dolu
05_01
05_03
  Начало  |  Новини  |  Тур оферти  |  Самолетни билети  |  Каталог  |  Книга за гости  |  Реклама  |  За сайта
      Четвъртък, 25 Май 2017 г.
06
Континенти
Европа
Австралия и Океания
Азия
Антарктида
Африка
Северна Америка
Южна Америка
Държави
В сайта
  Форум:418
  Статии:501
  Оферти:233
  Новини:1158
  Снимки:2032
  Каталог:231
  Пътеписи:947
  Конкурси:6
  Книжарница:10
  Потребители:3738
Анкета
Доволни ли сте от състоянието на плажовете у нас?

По-скоро да
По-скоро не
Не мога да преценя
   

Виж резултатите
Онлайн околосветско пътешествие
Недвижими имоти по света
Online книжарница
RSS Feeds
RSS Feeds
  Новини
  Оферти

Пътепис
Флаг   Сирия
   Пътеписи | Статии | Оферти | Форум | Галерия  | E-магазин 

  Из Сирия и Турция през 2007г. Част III
  Публикуван от admin на 14 Септември 2007 г.
  Този пътепис е прочетен 3369 пъти, рейтинг: 5.43

  

    Към 11:00 напускаме Дамаск в посока Набек или Ан Набк. Държим основната магистрала Дамаск-Алепо. Автобусът не влиза в града, а оставя пътниците на крайпътна спирка. Там обикновено чакат таксита или частни коли, които предлагат да ви закарат до манастира Мар Муса /Свети Моисей/. Ако сте по-голяма група мераклии, ще ви излезе напълно евтино – обикновено за този курс се плащат 150-200 сир. лири /3-4 долара/.
   
    Ние сме единствените кандидати в този момент и без пазарлъци се натоварваме в колата на един частник. Уговаряме се да ни закара до супермаркет в Набек, за да купим някои продукти, вода и цигари.
   
    Нямаме повeче работа в този добре изглеждащ град и тръгваме по 17 километровия път през пустинята. Хама, Хомс и Дамаск са разположени в оазиси. Мар Муса е точно по средата между Дамаск и Хомс. Скоро около нас има само пустиня.
    Шофьорът е поставил в колата си два чифта порцеланови ръце в молитвена поза – мюсюлманският аналог на християнския кръст. Мъжът разбира, че снимам пейзажи и намалява скоростта на места, които според него трябва да се увековечат. Угнетеност и лек страх започват да ме обземат. Ами, ако този ни отвлече? Чувството ми на безпомощност се дължи на факта, че окото не долавя дори минимални признаци на живот наоколо. Абе, както казах – все едно си насред морето и корабът се клати застрашително.
   
    По едно време, когато вече сме доста високо, шофьорът сочи напред с брадичка. Взираме се в близката далечина и едва-едва различаваме контурите на сливащия се с пустинята манастир.
    Спираме в края на асфалтовия път. С колата дотук! Предстои да изкачим пеша височина колкото на един десететажен блок, но не си мислете, че на практика е толкова лесно. Малко след като запъпляме по стълбите ни настигна един от манастирските братя. Кара ни да спрем, за да извика телеферик, който да пренесе багажа ни. Супер! Поне ще качваме само себе си.
    Виковете тук отекват зловещо. Скоро телеферикът е извикан и дисагите са натоварени. Отецът ни задминава като торпедо. Емо също е трениран и върви бързо, даже си пуши цигара. Аз започвам да буксувам по средата на трасето и вече се питам какво диря тук, ами не си пия чая при Фираз.
   
    Още малко усилия и сме горе. Посрещат ни група веселяци, които вече са разтоварили багажа и ни чакат с прясна вода за пиене. /Водата в тази пустиня се вади от 350 метра дълбочина./ С изненада разпознаваме ухилената физиономия на едно германче, с което се запознахме, къде мислите – естествено, "При Фираз”. Той обявява пред останалите, че е наш приятел и ни повежда към кухнята, за да си изберем нещо за хапване. Предоставяме за общо ползване нашите покупки и забелязваме одобрителната реакция на "настоятелството". Храненето в манастира е колективно. Официално обядът е приключил, но за новодошлите се прави изключение – пилаф; вкусна манджа с картофи, патладжани и ориз; домати; маслини; хляб; конфитюр. После круши и чай!
   
