dolu
05_01
05_03
  Начало  |  Новини  |  Тур оферти  |  Самолетни билети  |  Каталог  |  Книга за гости  |  Реклама  |  За сайта
      Събота, 19 Октомври 2019 г.
06
Континенти
Европа
Австралия и Океания
Азия
Антарктида
Африка
Северна Америка
Южна Америка
Държави
В сайта
  Форум:422
  Статии:519
  Оферти:90
  Новини:836
  Снимки:2038
  Каталог:231
  Пътеписи:949
  Конкурси:6
  Книжарница:10
  Потребители:3788
Анкета
Доволни ли сте от състоянието на плажовете у нас?

По-скоро да
По-скоро не
Не мога да преценя
   

Виж резултатите
Онлайн околосветско пътешествие
Online книжарница
RSS Feeds
RSS Feeds
  Новини
  Оферти

Пътепис
Карта   Австралия и Океания
  Пътеписи | Статии | Оферти | Форум | E-магазин

  Моята красива австралийска приказка
  Публикуван от stoyankapavlova на 30 Ноември 2009 г.
  Този пътепис е прочетен 11330 пъти, рейтинг: 3.45

  
Конкурс
 Пътепис, отличен с Първа награда
в Конкурса "Екзотично пътешествие"

    1. ГОЛЕМИЯТ БАРИЕРЕН РИФ
   
    Летим на север, към Тропика. Слизаме в Кернс. Утрото е свежо. Денят обещава да е прекрасен и ние вървим пеш, наслаждавайки се на всичко, което виждат очите ни. Стигаме брега на океана. Качваме се на красив катамаран. Посрещат ни млади момичета, снимат ни за спомен и обясняват къде и как да се настаним.
    Когато всички сме вече по местата си,точно в определеното време, корабът тръгва към Големия Бариерен риф. Знам, че това е мечта на много хора по света. Мисля си, че съм щастливка и вече се вълнувам от това,което ми предстои да видя. Дори дишането ми е учестено. Гледам и гледам,широко отворила очи, безбрежната синьозелена шир и сякаш чакам в следващия момент между вълните да се покаже сирена или русалка. Хубаво ми е. Може би от усещането, че съм част от една красива приказка. Моята приказка . Нищо друго няма значение.Отдавам душата си на мига.Неповтиримо е.
    Пристигаме след час. Тук има постоянна платформа,за която се закрепваме. Като за зима,времето е много хубаво–23 градуса. Небето е ясно, океанът - спокоен, синьозелен. Всъщност, това е Коралово море. Едно от момичетата ни разказва за рифа.
    Той е дълъг 1250 мили.Започва от река Флайривър в Папуа, Нова Гвинея. На юг стига до остров Лейди Елиът, на крайбрежието на град Бъндаберг. Това е единственият жив организъм,който може да се види от луната. Площта му е по–голяма от тази на Великобритания. Откривателят на рифа-Матьо Фландърс, мисли, че е един, но всъщност това е съвкупност от много рифове.
    Датира от ледниковата епоха, когато морското ниво се повишава и всички острови са потопени.Малки микроорганизми изграждат корала и го колонизират. Когато морското ниво пада,част от рифовете се показват. умират от слънцето, падат на дъното и уголемяват рифа. Големият Бариерен риф е дом на 350 различни видове корал и 1500 вида риби.Кернс е градът,припознат с най-добри възможности за пътешествие до рифовете, които тук са близо до крайбрежието и океанът не е толкова дълбок.
    Чакат ни различни предложения за незабравимо изживяване–разходка с въртолет над океана, гмуркане с неопренов костюм и кислороден апарат под водата. Или просто плуване в определеното за това място,отново с подходящи дрехи.Всичко под зоркия поглед на спасители и учители от екипажа.Който все пак не желае да се мокри, може да направи разходка с подводница между коралите. Аз това и правя.
    Стените са прозрачни и можем спокойно да наблюдаваме всичко от салона,в който се намираме.Подводницата се движи бавно между отделните рифове,всеки от които в действителност е много голям. Коралите са живи. Движат едва едва тънките си пипалца.Издигнати са над морското дъно,почти до повърхността на водата. Формата им е различна. Приличат на еленови рогца,на огромни или по–малки гъби, на клончета от бор,на камъни в скалата. Оцветени са в жълто,синьо,зелено. Ту яркооранжеви или червени,ту розови и лилави.Феерия от багри.Фестивал на цветовете.
