dolu
05_01
05_03
  Начало  |  Новини  |  Тур оферти  |  Самолетни билети  |  Каталог  |  Книга за гости  |  Реклама  |  За сайта
      Сряда, 18 Септември 2019 г.
06
Континенти
Европа
Австралия и Океания
Азия
Антарктида
Африка
Северна Америка
Южна Америка
Държави
В сайта
  Форум:422
  Статии:518
  Оферти:127
  Новини:830
  Снимки:2038
  Каталог:231
  Пътеписи:949
  Конкурси:6
  Книжарница:10
  Потребители:3788
Анкета
Доволни ли сте от състоянието на плажовете у нас?

По-скоро да
По-скоро не
Не мога да преценя
   

Виж резултатите
Онлайн околосветско пътешествие
Online книжарница
RSS Feeds
RSS Feeds
  Новини
  Оферти

Пътепис
Флаг   Тунис
   Пътеписи | Статии | Оферти | Форум | Галерия  | E-магазин 

  Полезна информация за Тунис 2009
  Публикуван от Nemak на 28 Юни 2009 г.
  Този пътепис е прочетен 3505 пъти, рейтинг: 4.54

  

    През 2009 г. направихме малка екскурзия с наши приятели до Тунис. Бяхме четирима човека на два мотора. След като се прибрахме реших да нахвърлям малко информация за страната която може да бъде полезна на някой решил да пътува на там. И така:
   
    ХОРАТА
    В Тунис местните като цяло са дружелюбни, но категорично се опитват да ти измъкнат максимума пари, които могат. Винаги има някой, който да ти поиска пари за нещо дори и да не му се дължат (на едни полячета им бяха събрали по 15 евро на човек разни помагачи на границата съдействали им да си попълнят документите). Освен това при пазарлъка след като сте постигнали цена и вече сте се договорили винаги пробват да вземат динар два отгоре, просто за спорта (ако мине) - не сте длъжни да се поддавате. По принцип не би трябвало да имате проблеми с местните, ама ако имате смело ги плашете с полиция в 90% от случаите ще сгънат, а и полицията ще застане на ваша страна (освен ако не сте се о….рали съвсем).
   
    ЕЗИК
    Тук се говори основно френски (или подобие на френския според Миш). По курортите позаговарят и английски. Вземете си френски разговорник. Внимавайте, местните дават вид, че разбират какво им говорите, но доста често не е така, независимо какъв език са декларирали че говорят.
   
    ПАРИТЕ
    Основната единица е динар. Към момента за едно евро можеш да получиш 1.84 динара. Динара е разделен на 1000 милима. Има монети от 5 динара, 1 динар, половин динар (500 милима), 100 милима, 50 милима, 20 милима , 10 милима и 5 милима. Тези от 20, 10 и 5 се срещат много рядко и трудно може да видиш цени закръглени на тях. Основните бакноти които сме срещали са от 30, 20 и 10 динара. Цените ги изписват в хиляди, примерно 10 000 са десет динара, а не десет хиляди или сто.
   
    ПОЛИЦИЯТА
    Има много и всичките са дружелюбни. В повечето случаи са готови да ви помогнат дори да направите нарушение. И като цяло си затварят очите за нарушенията на туристите от типа превишена скорост, каране в забранени улици, паркиране на забранени места и т.н.
   
    ХОТЕЛИТЕ
    В страната могат да се намерят съвсем прилични хотели за цена между 20 – 30 динара на стая, но задължително преглеждайте стаите, има изненади от типа - баня без тоалетна, тоалетна и баня в стаята, но само отделени с прегради от останалото помещение и други хитове от типа.
    По курортите се взимат на сериозно и пазарлъка не върви, особено в хотелите предназначени за туристи. Винаги обаче има и хотели дето са по скоро за местни и там може да спестите по няколко (в повечето случаи десетки) динара без да падате в качеството кой знае колко.
    Ако не сте в 4-5 звезден ол инклузив, имайте предвид, че закуската е конфитюр с франзелка, има и разновидности (примерно добавка кроасан или млекце) ама като цяло е това. Даже се сблъскахме с факта, че му викат Тунизийска закуска. Ако някой попадне в Дуз, хотел 20 mars е неговото място – 20 динара и много, ама много прилични стаи и закуската е с бонус млекце.
   
