dolu
05_01
05_03
  Начало  |  Новини  |  Тур оферти  |  Самолетни билети  |  Каталог  |  Книга за гости  |  Реклама  |  За сайта
      Петък, 30 Октомври 2020 г.
06
Континенти
Европа
Австралия и Океания
Азия
Антарктида
Африка
Северна Америка
Южна Америка
Държави
Анкета
Доволни ли сте от състоянието на плажовете у нас?

По-скоро да
По-скоро не
Не мога да преценя
   

Виж резултатите
Онлайн околосветско пътешествие
Online книжарница

Пътепис
Флаг   Черна гора
   Пътеписи | Статии | Оферти | Форум | Галерия  | E-магазин 

  Цетине – Ловчен – Боко - Которски залив
  Публикуван от admin на 11 Април 2007 г.
  Този пътепис е прочетен 6247 пъти, рейтинг: 4.56

  

    Ако тръгнете рано сутринта и никъде не се бавите много – ще се вместите в един ден за този маршрут. Ако не – по-добре е да разделите пътуването на два етапа: Цетине – Ловчен, а после – Боко - Которския запив. Най-добре е да пътувате в ясен, слънчев ден, защото голяма част от времето ще сте из планините, от които се виждат забележителни панорами над Черна гора. И да не забравите да си вземете достатъчно филмчета за апарата – в Ловчен има сувенирен магазин, но филмчета не са намериха там.
    Напускайки Петровац, на входа на Будва шосето се раделя към древната столица на страната – Цетине. Въпреки, че градчето се счита за неофициална – културна и историческа – столица на Черна гора, няма какво да се прави повече от час. Жителите на официалната столица, Подгорица, отговориха недвусмислено “Село” на въпроса ми за Цетине като столица. Трудно е да го отречеш.
   
    Цетине - културната столица
   
    Животът в града като че ли е замрял. Както пише в пътевдоителя “град, запазил многовековното си минало за будещето”. Най-голямата забележителност е Цетинския манастир, строен между 1701 и 1704 г. Турците неколкократно го разрушават. Сегащният му вид датира от 1724г. В манастира се пазят мошите на Св.Петър Цетински, духовен и граждански водач на Черна гора от началото на 19 век. Освен това е изложена и изсъхналата китка на Св.Йоан Кръстител – не е гледка за хора със слаби сърца. Като го видях това, в мен явно дяволът предизвика следната богохулна мисъл: толкова ли е лошо, от гледна точка на православното христианство, показването на непогребания Ленин в московския мавзолей; може да го обявим за светец – и работата спи?
    Ако търсите други забележителности може да се поразказрате с колата из централната улица и да видите нетипичната за Черна гора архитектура на бившите посолства на различни дърцжави, хотели и културни институции. На един от централните площади, на една стена, можете да видите карта на бивша социалистическа Черна гора, където днешната столица Подгорица е означена със старото (1946 до 1992г) име – Титоград.
    Пътят след Цетине е вече към планините – към Националния парк Ловчен. Входът с него е половин евро на човек. Абсолютно невъзможно ми е да опиша с думи как да напуснете Цетине в посока към парка- ползвайте интуицията си или питайте местните жители.
   
    Мавзолят на Негош
   
    Тъй или иначе, като намерите верния път, не се съмнявайте, ще стигнете до най-уважаваната забележителност по тези места – Мавзолеят на Петър II Петрович – Негош (1813 – 1851 г.).
    Както и Русия, Черна гора има свой Петър I, направил големи крачки към цивилизованото управление на паоданиците. По негово време са приети първите писани закони и са изградени са първите администартивни държавни органи. Това е бил Петър Цетински, чиито мощи се съхраняват в гореспоменатия Цетински манастир. Неговият, най-вероятно, син – Петър II Петрович-Негош – за разлика от руския си адаш, не е бил глупак. Бил е уважавам чернгорски владетел, поет и философ. Негош създава в Цетине печатница и начално училище. Той сам избира Езерски врх (Езерен връх – 1657 м надморска височина) за място на гроба си и още приживе построява малък параклис горе. След смъртта му временно е погребан в Центинския манстир (заради лошото време в планината). Три години по-късно, през 1854 г, тленните му останки са пренесени в параклиса в Ловчен, където се и намират до 1916 г, когато след разпореждане на австро-унгарските власти отново е върнат в Центинския манастир. Окупаторите имат план да разрушат параклиса, и даже са почнали, за да построят на негово място паметник на победителите-окупатори.
   