    Докато обядваме и се опитваме за смелим новата обстановка, на масата ни присяда младо момиче от Франция, което живее тук от три години. Тя говори благо и интелигентно, ориентира ни в най-необходимото за момента – бани, спални, тоалетни, дневен режим, черква, бибилиотека. Тя е от групата на постоянно живеещите тук. После се запознаваме с братята от Италия и Германия. Всички те говорят еднакво добре арабски, италиански, английски, френски и немски. Опитваме се да разберем какъв точно е манастирът, защото в гида ни е отбелязано, че е един от най-старите и най-изрисуваните якобитски манастири в света. Та, истина ли е… Отговорът е леко уклончив, нещо в смисъл "има ли някакво значение в един ислямски контекст?".
   
    И така, какво е туй "Мар Муса" /пълното наименовение е Дейр Мар Муса ал-Хабаши/? Това е манастирът на св. Моисей Абисински, построен на мястото на стара римска крепост. Според една от легендите тук се е крил през 4-ти век разкайващ се крадец на име Муса от Египет. Наричали го Абисинеца. Манастирът се появява на същото място след пет века и за основател се смята друг Муса – светец, който бил убит там. Според други предания мястото пряко се свързва с библейския пророк Моисей. В руския сайт, който предлагам за допълнителна информация, ще намерите още една версия.
   
    В черквата има чудесни фрезки от 11-12 век, които се смятат за най-голямото съхранено до днес постижение на якобитската живопис. Официално принадлежи на сиро-якобитската църква /униати/, но реставрациите и цялостното съживяване се дължат на италиански майстори и свещеници. Фактът, че е май единственият смесен манастир в света, създава известни търкания между тукашното ръководство и Ватикана. Но има и още нещо – униатите тук признават равностойно място под слънцето на исляма.
    Спалните помещения на мъжете и на жените са на различни места. Жените спят в самия манастир, мъжете – извън стените му.
   
    Денят започва с едночасова молитва на арабски език. Посетителите не са длъжни да я споделят, могат чисто и просто да си релаксират, да се разхождат и пр. Закуската е към 9:30, обядът – към 14:30, а вечерята – към 20: 00 часа. След 23:00 отборът се разпуска и всички светлини угасват.
    Много от младежите, които посещават това място, идват, за да се възползват от безплатното спане и от храната. Да, тези “услуги” тук не се заплащат. Следва се мюсюлманската традиция пътникът да бъде нахранен и подслонен. /Сред пътешествениците, с които се запознахме “При Фираз” имаше такива, които разчитаха именно на тази традиция, обикаляйки ислямските страни. Просто почукват на нечия врата и разчитат да попаднат на праведни домакини! Според същата традиция пътникът е “освободен” от пости и се ползва по принцип със специален статут./
   
    В Мар Муса желаещите могат да оставят дарение в една кутия, окачена срещу входа на черквата. Някои от посетителите идват, за да се готвят за сериозни изпити. Тишината и гледките са толкова въздействащи и променящи сетивността, че запаметяването се улеснява. Едно момче от Англия наизустяваше Шекспир, а пък студентка по медицина от Германия, която познавахме от /вече знаете!/ Сук Саруджа, преговаряше някакви сложни материи.
    Пушенето е разрешено извън манастира или на една специално определена тераса в близост до откритото "общо помещение". Пушкомът е своеобразен клуб за запознанства и разговорите винаги са оживени.
   
    Публиката, която заварваме е разнообразна – повечето са християни, но има и мюсюлмани от Ирак и Сирия. Последните са дошли, за да се молят и да търсят просветление чрез медитация. "Грешниците” дават доброволен труд в кухнята или въоръжени с найлонови пликчета почистват дребни боклуци в пустинята. Никой не си позволява да говори силно.
   
    Само няколко часа след пристигането ни ефектът от обстановката започва силно да ми въздейства. Изведнъж си казвам, че в деня, в който реша да се откажа от всякаква суета, в деня, в който се почувствам толкова сама, колкото майка ми ме е родила, в този ден ще дойда тук. Ще си взема любимата средновековна книга "Нечакана повест” от японката Ниджо и ще дойда тук. Защото в света, в който живеем не можеш да бъдеш 100% Дао или Дзен, или еди-какво си.
    Гледките към пустинята от високото са толкова трансформиращи духа, че в съзнанието ми започват да се прокрадват титанични космически мисли. Започва да ми се спи неудържимо. А още е толкова рано! Вечерята преминава отлично. Храната е повече от вкусна.
   