    Между тях плуват поединично или на малки пасажи рибки.Жълти или сини.Други–като зебри.Някои с тесни телца,грациозни като манекенки. Други-с широки коремчета,надути като балончета. Играят,гмуркат се.Влизат и излизат от различни хралупки и тунелчета между красиви разклонения и причудливи цветни лабиринти. Играят си като деца-гонят се,крият се,надничат зад стъклото.Ние обаче сме по–любопитни от тях.Гледам това,което съм виждала по филмчетата,но сега е като реалити шоу.
    Качваме се отново на платформата.А наоколо–безбрежна водна шир,чиято синьозелена красота е галена от меко слънце.Десетки плувци са във водата.Плуват,състезават се,закачат се.Има дори няколко много малки дечица,които отначало се страхуват да докоснат водата,но насърчавани от родителите си и подкрепяни от тях,полека,лека се успокояват и се оставят на вълните да ги люлеят.Една голяма риба, ,се разхожда спокойно между плувците и се оставя не само да я прегръщат,но и позира да се снимат с нея сред всеобщ смях.
    Някои се гмуркат и може би това е неповторимо преживяване сред загадките на подводния свят.Други кръжат с въртолет над рифовете и се любуват отвисоко на цветните коралови петна.Трети се наслаждават на деня като на дар Божи.И на океана.И на мекото слънце.Радват се за това,което им се случва и може би мислено благодарят на съдбата,която не ги е забравила.Или на някой близък...
    След две закуски и един обяд,след много емоции и преживявания,след едно мигновено докосване до живота в океана,тръгваме обратно.Движим се с прилива.Вълните са по–големи и заливат прозорците ни,сякаш срещу нас се излива пороен дъжд.Усещам мощта и силата на милионите тонове вода.
    И люлеене–силно и меко,от което ти се завива свят.И пак,за кой ли път,се сещам за Алековия пътепис„До Чикаги и назад“.Този път–за началото.Добре,че взех хапче.Стомахът ми се бунтува.Дори не забелязвам колко други туристи,почувствали същото,излизат на палубата.Дават ми кесия.Стискам зъби.Опитвам се да се усмихна,но изглежда съм пребледняла,защото спътниците ми ме питат постоянно дали съм добре.
    На масата пред нас има апетитна храна и толкова различни плодове.Не ги и поглеждам.Казвам си,че е неповторимо хубаво тук,сред океана,че е истинско,а не на филм,че се случва на мен и трябва да изживея този прекрасен миг,защото ще отлети.Повтарям си го,но все по-слабо и безсилно.Сега искам само едно–това мощно и безкрайно люшкане под нас да спре.
    И то спира.Вълните се укротяват.Корабът спокойно се плъзга по тях като по копринени драперии на театрална завеса,по която се оглежда залязващото слънце.Тук.на тропика,цветовете са много по–ярки.Ту в преливащи се нюанси,ту контрастни.От огненооранжево червеното слънце до студеното сиво –синьо–зеленото на планините.А между тях-разцветките на дъгата с всичките ѝ полутонове,сред многобройните цветя и храсти,които са навсякъде около нас със своята едновременно и бляскава,и скромна красота.
    Виждаме върховете на планината.Наближаваме брега.Слизаме.Вървя бавно.В хотела си лягам веднага.Старая се да не мърдам,но още усещам люлеенето на вълните.Затварям очи.Виждам хиляди жълти и сини рибки,с точици и ветрилца,с украски,каквито ничия фантазия не може да измисли.Всички те отварят уста и ми казват,че съм в безопасност и не бива да се страхувам,защото съм в техния гостоприемен дом.Носят ми плодове.Хитруши.Взели сте ги от таблата ми.Говорят все по–тихо и по–тихо.Кимат с глава и се отдалечават.Само една вълна ме полюшва едва, едва.Това ми действа успокояващо.Кой казва,че рибите са мълчалива...Събуждам се едва на сутринта.А утрото е топло и обещаващо нови приключения.
   
