dolu
05_01
05_03
  Начало  |  Новини  |  Тур оферти  |  Самолетни билети  |  Каталог  |  Книга за гости  |  Реклама  |  За сайта
      Вторник, 11 Декември 2018 г.
06
Континенти
Европа
Австралия и Океания
Азия
Антарктида
Африка
Северна Америка
Южна Америка
Държави
В сайта
  Форум:422
  Статии:516
  Оферти:229
  Новини:832
  Снимки:2037
  Каталог:231
  Пътеписи:949
  Конкурси:6
  Книжарница:10
  Потребители:3774
Анкета
Доволни ли сте от състоянието на плажовете у нас?

По-скоро да
По-скоро не
Не мога да преценя
   

Виж резултатите
Онлайн околосветско пътешествие
Online книжарница
Снимка - Месопотамия
Месопотамия
Цена:
18.00 лв.
RSS Feeds
RSS Feeds
  Новини
  Оферти

Пътепис
Флаг   Турция
   Пътеписи | Статии | Оферти | Форум | Галерия  | E-магазин 

  На лов за “звезди посред бял ден”
  Публикуван от svilenpan на 03 Януари 2010 г.
  Този пътепис е прочетен 3573 пъти, рейтинг: 1.88

  
Конкурс Пътепис, участвал в Конкурса "Екзотично пътешествие"

    (Пълно слънчево затъмнение – 29 март 2006 г., Турция)
   
