dolu
05_01
05_03
  Начало  |  Новини  |  Тур оферти  |  Самолетни билети  |  Каталог  |  Книга за гости  |  Реклама  |  За сайта
      Понеделник, 25 Май 2020 г.
06
Континенти
Европа
Австралия и Океания
Азия
Антарктида
Африка
Северна Америка
Южна Америка
Държави
Анкета
Доволни ли сте от състоянието на плажовете у нас?

По-скоро да
По-скоро не
Не мога да преценя
   

Виж резултатите
Онлайн околосветско пътешествие
Online книжарница
Снимка - Месопотамия
Месопотамия
Цена:
18.00 лв.

Пътепис
  Планински туризъм
  Пътеписи | Статии | Оферти | Форум | E-магазин

  Архарите от сияйната планина
  Публикуван от admin на 10 Март 2008 г.
  Този пътепис е прочетен 4031 пъти, рейтинг: 4.87

  

    Aнтичният свят за пръв път узнава за Тяншан – Небесната, или Сияйната планина, от нашествието на Александър Македонски по тези земи в края на IV в. пр. Хр. През 138 г. пр. Хр. китайският пътешественик Чжан-Цян проникнал от юг до езерото Исък Кул, а оттам до Ферганската котловина. Двеста години по-късно Сюан-цзян описва пътешествието си през Тян-шан така: ”...полетата от блестящ и твърд лед се простират в безкрайността, надвиснали от двете страни на високите ледени стени. Мразовитият вятър духа силно и пътниците често стават жертва на дракони.
    Вървящият по тези пътеки не трябва да повишава глас. Този, който забрави за това, може да бъде застигнат от всякакви нещастия.” През XIII в. на път за Индия през южните хребети на Тяншан и Памир преминава Марко Поло (1254 – 1324) и споделя своите впечатления с думите: ”...толкова е студено, че огънят не топли, а птиците замръзват във въздуха...”.
   
    Именно италианският пътешественик е кръстник на архара, когото и до днес европейците наричат "Овена на Марко Поло". През един от древните керванни пътища на прохода Санташ преминава през XIV в. огромната армия на Тимур. Стар надпис, всечен в скалите над виеща се над пропастите древна пътека, предупреждава пътника: ”От теб до гроба има една крачка. Бъди внимателен, като сълза върху мигла”. Първите изследователи на Тян Шан действително рискували живота си. През 1857 г. експедицията на А. Шлагинтвейт завършва с екзекуцията му по заповед на местен крал в Кашгар. Истински проучвания прави П. Семенов - Тяншански, който пресича Заилийски Алатау и Кюнгей Ала Тоо, излиза на езерото Исък Кул и прониква до Кан Тенгри. След него се нареждат имената на редица представители на Руското географско общество – Ч. Валиханов, Я. Краевски, Н. Пржевалски, Г. Грум-Гржимайло и много други. Изследванията продължават досега и дори вр. Победа – най-високият в Тяншан, е описан едва през 1943 г. Всемирният поток на космическите енергии безспорно въздейства върху човешкото поведение.
   
    Дали това се осъзнава от хората, или не, е без особено значение за хода на събитията. Познанието за тях и приспособимостта към посоката на могъщите им потоци може само да просвети и обогати отрязъка от нечий живот. Обратното е мъчителен сблъсък или безсмислен порив, способен да унищожи време и сили. В далечните епохи на българската първопоява е залегнало реалното ни отношение към дух и битие. Напасвайки своя оригинален календар към годишните цикли, етапи и събития, древните ни архати са знаели за моментното съотношение на енергийния баланс във вселената. Характерните в годишния кръговрат дни и часове те са обявявали за свои стожери – празници. За клановете, племената и народите, подвластни на Тангристката ритмика, е било достатъчно да спазват възприетите ритуали, обичаи и разпоредби. Благополучието и душевното равновесие били рожба на общи грижи, а отговорността за минало и настояще насаждали отговорност за верността на действията ни. При мен повратът от “ян” към “ин” бе заложен в рождения ми час, отреден от съдбата да бъде в Еньовската нощ. Стрелката на този кантар вечно ме люшка към острието на своите отклонения – да или не!
   
