dolu
05_01
05_03
  Начало  |  Новини  |  Тур оферти  |  Самолетни билети  |  Каталог  |  Книга за гости  |  Реклама  |  За сайта
      Петък, 22 Юни 2018 г.
06
Континенти
Европа
Австралия и Океания
Азия
Антарктида
Африка
Северна Америка
Южна Америка
Държави
В сайта
  Форум:422
  Статии:512
  Оферти:103
  Новини:862
  Снимки:2037
  Каталог:231
  Пътеписи:949
  Конкурси:6
  Книжарница:10
  Потребители:3766
Анкета
Доволни ли сте от състоянието на плажовете у нас?

По-скоро да
По-скоро не
Не мога да преценя
   

Виж резултатите
Онлайн околосветско пътешествие
Online книжарница
RSS Feeds
RSS Feeds
  Новини
  Оферти

Пътепис
Флаг   Таджикистан
   Пътеписи | Статии | Оферти | Форум | Галерия  | E-магазин 

  Таджикистан
  Публикуван от admin на 08 Май 2007 г.
  Този пътепис е прочетен 4860 пъти, рейтинг: 4.39

  

    Багажът ми е готов, всичко е подредено. Дори ще пренеса 2 кофички кисело мляко, за една мила дама от ООН, която го ползва за квасене. Най-накрая успях да си почина за половин ден и главно да полежа и да не върша нищо. Петър се представя доста добре и организирано, след 2 часа ще се видим на летището.
   
    Как се отива в Таджикистан?
   
    1. Купуваш си 4 билета (два за натам и два за обратно);
    2. С тях отиваш в Консулска служба на Русия и си изваждаш транзитна виза;
    3. Получаваш нещо като покана от правителството на Таджикистан, с която ще ти издадат виза на границата;
    4. Получаваш покана от таджикистанска организация, която гарантира за теб;
    5. Приготвяш си 65 долара в малки банкноти;
    6. Летиш до Москва и влизаш в Русия;
    7. Имаш 3 чисти часа да изминеш 80 километра с градския транспорт в Москва до Демодедово и да хванеш друг самолет в 0.45 часа;
    8. Пристигаш в Таджикистан, за да ти се случи нещо от сорта:
   
    “At the airport in Dushanbe as usually they kept us outside the gates for some reason for some time. Anyway, finally when i got in I did not get a visa to enter the country because they could not find the consul, luckily for me they asked me if i dont mind to enter the country without
    visa and come back other day to get it. It never happened to me before :-) ”
   
    Това го разказва Марек Тужински, с когото работим от години, и който е вече там.
   
    След като пристигна ще прекарам 13 дена, като ще участвам в две конференции. Едната от тях се казва FOSS road. Забележете колко забавен текст са написали за мен.
   
    Пристигането
   
    Не е толкова лошо, колкото си мислех. По-лошо беше самото пътуване до държавата, особено 3-часовата борба за влизане в Русия. Поради някаква незнайна причина минаването на руската граница отнема страшно много време, проверки и т.н. Още повече отнема самото излизане. Трябват ти около 2 часа, докато минеш през няколко паспортни проверки + събличане на почти всичките си дрехи (да, ходих бос).
   
    От Домодедово до Душанбе летяхме с един ужасно стар Ту-154, който кара всички стари вагони на БДЖ да изглеждат като съвременни бизнес съоръжения. Беше страшно горещо, на Пешо му се падна единствената счупена седалка, не ни даваха почти никакви течности, излитането закъсня с 1 час, но съм доволен, че се справихме с всичко това.
   
    В Таджикистан влязохме лесно. След като разбраха, че ще ни трябва виза ни изведоха почти като VIP и ни изпроводиха извън летището до сградата на консула. Оказа се, че имало някакъв празник и човекът нямало да се появи. Затова просто ни пуснаха да си ходим и да сме дойдели по-късно. Дадохме паспортите на човека, който ни посрещна и по-късно той ни ги донесе подпечатани.
   