   
    2. АБОРИГЕНИТЕ
   
    Разхождаме се по една от улиците на центъра в Кернс.Чуваме особен вид музика и поглеждаме.Вдясно от нас се намира магазин за диджериду–национален духов дървен инструмент на аборигените.Кух клон,дълъг около метър и половина.Диаметърът му е различен.Слага се с широката част,леко наклонен,на земята.След малко тренировки,можеш да издадеш звуци.
    Но тези,които свирят аборигените,са неповторими.Както казва една българка в Австралия,те приличат на кошер с пчели,на ромон от водопад,на повей от вятър.Лека,пулсираща вибрация,идваща от сърцето на земята,която ту се усилва,ту утихва.Продавачите са много любезни и дават безплатни уроци,когато поискаш.Питат откъде си,тъй като тук има много туристи.Обясняват,ако желаеш да си купиш,могат да ти изпратят инструмента на посочения адрес,без да се притесняваш,че ще ти пречи при пътуването и без да имаш никакви проблеми с митническите власти.
    След няколко седмици ,на една от улиците в Сидни виждаме група аборигени,които си правят шоуто–свирят,пеят и танцуват.Снимаме се с тях и си купуваме диск с музиката им.После я слушаме в колата.Познатото ни вече особено и неповторимо звучене на диджериду.Сякаш се чува бълбукане на поточе,жужене на пчели ,меко бръмчене на струна,с която си играе дете,птичи трели в ранно утро.
    Слушаш и слушаш.Разбираш и не всичко разбираш.Но слушаш,защото мелодиите те пренасят в някакъв друг живот,в някакво отдавнашно време,когато всички сме били деца на майката природа и сме разбирали езика ѝ без думи.Питам се музика ли чуват ушите ми,или зовът на дивото.Нямам отговор.И по–добре.Изкуството не е ,за да дава отговори,а наслада,независимо кой и къде го е създал.
    Отвън диджеридуто е лакирано и украсено със ситни фигурки в различен цвят.В Куранда посещаваме картинна изложба на художници аборигени.Стилът им се различава от всички познати ми досега.Фигурите са някак ефирни,космични.Неразделна част от околната среда и слети с нея.И боите са такива.Като небето и океана–наситено сини.Червени като почвата,изгрева и цветята.Зелени като Рейнфорест,дъждовната гора.
    Всяка фигура е оформена от множество мънички цветни точици.Кръгли като земята,като луната,която тук изглежда много голяма.И звездита на тропика се виждат едри,по–сияйни,сякаш са по–близо.
    Когато по-късно спираме на най–източната точка на Австралия,влизаме в сградата на фара.Къщата на персонала е превърната в музей.Разглеждам аборигенските картини,разположени на цели стени.Не се насищам да се възхищавам на формите и извивките,пренесени сякаш отвън в топлата стая.Нарисувани са с естествени бои и пак с техните характерни точици.Багри,движения,чувства,сезони,хора,животни и растения–в точици.Еднакви и различни.И всяка тежи на мястото си,така че ако я изтриеш или преместиш,ще нарушиш хармонията.Това е думата–хармония,която излъчват картините.
    В един от ресторантите в Кернс аборигените правят шоу,на което представят пред туристите своята култура-танци,облекло,бит,храна.Такова е и мотото на плаката пред входа,който се вижда отдалеч:„Ние ви показваме своята култура,която сме събирали и съхранили четиридесет хиляди години.“Има сведения,че са населявали Австралия от сто и петдесет хиляди години.
    Преди век,ако бял е насред пустинята и срещне местен,е можел безнаказано да го убие.Заграбвали земите,парковете им,правели ги роби.Унизявали ги,завързани за синджири.
    Намираме се в Мелбърн,в дома на наш сънародник.Гледаме телевизия.Дават част от програмата по посрещане на папата.В момента е аборигентския танц.Казват,че едно от посланията на високите гости е да се извинят на коренните жители за загубеното поколение.Нашият домакин си спомня:
