dolu
05_01
05_03
  Начало  |  Новини  |  Тур оферти  |  Самолетни билети  |  Каталог  |  Книга за гости  |  Реклама  |  За сайта
      Понеделник, 24 Юни 2019 г.
06
Континенти
Европа
Австралия и Океания
Азия
Антарктида
Африка
Северна Америка
Южна Америка
Държави
В сайта
  Форум:422
  Статии:518
  Оферти:116
  Новини:821
  Снимки:2037
  Каталог:231
  Пътеписи:949
  Конкурси:6
  Книжарница:10
  Потребители:3786
Анкета
Доволни ли сте от състоянието на плажовете у нас?

По-скоро да
По-скоро не
Не мога да преценя
   

Виж резултатите
Онлайн околосветско пътешествие
Online книжарница
RSS Feeds
RSS Feeds
  Новини
  Оферти

Пътепис
Флаг   САЩ
   Пътеписи | Статии | Оферти | Форум | Галерия  | E-магазин 

  Оушън сити
  Публикуван от vasilev на 18 Декември 2009 г.
  Този пътепис е прочетен 4737 пъти, рейтинг: 2.25

  
Конкурс Пътепис, участвал в Конкурса "Екзотично пътешествие"

    SoulLady е на 23 години от Кюстендил, Оушън сити – малък американски град в щата Мериленд / „Земята на Мери”, все ни е тая коя е Мери, 1 млн $ са си един 1 млн $/, SoulLady е студентка, учи икономика, по време на нейната студентска бригада се чупи леглото й, запознава се с безброй местни идиоти, мисли за своето момче в Европа, снима пейки и не спи само две нощи.
    А, и не всичко в Америка е чики-рики, кола с пица и дебели негърки. Има и някакъв Анъп, или Супер Анъп, от Непал, но за него повече няма да стане дума. За непалците ни е през ..., когато можем да консумираме еквадорска любов и морски свинчета в центъра на света, но това е друг пътепис.
   
    Заминаваме на 31 юли 2008 г., слънцето не ни изпраща, вали слабо, малко родители махат вяло от летището. От всички излитания най-готиното е един среден момент, в който се отлепваш от земята. Трябва да се лети, за да се разбере, не е като виенско колело или London eye. От самолета снимаме Европа, старият свят, от няколко хиляди километра континентът не е толкова голям.
    Първа спирка – Лондон, добрите любезни англичани с още повече индийци по летищата, които да те упътват за всичко, което може да ти хрумне и да го изречеш близо до тях. Не чувстваш, че Кюстендил, Ваксево или Церовица са толкова далеч. Във Вашингтон е друго. На летището е пълно с народ, който трудно можеш да определиш само като слушаш или гледаш, а ние предимно гледахме от едни столчета, които тук наричаме щъркели и от време на време досаждахме на хората с чалмите за нашия полет. Индийците са ужасно търпеливи хора, които умеят да отговарят с приветливо изражение, докато сигурно ни псуваха наум. Нямаме против, щом има кой да ни упътва. Престоят е два часа, Анатоли- едно от момчетата с нас, каза, че Индия някога е била подчинена на английската кралица. Ето защо ги има толкова много по техните летища. Часовата разлика е два часа назад. Часовата разлика си е чиста печалба, особено в чужбина. Когато пътуваш назад във времето си напълно спокоен – така или иначе миналото ти е ясно. Големият спек е когато летиш напред.
   