    Беше вече късен следобед, когато поехме по широкото корито на камениста река. По това време на годината водата бе само плитък поток, който провираше своите струи измежду безбрежния пейзаж от камъни. Крайбрежията жълтееха в унилия цвят на есенните треви, коварно прикривайки на места блатист торф. Все по-ясно се очертаваше обитаем път, който следваше извивките на долината. В тъмнеещия над нас небосвод се виеха множество орли и лешояди. Това ми направи впечатление и дори вече набелязвах мястото, където те като че ли се концентрираха. Посочих го на Омур бек и Валери, но те, загърнали глави под кожените си шапки срещу хапливия вятър, не обърнаха внимание. Прекосих косо коритото на реката и се насочих към подножието на отсрещния рид. С приближаването успях да различа белезникавата козина на повален архар и кървавите останки от неговото тяло. Красивата му глава зееше грозно с изкълваните си очи. Едри камъни затискаха част от кожата и крайниците на архара. По всяка вероятност това бе работа на местни овчари, които след обезкостяването на трупа го бяха изоставили. Хищните птици довършваха започнатия пир.
   
    Докато разглеждах останките, дочух тропот от копита и зърнах приближаващия към мен Омур бек. В лицето му имаше напрежение и заинтригуваност, причината за които скоро узнах. Той бе зърнал на съседния хребет група от няколко десетки архара, които смяташе, че с ускорена езда можем да издебнем преди слънцето окончателно да потъне зад планината. Митко и Валери се отдалечаваха надолу по долината в посока към юртата на Харли кан. Без да разсъждавам, се съгласих с Омур бек да издебнем архарите и пришпорихме конете. Възвишението се издигаше на повече от 800 м с наклон около 45 градуса. По този склон, набразден от сипеи, ерозийни оврази, дупки на мармоти и тревни чимове ние карахме в бърз тръс. Резките завои на моменти, за да обърнем посоката и траверсираме наклона серпантинно, предизвикаха здраво пъшакане у конете. Чувах как скърцат сухожилията и мишците им от огромното напрежение. Омур бек не отслабваше темпото и аз вече се притеснявах за състоянието на ездитните добичета...
   
    Явно стадото архари бе в движение и за тези 30-40 мин, докато ние възкачвахме склона, се бе преместило от първоначалното си място. Вече бях загубил от погледа си Омур бек, който превали по една ровина от другата страна на хребета. Внезапно обаче го видях на коня, диво препускащ и размахващ късата си карабина. Пред него на неколкостотин метра се носеше в плътна група многобройно стадо архари. Бял прах изпод копитата им като огромен шлейф чертаеше техния път. Далеч зад тях препускащият конник също развяваше своя малък шлейф прах. Гонитбата бе безсмислена и опасна, но Омур бек я предприемаше единствено, за да насочи архарите към мен. Животните се изгубиха по склона надолу и докато Омур бек дойде при мен, заобиколиха завършващия над долината хребет, пресякоха един дълбок дол и вече бягаха насреща. Деляха ни над 600-700 м, и едва там, преди да прехвърлят и този превал, те за малко поспряха, погледаха към нас и продължиха, вече поуспокоени, вечните си митарства.
   
    Вятърът размахваше кожените уши на киргизката ушанка върху главата на ловеца, свиреше в яката на моята шуба и изсушаваше потта по конете ни. Далеч на запад през неизброими вериги от хребети и върхове изригваше огнената багра на Тяншанския залез. Чакаше ни дълга езда в припадащия мрак до топлата юрта. Всеки се вглъби в себе си. Свити върху седлата, ритмично се поклащахме с люлеещата стъпка на конете. Мълчаливите им усилия не подсказваха нито капчица укор спрямо нашите прищевки. Мирисът на дим, овчи тор и кучият лай под звездното небе привличаха както нас, така и тях с магнетизма на своя уют. Над тъмните юрти се стелеше пушека от тежките тезеци и вътре вече нареждаха празничната трапеза за гостите.
   