    –Беше в средата на миналия век.Аз и неколцина приятели пътувахме с джип от Източна към Западна Австралия.Навътре градовете са на хиляди километри един от друг.По пътищата нямаше бензиностанции.Денем е горещо,нощем температурите рязко спадат.Носехме си бензин,вода,храна и одеяла,за да не закъсаме.
    Мръкваше,когато видяхме човешка фигура да се крие от нас.Викнахме му.Той затича за да се отдалечи,но куцаше.Стигнахме го.Беше абориген–бос,полугол.Нито той,нито ние знаехме добре английски,но с жестове,с мимики се разбрахме.
    Беше младо момче.Работел в конеферма,но няколко коня избягали и шефът му го изгонил да ги търси.Заплашил,че ако не ги доведе,ще го убие.Горкото момче,беше си разранило краката от ходене,трепереше от студ.Беше гладно и жадно.Дадохме му вода,хляб и едно одеяло.То се разплака.Не вярваше,че бели могат да помогнат.Потеглихме.Не знам какво стана с него.Намери ли конете,оцеля ли...
    Миналата година Министър председателят на Австралия от трибуната на Парламента три пъти се извинява за злините,които белите са причинили на местното население през годините.Дават изказването му многократно по всички национални телевизии,радиа,пишат във вестниците,тъй като това се случва за първи път и населението аплодира жеста на своя премиер.
    Аборигените са едни от най–добрите еколози.Никога не секат цяло дърво,освен ако е изсъхнало.Взимат си само толкова,колкото им трябва,например за построяването на лодка.Има дървета с широки стволове и те си отсичат необходимото,другото остават да расте.Някои дървета там живеят до две хиляди години.
    Когато си взимат корени,гъби или плодове,не ги унищожават,за да има и за следващите дни,а и за техните събратя.Изместват се от земите си,когато действително хранителните запаси на района са намалели,но преди да са изчезнали напълно,за да могат да се размножават и увеличават наново.
    На един от телевизионните канали дават документални филмчета за по десет петнайсет минути.Гледам възрастен абориген,седнал на червената земя.Пее.Нищо не разбирам от песента,но извивките на гласа и мелодията приковават вниманието ми.Лицето на човека е набраздено от бръчки.Кожата е тъмна,но не черна,Косата сребрее.Носът в основата си е по–широк.Очите...Излъчването...Има нещо в него.И когато започва да говори,да пристъпва внимателно с босите си нозе по земята,да рисува замислено,разбирам какво изразяват походката,тялото,лицето му.Тъга.
    Той сяда на земята и рисува на бяла дървесна кора,като на хартия,знаци.Рисува със заострена пръчица,която топи в естествени бои.Навива тънката кора на руло,завързва я и става.Закрепва внимателно рулото на един храст и казва:
    –Това е писмо.То е послание на един стар абориген,и на дедите,и на децата ми.В него пише:„Не замърсявайте земята ни.Ние живеем на нея.Не тровете водата ни.Ние пием от нея.Не унищожавайте природата.Тя е нашата майка.“–Все някой ще го намери,ще го прочете и ще го разбере.–Думите звучат без поза,простичко,но толкова убедително,че стоя пред екрана и чакам да чуя още нещо.Филмчето свърши,аз съм на мястото си,не съм мръднала,вперила поглед пред себе си.Човекът каза няколко думи и се скри.Какво чакам аз?Защо му повярвах?–Може би,защото точно аборигените живеят по най-естествения начин.Може би...
    Когато от Кернс отиваме в Куранда,туристическо селище високо в планината,минаваме покрай океана.Шофьорът,разказвайки за забележителностите,споменава,че от тази част на брега не е разрешено да се взима нищо,дори камъче.Аборигените вярвали,че душите на починалите им близки се преселват в черупките на мидите.Затова не разрешават на никого да нарушава покоя им.