    След края на окупацията през 1918, останките продължават да бъдат в манстира, докато през 1925 не е построен новият параклис. Оттогава тленните останки на Негош са намерили покой на върха на Ловчен. По време на Втората световна война италиаснките окупатори се опитват да го разрушат с артилерийски огън, но не успяват да го направят. През 1951 г, по повод стогодишнината от смъртта на Негош, правителството на Народна република Черна гора обявява конкурс за издигане на нов паметник на забележителния поет и държавник. Строителсвтото на мавзолея започва обаче през 1970 г. Както пипат пътведотелите от онези години “грандиозният мавзолей на Негош в Ловчен стана общо дело на всички народи на Югославия, стана символ на братстовото и единството”. Тържественото откриване е на 28 юли 1974 г. Асфалтовият път завършва на височина 1578 метра надморска височина с кръгла площадка, на която могат да бъдат оставени колите. От тук започва стълбище с 461 стъпала, минаваща през тунел, дълъг 80 метра, което свършва при мавзолея. Изкачането по стълбите е на 82 метра височина. Мавзолеят се намира на 1660 метра височина и е най-високо разположеният паметник от такъв вид. Входът е платен – 1,50-2,00 евро. В параклиса има грантина скултура на Негош с височина 3,74 метра и тежаща 28 тона. Като заобиколите параклиса, можете по стълбите да слезете до самата гробница, където се намира саркофагът с тленните останки на владетеля. Зад мавзолея, по хребета, има павиран път, завършващ с кръгла площадка за наблюдения. Говори се, че от там може да се види даже Италия.
   
    Връх Щировник
   
    Съседният връх Щировник, на който са сложени някакви военни антени, е най-високият в тези планини – 1748 метра над морското равнище. Като се върнете обратно в колата, можете да хапнете в заведението, чийто вход е наблизо.
    Връщането назад ще стане по друг път. Като слезете малко пт баира, на първия разклон тръгвайте надясно. Пътят минава през живописни места, от които прекрасно се вижда Адриатика и Боко-Которският залив. Местните жители по пътя продават пресен кашкавал – обезателно го пробвайте. Като излезете от националния парк, карайте наляво. От тук до гр.Котор е по-малко от час път. Серпантините се спускат по почти отвесни склонове. Като слезете имате избор: наляво – и ще се приоберете в Петровац, надясно – ще продълбите пътуването си около Боко-Которския залив. Ако изберете второто, след около 10 минути ще сте в дервния град Котор. Намира се на самия край на Боко-Которския залив. Можете да паркирате на крайбрежната улица (половин евро/час) и да разгледате средновековния градски комплекс зад крепостните стени.
   
    Градските стени са строени в продълежние на 900 години от XI до XVIII век. Стените се качват и по височините, като общата дължина е около 4, 5 километра, ширината е между 2 и 15 метра. Самият град е в ниското, но прио желание можета да се качите и до най-високата точка, като се движите покрай стената.
    По-нататък пътят минава по брега на залива – следващото интерсено място е градчето Пераст, известен с това, че през в XVIII век рускаият цар Петър I е пращал поданиците си да учат тука морско дело.
   
    Главният път обикаля града отгоре – не изпускайте отклонението към него: тръгва косо наляво.
    Паркирането в града е почти невъзможно: има една тясна улица минаваща по брега. Ако преминете през целия град, при излизане от града има голям безплатен паркинг. От кейовете по крайбрежната улица тръгват корабчета до двата острова – Свети Георги, на който се намира бенедиктинското абатство и старото градско гробище, и изкуствения наспиан опстров Госпа от Шкрепа с едноименната църква. След разпадането на Югославия черногорците започват да възстановяват своята самобитност и древни тардиции. Всяка година на 22 юли празнуват “фашинада”, по време на която жителите на крайбрежните селища на стилизирани лодки докарват камъни за острова.
    След като напуснете Пераст, няколко километра по-нататък ще влезет в гр.Рисан. Той е едно от най-древните селища в Боко-Которския залив. За пръв път е споменат през III век п.Хр. Тук най-интересни са остатъците римска къща с мозайки от края на II началото на III век сл.Хр. и рисунките от VIII в пр.Хр.по стените на пещерата до близкото село Липци. За съжаление нямах време да ги разгледам, затова не мога да ви опища очно как се стуга до тях. Следващата спирка направих при влизането в гр.Херцег Нови.
   