    ТАКСИТАТА
    Такситата са евтини, обаче трябва да ги накарате да работят на апарат, ако тръгнете да договаряте предварителна цена, то вече сте хапнали дървото.
    За такситата се плаща в милими на километър. Един милим е една 1000 от динара.
   
    ХРАНА
    Храната не е лоша. Традиционният Кускус е готин и съвсем различен от нашия, но бързо омръзва. Винаги питайте предварително каква е цената, за да не гризете дървото на финала или пък да вдигате патърдия. Сандвичите са в повечето случаи, много добри. Има най различни видове – с пилешко, с агнешко, с омлет, с яйце и още редица други. Средно цената е межди 2-4 динара за сандвич, според зависи къде ти го правят и с какво. Трябва да се има предвид, че обичайно си правят сандвичите в питки или франзели (и те самите така си ги ядът) та ако искате сандвич с така нареченият в нас арабски хляб (познат тук като тунизийски хляб, само дето те викат тунизийски хляб и на питките) трябва да си кажете. Ако не си падате по лютото следете да не ви сложат от червеното (изглежда като лютеница, ситна и гъста, казва се нещо като Хариса или Харис или нещо подобно) или пък от зеленото (изглежда като нашето кьополу, ама по-рядко и доста по-зелено). Тези двете (обикновено ги слагат заедно) са като малка термоядрена бомба, и който има слаб стомах или не обича люто категорично да ги избягва.
    По пътищата има нещо като кланици (ще ги познаете по висящите одрани агнета и живите вързан леко в стани), повечето подобни места имат скара и могат да ви направят най-вкусното агнешко което сте яли. Някъде около кланицата обикновено има табелка с цена, това е цената на килограм сурово месо (местното население си купува прясно месо от тези места), задължително се информирайте предварително какво ще ви струва консумацията, имайте предвид, че цената може да е на килограм или на човек. Спокойно можете да се пазарите на база цената на суровото месо от табелката.
    Малко са зле откъм зеленчуци. Тунизийската салата на всякъде е различна (даже на едно място ни я сервираха с корички от портокали и лимони), но сериозно подозирам, че всъщност истинската тунизийска салата е комбинация от зеленото и червеното (виж по-нагоре) позалети с зехтин. Маслините са им гдновати, особено онези най-дребните. Имат страхотни ягоди. Бананите също са добри. Ако някой попадне в подходящия сезон да опита плод от кактуси – викат му фик барбарик, на някой места му викат по друг начин. Ако решите да си го берете по пътя да знаете, че трябва да е оранжево към жълто на цвят и се бели и боде (ние не уцелихме сезона, ама разпитахме).
    С храната не сме имали никакви проблеми, нито стомашни, нито някакви други (изключение правят тези, дето не ядът люто и не са догледали за зеленото и червеното)
   