    Бях любопитна да чуя нещо друго от устното творчество на аборигените.Прочетох няколко легенди.Всяко племе си е създавало свой фолклор и обяснения за произхода на заобикалящата ни действителност–слънцето,луната,човека.И сякаш,за да се убедя още веднъж,че светът може и да е шарен,но не толкова голям,разбрах,че в аборигенските легенди откривам мотиви от старогръцките и от библейските митове.
    Намираме се сред загадъчните Сини планини,край Сидни.До Катумба има огромна долина,с вековни гори,където всекидневно идват хиляди туристи от цял свят.От различните точки на улиците на града,от лифта и от екопътечките ,се вижда група скали от три камъка.Наричат ги Трите сестри.За тях има различни легенди.
    Някога това били трите дъщери на вожда на едно аборигенско племе.Той бил и шаман и можел да прави магии.Дъщерите му много се страхували от лошия дух,който живел дълбоко в бездните на долината.Когато излизал, бащата оставял децата си на високите скали.Но веднъж лошият дух го издебнал и запратил камък към момичетата.Не успял да ги удари,но разцепил скалата зад тях и те останали изолирани от всичко живо.
    Бащата се прибрал и като видял как лошият дух приближава дъщерите му,ги превърнал в камъни,за да ги предпази от него,като се надявал,че отново ще възвърне човешкия им облик.Лошият дух обаче се ядосал още повече и подгонил вожда.Той тичал между скалите и в един момент видял,че няма къде да отиде–пред него имало висока гладка скала.
    Превърнал се в птицата лира,за да се спаси,но в този момент изпуснал кокалчетата,с които правел магиите си.Лошият дух най-после го оставил на мира.Вождът възвърнал човешкия си образ.Тръгнал да търси кокалчетата си,за да възвърне човешкия вид и на дъщерите си,но безуспешно.Търси ги все още,вече хилядолетия.А дъщерите му стоят на скалата и чакат,превърнати в камъни,някой ден да станат отново три сестри.
    Всеки спира пред входа на спирката за Сините планини.Скулптор,вдъхновен от легендата,е изваял в реални размери образите на вожда и трите му дъщери.Те са абсолютно голи,така както са живеели някога аборигените.Показани са в движение.С невероятно красиви и грациозни тела.Лица и очи,преливащи от чувства.Особено бащата.Цялата му фигура излъчва обич и тъга.
    Силата на легендата,на това,което чуваме,ни кара да бъдем съпричастни към съдбата им,така красиво измислена.
    Има и друга легенда за трите сестри,които се влюбили в трима братя–войни от друго племе,но такъв брак бил забранен.Братята обичали много девойките и ги взели за свои съпруги,но скоро тръгнали на война.
    Вождът превърнал сестрите в камъни,за да ги накаже,задето не спазили закона на племето.Мислел скоро да им върне човешкия образ,но и той заминал на война и паднал убит в една от битките с врага.
    Момичетата останали превърнати в камъни.Така стоят и до днес,изправени на скалата.Безмълвни,чакащи.С поглед натам,накъдето тръгнали тримата братя и вождът.Всяка сутрин,при изгрев слънце,те гледат с надежда към Катумба(Блестяща вода) да видят дали не се задава някой,който да развали магията на вожда.
    Минават дни,години,търкулват се цели столетия,а те стоят все там,на високите стръмни скали в Сините планини–вкаменени и чакащи.
    Времето спира.Какво са четиридесет хиляди години.Миг във вечността.Страданието винаги е страдание,обичта е обич.Няма значение кога се е случило.Къде и на кого.Тук човек забравя за себе си.Пречиства се.Слива се с космоса.И сякаш става по–добър.Около мен има хиляди туристи.Вглеждам се в очите им.Чета спокойствие,омиротвореност.И доброта.Тя витае във въздуха.
    И в безвремието.
   