    Преброяваме около 20-ина посетители, от които жени сме само четири. Оттегляме се към яките дървени парапети, за да наблюдаваме залеза. Заблуден щурец цвърчи едва-едва, кучета лаят близо до новостроящата се сграда, свързана с манастира посредством тънко висящо мостче, в която ще могат да отсядат още повече гости. Тези шумове не са много, но на фона на тишината, която усещаш като одушевен свръхестествен обект, ти се струва, че чуваш как изригва вулкан.
   
    Слизам към подземието, за да се облекча, минавам покрай библиотеката, виждам една котка, застанала в поза “Бастет”, побърквам се от архаично-средновековен ужас между яките каменни стени на тясното стълбище. Всичко е идеално чисто.
    Връщам се и Емо ме привиква, за да ми покаже една светеща точка в далечината. Тя се движи. За мен е светулка, за него – автомобил. Шашкам се колко далече "живеем".
   
    Сънливостта ми взима връх и аз волю-неволю се разделям с милия ми спътник, за да отида в моята лична килия. Не ми е уютно без него. "Лампата" всъщност е крушчица за детско фенерче – виждаш, колкото да не се спънеш. Прозорецът ми представлява процеп в скалата с широчина 20 см и височина около 50 см, през който мога да съзерцавам нищото. Вятърът шуми по невъобразим начин. Килията е издълбана в самата скала, после вероятно е "модернизирана" леко, за да заприлича на стая. Става студено. Лягам и заспивам секундарно.
   
    На сутринта французойката чука на вратата и ме събужда с думите "Мъжът ви иска нещо да ви каже." Аха, значи не са го пуснали лично да ме събуди. Бързо се спретвам – условията за поддържане на хигиена са повече от добри. Утрото е ведро, няма и помен от вчерашната мини гибла /пустинна буря/, сутрешната молитва с песни и китари се чува ненатрапчиво.
   
    Пия само един чай и отново зяпвам към пресъхналото отдавна дере под нас. От вчера погледът ми се фокусира върху случайно пораснал смокинов храст в ниската част на дерето. Там някога е текла река. Може би през зимата или през пролетта пак ще се образува ручейче.
    След около час един от постоянните обитатели ни въвежда в черквата, за да ни разкаже историята на обекта. "Това са двамата апостоли…”, но ние сме подготвени и довършваме вместо него – "Бутрос /Петър/ и Булос /Павел/". Младежът е изумен и се осведомява дали случайно не говорим арабски. “Не, изучихме само имената на апостолите”, отговаряме ние. Докато ни разказва за “Страшния съд”, той намира начин да попита откъде сме. В момента, в който чува “България”, зарязва лекцията и започва да задава въпроси за софийската консерватория. България е майка на джаза, България е супер в джаза! Той иска да учи джаз в България! Край на екскурзоводската беседа, двамата с Емо излизат навън, за да си говорят за музика.
   
    След малко едно момче от Словения, което възнамерява да си тръгва, идва да разпита дали и ние не планираме същото. Всъщност, и ние ще напускаме към средата на деня. Договаряме се да пътуваме "комбина". От манастира се обаждат в Набек, за да ни изпратят кола. Към 11 и нещо багажът поема обратния път с телеферика. Аз подарявам на манастира българска традиционна покривка. Емо оставя в кутията за дарения банкнота.
   
    След 30 минути поемаме пътя за Хомс от Набек. В Хомс се разделяме със словенеца. Той продължава към най-известния обект на кръстоносците – Крак де Шевалие. После ще ходи да спи в Хама, защото хотелите там са супер евтини. Ние възнамеряваме да отседнем за малко в Хомс, защото това е градът от детските години на Емо.
   
    Първото, което ме впечатлява в Хомс е изобилната зеленина и наличието на сгради, боядисани в цветове, различни от пясък. Второ – тук има ресторанти с градини, каквито има и в България. Трето – градът толкова се е променил, че Емил остава неприятно изненадан от факта, че няма да намери къщата, в която… Добре, че не е прекалено сантиментален. Договаряме се да останем тук два дни. Още неразопаковали багажите в хладната хотелска стая, той става настоятелен. Иска веднага да отпътуваме за Тартус. Не чакам втора покана и излитам с пълна скорост. Такси до автогарата. След десет минути пътуваме към морето.
   
