъчно и се строят още повече! Най-голямата забележителност в този мол се оказаха мъжките тоалетни. :) Срещу писоарите във витрина те наблюдават няколко манекена в предизвикателни пози. :))) Нямаше как и жените да не ги разгледат, докато мъжете пазеха отвън! :)))) Интересното на моловете в Португалия (или поне в тези, в които бяхме) има някаква тема, която е характерна за всеки от тях. Тук, в този бяха шапките. Почти на всяко по-широко място имаше по една огромна шапка, стърчаща над всички, а на пода през известно разстояние бяха изобразени различни модели шапки, с обяснения за всяка една от тях.
    В техните молове, за разлика от нашите се оказа, че цените са доста ниски, не само заради традиционното намаление в началото на годината, но и по-принцип. Да не говорим, че местата за хранене също са едни от най-достъпните. Пак за разлика от българските молове, където да се храниш е лукс! Така убихме време през първия ден. Почти не снимахме тогава. Но на следващия вече беше истинския туризъм! :)
    Започнахме от Praça do Commercio (Пража до комерсио) или Търговската палата, наричан още Palasio da Bolso – Стоковата борса. Отвън с нищо не правеща впечатление сграда, но със страхотни зали вътре. За съжаление не беше разрешено снимането и успяхме да заснемем само една зала до фоайето, наподобяваща библиотека. Вътре стаите обаче са страхотни. Това е нещо, което никога няма да съжаляваш да видиш. Това е мястото, където са се извършвали всички сделки. Има зали за управителя на борсата, за заседания на управителния съвет, дори съд, където са се решавали спорни търговски дела. Всяка зала е различна, повечето са от дърво, със страхотни дърворезби, а някои са гипсови, наподобяващи дърво, но разликата може да се усети само с пипане. Най-внушителна е арабската зала, строена между 1862 и 1880г. Сега тук се провеждат концерти. Тя е наистина с ориенталски стил, но направена от местни майстори повлияни от пътуванията из Ориента.
    Много интересен е стилът на старите сградите в града – почти всички са облицовани с фаянсови плочки, така наречените „азулежуш”. Явно заради голямата влага навън и за по-лесна поддръжка. Въпреки годините си доста от тях са много добре запазени. Разбира се с времето има и доста изпочупени, но прави впечатление, че всяка сграда е с различен тип плочки, но синьото преобладава. Следващия туристически обект беше Casa do Infante или къщата на престолонаследника, превърната в музей. Тя ,обаче, не ни се стори интересна и не влязохме. С фаянсови плочки са облицовани даже и църквите, например църквата св. Никола.
    Една от туристическите атракции са старите стогодишни трамваи, на които можеш да се повозиш. През зимата почти няма хора вътре, но за лятото се говори че са претъпкани, но много трябва да се внимава, защото една трета от пътниците са джебчии :)))))) На една от следващите снимки се вижда във витрина най-разпространената и най-тачена риба в Португалия –бакаляу! Много се гордеят с нея. Като се върнах тук я проверих в Нета и се оказа, че е вид треска – има я във всеки наш рибен магазин, но не и по начина по който те я предлагат. При тях се съхранява изсушена и много солена, явно традиция останала от времето, когато не е имало фризери. :) Съответно е доста тънка и с разстворени двете страни на рибата. Дори и не си помислят, обаче, че могат да я ядат направо така – като чируз, за мезе на бирата :)))) Аз опитах –не е лошо, макар че наистина е много солена и трябва много по малко да се яде. :) Преди да я сготвят я киснат два дни във вода, като сменят водата три пъти на ден. Така рибата не само се обезсолява, а и доста набъбва след което се готви. Казват че съществуват 1001 рецепти за приготвяне на бакаляу. Има я във всяко меню на всяко място за хранене, но най-често е във формата на запържени кюфтенца или омесена с пюре от картофи. Също и печена като пържола. Естествено не можеше и такова нещо да не си купим за спомен, макар че ни костваше изпускането на един влак. Освен това рибата доста мирише и трябва да се опакова много добре в няколко найлона.
    Продължаваме по тесните улички на Порто, покрай сградите, облицовани с „азулежуш”. и естествено със задължителния ориентир – карта на града. Чак на втория ден потърсихме такава, а без карта в непознато място съм като болен. Не ми е комфортно, когато не знам къде точно се намирам. Следват снимки от най-богаташката улица на Порто в миналото. Наистина е доста по-широка от останалите. За времето си е мила направо булевард! Има място да се разминат две коли (за разлика от повечето улички, където и една едва минава) и дори място за паркиране от едната страна. :) Фаянсовите плочки на част от сградите са направо като рисунки. Най-внушителните картини, обаче, са на гарата Сао Бенто (там всичко е наречено на някой светец). Стените във фоайето са облицовани с плочки, които изобразяват цели сцени най-вероятно от историята. Не знам как точно са ги правили. Но независимо дали са предварително подготвени или рисувани отгоре сцените са доста внушителни.