   
    3.МАГИЯТА НА ТРОПИКА
   
    Пътуваме с кола покрай плантации от захарна тръстика.Те са такива,каквито съм ги гледала по филмите–огромни,безбрежни полета от двете страни на пътя.Почти са готови за жътва.Много от първите емигранти са били наемани по тези места.Работата била ръчна,тежка ,изнурителна.Но нали са дошли да спечелят,те работели понякога до пълно изтощение.Сега се работи с модерна,съвременна техника и Австралия е една от държавите производителки на голямо количество захар.
    След доста километри равни тръстикови полета,наближаваме бананови ферми.Досега мислех,че бананите растат по някакви безкрайно високи дървета,с по десетина еднометрови,завити надолу листа.И че за да откъснеш плод,трябва да си акробат и да умееш да се катериш.С една дума,никога няма да опитам банан,ако не ми дадат.
    Оказа се съвсем друго–дърветата пред мен са високи,колкото човек да посегне над главата си и да откъсне плодовете.Иначе,листата наистина са много високи и широки.Под всяко дърво висят големи найлонови кесии.Фермерите слагат плодовете в торби,за да не ги унищожават вредители.Всяко дърво има най–малко 40,50 плода.Интересен е цветът в средата–красив жълточервен конус,заострен от двете страни,който двама души едва могат да обхванат с шепите си.
    Полето е равно и широко.Пред нас са планините,с тъмнозелени гори и огромни върхове.Отправяме се към тях.На десетина километра един от друг има няколко водопада.Наоколо е буйна растителност,дива природа,но за посетителите е направено всичкото удобство,от което имат нужда.За тези,които искат да слязат долу,където водата пада,има екопътеки–направени от дървено дюшеме,встрани с парапет.При наклон,има стъпала.Водата се събира в плитки езерца или бълбукащи поточета,а около тях–парк от няколко декара,алеи,пейки,места за барбекю.Ако някой иска да гледа водопада отсреща и да го снима,също са направени дървени платформи с парапети,на които могат да застанат повече от двайсетина души наведнъж.
    Следобед е.Нищо особено.Вляво–паркинг за коли.Пред нас–някакви сгради за сувенири.Мъж на около четиридесет години приближава.Заговорва ни приятелски.Питаме го:
    –Разбрахме,че тук има замък на някакъв испанец.Сигурно е много красиво и интересно.Дали можем да го видим?–Той се усмихва загадъчно и ни казва,че сме пред входа на замъка,но няма да видим това,което очакваме,а нещо друго.Кани ни да влезем.Вътре вече има събрана група.Започва срещата ни с една мечта,която още продължава.
    В началото на миналия век Хосе Паронела пристига от Испания с идеята за прекрасен живот за себе си и своята годеница Матилда.Работи усърдно единадесет години.Мечтата му е да построи замък.Когато отива в Испания,разбира,че Матилда се е омъжила за друг.Решен да се завърне обратно със съпруга,той се жени за Маргарита, по–малката сестра на Матилда.Купува мечтаната от него земя.
    Вдъхновен от детските си спомени за Каталунските замъци,Хосе започва строежа на Парк за забавления.Реката над големия водопад е бетонирана в правилен кръг като красиво езеро,в което гостите да плуват.Засажда повече от 7500 тропически дървета,включително и алея от дървото„каури“,които сега се извисяват като колони на катедрала и живеят до 2000 години.Прави фонтан,тенискорт,маси за пикник.Изключително красив е павилионът с балкони и кули.Събота вечер канят на кинопрожекции,в банкетния салон организират балове и сватби.
    Приказката на Паронела парк приема неочакван обрат,когато купчина трупи от реката помита железопътен мост и ги стоварва върху градините на парка.Непоколебими,Паронела ги засяват отново.Големите наводнения утежняват работата по поправката на имота.Паркът е продаден.После го изпепелява пожар,издръжливостта му опитва и циклон.Купуват го компютърния инженер Марк Евънс и съпругата му и с помощта на много ентусиасти го възстановяват.
    След светлинното шоу казвам на нашия домакин,че съм впечатлена от Паронела парк и искам да разкажа на сънародниците си за него.Той се вдъхновява и благодари:
    –Когато ви видях отвън на паркинга,аз знаех,че не идвате сами.Довела ви е съдбата.Тя ви е показвала пътя до тук,за да се срещнете с една истинска приказка.За мен беше удоволствие,че се спряхте да я чуете.
    На следващия ден взимаме ретровлак и се изкачваме нагоре в дебрите на Рейнфорест.Планина с гъста растителност,сред нея–каменна долина,хиляди декари.И водопад,чиято вода се плъзга по скалите надолу,шуми,играе,подскача.Красота,от която сме в захлас.Всички мълчим.Чува се само щракане на фотоапарати.Не знам колко време мина от тръгването ни.Минути ли,часове ли.Никой не поглежда към часовника си,всеки иска времето да спре за малко.Но вместо времето,спира влакът.