    Водата не става за пиене, донесоха ни минерална. Храната им е чудесна, нещо като комбинация между китайска и турска, с много подправки и леко люта. В самолета хапнахме нещо като люти спагети, докато преди малко ни гостиха със съвсем прилични пълнени чушки. Пълнените им чушки са доста по-добре от гръцките. Киселото им мляко е доста течно и прилича на странен айран. Преди малко дойдоха един доста отворени мадамки от Иран, които определено разбиват представите за тази “ислямска” държава. Нито са с фереджета, нито за трътлести. Жените имат доста изразителни лица, с огромни очи. Мъжете са дребнички и доста сприхави. Вече си имах вземане-даване с някои от пътниците на самолета. С две думи - всеки се опитва да те преебе (разбирай пререди, ощети, бутне, блъсне). Личното пространство не се уважава и постоянно някой се търка в теб. Такива мъжки, задушевни ласки не са ми особено приятни, но ще трябва да ги изтърпя.
   
    Като споменах спътниците ни съм длъжен да спомена, че близо 1 част преди предаването на багажа всички те бяха заети да облепят с тиксо куфарите си. Не знам за какво се подготвяха, но определено когато 40 човека извадят по едно тиксо и започнат да издават звуци се депресираш. Отличниците дори опаковаха по този начин и ръчния си багаж. Най-интересното е че всеки има право на повече от няколко чанти багаж, което се абюзва сериозно и на няколко пъти връщаха пичове с огромни телевизори, които се опитваха да ги качат на самолета. Бях решил, че след като местните се подготвят толкова сериозно, то нашите чанти задължително ще бъдат изтърбушени и ограбени. Нищо такова. Дори и швейцарското ми армейско ножче си е тук и вече стои на топло в джоба ми.
   
    Относно дрехите, до момента всички са облечени в нещо като полу-официални костюми. Цветовете са сиво и светло синьо. Обувките на всички са една и съща мода - официални, но доста издължени и островати. Изглеждат наистина странно, защото им правят краката ненормално големи. Инак всички се смеят и правят впечатление на доста жизнерадостни хора, което си е за уважение като се има предвид, че жизнения стандарт е доста нисък. Вече ни казаха, че с около 50 долара може да издържиш около 1 месец.
   
    Все още не съм разбрал какъв е основния поминък, но и това ще направя. Военните им носят доста модерни униформи и изглеждат стегнати, въпреки ниския си ръст.
   
    Общо взето това са впечатленията ми. Успях да дремна около 2 часа в самолета и още 3 в един апартамент. В момента съм свежарка и работим по утрешната програма. Оказа се, че ще трябва да носим ризи и костюми, което ме изненада неприятно, защото имам риза, но нищо друго. Вратовръзка ще ми заемат и се надявам да направят компромис като ми разрешат да нося тъмните си джинси. Това е само за 2 дена, след което ще бъдем част от нормалното ни хипарско събитие и ще мога да ходя и гол ако поискам. Дори Марек ще носи риза и вратовръзка и ще бъде доста забавно. Определено ще си направим снимки.
   
    Тук е лято. Близо 30 градуса. В зимата ставало 15… и им било студено. Такива неща. Все още нямам снимки, тоест имам но са 1-2 и не си струват да ги показвам. След около час ще заминем за основния лагер и ще видим “истинските неща”. Марек ми спомена, че връзката към интернет е наистина бърза и ще може да имаме съвсем нормална комуникация. През някой от дните се очаква да имаме жива връзка дори с Ричард Столман, който ще говори за познатите ни неща.
   
    Ден 2: интерНЬЕТ
   
    Борбата е особено жестока. Определено тук имаме ясен пример за цифровото разделение. Организаторите са платили луди пари, за да имаме сателитен интернет, който в момента делим с 10 други организации, което обрича всички посетители на около 10К. Тези 10К се делят в момента межу 10-тина човека, което води до супер голямо претоварване на връзката. За да станат още по-гадни нещата, имаме около 40% загуба на пакети до сървъра.
   
    Мина първата ми лекция, на която представих проектите, с които се занимаваме в InterSpace. Имаше интерес, тук стартират подобен проект, на проекта ни за миграция на неправителствени организации и вече се договорихме да пратят при нас няколко eRider-а, с които да поработим. Ако се чудите как изглеждам с жълта вратовръзка - погледнете снимките по-долу.
   
    Утре ще бъда модератор на сесия относно локализация, но не съм много уверен в себе си относно това. За разлика от локализацията на български език, тук нещата са в доста по-начално ниво. Липсват шрифтове, речници, проверка на правописа и за капак, проблеми с кодовата таблица.
   