    Тартус е град, свързан с историята на финикийците и на кръстоносците. Финикийските земи са се простирали по крайбрежието на днешните Ливан и Сирия докъм Угарит.
    Отново съм изкушена да посоча линк с подробности от книгата “Изгубените градове и древните загадки на Африка и Арабия " на автора Дейвид Хатчър Чайлдрес
   
    Тартус се намира на около 90км западно от Хомс и разполага с онази типична растителност, която ще откриете по цялото Средиземноморие. Удивителна е способността на сирийците да приспособяват мощните някогашни крепостни стени за съвременен живот – тук пробили нещо, там надстроили нещо, а пък тук – иззидали тераска, навес, цяла стая… Това явление най-добре се наблюдава именно в Тартус и на острова Арвад.
   
    Въздухът е влажен и солен. Тежко време, макар че е 17 часа вече. Извървяваме голяма част от крайбрежната, придържайки се плътно до крепостната стена. Срещу старата мелница е малкото пристанище с екскурзионните катамарани. Споглеждаме се, кимваме и спринтираме към един катамаран, който вече е почти в движение. Успяваме. Посоката е Арвад – единственият сирийски остров, който е само на 3,6 км от Тартус. Опитваме се да платим на някого, но ни се обяснява, че плащането се прави на връщане, а не на отиване. Колко? Ами 60 лири за двамата, за двете посоки, разбира се. Шейсет лири в двете посоки за двамата?! Айде стига, бе! Значи отиваме и се връщаме на цената на два билета за градския транспорт в София?
   
    Ето го Арвад. Можем да се мотаем тук поне два часа. На всеки 15 минути има обратен курс към Тартус. Островът е живописен. На първа линия – кафенета, рибни ресторанти и сергии със сувенири от раковини. Навлизаме във вътрешността. Красота и мизерия. Растителността е пищна. Погледнеш тук – бананови дървета с едни малки бананчета, погледнеш там – фикуси колкото двуетажна къща. Уличките са толкова тесни, че не можеш да се разминеш лесно дори с дете. Мръсно. Тук-таме сини врати и стени. Обикаляме около внушителната крепост. Знаете, островите са подходящи за затвори. Е, там е имало известен затвор. По стената си играят деца. Русия искала да вземе това парче земя за военна база. Егати!
   
    Връщаме се към пристанището и решаваме да обиколим острова покрай морето. Изведнъж започва да мирише много приятно на дървесина. Ами да! Тук се правят големи рибарски лодки от махагоново дърво. И миризмата е хубава, и гледката е страхотна. Множество скелети на лодки в процес на изграждане в продължение на десетки метри.
    После пейзажът се променя – стигнали сме до плажа. Е тук вече ще се изям от мъка, че не мога да снимам жени. Защото в морето има само майки с деца. Жените се къпят с балтоните и забрадките, децата – няма значение.
    Някакви огромни метеоритни камъни /оказа се, че са останки от крепостна стена/ преграждат морето и образуват нещо като басейнчета. Именно там майките играят на водна топка с мнооооогото си деца.
    Мръсно е, та се не знае.
    Топ мигът е този, в който виждаме ханъми в пълно бойно снаряжение да пушат наргиле, покачени на един каменен блок в морето.
    Скоро разбираме, че в тази част на Сирия, няма да правим плаж. Плажното дело е ориентирано предимно към арабска публика.
   
    По крайморските алеи са подредени коли за милиони пари, принадлежащи на саудитци. Е, добре. Поне видяхме какво е.
    Това е моето любимо Средиземно море, а в тази негова част са скитали "Огнените народи", финикийците, римляните, кръстоносците…
   
    Спираме в едно бистро, за да изпием нещо студено и продължаваме обиколката. Решаваме, че ще е разумно да се върнем в Тартус по светло. Плащаме 60-те лири и скоро отпрашваме към града.
    Почти се е смрачило. Купуваме билети за Хомс в мига, в който токът изгасва. Това пречи да реализираме още една кратичка разходка. Снабдяваме се с вода и с пресни кроасани и оставаме на автогарата в очакване на автобуса. Правим обаче вечерна разходка с посещение на "кръчма” в Хомс.
   
