dolu
05_01
05_03
  Начало  |  Новини  |  Тур оферти  |  Самолетни билети  |  Каталог  |  Книга за гости  |  Реклама  |  За сайта
      Четвъртък, 21 Ноември 2019 г.
06
Континенти
Европа
Австралия и Океания
Азия
Антарктида
Африка
Северна Америка
Южна Америка
Държави
В сайта
  Форум:422
  Статии:520
  Оферти:107
  Новини:836
  Снимки:2038
  Каталог:231
  Пътеписи:949
  Конкурси:6
  Книжарница:10
  Потребители:3789
Анкета
Доволни ли сте от състоянието на плажовете у нас?

По-скоро да
По-скоро не
Не мога да преценя
   

Виж резултатите
Онлайн околосветско пътешествие
Online книжарница

Пътепис
Флаг   САЩ
   Пътеписи | Статии | Оферти | Форум | Галерия  | E-магазин 

  Хавайски нощи с дъх на жасмин
  Публикуван от admin на 04 Октомври 2007 г.
  Този пътепис е прочетен 3814 пъти, рейтинг: 4.82

  

    На другия край на света, на ръба на Тропика, обгърнати от вълните на огромния Тих океан, се намират вечно зелените и огрени от слънцето Хавайски острови. Тук е събрана красота от цялото земно кълбо.
   
    Безброй плажове с пясък в най-невероятна цветова палитра - от чисто бял до черен като на Карибските острови, гигантски вълни, идеални за сърфинг, наподобяващи тези в Австралия; наситеното зелено на тропическите гори в Азия и полета, напомнящи африканските савани...
   
    След почти еднодневно пътуване пристигам в Хонолулу, столицата на Хаваите. Още със слизането от самолета ме лъхват топлият тропически въздух и почти упояващият мирис на екзотични цветя. По високоговорителите се чува мелодичното Аloha. Първото, което се набива на очи, са шарените дрехи (Aloha-shirt). По-късно разбирам, че това е официалната дреха на Хаваите и се носи за всякакви случаи. Още с излизането от залата за пътници на врата ми висва огърлица от жасмин - или както тукашните го наричат - "лей". Леят се е превърнала в символ за Хавай, един вид шифър за картината,която светът е създал за тихоокеанските острови.
   
    Първите европейци, достигнали бреговете на тази непозната земя, били испанци, които обаче решили да запазят тайната за открития от тях рай. И така две столетия туземното население продължило да живее необезпокоявано, докато през 1778 г. капитан Джеймс Кук преоткрил архипелага. Мореплавателят бил толкова впечатлен от гостоприемството на хавайците и красотата на островите, че година по-късно се върнал. Този път корабите му пуснали котва край големия остров. Виждайки двата големи кораба, островитяните решили, че това са плаващи храмове,а капитан Кук приели за преродения бог Лоно. След двуседмичните церемонии Кук и моряците му продължили на север, но буря разрушила корабите и те трябвало да се върнат. Разочарованието на островитяните, че Кук не е всемогъщ бог, му коствало живота. Днес на мястото, където капитанът изгубил живота си, се издига бял обелиск. Парченцето земя, на която са погребани останките на великия мореплавател, и до днешни дни е английска територия. Тъй като мястото не е лесно достижимо по суша, то е любима цел за гмуркачите поради кристално чистата вода и богатия подводен свят. Нерядко игриви делфини придружават гмуркачите и лодките до там.
   
    "Плажове с бял пясък, палми, полюшвани от лекия тропически вятър, атлетични тъмнокожи хавайци, "яздещи" вълните със сърфа, докато техните жени с венци от жасмин и орхидеи в косите танцуват хула под мекия звук на укулеле (хавайска китара)" - разказите на първите моряци, пътували с капитан Джеймс Кук, са в основата на представите за този райски кът и до днес. Но когато пристигнах в Хавай, първото ми впечатление беше, че тези представи принадлежат на миналото. И нищо чудно! През 1959 г. Хавайските острови стават 50-ият щат на Америка. Американският "way of life" бързо се налага. Това се чувства най-силно на остров Оаху (Oahu). Хонолулу се превръща в модерен и типичен за Америка с високите си сгради град. Едва привечер атмосферата му се забулва с романтичен ореол. На две мили от Хонолулу е известният Уайкики, който от десетки години претендира за образец на плажен курорт - съвкупност от построени един до друг хотели небостъргачи и тясна ивица плаж, претъпкана от туристи, които плащат космически суми за стая с "ocean view" - изглед към океана. Лично за мен това е кошмарната картина за прекарване на почивка, но Оаху има много лица и тук има по нещо за всеки вкус.
   