    Следва централния площад на града (или по-скоро ларго) с паметника на техния Дом Педро IV, техен владетел, когото много тачат. В самото начало на ларгото има една много интересна статуйка на вестникар до червена пощенска кутия. Самият площад е много дълъг – може би около 300-400м., а в дъното му е разположено кметството, с висока кула посредата и часовник. По това време фасадата на кметството беше в ремонт и опакована. Иначе измежду сградите на това ларго преобладаваха банките. В малките преки на ларгото има множество малки магазинчета за сувенири, фаянс, обувки и т.н. Малко встрани от ларгото по една стръмна уличка нагоре се излиза на един друг доста просторен площад, където се извисява Торе душ Клеригуш или кулата на клириците – най-високата в Португалия 76m.. Доста е стара и е нещо като камбанария на черква. Покрай нея по стръмната уличка минава маршрута на въпросния стар трамвай. От този по-висок район гледката към старата ачст на града, към реката и към Гая е фантастична. Виждат се и железния мост и манастирът след него, както и катедралата Се, намираща се на съседния хълм. За съжаление катедралата също беше затворена за ремонт. На път за нея видяхме едно доста интересно, оцветено с ярки цветове приспособление, наподобяващо кучешка къщичка. Всъщност от въпросната къщичка можеш да си вземеш найлоново пликче, с което да вземеш и изхвърлиш екстрементите на домашния ти любимец. :) По самата катедрала, както и по повечето стари сгради се забелязват зелени мъхове, които говорят за голямата влажност в града. Все пак той се намира на брега на океана, който за съжаление така и не можахме да пипнем, а само видяхме и то от кола и вечер. Пред катедралата на едно площадче има един монумент изобразяващ огромен жезъл. Така и не стана ясно каква точно му е историята на това произведение на изскуството. От самото площадче, което е като тераса също има хубав изглед към Гая и винарните. Самите винарни се отличават много добре по огромните реклами на покривите си с името на винарната. По късно вечерта посетихме една от тях – CROFT. Но затова – след малко. Следват снимки отново из тесните улички на града. На някои снимки се виждат табелите с имената на улиците, които също са от керамични плочки, а някъде и номерата над вратите са написани върху такива. Една от тези улички е „нашата” – тази с един пътен знак в началото, какъвто едва ли има другаде. Един охлюв, който се катери по стръмното! :))))).
    След малко почивка в квартирата се запътихме към Гая и винарните за да разгледаме една от тях. По пътя, веднага след моста се вижда пристанището със спрели лодки, пълни с бъчви. Без да искаме сме хванали и гребкините, които най-после в края на деня решиха че стига толкова за днес. За съжаление винарната затвори точно под носа ни въпреки, че бяхме там половин час преди затварянето и. Не можело да направят тур до края на работното време, затова само ни почерпиха по едни портвайн и разгледахме фоайето, но не и избите. През целия ден отново времето беше променливо като валеше на почивки, но слабо. Затова пък като слизахме от винарната към квартирата се изсипа направо порой.
    Вечерта любезните ни португалски домакини ни заведоха в една евтина квартална кръчма, където ни направиха такова морско меню, че едва ли друг път ще видя такова нещо. Първо едни огромни плата с малки рапанчета, кралски скариди и едни морски животинки, на които казваха пръстчета – много вкусни. Те всъщност ми харесаха най-много, макар че на външен вид не са много угледни. Едни такива тъмни, дълги и с набръчкана кожа и завършват с една щипалка, с която се закрепват за скалите. Отделят се двата края и се яде само вътрешността, която се издърпва изпод дебелата кожа. На всичко отгоре се твърдеше, че са афродизиак. ;) След това донесоха едни черупки от крабове, напълнени с вътрешността от тях и смесена с разни подправки – също голяма вкусотия. А до нея пипалата на краба. Освен това донесоха и нещо като яхния, но от миди, варени с лук, зехтин и лимон. Това не ми хареса особено, но на останалите им беше вкусно. През цялото време не престанаха да носят разрязани хлебчета, леко запечени със зехтин :) Направо кралска вечеря. Всичко това, заедно с напитките, излезе по около 18 евро на човек – направо смешна сума като се има впредвид какво беше менюто, а също и количеството. У нас такова нещо щеше да е минимум по 100 лева на калпак, а със сигурност и повече.