    Стигаме в Куранда.Градчето не е голямо,но има много магазини,които да задоволят прищевките на всеки турист.Може да се намери всичко–мека,обработена кожа от кенгуро,сувенири от крокодилска кожа,вино и ликьор от манго,диамантени украшения,диджериду,дрехи за сафари,шапки,по периферията на които са зашити тесни лентички,а на тях завързани мъниста.Като се движи човек,те също се люлеят.Странни,но интересни.Купуваме си някои неща за спомен и тръгваме обратно за Кернс.Този път с лифт.
    Летим над Рейнфорест.Тропическата Австралийска гора е една от най-старите,все още оцеляващи на земята.Датира от 100 милиона години.По време на динозаврите е покривала изцяло Австралия.Призната е за част от световното наследство.В Рейнфорест има повече от 3000 дървесни видове,а 330 ги няма никъде другаде по света.Горният слой на дърветата е като балдахин и пропуща светлина към земята по–малко от 1%.
    Слизайки от кабинките на последната спирка,можем отново да се разходим и да посетим различни атракции.Решаваме да отидем във ферма за крокодили.
    За да се обходи паркът,трябват часове.Няколко десетки души се качваме в голяма лодка.Минаваме през широк канал.В него,като в естествената си среда живеят много крокодили.Водещият шоуто слага на дълъг няколкометров прът,като на въдица,парче месо.Крокодилите са наблизо и веднага се отправят към него.Човекът вдига захранката и животните се хвърлят високо над водата с огромните си челюсти.Чува се силно тракане на зъби.И групово:„О–о–о“ на хората в лодката.,повечето от които сигурно са си казали:
    –Защо ми трябваше да изживявам и тази авантюра?Не можех ли да я пропусна и да си спестя този страх?Колко филми съм гледал с крокодили.Кошмар!Стрес!Защо си го причинявам?..–Нищо подобно.Разходката,околната среда,впечатленията,емоциите,срещата на живо,лице в лице с крокодилите,не може да се сравни с никакъв филм.И вместо уплаха,по лицата на хората се чете възторг.
    Не остава време за пеперудената ферма.Автобусът ни чака,за да ни върне в Кернс.
    До вечерята има време.Минаваме покрай галерията на Питър Линк и решаваме да посетим изложбата.Той е чех,живял в Австралия.Фотограф.Правил е снимки на едни от най-красивите места на континента.Чакал с часове,понякога с дни,за да улови с обектива си най-добрата гледка–залези,изгреви,джунгла,пустиня,океан,крайбрежни улици,палми,самотни дървета,цветя.Природата в целия ѝ блясък и разкош..Виждаме я на снимките как диша,живее.Естествена, неподправена,необятна.Очите ни шарят по стените.Възхищаваме се на талант,красота и цветове.Ярки,пищни цветове.Още веднъж се докосваме до прекрасното.Такова,каквото го е видял и почувствал един фотограф.
    Излизаме и се разхождаме по улиците на нощен Кернс.Обгръща ни магията на Тропика.Усещаме лекия топъл бриз от брега на океана като ласкаво копринено докосване по лицата си.Кеят е близо.Многобройните кораби и яхти светят в своята пищност.Улиците–също.Ресторантите са пълни.Влизаме в един.
    Първият собственик бил ирландец.Пътувал из цяла Европа и от всяка страна взимал по нещо старинно за спомен.Събирал уникални табели-на домове,фабрики,обществени сгради.Красив и оригинални.Лъскави каляски с гривести коне,лъвчета,камбанки,женски глави.
    И тук следва моята изненада.Най–открая,до прозореца,виждам табела„Улица Царева.“Гледам и не вярвам на очите си.Малка,скромна,написана с български букви.Така,както са изписани имената на всички улици у нас.
    Радвам ѝ се.Едно мъничко късче от България в две думи и десет букви.От Кирили Методиевите.Вярно,донесъл го е чуждрнец,но то стопля сърцето ми.Сигурно това е имал пред вид оня,първият собственик на ресторанта–ирландецът–като дойде човек тук,освен тялото,да нахрани и душата си.Благодаря му от името на всички българи.Наум.
    Отново обикалям целия салон.Отново разглеждам всичко.Няма по–скромна табела от нашата,но пък ми е най–свидна.
    Поглеждам нагоре,към тавана.Там са накачени битови предмети.Пак от цяла Европа.Няма надписи кой откъде е.Но за двата медни котела съм сигурна,че са наши.Нали и аз имам такъв.До тях–кобилица,чекрък.Другите вече не ме интересуват.Гледам си шепичката българска територия. Под тавана на един ресторант,до брега на океана.
    На другия край на земята.
    И не мога да не възкликна:„Колко е малък света!“
    Малък ли е наистина?..
   
