dolu
05_01
05_03
  Начало  |  Новини  |  Тур оферти  |  Самолетни билети  |  Каталог  |  Книга за гости  |  Реклама  |  За сайта
      Петък, 30 Октомври 2020 г.
06
Континенти
Европа
Австралия и Океания
Азия
Антарктида
Африка
Северна Америка
Южна Америка
Държави
Анкета
Доволни ли сте от състоянието на плажовете у нас?

По-скоро да
По-скоро не
Не мога да преценя
   

Виж резултатите
Онлайн околосветско пътешествие
Online книжарница

Пътепис
Карта   Южна Америка
  Пътеписи | Статии | Оферти | Форум | E-магазин

  Когато ти писне от домашния уют
  Публикуван от admin на 12 Юни 2007 г.
  Този пътепис е прочетен 3748 пъти, рейтинг: 4.68

  

    Запознанствата ми и това, че дълго време се интересувах и работих във ветроходството като професионален шкипер в Гърция, ме доведе до предоставената ми възможност да осъществявам плавания по света, което беше една от моите мечти.
    За Атина може да се каже, че е столица на ветроходството и чартърите с яхти в Европа. Митологията, слънчевият климат и многобройните острови са основни фактори за популярността на Гърция като туристическа страна.
    На 2 декември 2002 г. отплавах с ветроходна яхта модел “Осеаn star” (51,2 фута) от Атина по маршрут: Атина; Сицилия; Тунис; Алжир; Сеута; Гибралтар; Канарски острови; острови Капо Верде; Барбадос; Санта Лусия.
    Първия етап Атина - Сицилия преплавах за пет дена, заобикаляйки от изток остров Идра, спускайки се на юг покрай Пелопонес.
    Първите два дни беше пълно безветрие и с помощта на двигателя поддържах скорост пет възла. Не пропускам да отбележа, че винаги когато плавам, имам поне една жилка от 150 м, спусната зад кърмата. Още на втория ден потръгна риболовът с прибирането на борда на златисто дорадо - около 2 кг. За запалените риболовци мога да кажа, че златистото дорадо е риба, която се среща в тропически води и е една от най-вкусните в света. В момента на улавянето е със златист цвят, после побелява.
    На 7 ноември пристигнах в пристанище Ликата - рибарско градче, разположено в южната част на Сицилия, в което останах едно денонощие. Ликата не може да се запомни с нищо особено, може би само с огромния брой рибарски корабчета в пристанището.
    След като попълних запасите си от дизелово гориво и пресни плодове, проверих прогнозата за времето, която беше благоприятна за първите 24 часа. След това се очакваше влошаване на времето със силен западен вятър (уестърли).
    Отплавайки от Сицилия в 16 часа със слаб източен вятър и скорост 4-5 възла на грот и дженоа, поех курс на запад. Следващата ми цел бе град Бизерта - Тунис. Исках да отбележа, че този район, който е затворен между Сицилия, Тунис и Малта, е добре известен на мореплавателите с лошото си време, което се сформира там в късната есен и зимата поради рязкото застудяване на Европа през есента. Студеният въздух от Европа се сблъсква с топлия въздух на Африка, при което всяка година в Средиземно море се образуват 2 - 3 големи щорма.
    Първото денонощие от отплаването от град Ликата премина под постоянно променящи се ветрове, сменящи посоката си на всеки 2 - 3 часа, което ми даде възможност да се приближа от източната част на остров Пантелерия, който се намира приблизително в центъра на Сицилианския проток.
    През цялата нощ имах постоянни срещи с десетки рибарски корабчета, които ловуваха риба в района. Аз също не пропуснах да риболовствам в този известен с многото си риба район, като само за час имах на палубата 4 прилично големи туни, като всяка една от тях тежеше приблизително 5 - 6 кг. През това време вятърът леко взе да надига и достигаше 6 бала по скалата на Бофор. Приютих се от източната страна на остров Пантелерия, където стръмните скали и дълбочина от 30 метра даваха възможност за добър заслон от западния вятър. Имах намерение за 1 - 2 часа да въведа ред на яхтата, тъй като 4-те туни ми бяха създали достатъчно грижи, за да заприлича кокпита на кланица. Всичко беше оплескано в кръв, въжетата се бяха преплели, което затрудняваше работата по яхтата. Стоейки на котва, изчистих рибата и въведох всичко в ред. Поглеждайки на юг, там, където островът не правеше завет, се виждаше с просто око, че височината на вълните се е увеличила с така характерните “бели зайчета”. За миг ми стана ясно, че плановете ми за почивка след тежкия риболов се изпаряват, разбирайки от пръв поглед сложността на ситуацията, в която ще трябва да продължа плаването.
    Ако бях знаел предварително силата на бурята, в която попаднах след това, може би щях да нощувам на котва от източната страна на о. Пантелерия. където вече бяха дошли да се скрият от бурята две италиански рибарски корабчета. Както и да е, изтеглих котвата на палубата, като я фиксирах с допълнителни въжета, а също така проверих цялото общо състояние на стъкмяването на яхтата.
