dolu
05_01
05_03
  Начало  |  Новини  |  Тур оферти  |  Самолетни билети  |  Каталог  |  Книга за гости  |  Реклама  |  За сайта
      Събота, 19 Октомври 2019 г.
06
Континенти
Европа
Австралия и Океания
Азия
Антарктида
Африка
Северна Америка
Южна Америка
Държави
В сайта
  Форум:422
  Статии:519
  Оферти:90
  Новини:836
  Снимки:2038
  Каталог:231
  Пътеписи:949
  Конкурси:6
  Книжарница:10
  Потребители:3788
Анкета
Доволни ли сте от състоянието на плажовете у нас?

По-скоро да
По-скоро не
Не мога да преценя
   

Виж резултатите
Онлайн околосветско пътешествие
Online книжарница
RSS Feeds
RSS Feeds
  Новини
  Оферти

Пътепис
Карта   Австралия и Океания
  Пътеписи | Статии | Оферти | Форум | E-магазин

  Тропикът на Козирога
  Публикуван от moorea на 01 Април 2011 г.
  Този пътепис е прочетен 2408 пъти, рейтинг: 3.50

  

    Пътуването до Френска Полинезия обичайно протича на 3 етапа и отнема 2 дни. Летим със самолет на Air Tahiti Nui-полинезийската авиолиния от Париж около 23 часа с транзитен престой в Лос Анджелис. Посреща ни нощно Папеете - лек жасминов дъх и много влага. Най-добрият вариант да видите Полинезия за мен остава пътуването с круизен кораб, което включва пет острова,които са и най-населени.
    Самата островна държава е с площ колкото Европа, но една много малка част от тях са населени. Съществува и варианта да се пльоснете 7 дни в някой от хотелите-морски къщурки в лагуната на Бора-Бора,но това, според мен, мога да го направя навсякъде по света... И така-отплуваме от Папеете-столицата на Таити в посока Хуахине.Обикаляме по крайбрежната,пием 2 кафета за 10 евро и се прибираме на кораба.Хуахине почти с нищо не ни плени,тук основното,което се предлага на туристите са водните спортове,но "ние не се мокрим излишно"-отсича сестра ми.Следва Раятея и Тахаа-два острова,обединени в обща лагуна.Записали сме предварително екскурзия,в която ще посетим плантация за ванилия,плантация за добив на перли и ще направим панорамна обиколка около планината на Тахаа,родното място на местния герой Хиро.Той пръв от сънародниците си като най-силен и издръжлив е отплувал с кануто си на север до Хавай,където се влюбил в местната принцеса и оттогава хаитяните и таитяните се сродили.Планината е като нарисувана,както впрочем и всички "планини"-угаснали вулкани на архипелазите.Даже този на Таити още си е действащ-минавайки покрай скалите можеш да чуеш лек тътен,съпроводен с изпускане на бял облак пара от цепнатините.При всяко такова "изпръцкване" неволно поглеждах към небето и шепнех-"Моля те,Господи,не сега,нека не изригва точно сега!"
   
    Отглеждането на ванилия е доста трудоемко,това е наистина къртовски труд.Възродено е преди около 15-ина години,в малки плантации,обширни колкото български селски двор.Мъката започва с цъфтежа и необходимостта от опрашване.В Полинезия няма насекоми.Нито едно!Почти,де,с изключение на комари и разни бръмбари,нито муха,да не говорим за пчелите.Опрашването се извършва от бригада от съседните къщи и семейството,хората попляскват/не се сещам за друг глагол/ с палмови листа клончетата с цветовете.Следва узряването на плода,бране и сушене за около 1,5-2 месеца.Целият цикъл -от посаждането до готовия,готов за експорт продукт,отнема точно година.Мъчително,трудно,но хората не се отказват и продължават.
   
    Мидената плантация е добре организиран рекламен продукт.Една къща за персонала,един магазин,малка зала на открито с пейки за презентация на "лова на бисери" и множество усмихнати полинезийки,които ни посрещат с цветя и песни.Самата плантация представлява рибарски мрежи,потопени във водата,по които са накачени мидите.Всяка мида се отваря едва-едва,с пинсета внимателно се вкърва ядрото-песъчинка,което е камъче от река Мисисипи/с тези камъчета ставали най-готините екземпляри/ и се чака в продължение на 6 до 8 месеца раждането на перлата.И тук успеваемостта и възвръщането на инвестицията е проблемно-перлата може да е с неправилна форма или оцветка,което сваля цената й наполовина.
   
    Връщаме се на Раятея,където сред градината от лотоси на пристанището откриваме интернет-кафене.Интернетът е бавен и скъп,но го има!
   
    В нашата програма следват островите Кук,но капитанът съобщава,че океанът около тях е доста бурен,вълните са високи и той не иска да рискува.Жаалко,пропускаме навлизането в териотиралните води на Нова Зеландия и самите острови,но като компенсация отплаваме към архипелага Туамоту и неговата перла в короната-Рангироа.На снимките в нет-а Рангироа е онзи самотен остров с бял пясък и множество палми.Виждали сте го стотици пъти,обграден от магически синьото море.Оказва се и любимото място за плаж на нашия капитан.Морето е до колене,дъното е осеяно с корали,рибки във всички цветове на дъгата щъкат наоколо.Рай!
   
    На кораба се усеща леко неспокойствие,всички са малко превъзбудени-решавам,че са попрекалили със слънцето и гмуркането на райското островче,когато ,като светкавица в блондинския ми мозък се промъква като заклинание-та утре сме на Бора-Бора!Вълнения,усмивки,танци до зори...В 5 ч сутринта навлизаме бавно в лагуната на острова.Красотата е неописуема-всичко е като създаден специално декор,изрисуван от аниматорите на Дисни.Да,цветовете са точно същите,каквито сте ги виждали и всичко това наистина съществува!Според легендите-това е първият,роден от водата, остров.
   