    Вашингтон, Америка. Друга държава. Нищо общо с английския. Да слушаш обикновени американци да ти говорят приятелски на английски, след като преди малко си бил в Англия е все едно да си чатиш през Skype с циганин и да му обясняваш за анюитетните вноски. Отначало изтръпваш от техния сленг. И после ставаш като тях.
    Два часа ни бяха нужни само за да се откопчим от летището, наложи се да се събуем и боси, проверките са страхотни, гледат те под лупа, но не изключвам вероятността, някой пак да прекарва неща, с които се разрушават небостъргачи или обикновени весели прахчета. Американците и след 600 години и 12 чернокожи президенти няма да забравят 11 септември. А това наистина тормози пътуващите. Към 2 часа през нощта стигаме Оушън сити. Полуживи и залитащи, всички се добираме до квартирата. Вчера си бях в България, броя до осем и заспивам.
    Светът все още става за живеене.
    Събуждане на няколко хиляди километра от вкъщи – какво има за работа наоколо.
    Първа работа – сервитьорство- тежка работа. Има бакшиш, но е много гърч, а и езикът още им е тежък, а и много питат. Американците трябва да са най-любознателната нация в света, и с най-голяма концентрация от въпроси в устите на клиентите. Питат за всичко и по няколко пъти – „и какво има в портокаловия чай – аха – а във френските кифли?, това на снимката същото ли е с това от текста до него, а на колко години сте – аха- и как си ходите до България, а, има автобус до там, може и ние да сме минавали от там миналото лято, нали Джо”, Джо кима, „йес, Бългерия, ит’с найс таун”.
    Махаме се задружно. Все още езикът ни е лабилен, като нервите на новобранци на чужд континент. Излъчваме говорителя на промяната - аз. Шефът не е много разочарован и не настоява да напускаме. Дори ми предлага да остана. Имало хляб в мене. Не става. И закона е срещу мен – 2$ и нещо на час, бакшиша си е отделно и си е за мене. Но часовете са много - сутрин от 9 – 15 ч. първа смяна, 15 – 2 ч. сутринта – втора. Никой грък не може да ебава българи, на които не им се сервитьорства. Но има българи, които спяха в колите си от сексуален страх идващ от дебелите им черни жени, които си го искаха. Винаги можеш да си представиш лъстиво черно тяло, което ще те смачка, или върху което не можеш да се задържиш без да се катурнеш настрани. Заради такива неща, хората се връщат в родината си. Американското гражданство за българските мъже е сексуален живот по Хичкок. При жените е друго. Еманципацията си го връща.
    След три дни Анатоли замина за Флорида. От студентските години се запознаваш с безброй алкохолици или момичета, за които каквото напишеш на леглата им ще се научи от целия град, а от гимназията остават приятелите, които ще ти помогнат и във Флорида. След три дни му се обадихме – „не ме мислете взимам по 8.5 $ на час и по 1 мексиканка на вечер. Всяка вечер е една и съща, но така се възпитава любов.” Повече не сме го мислили в Америка. Но в България веднъж се напихме и той пя на мексикански. Готин и странен език, изводът е молдовска поговорка – Любовта е сляпа ще полюбиш и козата.
    Втора по ред работа – продаваме в магазин за играчки. Евтин оптимизъм, но работата е лека и има много идиоти, които те разведряват. Работодателят е мила жена. Когато ни прие, ни помоли да не напускаме. Разбира се, че който поддаде отначало ще му се качим на главата – това ни е национална черта, начин за оцеляване и чужди камъни по чужда градина. Парите в магазинчето бяха 8 $ на час. От 16 ч. до затваряне – хубавото на работата в магазин за плюшени играчки е, че нямаш пияни туристи, които регулярно да поръчват по „още едно малко” или двойки лесбийки, които не можеш да изгониш след полунощ.
    Втора работа / паралелно с първата/ - с Галя минахме като метеорит през няколко хотела, събрахме техните “job offer” и на следващия ден си избрахме доста лъскав хотел за 7.25 $ на час – камериерки.
    На тия две работи се задържахме до края на престоя в Щатите. Изкарахме добри пари. Но голямата грешка – всички студенти, на които им предстои завръщане от бригада започват да се чувстват велики и решават да удвоят парите като накупуват евтина техника и безброй дрехи. Първите да продадат на печалба, вторите да носят до гроб. Истината е странна като студен чай. През целия път наобратно ти скъсват задника от такси за голям багаж, след това в България изтрезняваш от перманентно усещане за финансова рецесия, от която всички са стиснати като гъз и техниката или я продаваш колкото да заличиш инвестицията за 5-те лаптопа или наполовин цена подаряваш на роднини. Остават ти дрехите, които тук не са толкова готини, както ти се струват когато стихийно си пазарувал и ръцете все още ти трънят от мъкненето от летище на летище. И в крайна сметка ти остават: I –phone, бая снимки / повечето напълно безсмислени, защото тялото на някой идиот закрива нещо интересно отзад/ и да живее “tax back” и някой кирлив долар останал по сметките, който трябва да похарчим в „Метро” / например/.
