dolu
05_01
05_03
  Начало  |  Новини  |  Тур оферти  |  Самолетни билети  |  Каталог  |  Книга за гости  |  Реклама  |  За сайта
      Вторник, 26 Май 2020 г.
06
Континенти
Европа
Австралия и Океания
Азия
Антарктида
Африка
Северна Америка
Южна Америка
Държави
Анкета
Доволни ли сте от състоянието на плажовете у нас?

По-скоро да
По-скоро не
Не мога да преценя
   

Виж резултатите
Онлайн околосветско пътешествие
Online книжарница

Пътепис
Флаг   САЩ
   Пътеписи | Статии | Оферти | Форум | Галерия  | E-магазин 

  При гейзерите в Йелоустоунския национален парк
  Публикуван от ALF на 09 Юли 2007 г.
  Този пътепис е прочетен 5084 пъти, рейтинг: 3.00

  

    Бях чувал много за Йелоустоунския национален парк на САЩ и горях от желание да го видя. Знаех, че това е огромна площ – около 9 000 кв. км, в сърцето на Скалистите планини, богата на природни чудеса и запазена такава, каквато е била при нейното откриване в 1870 г. От малката гара попаднахме в една обширна хълмиста област, заобиколена от виолетовите очертания на високопланински била и върхове. Но те не изглеждат много високи, макар и да достигат над 3 000 м височина, понеже самият парк е разположен на плато, високо 2 100 – 2 500 м.
    Мъчно може човек да си представи местност, по-красива и по-вълшебна от тази. В продължение на няколко дни вие вървите сред димящите извори. Фонтани от кипяща вода шумят и пищят като десетки параходи. На всяка крачка избликват високи струи гореща вода и облаци от пара, смесени със задушливи газове. Тук почти навред по земята лежат потоци от лава, изригната от някогашни вулкани.
    Трябва предпазливо да стъпвате по гладката керамична кора. Иначе краката ви ще се подхлъзнат в кипящата и гореща кал. Трябва да бъдете внимателни и затова, защото в парка има прикрити с растителност горещи извори и разсеяният посетител може да пропадне в тях и да се свари за няколко секунди. Понякога спокойните и наглед съвсем невинни езерца започват бързо да клокочат и изригват фонтани от кипяща вода в продължение на няколко минути, след което се успокояват за дълго време.
    Трябва да обикаляш с дни, за да можеш да разгледаш всички чудеса в парка, а още има места, където човешки крак не е стъпвал. Един ден се намерихме на края на една падина, в която се намираше езеро с овална форма. Водата му беше светлосиня. Облаци от пара непрестанно се издигаха над повърхността му. Изведнъж откъм средата на езерото се издигна голям облак пара и с глух шум се разнесе на височина. Водата на езерото се надигна, след туй се успокои за няколко секунди, докато от дълбочината наново се издигна голям воден стълб. Това се повтаряше с все по малки промеждутъци, докато най-после цялото езеро се развълнува. Големите му вълни с шум и плясък се разбиха в бреговете му. Вълнението се усилваше постепенно, облакът пара ставаше все по-гъст, шумът и боботенето все по-големи. Най-после за миг цялото езеро се издигна нагоре във вид на грамаден стълб вода, дебел около 6 м и висок 90 м. Облаци от пари се издигнаха на повече от 300 м височина. Фучене, рев и гръм изпълниха въздуха. Дори собственият си глас човек не можеше да чуе. Земята трепереше под краката ни. От дълбочината долитаха тътнежи, като че ли се гърмеше с големи оръдия. Постепенно водният стълб ставаше по-нисък, шумът намаляваше и езерото отново доби спокойния си вид, сякаш нищо не е ставало с него. Само облаците пара във висините и затихващият гръм в дълбочината ни напомняха за величествената и страшна, но красива гледка.
    Гейзерите – каза нашият водач – носят името си от исландските горещи фонтани, проучени по-рано. Те действат през точно определено време. Едни изригват през няколко минути, други след часове. А има и такива, които действат след десетки дни. Това зависи както от големината на подземните пещери, в които се събира водата, така и от близостта и топлината на магмата. Обаче това става с абсолютна точност, по която би могъл човек дори да си сверява часовника.
    И наистина, близо до хотела, в който бяхме отседнали, се намираше гейзерът Олд Фейфул, който изригваше след всеки 66 мин. и 30 сек.
    В парка има около 3 000 обилни гейзери и горещи извори. Често около гейзерите се намират множество малки кратери с вряла вода. Басейните им са украсени с много цветни кристали, които блестят като скъпоценни камъни. Около кратерите кристалите имат розово - червен до силно виолетов цвят, който в дъното изглежда почти черен.
    Когато пристигнахме пред гейзеровите басейни на Мидуей, водачът ни спря пред един доста голям кратер, в който водата непрекъснато клокочеше и вреше.
    -Нищо не е вечно в природата – каза той. – И гейзерите доживяват своя край и се обръщат в обикновени горещи извори. Ето това е кратерът на бившия най-мощен гейзер в Америка – Екселсиор. През 1878 г. той изригнал вода на 100 м височина, като изхвърлял и големи късове скали, докато се разрушил напълно. Кратерът се разширил извънредно много и днес, като се разрушил напълно. Кратерът ярост само с постоянното си кипене.