    С тендерите/спасителните лодки/ ни прехвърлят на брега,откъдето тръгва екскурзията,на която сме записани.Гидът ни е баба-комунистка,която наред с обясненията къде е къщата на Джак Никълсън,как раците ядат хибискуси/ по нашенски-китайски рози/ и колко е лоша реколтата от кокос,ни навиква да спрем с този туристически поток към нейния остров,защото цапаме и изчерпваме и без това оскъдните водни запаси,отсядайки в хотелите на лагуната.Леко стреснати и напрегнати от необичайната ситуация,се опитваме да зададем някой и друг въпрос за бита на местните.Отново с вледеняващ глас на учителка по руски ни отговаря,че за всички има достатъчно храна,и,че тя е отгледала емнайсет деца и още толкова внуци,приготвяйки от хлебното дърво близо петдесетина манджи.Продължава с теория на капитала-който не работи,не трябва да яде и снизходитлно ни отпуска 20 минути за разглеждане на бара "Блъди Мери"-един от двата бара на острова.Това е свещено място за американците.Барът е описан в няколко романа,сниман в няколко филма,но върху нас,европейците,не оказва никакво въздействие.
   
    Пием капучино в единствената сладкарница в "центъра",уплашени от страховития порой,който за малко да потопи острова по думите на сестра ми,снимаме се с пожарникарските коли и се отправяме към кораба.
   
    Един ден път наобратно само по вода до Таити и акостираме на Моореа.
   
    Моореа,ах,Моореа!И да сте виждали толкова зелени градини и толкова наситеносиньо море,пак ще ви кажа,че не сте видели никъде тази красота!Да,това е влюбване от пръв поглед!Островът отстои само на 7 км от Таити и нарочно не е рекламиран,за да не последва съдбата на по-известния си събратим-Бора-Бора.По-малък,по-закътан и по-красив от него.
   
    Тук ще посетим местния Етър-изкуствено създадено селце като етнографски музей с пълна програма на полинезийския ансамбъл "Филип Кутев",който ежегодно печели награди на островната Евровизия.
   
    Пленителна игра на звук и багри,кръшни танцьори и една българка,която единствена схвана стъпките и ритъма на местната ръченица,с нотки на лек кючек.Влюбена съъъъъъъъъм!
   
    Сърцето ми остана там,в Полинезия-при красивата и стерилна от наземните ядрени опити през 50-те години на миналия век природа,при свободнодвижещите се петли по улиците,при морето,което обърквах с небето-толкова прозрачно синьо,при хората,които взимат плацентата на първородния си син и я заравят в основите на дърво в задния двор на къщата си,а за гробовете на предците им е отредено място в предния,на пътеката от прага.И при всички нови приятели,които ме обсипаха с внимание и им благодаря-Радо,Манол,Живко,Вилито,Пламен...
   
    За Томас Кук-или добро,или нищо!За Бугенвил и Гоген-също!Но трябва да спомена и музея на Джеймс Норман Хол,написал първият роман в Полинезия,разкази за живота и творчеството му научихме лично от съпругата му,той е починал през 1955-та.Представям си на колко му се е врекла във вечна вярност.Един от синовете му е режисьорът на "Американски прелести".Бил е симпатяга,ветеран от Корейската война и радващ се на по-голяма почит от Гоген по тези места.
   
    Изминаха точно три години от завръщането ми от Полинезия-спомените са кристално ясни до ден-днешен.
   
    И оставам с надеждата, че отново някога ще видя пак "моята" Моореа.
   
    *Пътеписът е публикуван за първи път в patepis.com

Добави във Facebook   


Ванилия,закрепена на дръвчета за подпораВанилия,закрепена на дръвчета за подпораПерлени мидиПерлени миди
Плантация за мидиПлантация за мидиСнимка 4
РаятеяРаятеяПристанището на Бора-БораПристанището на Бора-Бора

Дайте Вашата оценка за този пътепис


Коментари
  Все още няма добавени коментари!
  Всички полета са задължителни!
  Направете своят коментар:    
   Подател:*
 Код за оторизация:
*
Код за оторизация



Изпрати на приятел  Разпечатай   



[Назад] [Начало] [Горе]

Цитирането на материали от ОколоСвета.com е свободно
и става след посочване на източника им!


Раздели
Планински туризъм
Международни екскурзии
Екскурзии в България
Морски туризъм
Селски туризъм
Хоби туризъм
Археологически туризъм
Уикенд

Пешеходен туризъм
Ученически / Ваканционен
Почивен туризъм
Оздравителен / балнеоложки
Екстремен туризъм
Екотуризъм
Ботанически туризъм
Фото туризъм

Ловен туризъм
Винарен туризъм
Културен / фолклорен
Обучение
Недвижими имоти
Празнични пътувания
Конгресен туризъм
Пещерен туризъм


Изгодни резервации на самолетни билети
Нашето предложение...

www.OkoloSveta.com - Пътепис | Австралия и Океания | | Тропикът на Козирога
  Приятели: Idi.bg | Хотели | Bultourism.com | ЗаХотелите | Силистра Online | Казанлък.com | Online Калкулатори | Списание за туризъм | MyHoliday.bg | Сандански.org | БГсервизи.info
Спаси, дари на... Гласувайте за този сайт в БГ чарт Оказион за бебешки и детски стоки All Traveling Sites
 "3 мекс" EООД, 2007 - 2019. Всички права запазени!
e-mail: info@okolosveta.com