    ... 11 август 1999 г. Широкото добруджанско поле в близост до с. Камен бряг, обикновено пусто, днес е като разровен мравуняк! Наоколо е осеяно със стотици стативи с монтирани телескопи и фотоапарати и всички са прицелени в една точка от небесния свод. Нататък са отправили взор и хиляди погледи и всички с нетърпение очакват Чудото. През последния час нетърпимо яркият слънчев диск леко е поизсивял, смалил се е и стои някак като отхапан! Минутите минават, светлината все повече намалява и насред горещия летен ден във въздуха се носи усещане за нещо непредвидимо, буреносно и съдбовно.
    И ето, тъмна сянка се задава на хоризонта, светкавично пробягва по ниските хълмове и обхваща цялото поле. Полъхва хладен вятър, слънчевият диск, от който е останал само тънък сърп, бързо се стопява като масло върху гореща печка и след броени секунди последният лъч светлина угасва! Небето рязко потъмнява, ярко заблестяват звезди и неусетно около черния диск на небето грейва фантастично перлено сияние... По целия бряг се понася едно възхитено, възторжено и леко уплашено “...А-а-а-а-а-ах...”. Хиляди очи и хиляди души попиват за цял живот необикновената гледка, чудото, така чакано и толкова неочаквано, така величествено, красиво и страшно! После за кратко настъпва относителна тишина, нарушавана само от щракането на фотоапаратите, която бързо се стопява при първия слънчев лъч и полето отново се оглася от хилядогласна гълчава и викове “Още, още, още!”...
    * * *
    Изминалите седем години по никакъв начин не успяха да заличат спомена от космическото представление, на което станах свидетел. Истината е, че още тогава си обещах да присъствам на всяко следващо слънчево затъмнение, каквото и да ми струва това. 2006-та – в Турция, 2009-та – в Китай...
    И така, 2006-тата неусетно дойде. Всичко е предварително обмислено и подготвено, маршрутът на Слънцето е ясен, датата на срещата - 29 март. Избраната точка е градчето Сиде, Турция, в близост до известния средиземноморски курорт Анталия. Пет дни преди събитието, в студена и дъждовна сутрин, астрономите от експедицията на БАН товарят на автобуса багажи и техника и потегляме. Попътно се присъединяват и колегите им от обсерваториите в Хасково и Димитровград и така три автобуса ентусиазирани почитатели на затъмненията поемаме към Сиде.
    Дай Боже Слънце!
    След задръстването в Истанбул и нощния преход в планинската част на Турция, първите слънчеви лъчи ни огряват на стотина километра от Анталия. Пътят се вие надолу между високи върхове и дълбоки ждрела, почвата става все по-керемиденочервена, а зеленото – по-наситено. Започва да се чувства полъхът на Средиземноморието.Сред горите от бор и ливански кедър тук-там се мяркат кипариси и кактуси, после идват и палмите. Първата портокалова горичка с грейнали плодове предизвиква оживление. После свикваме.
    Слизаме в равнината. Цялото поле е обработено и зеленее приятно чак до хоризонта, където под белите върхове се е разстлало морето. Оранжериите стават неразделна част от пейзажа и предизвикват коментари на тема “Ето откъде идват доматите и краставиците!”
    Хотелчето ни в Сиде се нарича Серт Кая (Твърда скала) и добре съчетава топлите тонове, в които е боядисано, със сините води на басейна си. Оказва се, че има и вътрешен затревен двор, който предлага чудесни условия за наблюдение на затъмнението и с това ни спестява доста усилия по търсене на подходящо място! Остава само настройката на апаратурата, стиковане на задачите и ... дано слънцето да дойде на срещата!
    До затъмнението остават цели три дни, през които мога да науча малко повече за тези пълни с история места. Естествено започвам със Сиде, градът, в който през следващите няколко дни се очаква да пристигнат за затъмнението десетки научни експедиции и 30-40 хиляди туристи.
    Градът се намира на 75 км на изток от Анталия, в област, наречена в древността Памфилия и е разделен на стара и нова част. Съвременната част, пълна с новопостроени кокетни хотелчета, магазини и широки асфалтирани улици има типичния вид на развиващ се туристически център и не ме вълнува особено, затова се отправям към античния град. Последният е разположен на вдаден в морето малък полуостров и чудесното му местоположение не оставя място за съмнения по отношение на богатата му история. Гърци, перси, римляни, византийци, турци – какво ли не са видели тези места от XII-ти век пр.Хр. до днес! Градът е преживял всичко, каквото е могла да му предложи Историята – от пиратско пристанище с оживен пазар на роби и важен стратегически, търговски и културен център между III век пр. Хр. и III век сл. Хр., до упадък през римската и византийската империи, арабско нашествие през седми-осми век и пълно разрушение през тринадесети век! Едва в началото на миналото столетие Сиде е отново построен от гръцки заселници-рибари.
    Вървя из пръснатите на половин квадратен километър древни руини и все не успявам да осъзная напълно гигантският ръчен труд, вложен в построяването на града през хилядолетията на неговото съществуване. Огромните четвъртити камъни, изпъстрени с майсторски изсечени фигури и издигнати високо просто замайват погледа и те карат да се чувстваш неловко, че ти самият не си оставил нищо на историята... Мрамор и варовик, вплетени в едно създават уникални комплекси, сред които са гръцкият театър на Аполон и Атина, византийската базилика от V век сл. Хр., Агората (пазарният площад), Нафалионът (оттук са тръгвали към града 49 акведукта!), вратата на император Веспасиан, библиотеката, градският театър...
    Впрочем точно античният театър е главната ми цел. Разположен в центъра на града, най-големият и важен в древна Памфилия, той се издига и днес почти непокътнат от времето. Само, че на мястото, където в древността 15 хиляди човека са аплодирали актьорите, сега се разхождат множество туристи и с голямо любопитство наблюдават съчетанието от дялан камък и суперсъвременната техника, разположена долу на сцената. Защото театърът е приютил научна експедиция, финансирана от НАСА и оттук в деня на затъмнението ще се води директно предаване на уникалното явление за зрители от цял свят!
    На следващия ден няколко ентусиасти след съответното пазарене наемаме една новичка кола само за 15 евро и рано сутринта поемаме към западното крайбрежие на Турция. Целта ни е да стигнем до град Фетие, в чиито околности имало интересни обекти.
    След Анталия пътят отново се вие през планините и понеже е хубав, без проблеми изминаваме тристата километра за около три часа. Фетие се оказва китен 70-хиляден град, разположен в прекрасен залив на Средиземно море с голямо яхтено пристанище и изглед на град от Лазурния бряг. Изкачваме няколко стръмни улички и намираме отлична фотографска точка, от която се вижда целия град с минаретата, улиците и задължителният античен театър, а на заден план синее морето с гора от яхтени мачти.