    Поемайки курс на югозапад, целта ми беше да се добера до Тунис, чиито брегове са осеяни с много пристанища, добре описани във водния пилот за Северна Африка.
    Следобедните часове бурята поддържаше силата на вятъра около 45 възла, като привечер и през нощта достигна на поривите до 60 и височина на вълните до 10 метра. Бурята посрещнах на силно рифован грот и двигател тип “Янмар” (100 конски сили, турбо дизел). Човек очаква, че с приближаването на африканските брегове и по-точно с навлизането в залива би трябвало да получи защита от брега, но това не се случи. Поне така ми се струваше на мен.
    Стремях се да поддържам ъгъл на атака срещу вълните около 60 градуса, защото при по-малък ъгъл слемингите (съприкосновението на яхтата с вълните) достигаше критичната точка, като вибрациите, които преминаваха през цялата яхта, бяха отчайващи. Самонадуваемият спасителен плот, който винаги седи добре фиксиран за палубата на една океанска яхта, при заливането от една по-голяма вълна се разхлаби и беше готов да отлети с вятъра. Струваше ми доста усилия при силния вятър и голямото люлеене да върна на мястото му и фиксирам със здрави въжета почти изпадналия зад борда 60-килограмов самонадуваем плот. На два пъти огромни вълни заливаха кокпита, като яхтата за няколко минути нарушаваше плавателността си. Силно намаленият грот (около 4 кв.м) подсигуряваше напречната стабилност на яхтата, а с помощта на двигателя успявах някак си да се придвижвам напред. При този силен вятър и големи вълни дрифтът на яхтата беше огромен, при което бях отнесен значително на юг до град Моnаstir. Трябва да отбележа, че при евентуално пропускане на целта, която за мен стана гр. Моnastir, няма възможност за повторен опит и достигане в яхтеното пристанище, защото не е възможно ветроходна яхта, дори и на двигател, да се движи срещу 10-метрови вълни и вятър до 60 възла.
    Входът на пристанището - широк едва 25 метра — представлява особена трудност да се нацели при така описаните условия. Но нека не забравяме думите на капитан Вос, който казва: “Има ли живот, има и надежда, има ли вяра - има и начин.”
    Не мога да опиша чувството, което един моряк изпитва след едно такова изпитание, стъпвайки отново на сушата. Благосклонността на Посейдон и добре свършената работа те кара да се чувстваш щастлив. Посрещането ми в Тунис – Моnastir, от местните власти бе изключително любезно и ми беше оказано пълно съдействие. Цените са ниски, могат да се намерят всякакви хранителни продукти, хората са бедни, но по своему щастливи и усмихнати.
    Там останах две денонощия.
    Отпочинал и бодър, на 11 ноември 2002 г. вдигнах платна и отплавах при слаб вятър от Моnastir в посока град Вizerte. Този участък на Средиземно море преминах при спокойно време, заобикаляйки нос Воn, който е стратегическа точка с военно значение. Акостирах в гр. Вizerte на 13 ноември, около 4 часа сутринта, като се вързах за постоянния кей на яхтеното пристанище. Малко по-късно, както си му е редът, бях посетен от местните власти, които провериха яхтата и документите. След това бях свободен да обикалям из града. При телефонен разговор с България от Вizerrte разбрах печалната вест за изчезването на двамата варненски ветроходци Митко и Огнян с яхта “Йосиф и Ана” при същия този щорм, но на 300 морски мили западно от мен. Това ме развълнува, защото ги познавах, и човек не може да остане безразличен към една такава трагедия. Но плаването ми продължи - яхтата трябваше да достигне местоназначението си.
    Bizerte е известно яхтено пристанище, защото е крайпътна точка за всички, които плават покрай бреговете на Африка. По това време беше мюсюлманският празник рамадан и всички местни спазваха през деня обичая, който ги задължава да се въздържат от алкохол и месни храни. Иначе хората са дружелюбно настроени и любезни.
    На 15 ноември, след като преминах изходната контрола, продължих в посока запад покрай северните брегове на Африка, но вече с нов член на екипажа - хамелеона Еди.
    Тактиката, която следвах, по принцип беше проста - духне ли вятър от Сахара, наречен широко, бягах към Балеарските острови или Испания, а излезе ли силен северен вятър, търсих убежище по африканския бряг. Два дни след отплаването ми от Bizerte между 17 и 18 ноември бях застигнат от щорм с по-малка сила и кратка продължителност. На сутринта вятърът утихна и продължих на запад към Гиралта. Основно занимание през това време ми стана риболовът, като периодично, да не кажа и всеки ден, ловях по една туна 4 - 5 кг. Другото ми занимание стана хамелеонът Еди, който с абсолютното си спокойствие, граничещо с флегматизъм, внасяше по своему разнообразие в моряшкото ми всекидневие. Плавахме покрай бреговете на Алжир, за който във водния пилот е отбелязано, че не е подходящо място за спиране на ветроходците, тъй като Алжир е диктаторска страна и чужденците не са добре дошли на територията й. Но привършването на резервоара с дизелово гориво ме принуди да спра за кратко в гр. Mostaganem. Не съм споменал, че яхтата разполага с дизелов генератор, който всяка нощ зареждаше акумулаторите, които поддържаха хладилниците и навигационната техника.