    Недалеч от Хонолулу се намират Уайманало (Waimanalo), Каилуа (Kailua) и Канеохе (Kaneohe) и макар там да няма хотели, винаги може да се наемат частни квартири. Крайбрежието на Ваиманало е с най-дългата плажна ивица на острова (4 км) и е идеално място за плуване и гмуркане. Постоянните ветрове са превърнали Каилуа в любимо място за уиндсърф. В съседство с Каилуа се намира Ланикаи бийч (Lanikai Beach) - приказно красиво място, предпочитано от много холивудски звезди за почивка. Дръзките и смели сърфисти отсядат на легендарния North Shore (Северен бряг) - истински рай за любителите на екстремни преживявания. Вълните през активния сезон за сърфинг достигат до 10 м. Но дори и да не сте запалени по сърфа, може да се разходите до историческия град Халейва (Halei’wa), впечатляващ с колониалната си архитектура и сърдечното отношение между хората. Тук лесно се правят контакти, дори и да не принадлежиш към "клуба на сърфистите".
   
    Друга забележителност на острова е кратерът Diamond Head, който възнаграждава изкачилите го с поразителна панорама. Тук се намира и най-голямата в света ананасова плантация "Доле" (Dole). На Оаху не липсват и исторически здания. Едно от тях е "Йолани палас" (Iolani Palace) - палатът, където са живели последните хавайски монарси. Това е единственият кралски дворец в САЩ.
   
    Уаикики може да е епицентърът на хавайския туризъм по американски - на всяко ъгълче има табела с някаква забрана, общински паркове за отдих, в които пушенето е забранено и консумацията на алкохол се контролира, но истинският Хавай, този, който е в представите ми и за който мечтая, е реален. Този рай е на съседните острови. Кауаи, Мауи и Големият остров, както наричат Хавай, не са се поддали на американското влияние и въпреки всичко не им липсва модерната цивилизация, което ги прави много атрактивни за тези, които търсят спокойствието, но и не искат да се лишат от комфорта.
   
    Ханалей на о-в Кауаи (Kauai), наричан още "Остров градина" поради обилната си растителност, е едно спокойно и романтично хиписелце в подножието на поразително красива планинска верига. Обикаляйки художествените галерии, които са просто задължителни за тези, които се интересуват от тукашното изкуство, попаднах на кафене, където сервираха истинскоеспресо. Бях много впечатлена, тъй като тук това е изключително рядко (който е бил в Америка, знае за какво говоря). Пийвам с наслада кафето и бързам да продължа към крайбрежието на На Пали, преди да е завалял дъжд (Кауаи е известен като "най-влажното кътче на света" поради рекордните годишни валежи от 1234 куб. см). Пътят до там е много стръмен, но усилията ми се възнаграждават с необикновено красивата гледка. Сега разбирам защо Кауаи е като магнит за холивудската филмова индустрия. Хитът на Спилбърг Jurassic Park е сниман тук. Друга забележителност на острова е величественият каньон Уаймеа (Waimea), дълъг 16 км и с дълбочина 1500 м, наподобяващ Гранд каньон в Колорадо, САЩ. Не по-малко вълнуващ и живописен е пътят, който ме отвежда до Хана на о-в Мауи (Maui). Пътят е строен през 20-те години и свързва Уаилуку и Кахулуи, двата основни града на острова. 90 км и 45, в повечето случаи ендопосочни, мостчета и повече от 650 завоя по северното крайбрежие ме отвеждат до целта - хотел "Хана-Мауи", един оазис без телефон и телевизия. Сякаш се пренасям в златното време на захарните плантации. Поръчвам си един май-тай и сядам на терасата да му се насладя. От там имам възможност да наблюдавам грациозните скокове над водата на един кит... Събирам сили за утрешното посещение на кратера Халеакала (Haleakala) - природен резерват с лунен пейзаж. Халеакала означава "Дом на слънцето", и то съвсем заслужено. Най-вълнуващият природен феномен на островите е Вулканичният национален парк в югоизточната част на Големия остров Хавай (Big Island). Вулканът Килауеа (Kilauea) е единственият активен вулкан в света, който може безопасно да се наблюдава от близо. Приблизително 15 километра се стича лавата, за да се влее в океана. По крайбрежието има маркиран път. Поемам по него, но за мое голямо съжаление той свършва само след неколкостотин метра. Голяма табела ме предупреждава, че мога да продължа, но на своя отговорност. След двучасово изкачване съм близо до стичащата се лава... Тук въздухът е тежък, жегата непоносима. По пътя обратно наранявам краката и ръцете си на острите връхчета на отдавна изстиналата лава. Обратно в хотела се опитвам да ги извадя с пинцета, за да не разсърдя още повече вечно сърдитата богиня на вулканите Пеле, която бди никой да не изнесе дори и най-малкото камъче от острова и...
   