    След кратка обиколка по чаршията хващаме планинския път в посока на друг туристически обект – изоставеното село Кая. Историята на това село е кратка и изпълнена с тъга. Основано от гръцки заселници след Първата световна война, по-късно много от фамилиите емигрират обратно в Гърция и след земетресението през 1957 г. селото напълно опустява. По склона на планината остават единствено десетките мъртви къщи с празните прозорци, а запустелите пътеки и улички между тях създават тягостното впечатление за гробище... Малко ми напомня за Гъстата махала - изоставена махала високо в Троянския балкан, която видях миналата година и която носи впечатление за неописуема печал от ненавременно прекъснат живот!...
    Разведряваме се като слизаме от другата страна на планината, където се намира едно от най-живописните кътчета, които съм виждал. Заобиколена от високи върхове синя лагуна с брилянтни плажове, кристално чиста вода, остров и средиземноморски сенчести горички. И множество парапланери, излитащи от близкия двехилядометров връх и дълго кръжащи над водната шир. Това е райското кътче, наречено Олу Дениз (Мъртвото море) - име, породено единствено от високата соленост на водата и почти липсващия живот под морската повърхност.
    Денят преди затъмнението отново е посветен на Историята. Този път ще посетим известните туристически обекти - градовете Аспендос и Перге. И двата се намират в близост до Анталия – единият на 44, а другият само на 18 км. и са част от веригата антични градове и кипящия живот по тези древни земи.
    Аспендос (по-късно Белкиз) е бил създаден още през VI век пр. Хр. и е в разцвета си по време на римската империя. През II век сл. Хр. в чест на император Марк Аврелий е издигнат уникален античен театър за 20 000 души, където са били давани стотици представления от известни актьори с маски. Разказаха ни и как се разпознавал сред маскираните главният актьор – просто излизал от централната част на високата 30 метра вертикална сцена и по този начин зрителите знаели кого трябва да следят по време на действието! Театърът бил разделен на две части – за елита и за простолюдието, за което впрочем са били отделени само по четиридесет сантиметра на човек!... При нужда театърът е разполагал със специални каналчета, с помощта на които ниската част на сцената можела да се прегражда и превръща в басейн и по този начин не било проблем да се изобразяват на живо морските битки на римската флотилия (която, естествено винаги е печелела!). И всичко това при отлична акустика, постигната благодарение на хитро измислени сводчета под всяко място за сядане! А как са разбирали зрителите какво представление ще гледат в този театър? Просто са си купували по един глинен билет с изобразено лице – смешно, ако е комедия и тъжно, ако е трагедия и всичко е било ясно!
    На излизане от Аспендос на път за Перге виждаме и величествените останки от 41-километровия и висок 15 м. акведукт, снабдявал града с вода – както е известно римляните не са познавали закона за скачените съдове и по този повод добре са се потрудили в тази област!... Точно тук научавам и интересния факт, че портокалът, който така добре познаваме, всъщност е създаден от човека на базата на горчивата дива мандарина и че в областта около Анталия сега се отглеждат няколко вида портокали и 26 (!) различни сорта череши!
    Вече сме в Перге – “лъчезарният град, пълен със слънце”, както звучи преводът му. Казват, че тук слънцето греело над 300 дни в годината и днешният не прави изключение. Древните руини са заляти от обилните следобедни лъчи и туристите се пръскат между каменните зидове, търсейки поне малко сянка. Екскурзоводката неуморно ни залива с дати и цифри и тук вече започвам да се разсейвам. Библиотеки, бани, театри, стадиони....Римската врата, Гръцката врата, Кръглите кули, Агората... След като научавам как се е правела политиката в римските тоалетни и не забелязвам особена разлика в наши дни, постепенно лекцията се превръща в далечен напев. И отново се замислям за огромния труд, останките от който е пред очите ми! Тук историята буквално се търкаля под краката във вид на напукани многотонни колони, мраморни блокове и плочи с изсечени надписи и части от статуи. Някои са издържали проверката на времето, други – не, но всички внушават дълбоко уважение към Историята.
    Обзет от тези мисли, оставам дълго между каменните свидетели на времето и снимам тях и десетките туристи, екскурзоводи и продавачи на сувенири под неизтощимото жарко слънце.
    * * *
    На следващия ден най-после календарът показва 29 март 2006 г. – Денят на Слънцето!
    От сутринта всички се суетят, редят стативи, техники, апарати... Под привидната суматоха обаче прозира прецизната организация и редът, постигнати от научните ръководители на трите групи – астрономите Никола Петров, Йоанна Кокотанекова и Валери Голев. Вълнението и чистите емоции временно са отстъпили място на деловата подготовка в името на сериозните научни резултати.
    ...И ето – точно в определеното време на долния десен край на слънчевия лимб се появява леко нащърбяване! Идеалният жълт кръг на царственото светило светотатствено е нарушен от невидима черна сила! Подобно на бавно разливащо се черно мастило само за час от слънчевия диск остава почти “лунен” сърп. По силата на вселенските физични закони този път слабата и безлика луна взема връх над светлината. Слънцето изглежда като обречено!... Лунната сянка връхлита иззад хоризонта със скорост три пъти по-голяма от тази на звука и за броени секунди над земята се възцарява кадифен полумрак.
    Около черния кръг обаче като феникс изгрява блестящата слънчева корона и засиява над омагьосаните човешки същества! Във вътрешния край на короната светят розовите езичета на протуберансите – и отново се чува само щракането на фотоапаратите! Ръцете ми треперят от вълнение, обърквам скорости и бленди и не усещам как времето изтича!...
    Минутите се нижат – за някои бързо, за други бавно... Внезапно западният край на короната се разкъсва от нахлуващата ярка светлина и слънчевият пожар отново пламва. И всичко свършва – Слънцето и Луната поемат пак по своя небесен път. Природата си отдъхва – и този път не е краят на света!
    Всички са адреналиново възторжени и още отсега усещам, че няма да съм сам в Китай през 2009 –та!
    Само след ден автобусът ме носи към дома, а в раницата ми са скътани две неща – снимките на поредното слънчево затъмнение и малката ониксова статуетка на Св. Николай, купена за няколко евро от Перге – лъчезарният град, пълен със слънце!...