    Оказа се, че в град Mostaganem бях посрещнат много добре и ми беше оказано пълно съдействие по належащите ми въпроси. Единствено там от всички места, които съм посещавал, се оказа, че нафтата има цена 30 стотинки български пари за литър. Може би единствената ми забележка към това място е, че пристанището е доста мръсно, а извън него може да срещнеш враждебно настроени хора, което според мен се дължи на огромната бедност. Съвсем спокойно обаче мога да препоръчам на всички ветроходци, които имат намерение да плават в тези води, при нужда да спират в Алжир. От там пътят ми продължи с курс 270 градуса покрай остров Alboran директно за Гибралтар. Стотина мили преди Сеута западният вятър отново показа силата си и ме принуди да променя курса на 240 градуса, да се приближа плътно покрай мароканския бряг и възползвайки се от това, че вятърът покрай брега става по-плътен, преминах на ляв хале и поех курс директно към Сеута, където пристигнах на 20 ноември 2002 г. Сеута е испански град на африканския бряг, който е безмитна зона и могат да се намерят различни стоки на по-ниски цени. Градът е едно приятно място, но за моя изненада не се намират яхтени магазини, в които да купиш качествена въжета например. Престоят ми там беше свързан с проблем на електрониката на яхтата, която няколко дена преди пристигането ми в Сеута отказа. Яхтата беше оборудвана с електроника на фирма “Simrad”, която не препоръчвам на никой ветроходец поради лошата херметизация на уредите. От 6 уреда, които се командват от общ панелен блок, 2 бяха напълно изгорели поради попадналата в тях вода, а другите след подсушаване за късмет заработиха отново. Престоят ми в Сеута беше седем дни, което ми даде възможност да посетя някои места, от които Музея на легионера. Оказа се, че в испанския чуждестранен легион, който вече не съществува, е имало и двама българи.
    За всички мореплаватели, плаващи с ветроходни яхти в посока запад – най-подходящо време за отплаване от Сеута е 2 часа след високата вода. Тогава течението е най-слабо, като близо до брега водата реверсира и помага за по-лесното преминаване на протока. Друга особеност, с която трябваше да се съобразявам, че е желателно да не се отплава, ако над Мадейра има фронт с ниско атмосферно налягане, защото то води до сблъсък с насрещен вятър. На 27 ноември отплавах от Сеута със следваща цел Лас Палмас – Гранд Канария. Естествено моето отплаване беше съобразено с всички особености за района. Веднага след навлизането ми в Атлантическия океан фронтът на високо атмосферно налягане над Мадейра ми осигури попътен вятър в посока Канарските острови. За този преход ми бяха необходими 6 дни, като предвиждах спиране в Казабланка, възползвайки се от попътния вятър, който на моменти достигаше 8 бала и височина на вълните 6 метра. Не ми се искаше да изпускам този удобен вятър и оставих Казабланка за следващото пътуване.
    На 3 декември 20 часа местно време вече съм в яхтклуб “Лас Палмас”, където туристите Алекс и Дима от Русия и Урбан от Германия вече чакаха пристигането ми, за да се включат в екипажа на яхтата за пресичането на Атлантика. За това те бяха заплатили на гръцката фирма, притежаваща яхтата, а аз трябваше да се грижа за тяхната безопасност, с което моите отговорности се увеличиха. Но те имаха желание и бяха дошли, за да се учат на ветроходство и много бързо намерихме общ език. Комуникациите естествено бяха на руски и английски език. На 5 декември по обяд, след като бяхме заредили солидно и разнообразна храна, минерална вода и всичко необходимо за дълго плаване потеглихме в посока югозапад. Слаб, източен вятър ни осигуряваше 2 – 3 възла скорост, като смятах, че моментът, в който хванем пасата, не е далече.
    Но се оказа, че няколко часа по-късно вятърът утихна напълно и през следващите шест денонощия имахме абсолютно безветрие и нулево вълнение. Това промени намеренията ми да търся пасата на югозапад и променяйки курса на юг, поддържахме скорост от 4 възла на двигател – посока острови Кабо Верде. Цели стада делфини ни следваха почти постоянно през този период, като спектаклите, които направиха, бяха вълнуващи. От друга страна, има ли наоколо делфини, риболовът не върви, тъй като те са хищници и се хранят с риба. Времето беше прекрасно и топло – това ме караше да забравя бурите от Средиземно море.