    ПАЗАРИТЕ
    Пазарите са яки, обаче човек трябва да е настроен за тях, ако не си падаш от всякъде да те заговарят и да ти предлагат най-различни стоки и глупости по добре не ходете по тях.
    Обичайно пазарите са разположени в Медината. Медина това е ядрото на града, така нареченият стар град и обикновено е пълна с разни забележителности от типа купища джамии. Част от уличките на Медината (във почти всеки град, през който сме минали, има медина) са заети от пазарите. Цветно и пълно с всякакви стоки. Обикновено обявените цени са между 5-10 пъти по-високи от това, което може да платите на финала, но има и занаятчии, които си знаят цената и не отстъпват. Ако искате да се сдобиете с традиционни дрехи, се заврете навътре из пазарите до там където пазаруват местните и където има шивашки работилнички, там има най качествените платове и най–качествената изработка. Това, което е по фронталните сергии е доста долнокачествено и мяза на китайска изработка.
    Ако искате да купувате подправки – не взимайте от опакованите, те в повечето случаи са доста изветрели и се продават на цени в пъти по-високи от нормалните. Има си специализирани магазини за подправки, където се пазарува на грамаж. Ако ще влизате във вътрешността на страната, не си купувайте подправки от столицата - на вътре са по-добри и по-евтини.
    Ако купувате пустинни рози, изчакате до някой оазис, там са по-хубави и на по-добри цени. Опитайте се да не ги купувате от сергиите, при разходка из оазиса ще попаднете на хора, които ще ви ги предложат на по-добра цена. Имайте предвид, че независимо от приказките (местните твърдят, че ходят километри из пустинята за да ги намерят) тук не ги ценят и ги зарязват по цяла нощ да висят по сергиите и да се търкалят в праха.
    Има яко злато - нисък карат, но страхотна изработка (поне по наше мнение), но със златарите пазарлъка е тегав. Начална цена на комплект от гривна, колие и обици с нешлифовани диаманти (поне те твърдят, че са диаманти, аз грам не разбирам) тръгва от 1500 – 1800 динара. Аз лично прогнозирам, че може би цената на сделката ще е межди 600 – 900 динара, но тъй като не сме сериозни купувачи и не сме пробвали.
   
    ЧАЙ и КАФЕ
    Имат еспресо почти на всякъде. Не на всякъде става, но не е много лошо. Имат на места и лаваца, цената и е по-висока. Тунизийският чай представлява мътна течност с мента или с ядки. Ядките са или ядки от кайсии (обелени) или кедрови ядки. Чая във всичките му разновидности е страхотен. Цената на кафето варира от 0.800 милима докъм 2 динара за лаваца. Чая е от към 0.500 за този с ментата до към 2.500 – 3 динара за този с ядките. Тези цени са за относително нормални заведения, нямам идея как е по 4-5 звездните места.
   
    ЦИГАРИ
    По пазарите могат да се купят цигари, основно бяло и червено Боро. Тук таме се намира и Ротманс, ама е залежал и гаден. Борото е добър избор и цената му е добра, ние постигнахме 20 динара за стек (стартирахме от 55 динара). Борото е добро и се харчи повече, с Ротманса се прекарахме, цигарите са стари и очевидно менте. Може да се постигнат по-добри цени от на фришопа. Пуши се навсякъде. Няма ограничения дори в институциите, само в някои места (без проветрение) за закуска не дават, но е рядко срещано явление. Черпенето с цигари е знак на уважение.
   
    АЛКОХОЛ
    Имат хубави вина, по ресторантите, в които сервират (не са много) струват около 10 динара за бутилка. Бирата, която пробвахме беше гадничка. Уискито и твърдият алкохол са скъпи. Това с което се сблъскахме е 14.500 динара за 40 грама. Има нещо което наричат палмово вино, но май не е много законно. Ние не успяхме да го опитаме.
   
    ИНТЕРНЕТ
    Тук на интернета му викат Пъблинет. Така се казват интернет клубовете им. Когато питаш за интернет в 100% от случаите ви пращат към някой Пъблинет клуб. Обаче има и едно такова нещо наречено Салон за чай. Там има WIFI, в повечето случаи безплатно само и само да си консумираш. Тези салони от вън изглеждат малко особено, малко като стриптийз барове, ама не са и връзката е доста добра. По някой от ресторантите също има връзка. В Дуз, на майната си имаше доста кафета и ресторанти с доста добра връзка.
    Тук има проблем с SMTP сървърите и ако ползвате OutLook или нещо подобно може да не може да изпращате поща. Иначе си получавате – няма ядове.
   