    Храната е хубава и води до гастрит и любовни дръжки – яки пици и сандвичи, много coke&cake и спагети. Готвиме веднъж седмично, колкото и ходехме в магазините. Има дни, в които не ти е до ядене - прибираш се разбит като плюнка и просто искаш да потънеш в леглото и да спиш до края на септември. Лягаш и започваш да потъваш надолу, надолу. Не от друго, след една втора смяна положих глава и на прага на съня се изтресох през дъното на леглото директно на пода. Ако не бяха съквартирантите щях да остана да спя в рамките на счупеното легло, но ме принудиха да легна на здраво, а те започнаха тихо да коват нови летви, намерени не знам откъде.
    Американците. Американците умират за средно красиви европейки. Има ресторанти, в които най-хубавото момиче не работи нищо друго освен да стои на входа и да казва „заповядайте”. И това момиче няма да минава за особено привлекателно в София и поне 12 пъти момчета ще я зарязват заради по-хубави момичета. Момчетата, които работят в кухнята на ресторанта /а това са най-мръсните места на планетата и ако повечето от нас са виждали в какви неща се готви няма да казват, че свинете са най-мръсните животни на планетата/ имат навика щом разберат, че някоя мацка минава по улицата отпред излизат на тротоара и диво я оглеждат. Поне 50% от черните мъже не харесват черни жени / до този извод стигам след разговор с десетина негри/. В България е същото - ако на 10 цигани им е възможно ще си вземат не 10, а 50 бели като сирене българки.
    Американските мечти. Показани са в два филма – „Американски прелести” и „Боен клуб”. Там където бяхме, местните са зомбирани – фактът, че ти плащат на час е като хазартна треска. Трябва да работиш повече часове дневно, за да изкарваш повече. Има и “bonus time” – часовете над 8 или 10 за деня се плащат на 150% или 200%. Хората без колеж „умират” на 22 години. От там нататък бачкаш почти до гроб по 14-16 часа в масовия случай. Таксите и данъците, наемите, вноските по кредитите, битовите сметки и консуматорския начин на живот те спипват на тясно. Образованите живеят далеч по- леко. И въпреки всичко има ужасно много американци, които през живота си не са били в повече от два щата. За сравнение голяма част от българските студенти в Америка минават през повече щати за няколкото месеца там.
    Тревата е много скъпа. Имаше студенти, на които голяма част от парите им отидоха за трева. Храната е евтина и много калорична. Месата след няколко часа поевтиняват понякога и двойно. Не е вярно, че американците са нация от дебелаци. Те са свръх дебели.
    Любов. На студентските бригади има много любов. Особено там където много студенти се напъхват в една къща, за да делят наема на 18. Хазаяйнът живее на другия край на града, но е човек с чест, ветеран от войната например, и няма да влезе в къщата, която дава под наем, а само си иска парите на датата. В България хазяйнът живее в съседната стая и мъжът й издебва, когато те няма, за да ти рови в бельото. В по-добрия случай те мами със сметката за тока или те обвинява че си му откраднал масивния гардероб, от 5-ия етаж на кооперация без асансьор.
    Такива неща имат предвид хората, като хвалят Америка. И там не навсякъде е прекрасно, просто тук навсякъде е ужасно.
    Рекламата. Wellcome to the world of marketing. 5 минути програма по телевизията, 5 минути реклама. И преди това и след това всичко е секс и несъществуващи в действителността малки американски дупета.
    Образованието. Тука няма спор. Стига някой дръпнат колежанин да не те опука с автомат.
    Niagara falls. Бошлаф работа, и по-големи гьолчета сме виждали.
    България – завръщане в миналото. Кеф ни е да се завърнем, затова три дни преди това безпаметно пием и се снимаме с дигитални камери. Статуята на свободата – боже, боже, боже и това ви е подарък от французите. Хубава работа, и ние обичаме подаръците.
    София. Малко след кацането ни се заминава обратно. Разбираме го по-късно.
   