    На седмия ден сутринта сме на траверс на острови Кабо Верде и по-точно Sao Visente. Червеникавите скали и белите пухкави облачета, прорязани от върховете на островите, представляваше внушителна гледка, допълнително подсилена от червенооранжевия изгрев на слънцето. Sao Visente е тихо пристанище, в което няма яхтклуб, а яхтите стоят на котва във вътрешния залив, като за слизането на брега трябваше да се използва динги.
    Бедно градче с бедни хора, но пък тропически климат и спокойствие. Цените са доста високи, което ме ограничи в покупките до малко свежи плодове – необходими за пресичането на Атлантика.
    След като проверих прогнозата за времето в близкия интернет клуб, учудването ми беше голямо, тъй като се оказа, че северната граница на пасата започваше на 14-ия паралел, а нормално тази граница е около 20-ия паралел. Само 8 часа стояхме в пристанището на Sao Visente, като същия ден към 16 ч. дигнахме котва и продължихме в посока югозапад, за да преодолеем последните 200 мили, които ни деляха от пасата.
    Тъй като след Канарските острови насетне плаването продължи в тропически води и чудесен климат, ежедневната програма беше: сутрин – риболов, като почти нямаше ден, в който не сме уловили я златисто дорадо, я туна, които се превърнаха в основното ни меню. Следобед всеки си намираше удобно местенце по палубата, където се препичаше на слънце, а след това малко физкултура се отразяваше добре на физическото и психическото състояние на екипажа. Целият екипаж вечеряше заедно в кокпита, като редувахме българска, руска и немска кухня.
    Почти всеки ден имаше случка, която разнообразяваше всекидневието ни. Като един ден двуметрова риба меч ни следваше в продължение на 30 минути на метър зад кърмата. Друг път пък два малки кита пресякоха курса на яхтата и ни дадоха възможност да се порадваме на величествената им грация. По това време платната бяха отворени на пеперуда, дженоата се поддържаше отворена от спинакер гика. Електрическият автопилот работеше безотказно, а това изключваше необходимостта да се стои на щурвала. Приблизително в средата на океана имахме среща, която не мога да не спомена, тъй като срещата на две ветроходни яхти насред океана не се случва всеки ден.
    Бяхме застигнати от 30-ина метрова шведска яхта и след като поговорихме по радиостанцията, пожелахме си лек път и продължихме да порим океана в посока запад. Спазвайки така създалия се режим, почти неусетно преплавахме и останалата част на Атлантика и на 30 декември 10 часа местно време вече имахме видимост на остров Барбадос. Взех курс директно към столицата Бриджтаун и пристигнахме там същия следобед. Плаването през океана премина без произшествия. Барбадос е независим остров, като местното население е предимно негри, като там може да се намери всичко, което предлага цивилизацията. Туризмът е силно развит, като в пристанището на Бриджтаун всеки ден акостираха 4 - 5 огромни круизни кораба, от които тълпи народ слизаше за кратка разходка и покупки из острова.
    Нощният живот е екзотичен както и самият остров, като дискотеките са пълни с хора от цял свят. Нравите са доста свободни, тъй като повечето туристи са тръгнали да пътешестват и забавляват. От тук руските туристи излетяха за Москва с надеждата да посрещнат Нова година при семействата си. След като с Урбан се разходихме из града и направихме покупки за предстоящия празник, отплавахме от пристанището, като целта ми беше близкият залив, където яхтите заставаха на котва, без да плащат такси. Тук е моментът да спомена, че пристанището в Бриджтаун не е пригодено за ветроходни яхти, защото кейовете са твърде високи – 3 - 4 метра и качването и слизането се превръща в проблем. В залива подготовката за новогодишния празник започна с разпалването на барбекю, като пекохме рибни пържоли от ваху и туна. През цялото време имахме посещения от съседни яхти, хора, минавайки с дингитата, се отбиваха да поговорим. Там се запознах със самотна мореплавателка от Франция - Жозеф, която обикаляше по света с 10-метровата си яхта.
    Точно в полунощ огромни фойерверки с фантастични цветове осветяваха небето в продължение на 30 мин. Ние също участвахме в шоуто - изстреляхме няколко ракети.
    На другия ден по обяд дигнахме котва и се отправихме към последната цел от плаването – Санта Лусия - Родни бей, отстоящ от нас на северозапад на 90 морски мили. Пристигнахме на 2 януари 2003 г. рано сутринта. Изчакахме в залива няколко часа изгрева на слънцето, за да влезем в лагуната по светло, тъй като входът й е около 15 м широк, а вътре гмеч от яхти. В десет часа местно време вече сме на котва. Родни бей се оказа едно приказно място, обградено от зелени хълмове, между които тук-там имаше луксозни вили. Атмосферата наподобяваше малък рай, а спокойствието е неописуемо.
    Останах в този рай 7 дни, след което излетях за България.
    След задължителната почивка при семейството ми заминавам за Атина, където ме очакват нови плавания.
   