    БЕНЗИН
    Бензина е добър, нямахме ядове с него. Цената е около 1.2 динара за литър. В голяма част от страната продават бензин на черно – на туби по улицата или по пътищата. Цената е около 0.800 динара. Аз наливах веднъж и нямах никакви ядове. Мои познати са наливали също и те са нямали проблеми. Полицията не притеснява продавачите на черно и няма проблем с купуването.
   
    МЕСТА НА КОИТО БИХ И НА КОИТО НЕ БИХ СЕ ВЪРНАЛ
    В столицата е скука, като изключиш пазара, май един от най-големите, няма какво да правиш тук.
    Сиди Бу Саит малко синичко градче до столицата, смятаме че трябва да се види (стига да не е дъждовно) много хубаво и приятно.
    Картаген – е, Картаген си е Картаген.
    Дуга – задължително. Много е яко, няма градче само руини, но е супер.
    Тузор – хубаво градче, оазисите около него са страхотни.
    Дуз – задължително
    Ксар Гилан –страхотно място.
    Матмата – хубаво.
    Татуин – самият град не видяхме, за което съжалявам, но около него има много какво да се види.
    Джерба – не бих се върнал.
    Ел Джем – задължително, страхотен колизеум
    Керуан – много яко.
    Монастир – става, интересно, но за малко.
    Сус – интересно, ама за ден.
    Ел Кантауи – спокойно може да се пропусне.
    Съжалявам, че не намерихме време да отидем по навътре в пустинята и на север до Табарка. Казват, че Табарка е хубаво.
   

Добави във Facebook   


Дайте Вашата оценка за този пътепис


Коментари
churov
churov
2009-10-26 18:16:16
  Чудесен пътепис. Предстои ни подобно пътуване до Тунис. Как стоят нещата с фериботите и има ли визи? Ще ти бъда благодарен, ако дадеш информация и за това.

Nemak
2009-12-03 22:59:42
  Визи за Тунис нямаме. Относно фериботите какво точно искаш да знаеш - по този маршрут ползвахме ферибота между Гърция и Италия, между Италия и Сицилия, между Италия и Тунис и обратно?
  Ако имаш въпроси пиши на angelov@vpalawfirm.eu

  Всички полета са задължителни!
  Направете своят коментар:    
   Подател:*
 Код за оторизация:
*
Код за оторизация
Най-новите оферти за Тунис ...



Изпрати на приятел  Разпечатай   



[Назад] [Начало] [Горе]

Цитирането на материали от ОколоСвета.com е свободно
и става след посочване на източника им!


Раздели
Планински туризъм
Международни екскурзии
Екскурзии в България
Морски туризъм
Селски туризъм
Хоби туризъм
Археологически туризъм
Уикенд

Пешеходен туризъм
Ученически / Ваканционен
Почивен туризъм
Оздравителен / балнеоложки
Екстремен туризъм
Екотуризъм
Ботанически туризъм
Фото туризъм

Ловен туризъм
Винарен туризъм
Културен / фолклорен
Обучение
Недвижими имоти
Празнични пътувания
Конгресен туризъм
Пещерен туризъм


Изгодни резервации на самолетни билети до Тунис
Цени на билети до Тунис
Избрахме за вас...
www.OkoloSveta.com - Пътепис | Африка | Тунис | Полезна информация за Тунис 2009
  Приятели: Idi.bg | Хотели | Bultourism.com | ЗаХотелите | Силистра Online | Казанлък.com | Online Калкулатори | Списание за туризъм | MyHoliday.bg | Сандански.org | БГсервизи.info
Спаси, дари на... Гласувайте за този сайт в БГ чарт Оказион за бебешки и детски стоки КнигИко.com - онлайн книжарница за бизнес, туризъм, ресторантьорство All Traveling Sites
 "3 мекс" EООД, 2007 - 2019. Всички права запазени!
e-mail: info@okolosveta.com