    Едно от чудесата на парка са горещите извори Мамут. Зад ниска тераса се издигат хълм, висок около 100 м. Отдалеч той прилича на декоративна тераса. Но когато човек го наближи, вижда, че това е чудо на природата, което не може да бъде създадено от човешка ръка. Всяко малко кътче е фина бижутерия с необикновена красота. Тук се намират големи земни пукнатини, в които водата се нагорещява силно от не застиналата подземна лава. Горещата вода, разтворила много варовик и други вещества, излиза на повърхността на земята като изобилни извори с температура 70 до 74°. Охлаждайки се, тя отлага разтворените вещества и образува полукръгли и овални кремъчно-варовикови басейни с диаметър 10-12 м, които следват едни под други. Излишната вода прелива през ниските стени и пада от басейн на басейн като малки водопадчета или тънки струи, които блестят и искрят под лъчите на слънцето. Всякога над лазурносинята, прозрачна и чиста като кристал вода се издигат сребристобели облачета. Стените на басейните са покрити с бигор, който по дъното на вдлъбнатините образува гора от красиви сталактити. Те са най-разнообразно украсени от минерални соли и разнообагрени водорасли, което придава на изворите приказен вид.
    В парка има много езера. Близо до езерото Иза минава главният вододел между Атлантически и Тихи океан. Част от водите на езерото се вливат в Тихия океан, а другата – в Атлантическия.
    При езерото Йелоустоун престояхме повече от един ден. Самото езеро е извънредно красиво и прилича на разтворена човешка ръка. Намира се на 1270 м височина и заема около 140 кв. км. То е най-голямото езеро в парка. Неговите брегове са гъсто обрасли с борови гори. Наоколо владее чудна тишина, която и птиците не смеят да нарушат с крясъците си. Край самите брегове на езерото се редят голям брой горещи извори. На риболовния мост, който се намира встрани от езерото, може да се улови риба и веднага да се постави в горещия извор, за да се свари, без рибата да се освободи от въдицата.
    На другия ден се разходихме с коне в напълно първобитна природа. Когато наближихме гората, в която живеели много мечки, конете започнаха да се теглят назад. Наблизо излезе мечка – голяма, тъмнокафява с бяло сребристо петно на челото. Казаха ни, че мечките са свикнали с хората. И наистина на една полянка в гората се боричкаха две много симпатични мечета. Като ни видяха, те се изправиха на задните си крака и тръгнаха към нас. Подадохме им по няколко бисквити. Те ги поеха от ръцете ни и чакаха в същото положение за още.
    Близо до гейзера “Гибон” се намират пещери с голям брой мечки и гнезда на птици. Тези мечешки “квартири” се затоплят от горещата вода под тях и създават условия за чудесни леговища. Птиците също използуват топлите скали, за да си правят гнезда по тях. Навсякъде парата е наситена със сероводород, но не е отровна и животните и птиците не я избягват.
    Интересна гледка бе и стадото бизони. Горди и съвсем спокойни около стотина бизона пасяха на високото плато Мирор, близо до реката. Няколко каубои ги пазеха да не се отлъчват. Понеже зимно време тук става много студено и бизоните не могат да си намират храна, затова ги прибират в специална ферма.
    Минахме и покрай Гран каньон на р. Йелоустоун, който е по-малък от колорадския, но също е много величествен и красив. Той се намира на това място, гдето реката си пробива път през планината. При излизането от езерото реката тече отначало по широка долина, покрита с ливади и гори, докато срещне високите и стръмни склонове на планината. Тук коритото и се стеснява близо четири пъти и водата с ярост се разбива в скалистите брегове. Най-после с оглушителен шум тя се хвърля от отвесна скала, висока 30 метра. Долу, в коритото, водата отново се събира, преминава още около хиляда крачки и достига втори водопад, висок 90 метра. Тук реката като че ли за миг се спира, след това прави гигантски скок и пада в страхотната пропаст като блестяща сребърна ивица, разбивайки се на белоснежен воден прах. Отвесни скали, над 540 м високи, ограждат тясната долина, дълга около 1½ км. Те имат чудно красиви форми и са обагрени в яркожълти тонове. И самата вода на реката е също жълта.
    Йелоустоун е мястото, където са събрани заедно много красоти на природата. Едно от чудесата е стъклената скала. Това е вулканска скала от еруптивно стъкло. Но освен нея има и сярна планина, и друга, вечно бучаща планина. Скалистата урва Бриджер е била мина, от която туземците индианци някога се снабдявали със стъклообразен остър кремък за върховете на стрелите си. До скалата се намира “баражът на бобрите”. Той има дължина 300 м. Само в парка бобрите живеят на свобода. В езерата плуват десетки лебеди, в гората пасат стада от елени и антилопи, по хралупите на хилядолетните секвои живеят мармоти или, както ги наричат – алпийски мишки.
    След едноседмична обиколка из парка с мъка се разделихме с това наистина красиво място. Често се обръщах да се любувам на дългата верига планини, между които е разположен Йелоустоунският национален парк, най-голямата гейзерна област на земята.