    На третия ден в Порто вече изгря слънце, съответно снимките са по-хубави. Извървяхме същия маршрут като предишните дни – по моста към Гая. Този път бяхме решили да сме първи във винарната, за да остане време да разгледаме и по-новата част от града, а и трябваше да гоним влак към Лисабон. На портала на едната от винарните – SANDEMAN – отстрани има белези до къде е стигала водата от различните наводнения през годините, със съответната дата, на която е било наводнението. Най-старото датира от 1825г., а последното от 2004-та. Това е снимката, където Галя говори по телефона. Прави впечатление, че всички дати са от един и същи период от годината между декември и февруари, максимум март! Точно в периода, в който бяхме там! :)))) Е, убедихме се, че доста вали по това време от годината, макар че за щастие не станахме свидетели на наводнение. :) Много приятно било в Порто през лятото. Температурите са под 30 градуса. Най-често 26-28. За съжаление точно тогава гъмжи от туристи, така че не знам дали искам да съм там през това време от годината.
    Първо имахме намерение да разгледаме SANDEMAN, като най-близка до нас, но там нещо го дадоха много тежко. Трябвало да чакаме около 40-50 минути да се събере следващата група (според мен изобщо не е имало предишна защото отидохме в самото начало на деня) и на всичко отгоре ни искаха някакъв вход от порядъка на 3-4 евро, което си е кожодерство при положение, че в повечето от останалите винарни турът е безплатен. Така че пак тръгнахме нагоре към добре познатия ни CROFT :)))) Там този път не ни върнаха. :) Бяха ни запомнили от предния ден и този път ни почерпиха с бял портвайн. Тъй като бяхме единствени посетители ни помолиха да изчакаме само 10-ина минути, да не би случайно да дойдат и други и да се сформира по-голяма група. На фона на 40-50’ в предната винарна, това ни се видя направо бързо! :)) А и тъкмо да имаме време да си пийнем виното и да направим някоя друга снимка вече на светло. Оказа се, че обиколката в избите не е повече от 15-ина минути, така че спокойно можеше да не ни връщат и предния ден! Иначе разказаха интересни неща. Оказа се, че портвайна всъщност е вино, което ферментира само три дена. Затова е и толкова сладко – дори това което се води „сухо”. След третия ден го пресичат с бренди, което не се произвежда тук, а се внася. Всъщност най-качественият и съответно най-скъпият портвайн е в големите бъчви и гроздето се мачка с крака, както си е било навремето. След като отлежи определен период от време започва смесването. Например се оказа, че за да извадят 10-годишно порто, не е необходимо да отлежава 10 години, а е достатъчно да смесят 5- с 15-годишно вино! :)))) Така постигат малко по-качествен продукт на по-ниска цена. Но като цяло си е скъпо вино. Особено ако искаш да е много отлежало. Ако пиеш, например, неотлежал портвайн трябва да се изпие веднага с отварянето на бутилката, защото още на другия ден се влошава качеството му. Докато отлежалият дълги години е и по-траен.
    Следващата цел в Порто беше Casa da musica. Това е една нова, модернистична сграда със зали за концерти, като подобно на НДК има една по-голяма зала в центъра на сградата и няколко по-малки около нея. Част от стените на централната зала са стъклени от вълнообразно стъкло. Твърдят, че акустиката в тази зала е доста добра. Включително и витрината на фоайето зад залата, гледащо навън е от същите стъкла. Дори и в тази модернистична сграда открихме една малка заличка с изрисувани фаянсови плочки! :)))) Явно авторите са се опитали да вържат традицията със съвремието. :)) Точно от тази зала е изгледа към един от големите им плащади. Той представлява едно огромно кръгово, като в четерите му краища с големи букви е изписано към кой от кварталите върви съответната улица. Например Боавища – един от баровските кватали, нещо като софийския Лозенец. Има и такъв отбор. Не Лозенец, а Боавища! :)))) макар че наскоро даваха по телевизията за аматьорски отбор със звучното име „Лозенец Юнайтед”. В него имали право да играят хора само от квартала и то местни! :))) На снимките следват многобройните фоайета, кафета и барчета в същата сграда. Отвън, обаче, сградата не е нещо особено. Единствено вертикалната планировка около нея е решена много интересно – тези хълмчета с идеално правилни извивки и облепени с плочки. В центъра на кръговото се извисява един монумент изобразяващ португалския лъв сграбчил в лапите си (мисля) френския орел като символ на независимостта на страната! За довиждане отново се върнахме към старата част от града, към железния мост (този път отгоре с метрото), към реката, към Гая и винарните, като и страхотния изглед от нея към Порто и катедралата Се. Учудиха ни невероятната зеленина и цъфнали цветя през януари, както и узрелите портокалови дръвчета.
    На път за гарата, понеже беше съвсем близо, отскочих да снимам Ещадио до Драгао- стадионът на Порто. Много интересни майтапчийски 3D рисунки има върху фасадата му, при това доста правдиви и наистина могат да те заблудят, че гратисчии се опитват да прескочат стената :))))))) Не остана време да разгледам стадиона, но и отзивите не бяха много добри от туристическия тур на стадиона. По-скоро запознати препоръчваха Ещадио Луж в Лисабон като обиколка, която си струва. Така че - напред към Лисабон! :))
   