    Херцег Нови
   
    Точно до шосето има голяма крепост, превърната в място за концерти. Прекрасна гледка се открива от крепостта към входа на Боко-Которския залив и намиращите се в ниското къщи на стария град. След като продължих по пътя стигнах до граничното КПП към Хърватска. За да влязат в Хърватска, на руснаците им трябват специален ваучер и застраховка за колата. Застраховката за наетата кола естествено безплатно ще ви бъде дадена от рент-а-кара. А ваучер, по непроверени данни можете да си вземете от туристическите агенции в Будва или Херцег Нови, които организират екскурзии до Дубровник. В този случай е най-лесно да си купите екскурзия и да идете до Дубровник с турситческия автобус.
    Обръчщайки обратно, реших да намеря бившата резиденция на Йосип Броз Тито, която е преобразувана в разкошен хотел. Не се върнах до Херцег Нови, а завих вдясно преди Игало и тръгнах по широкия път покрай залива по посока открито море и границата с Хърватска. Няколко километра по-нататък пътя свършва в една бариера, а от една постройка излязоха двама полицая, единия от които лениво седна на пейката, а другият почна да се влачи покрай бариерата без да гледа към мен, очевидно изобразявайки пазене на граница. Приближавайки до тях, ги попитах за горепсоменатата резиденция, но не получих разумен отговор. Но пък чух оплаквания за това, че Югославия се е разпадбала, всички са се оградили с граници и, въпреки че за граждани на бивша Югославия визи не са нужни, но все пак е неприятно. Говорейки си със служителите на реда, не можах да не засегна болната тема за предателството на Русия към Сърбия през 1999 г. Полицаите ме увериха, че не се обиждат на руския народ, и че за всичко е виновен “пияницата Елцин” и изобщо – “Бог – високо, Русия – далеко”. Сбогувайки се с тях, поех обратно, по малко по-различен от пътя насам.
   
    Минавайки през Херцег Нови, 15-20 км след него, на най-тясното място на залива в селцето Каменари, откривам ферибот, който срещу 3,50 евро на кола ми съкращава чувствително обратното пътуване. И опашка да има цялото минаване няма да ви коства повече от полвин час. Като слезете от ферибота и завиете наляво ще се върнете в Котор, а ако тръгнете вдясно ще минете по по-краткия път през град Тиват. Завършвайки разказа си за Боко-Которския залив, ще отбележа, че той е фиордов залив – морски залива, налязъл дълбоко – около 30 км – навътре в сушата. Освен това, счита се, че влиза в десетте най-красиви залива в света.
   
    Автор: Валери Леушев
    http://stojtscho.blogspot.com
   

Стените на гр. КоторСтените на гр. КоторКоторския заливКоторския залив

Дайте Вашата оценка за този пътепис


Коментари
  Все още няма добавени коментари!
  Всички полета са задължителни!
  Направете своят коментар:    
   Подател:*
 Код за оторизация:
*
Код за оторизация



Изпрати на приятел  Разпечатай   



[Назад] [Начало] [Горе]

Цитирането на материали от ОколоСвета.com е свободно
и става след посочване на източника им!


Раздели
Планински туризъм
Международни екскурзии
Екскурзии в България
Морски туризъм
Селски туризъм
Хоби туризъм
Археологически туризъм
Уикенд

Пешеходен туризъм
Ученически / Ваканционен
Почивен туризъм
Оздравителен / балнеоложки
Екстремен туризъм
Екотуризъм
Ботанически туризъм
Фото туризъм

Ловен туризъм
Винарен туризъм
Културен / фолклорен
Обучение
Недвижими имоти
Празнични пътувания
Конгресен туризъм
Пещерен туризъм


Изгодни резервации на самолетни билети до Черна гора
Цени на билети до Черна гора
Избрахме за вас...
Фотогалерия
Нашето предложение...

www.OkoloSveta.com - Пътепис | Европа | Черна гора | Планински туризъм | Цетине – Ловчен – Боко - Которски залив
  Приятели: Idi.bg | Хотели | Bultourism.com | ЗаХотелите | Силистра Online | Казанлък.com | Online Калкулатори | Списание за туризъм | MyHoliday.bg | Сандански.org | БГсервизи.info | 
 "3 мекс" EООД, 2007 - 2020. Всички права запазени!
e-mail: info@okolosveta.com