    Вече започнахме да подготвяме лагера за 50-тината участника, които ще започнат да пристигат след 12 часа. Все още нещата са в доста начален етап, но поне взехме решение как искаме да изглеждат. Аз, Дирк и Петър ще водим панелът за миграция и той ще бъде в една класическа компютърна лаборатория с около 10 компютъра. По принцип всички ни съжаляват, защото ще стоим затворени в сграда. Панелът за локализацията ще бъде в една огромна беседка, което в момента е превърната в зала за билярд. Ще разкараме масата и ще закрием част от стените, за да не влиза прекалено много светлина. Утре ще се забавляваме да прокараме кабел до тази беседка.
   
    Панелът за публикуването в интернет най-вероятно ще бъде в две военни палатки, които ще ги съединим и ще се получи доста голямо пространство.
   
    Автор: Kaladan

Шегуваме се, че този басейн ще хвърляме всички, които не внимават. Няма риба, но все пак плуването е за любителите на екстремни усещания.Шегуваме се, че този басейн ще хвърляме всички, които не внимават. Няма риба, но все пак плуването е за любителите на екстремни усещания.Всеки ден започва със среща в този кръг. Дискутират се всякакви въпроси и се обяснява какво ще правим през денят.Всеки ден започва със среща в този кръг. Дискутират се всякакви въпроси и се обяснява какво ще правим през денят.
В това соц кино се провежда конференцията. За радост на всички, основното събитие - лагерът, ще бъде на друго място.В това соц кино се провежда конференцията. За радост на всички, основното събитие - лагерът, ще бъде на друго място.Това е антената, през която тече “интернет”. Забележете как е закрепена към земята - с камъни…Това е антената, през която тече “интернет”. Забележете как е закрепена към земята - с камъни…
Аз и Симос разглеждаме лабораторията. Малко съм притеснен, че ще трябва да работим с Mandriva, но се налага, защото таджикистанците са я превели.Аз и Симос разглеждаме лабораторията. Малко съм притеснен, че ще трябва да работим с Mandriva, но се налага, защото таджикистанците са я превели.Тази бутилка е надупчена и пръска вода в градината. Понеже водата не става за пиене - тече навсякъде. Все едно си в аква-парк.Тази бутилка е надупчена и пръска вода в градината. Понеже водата не става за пиене - тече навсякъде. Все едно си в аква-парк.

Дайте Вашата оценка за този пътепис


Коментари
  Все още няма добавени коментари!
  Всички полета са задължителни!
  Направете своят коментар:    
   Подател:*
 Код за оторизация:
*
Код за оторизация



Изпрати на приятел  Разпечатай   



[Назад] [Начало] [Горе]

Цитирането на материали от ОколоСвета.com е свободно
и става след посочване на източника им!


Раздели
Планински туризъм
Международни екскурзии
Екскурзии в България
Морски туризъм
Селски туризъм
Хоби туризъм
Археологически туризъм
Уикенд

Пешеходен туризъм
Ученически / Ваканционен
Почивен туризъм
Оздравителен / балнеоложки
Екстремен туризъм
Екотуризъм
Ботанически туризъм
Фото туризъм

Ловен туризъм
Винарен туризъм
Културен / фолклорен
Обучение
Недвижими имоти
Празнични пътувания
Конгресен туризъм
Пещерен туризъм


Изгодни резервации на самолетни билети до Таджикистан
Цени на билети до Таджикистан
Избрахме за вас...
Фотогалерия

Онлайн магазин за парфюми и козметика
www.OkoloSveta.com - Пътепис | Азия | Таджикистан | Конгресен туризъм | Таджикистан
  Приятели: Idi.bg | Хотели | Bultourism.com | ЗаХотелите | Силистра Online | Казанлък.com | Online Калкулатори | Списание за туризъм | MyHoliday.bg | Сандански.org | БГсервизи.info
Спаси, дари на... Гласувайте за този сайт в БГ чарт Оказион за бебешки и детски стоки КнигИко.com - онлайн книжарница за бизнес, туризъм, ресторантьорство All Traveling Sites
 "3 мекс" EООД, 2007 - 2018. Всички права запазени!
e-mail: info@okolosveta.com