    Автор: Ален Гочев
    Яхти

град Вizerteград Вizerteостров Alboranостров Alboran
MostaganemMostaganemSao VisenteSao Visente
Санта ЛусияСанта ЛусияРодни бейРодни бей

Дайте Вашата оценка за този пътепис


Коментари
raykommm@gmail.com
Нерегистриран
2011-01-02 12:12:35
  Здравейте, колеги ветроходци и всички, които не можете без морето!
 
  Първо искам да Ви поздравя с Новогодишните празници
 
  и да ви пожелая винаги вятър в платната през Новата 2011 !!!
 
  Поводът, по който Ви пиша е пътеписа ми "Моята Азия", плод на моето плаване от Царево до Тайланд и Сингапур, издаден от престижното българско издателство "Колибри".
  http://www.colibri.bg/resultsb.php?book=549
 
  Искрено се надявам, че ще намерите за интересни приключенията и патилата на двамата българи с корави глави, преплавали Индийския океан с 9.5 метрова яхта.
 
  И още нещо, ще научите много за държавите от Югоизточна Азия, и най-вече за екзотичен Тайланд, където живея от години.
 
  Желая Ви приятно плаване на борда на "Хелиос" и се надявам да получа и писма с вашите мнения и отзиви, както и възможност за бъдещи приятелства!.
 
  Тропически поздрави,
  Райко Матеев.
  Тайланд.

  Всички полета са задължителни!
  Направете своят коментар:    
   Подател:*
 Код за оторизация:
*
Код за оторизация



Изпрати на приятел  Разпечатай   



[Назад] [Начало] [Горе]

Цитирането на материали от ОколоСвета.com е свободно
и става след посочване на източника им!


Раздели
Планински туризъм
Международни екскурзии
Екскурзии в България
Морски туризъм
Селски туризъм
Хоби туризъм
Археологически туризъм
Уикенд

Пешеходен туризъм
Ученически / Ваканционен
Почивен туризъм
Оздравителен / балнеоложки
Екстремен туризъм
Екотуризъм
Ботанически туризъм
Фото туризъм

Ловен туризъм
Винарен туризъм
Културен / фолклорен
Обучение
Недвижими имоти
Празнични пътувания
Конгресен туризъм
Пещерен туризъм


Изгодни резервации на самолетни билети
Избрахме за вас...

Нашето предложение...

www.OkoloSveta.com - Пътепис | Южна Америка | | Екстремен туризъм | Когато ти писне от домашния уют
  Приятели: Idi.bg | Хотели | Bultourism.com | ЗаХотелите | Силистра Online | Казанлък.com | Online Калкулатори | Списание за туризъм | MyHoliday.bg | Сандански.org | БГсервизи.info | 
 "3 мекс" EООД, 2007 - 2020. Всички права запазени!
e-mail: info@okolosveta.com