    Някъде към 24:00 вече сме по леглата. На следващия ден разглеждаме каквото може и има да се разглежда в града, дал на Рим цялата плияда императори от династията на Северите. В града е имало голям храм на бог Баал. Баал /Ваал, Бал, Бел/ е общосемитско божество на слънцето, почитано в Сирия, Палестина и Финикия /виж също Баалбек в Ливан, свещения камък на Елагабал или Хелиогабал, Ханибал в Картаген и пр./ Хомс е дал и един президент на Аржентина даже!
   
    От древната слава на града почти нищо не е запазено, затова основната цел на разходката ни е "Черквата на Пояса на Дева Мария". Представяте ли си да видите с очите си това чудо! Намотан в малък кръг и поставен в мека, най-вероятно памучна среда, поясът се вижда през стъклото на красивия съд, в който се съхранява. Цялото това бижу не е по-голямо от дървен декоративен часовник, каквито продават у нас в магазините за сувенири.
    В района има и други християнски черкви, очевидно християните не са малцинство. Това се вижда и по облеклото на хората, и по смесената публика в заведенията.
   
    В Хомс довършваме покупките на подаръци и се шляем безцелно от сянка на сянка. През цялото време духа приятен ветрец, така че ходенето е възможно и поносимо.
   
    На следващия ден пътуваме към Алепо. Окончателното ни решение е да пристигнем в Турция с първа спирка в Антакия от Алепо, а не от Латакия. Намираме агенцията, специализирана за превози до различни точки в Турция. Купуваме билетите срещу седем долара на човек. Охо, пък от Латакия са по 10 долара! Настаняваме се в хотел “Сирия” близо до улица “Барон” и правим спокойна разходка из вече познатите места. Това е последната ни шетня в Сирия.
    Утре в 11:00 напускаме страната на библейските и всякаквите други легенди.
   
    Автор: Росица Якимова
    stojtscho.blogspot.com

Манастирът Мар Муса е горе в пустинната планина
Манастирът Мар Муса е горе в пустинната планина ТартусТартус
Снимка 3Снимка 4
Остров АрвадОстров АрвадСнимка 6

Дайте Вашата оценка за този пътепис


Коментари
  Все още няма добавени коментари!
  Всички полета са задължителни!
  Направете своят коментар:    
   Подател:*
 Код за оторизация:
*
Код за оторизация



Изпрати на приятел  Разпечатай   



[Назад] [Начало] [Горе]

Цитирането на материали от ОколоСвета.com е свободно
и става след посочване на източника им!


Раздели
Планински туризъм
Международни екскурзии
Екскурзии в България
Морски туризъм
Селски туризъм
Хоби туризъм
Археологически туризъм
Уикенд

Пешеходен туризъм
Ученически / Ваканционен
Почивен туризъм
Оздравителен / балнеоложки
Екстремен туризъм
Екотуризъм
Ботанически туризъм
Фото туризъм

Ловен туризъм
Винарен туризъм
Културен / фолклорен
Обучение
Недвижими имоти
Празнични пътувания
Конгресен туризъм
Пещерен туризъм


Изгодни резервации на самолетни билети до Сирия
Цени на билети до Сирия
Избрахме за вас...
Нашето предложение...

Последно от форума...

всички теми...  

Фото пътеписи от Сирия
Фото пътеписи от Сирия

Онлайн магазин за парфюми и козметика
www.OkoloSveta.com - Пътепис | Азия | Сирия | Международни екскурзии | Из Сирия и Турция през 2007г. Част III
  Приятели: Враца Online | Idi.bg | Хотели | Travel.bg | Bultourism.com | Намери хотел | ЗаХотелите | Силистра Online | Казанлък.com | Online Калкулатори
Елена.bg | Списание за туризъм | Hotelite.net | Bulrest.com | MyHoliday.bg | Вертикален свят | Априлци.org | Сандански.org | BarterBG.net | БГсервизи.info
Спаси, дари на... Гласувайте за този сайт в БГ чарт Оказион за бебешки и детски стоки КнигИко.com - онлайн книжарница за бизнес, туризъм, ресторантьорство All Traveling Sites
 "3 мекс" EООД, 2007 - 2017. Всички права запазени!
e-mail: info@okolosveta.com