    Снимки

Добави във Facebook   


Снимка 1

Дайте Вашата оценка за този пътепис


Коментари
ALF
ALF
2009-04-26 11:15:48
  Супер! Ако качиш и някоя снимка ще стане още по-интересно...

nik_boy
2009-04-28 00:22:40
  Е, с този линк който добавих се надявам да е наистина по-интересно.

karito_1993
karito_1993
2009-05-26 22:51:52
  Извинявай, но по кое време си ходил в Португалия? :) Защото аз ходих за пролетната ваканция на гости при леля ми от 01.04 до 11.04 тази година :) И бях във въпросният град Гайа и на мен ми направиха впечатление техните огромни молове, накупих си сума ти дрешки :D беше страхотно изживяване, ако искаш пиши тук да обменим информация ;) ;P

ani4ka194
2010-08-04 11:50:11
  Благодаря ти Ники за пътеписа, върна ме в едно прекрасно пътуване и аз бях там през юли 2010 г. и сега вече имам обяснения и към моите снимки, къде какво съм снимала!

  Всички полета са задължителни!
  Направете своят коментар:    
   Подател:*
 Код за оторизация:
*
Код за оторизация



Изпрати на приятел  Разпечатай   



[Назад] [Начало] [Горе]

Цитирането на материали от ОколоСвета.com е свободно
и става след посочване на източника им!


Раздели
Планински туризъм
Международни екскурзии
Екскурзии в България
Морски туризъм
Селски туризъм
Хоби туризъм
Археологически туризъм
Уикенд

Пешеходен туризъм
Ученически / Ваканционен
Почивен туризъм
Оздравителен / балнеоложки
Екстремен туризъм
Екотуризъм
Ботанически туризъм
Фото туризъм

Ловен туризъм
Винарен туризъм
Културен / фолклорен
Обучение
Недвижими имоти
Празнични пътувания
Конгресен туризъм
Пещерен туризъм


Изгодни резервации на самолетни билети до Португалия
Цени на билети до Португалия
Избрахме за вас...
Нашето предложение...

www.OkoloSveta.com - Пътепис | Европа | Португалия | Международни екскурзии | Порто - Португалия
  Приятели: Idi.bg | Хотели | Bultourism.com | ЗаХотелите | Силистра Online | Казанлък.com | Online Калкулатори | Списание за туризъм | MyHoliday.bg | Сандански.org | БГсервизи.info | 
 "3 мекс" EООД, 2007 - 2020. Всички права запазени!
e-mail: info@okolosveta.com