Добави във Facebook   


Снимка 1Снимка 2

Дайте Вашата оценка за този пътепис


Коментари
  Все още няма добавени коментари!
  Всички полета са задължителни!
  Направете своят коментар:    
   Подател:*
 Код за оторизация:
*
Код за оторизация



Изпрати на приятел  Разпечатай   



[Назад] [Начало] [Горе]

Цитирането на материали от ОколоСвета.com е свободно
и става след посочване на източника им!


Раздели
Планински туризъм
Международни екскурзии
Екскурзии в България
Морски туризъм
Селски туризъм
Хоби туризъм
Археологически туризъм
Уикенд

Пешеходен туризъм
Ученически / Ваканционен
Почивен туризъм
Оздравителен / балнеоложки
Екстремен туризъм
Екотуризъм
Ботанически туризъм
Фото туризъм

Ловен туризъм
Винарен туризъм
Културен / фолклорен
Обучение
Недвижими имоти
Празнични пътувания
Конгресен туризъм
Пещерен туризъм


Изгодни резервации на самолетни билети до САЩ
Цени на билети до САЩ
Избрахме за вас...

Нашето предложение...

www.OkoloSveta.com - Пътепис | Северна Америка | САЩ | Екотуризъм | При гейзерите в Йелоустоунския национален парк
  Приятели: Idi.bg | Хотели | Bultourism.com | ЗаХотелите | Силистра Online | Казанлък.com | Online Калкулатори | Списание за туризъм | MyHoliday.bg | Сандански.org | БГсервизи.info | 
 "3 мекс" EООД, 2007 - 2020. Всички права запазени!
e-mail: info@okolosveta.com