    ---------
    В пътеписа не влязоха:
    Пламен, който спи с отворени очи – всички момичета, които са се преобличали пред него докато спи се надяват това да не е някакъв селски номер, иначе очите били хубави – сини.
    Първият хазяйн, е и първи работодател – грък, не говори много английски, има пицария – всички работнички по възможност са хубави момичета и удря в грамажа. Имаме достатъчно основания да смятаме, че всъщност е българин.
    Другият американски Оушън сити е в щата Ню Джързи и в него не се продава алкохол. Въобще. Радваме се, че житейските случайности не ни пратиха там.
    Едно от момичетата изгуби девствеността си в Америка – на легло в задната част на тир. Оказа се, че мъжът е роднина на приятелка от България. Момичето все още твърди, че е влюбено и тайно се надява да се омъжи за същия. По Коледа чака шофьора на тира. Имат планове една седмица да стоят заключени в хотелска стая на Боровец. 1/6 от парите й отидоха за роуминг.

Добави във Facebook   


Краката, с които тръгнахме по света Краката, с които тръгнахме по света Романтика с виенско колело, да не се бърка с London eyeРомантика с виенско колело, да не се бърка с London eye
Follow me. This is my world.Follow me. This is my world.Ниагарският водопад, ставаНиагарският водопад, става
RelaxRelaxНиагарският водопад, втори път. И пак ставаНиагарският водопад, втори път. И пак става
Elvis is backElvis is backДа ти се приискаДа ти се прииска
Има и такива моменти, не че е толкова оригиналноИма и такива моменти, не че е толкова оригинално

Дайте Вашата оценка за този пътепис


Коментари
  Все още няма добавени коментари!
  Всички полета са задължителни!
  Направете своят коментар:    
   Подател:*
 Код за оторизация:
*
Код за оторизация



Изпрати на приятел  Разпечатай   



[Назад] [Начало] [Горе]

Цитирането на материали от ОколоСвета.com е свободно
и става след посочване на източника им!


Раздели
Планински туризъм
Международни екскурзии
Екскурзии в България
Морски туризъм
Селски туризъм
Хоби туризъм
Археологически туризъм
Уикенд

Пешеходен туризъм
Ученически / Ваканционен
Почивен туризъм
Оздравителен / балнеоложки
Екстремен туризъм
Екотуризъм
Ботанически туризъм
Фото туризъм

Ловен туризъм
Винарен туризъм
Културен / фолклорен
Обучение
Недвижими имоти
Празнични пътувания
Конгресен туризъм
Пещерен туризъм


Изгодни резервации на самолетни билети до САЩ
Цени на билети до САЩ
Нашето предложение...

www.OkoloSveta.com - Пътепис | Северна Америка | САЩ | Международни екскурзии | Оушън сити
  Приятели: Idi.bg | Хотели | Bultourism.com | ЗаХотелите | Силистра Online | Казанлък.com | Online Калкулатори | Списание за туризъм | MyHoliday.bg | Сандански.org | БГсервизи.info
Спаси, дари на... Гласувайте за този сайт в БГ чарт Оказион за бебешки и детски стоки КнигИко.com - онлайн книжарница за бизнес, туризъм, ресторантьорство All Traveling Sites
 "3 мекс" EООД, 2007 - 2019. Всички права запазени!
e-mail: info@okolosveta.com