Повярвайте ми, ще запомня Одрин с лалетата. Имах възможността да видя града през два сезона - есен и пролет. И макар да съм почитателка на есента, пролетният Одрин ми допадна повече.
    Още с влизането в града видях зеленина, градинки осеяни с лалета и красиви фонтани. Всеки град си има легенди - героични или романтични. Не очаквах да чуя обаче, че има легенда за лалето, което наред със Селимие джамия, е станало символът на Одрин.
    В центъра на града и днес се извисява великолепното произведение на Мимар Синан, строителят на джамии, придворният архитект на няколко султана.
    Селимие джамия е поръчана от Султан Селим ІІ. Храмът впечатлява с четирите си минарета и диаметъра на купола, издигнат върху осем колони. Самият архитект определя творението си като "произведение на майсторски умения".
    И тук започва легендата.
    За строежа на джамията архитектът избира централната градска част. За да се разчисти теренът, е трябвало да се разрушат къщи, да се изкупят дворни места. Работата напредвала бързо, защото султанът не жалел средства.
    Само една старица не искала да продаде имота си. Предложи ли й двойна, тройна сума, тя отказвала. Пратениците на султана я попитали какво още иска и защо упорства. Тогава тя ги завела в двора си и пред погледите на всички тях се открила невероятна гледка - килим от хиляди лалета, пъстри и многоцветни, които жената години наред отглеждала. Това била причината да не продава имота си.
    След продължителни преговори старицата все пак се съгласила да жертва едната красота заради другата, но поискала в замяна в джамията да има едно каменно лале, както и много рисунки на лалета.
    Архитектът и строителите изпълнили желанието й. Сега в джамията има нарисувано лале, но обърнато надолу с цвета, за да напомня за упоритостта на жената. Казват, че оттогава започнали да наричат Одрин Градът на лалетата.
    Видях и паметник на лалето насред оживена улица. Поток от коли минаваше край него и погледът на пътуващите неволно се отклоняваше към червените цветове. Казвайки им като че ли - в забързания свят не забравяйте цветята и красотата.
    Научих, че първите сведения за лалето са свързани с древна Персия. За персите лалето се е превърнало в символ на любовно признание и съвършена любов. Красели са градините на Багдад, възпети са даже и в приказките от 1001 нощ и в стиховете на Хафез.
    По-късно лалето е пренесено в Турция. Там се отглежда масово. Всяка година се провежда празник на лалето, като доказателство за любовта на султана към неговите жени. "Tulipa" - латинското наименования на лалето - идва именно от думата "дулбаш" - турска чалма, а по-късно "тюрбан".
    С лалето художниците са изразявали своята любов към Всевишния Аллах (в ислямската култура лалето е символ на Аллах).
    Знам, че Турция е родина и на изкуството Ебру - техника за рисуване върху вода, която съм наблюдавала и аз. Майсторите на това изкуство рисуват животни и цветя. Най-често срещаните фрагменти са лалето и розата. След това нарисуваната картина я "прехвърлят" на хартия, за да се използва по предназначение.
    На финала на обиколката из Одрин, не пропуснах да пия от традиционния чай. Беше ми сервиран в стъклена прозрачна чашка с форма... на лале.

Дайте Вашата оценка за този пътепис

Моля изберете 1 (ужасен) 2 (слаб) 3 (среден) 4 (добър) 5 (много добър) 6 (отличен)