    Красотата на Австралия през очите на една българка.

Добави във Facebook   


Снимка 1Трите сестриТрите сестри
Снимка 3Абориген свири на диджеридуАбориген свири на диджериду
Снимка 5Снимка 6
Корали сред Големия Бариерен риф Корали сред Големия Бариерен риф Големият Бариерен рифГолемият Бариерен риф
Снимка 9Поглед към океана от най-високата сграда за живеене в светаПоглед към океана от най-високата сграда за живеене в света

Дайте Вашата оценка за този пътепис


Коментари
nikoleta68
2009-11-30 20:45:38
  Ей, на това му се вика екзотика, за която си заслужава човек да помечтае!!!

wave
wave
2009-12-01 13:31:18
  Възхитих се от разказа Ви! Изключително интересен и завладяващ.
  Имам само едно предложение... ако е възможно да разделите пътеписа на две или три части, за да можем да разгледаме повече снимки от тези красоти, които описвате!

nikoleta68
2009-12-01 19:27:39
  wave, това наистина е добра идея - и без това, пътеписът, тематично си е разделен на три части...

riki1956
2009-12-02 09:53:22
  Невероятен пътепис. Авторката е написала пътеписа така, че мислено и аз се разходих из Австралия. Горда останах от факта, че "шепичката българска територия" я има и там далече - в Австралия. Желая много творчески успехи на авторката и винаги да топли сърцата на българина с невероятните си произведения. УСПЕХ!

magi_ivanova6737
magi_ivanova6737
2009-12-06 22:47:49
  Невероятно екзотично и красиво написано! Поздравявам Ви и Ви желая да пътувате още, за да пишете все така увлекателно и интересно!

stoyankapavlova
2009-12-15 14:53:03
  Благодаря за топлите думи. И на тези, които пишат, и на тези, които четат, пожелавам да изживеят своята приказка – единствена, красива и незабравима.
  Весела Коледа!

nikoleta68
2010-01-06 22:52:56
  Честитооооооооооо!!!

riki1956
2010-01-07 15:07:16
  Честито госпожо Павлова!
  Желаем Ви нови творчески успехи и победи!
  твоите читатели от Нова Черна

riki1956
2010-01-07 15:10:52
  Таня, честито!
 
  Желая ти нови пътешествия, да ги опишеш, а ние да ги четем и мислено да се пренасяме там където си била и ти.
  Нека победите и успехите бъдат с теб!

svilenpan
2010-01-07 15:56:33
  Г-жо Павлова, поздравления и за хубавите пътеписи и за наградата!
  Успех и във всички бъдещи подобни начинания!
  Тъй като Австралия и Големият бариерен риф са и в моите мечти, има ли начин да науча повече технически подробности за подобно пътуване.
  Ако имате възможност, пишете ми на svilenpan@abv.bg


Общо 12 коментара в 2 страници:
 1  2  следваща »
  Всички полета са задължителни!
  Направете своят коментар:    
   Подател:*
 Код за оторизация:
*
Код за оторизация



Изпрати на приятел  Разпечатай   



[Назад] [Начало] [Горе]

Цитирането на материали от ОколоСвета.com е свободно
и става след посочване на източника им!


Раздели
Планински туризъм
Международни екскурзии
Екскурзии в България
Морски туризъм
Селски туризъм
Хоби туризъм
Археологически туризъм
Уикенд

Пешеходен туризъм
Ученически / Ваканционен
Почивен туризъм
Оздравителен / балнеоложки
Екстремен туризъм
Екотуризъм
Ботанически туризъм
Фото туризъм

Ловен туризъм
Винарен туризъм
Културен / фолклорен
Обучение
Недвижими имоти
Празнични пътувания
Конгресен туризъм
Пещерен туризъм


Изгодни резервации на самолетни билети
Избрахме за вас...
Пътепис
Нашето предложение...

www.OkoloSveta.com - Пътепис | Австралия и Океания | | Моята красива австралийска приказка
  Приятели: Idi.bg | Хотели | Bultourism.com | ЗаХотелите | Силистра Online | Казанлък.com | Online Калкулатори | Списание за туризъм | MyHoliday.bg | Сандански.org | БГсервизи.info
Спаси, дари на... Гласувайте за този сайт в БГ чарт Оказион за бебешки и детски стоки All Traveling Sites
 "3 мекс" EООД, 2007 - 2019. Всички права запазени!
e-mail: info@okolosveta.com