    На Големия остров огън и лед вървят ръка за ръка - пламтящи струи от лава се стичат в близост до заснежени върхове. Тук се намира най-високата (4205 м) и единствена, покрита със сняг, планина на Хаваите - Мауна Кеа (Бялата планина). Измерена от океанскотодъното, тя е най-високата в света (10200 метра). Ето защо не се учудвайте, ако някой каже, че е карал ски на Хаваите - нетипично, но напълно възможно.
   
    Молокаи (Molokai) и Ланаи (Lanai) са "най-изолираните" от 6-те главни острова. Впечатляват с естествено красивата си природа. Запалените по голфа туристи и тези, които предпочитат луксозните курорти, отсядат на остров Ланаи. Тук се намират едни от най хубавите игрища за голф на Хаваите. Непроходимите, дивни местности, които са достъпни само за машини с висока проходимост, пък са като магнит за търсачите на приключения. Молокаи е остров на контрастите. На изток преобладават зелени долини и тропически гори, на запад планини, а на юг - равнини. На острова се намира най-голямото водохранилище на Хаваите. Със своите 5.3 милиона литра то се смята за най-голямото в света от този вид. Заслужава да се споменат и двата острова, които са недостъпни за туристите - малкият Кохоолаве (Kohoolawe) и "забраненият" остров Нийхау (Nihau). В продължение на десетилетия Кохоолаве е използван от американските военноморски сили за артилерийски полигон, благодарение на което днес островът се е превърнал в пустиня.
   
    Вторият - остров Нийхау, наричан още "забраненият остров", е частен и е населяван единствено от малкото "чистокръвни" хавайци, които живеят в скромни дървени колиби и спазват традициите на прадедите си. Само на това място се говори почти забравеният хавайски език.
   
    Автор: Жана Вернер

Снимка 1Снимка 2
Снимка 3Снимка 4

Дайте Вашата оценка за този пътепис


Коментари
  Все още няма добавени коментари!
  Всички полета са задължителни!
  Направете своят коментар:    
   Подател:*
 Код за оторизация:
*
Код за оторизация
Най-новите оферти за САЩ ...



Изпрати на приятел  Разпечатай   



[Назад] [Начало] [Горе]

Цитирането на материали от ОколоСвета.com е свободно
и става след посочване на източника им!


Раздели
Планински туризъм
Международни екскурзии
Екскурзии в България
Морски туризъм
Селски туризъм
Хоби туризъм
Археологически туризъм
Уикенд

Пешеходен туризъм
Ученически / Ваканционен
Почивен туризъм
Оздравителен / балнеоложки
Екстремен туризъм
Екотуризъм
Ботанически туризъм
Фото туризъм

Ловен туризъм
Винарен туризъм
Културен / фолклорен
Обучение
Недвижими имоти
Празнични пътувания
Конгресен туризъм
Пещерен туризъм


Изгодни резервации на самолетни билети до САЩ
Цени на билети до САЩ
Нашето предложение...

www.OkoloSveta.com - Пътепис | Северна Америка | САЩ | Морски туризъм | Хавайски нощи с дъх на жасмин
  Приятели: Idi.bg | Хотели | Bultourism.com | ЗаХотелите | Силистра Online | Казанлък.com | Online Калкулатори | Списание за туризъм | MyHoliday.bg | Сандански.org | БГсервизи.info
Спаси, дари на... Гласувайте за този сайт в БГ чарт Оказион за бебешки и детски стоки All Traveling Sites
 "3 мекс" EООД, 2007 - 2019. Всички права запазени!
e-mail: info@okolosveta.com