Добави във Facebook   


Затъмнението започва!Затъмнението започва!Слънчевата коронаСлънчевата корона
Руини в Перге - лъчезарният град, пълен със слънцеРуини в Перге - лъчезарният град, пълен със слънцеДрямка на пазараДрямка на пазара
Останки от величието на СидеОстанки от величието на СидеИзоставеното село КаяИзоставеното село Кая
Древният античен театър в АспендосДревният античен театър в АспендосСтаринна карта на СидеСтаринна карта на Сиде
Част от стотиците колони в античната част на СидеЧаст от стотиците колони в античната част на СидеПолуразрушена стара крепост в СидеПолуразрушена стара крепост в Сиде

Дайте Вашата оценка за този пътепис


Коментари
  Все още няма добавени коментари!
  Всички полета са задължителни!
  Направете своят коментар:    
   Подател:*
 Код за оторизация:
*
Код за оторизация



Изпрати на приятел  Разпечатай   



[Назад] [Начало] [Горе]

Цитирането на материали от ОколоСвета.com е свободно
и става след посочване на източника им!


Раздели
Планински туризъм
Международни екскурзии
Екскурзии в България
Морски туризъм
Селски туризъм
Хоби туризъм
Археологически туризъм
Уикенд

Пешеходен туризъм
Ученически / Ваканционен
Почивен туризъм
Оздравителен / балнеоложки
Екстремен туризъм
Екотуризъм
Ботанически туризъм
Фото туризъм

Ловен туризъм
Винарен туризъм
Културен / фолклорен
Обучение
Недвижими имоти
Празнични пътувания
Конгресен туризъм
Пещерен туризъм


Изгодни резервации на самолетни билети до Турция
Цени на билети до Турция
Избрахме за вас...
Фотогалерия
www.OkoloSveta.com - Пътепис | Европа | Турция | Фото туризъм | На лов за “звезди посред бял ден”
  Приятели: Idi.bg | Хотели | Bultourism.com | ЗаХотелите | Силистра Online | Казанлък.com | Online Калкулатори | Списание за туризъм | MyHoliday.bg | Сандански.org | БГсервизи.info
Спаси, дари на... Гласувайте за този сайт в БГ чарт Оказион за бебешки и детски стоки КнигИко.com - онлайн книжарница за бизнес, туризъм, ресторантьорство All Traveling Sites
 "3 мекс" EООД, 2007 - 2018. Всички права запазени!
e-mail: info@okolosveta.com