    От голямото семейство на Харли кан тук живееха най-големият син със своята съпруга и деца. Всичките останали 12 негови братя и сестри бяха поели своя път по широките житейски пътища. Възрастната им майка, здрава и властна жена, неотлъчно следеше с поглед действията на снахата. Валери и Митко вече се бяха разположили около софрата, но почетното място, от дясната страна на стария аксакал, пазеха за мен. Благодарих за честта и приседнах кръстато до Харли кан. Старецът бе облечен с най-новите си дрехи, а на главата му плътно прилепваше малка плъстена капичка. Съпругата стоеше от лявата му страна и мълчаливо следеше за реда и действията на всички в юртата. Жените чевръсто шетаха, обслужвайки гостите, наглеждайки децата и вършейки постоянната си домакинска работа. Киргизите разговаряха помежду си на техния тюркски език, а с нас на завален руски. В разговора жените не взимаха участие и само някой въпрос, отправен към старицата, се нуждаеше от превод, тъй като тя отговаряше на местното си наречие. Харли кан бе преизпълнен от достолепие и достойнство от честта в шатрата му да гостуват чуждестранни гости от далечната Европа. Явно това чувство, отдавна рафинирано и силно деформирано у цивилизованите народи, тук властваше със силата на закон. Забелязвах го както у бедните номади в окъсаните им малки юрти, така и при богатите и добре устроени фамилии.
   
    Странно би се сторило поведението на стопаните за замръкналия странник, добрал се до нечия юрта. На часа, почти без обяснения, те вдигаха оскъдната си покъщнина, за да отворят място за софрата, която мигом се отрупваше с всичко необходимо за премръзналия и гладен гостенин. Печката забумтяваше с нахвърляните вътре черни тезеци от тор и купичките чай, мляко и кумис чевръстите ръце на домакинята поднасяха най-близо до зажаднелите устни на скитника. В люшкащия се пламък на газените лампи сенките бягаха по лицата на хората и разговорите поемаха своя вековен път – за времето, добитъка, пътя и срещите с хора и животни. Навън хапещият мраз чертаеше красивите си резби от лед и скреж и тънкият вой на вятъра носеше лютивия пушек към скупчените отари от овце, якове и кобили. Гостоприемството бе чест и знак за изпълнен дълг, с който никой не правеше демонстрация. Това бе логично задължение, издигнато в ранг на морал и етика, толкова прости и неподлежащи на съмнение, както дишането на въздуха. Нещо, което ние вече бяхме забравили. Ето защо сега старият киргиз, прекрачил със своята седемдесетгодишнина границата на мъдростта, демонстрираше най-истинското чувство на чергаруващия номад – гостоприемството. Трапезата бе отрупана със всичко, с което той можеше да се похвали – от купчинките пържени мекичета и късове от прегорели питки, айрян, кисело мляко и извара, масло и каймак до парчета варено месо и бурканчета със сладко от диви плодове. Естествено, над всичко вдигаше пара ароматният чай и се пенеше в резливата си белота кобилешкият кумис. Заклания в наша чест овен бе поднесен в огромна тава, от която всеки си взимаше парче, и ситно го дробеше с ножа си в малка купичка. На мен бе поднесена главата, която трябваше да разчупя и разпределя на всички седнали на масата. Това не беше лесна работа и всички с любопитство следяха усилията ми да се справя с коравия овнешки череп. Тук никакви превземки не помагаха и аз здраво се вкопчих в мазната и хлъзгава глава. Надробеното на ситно месо изсипаха в голяма обща купа в центъра на софрата. Една от жените сипа вътре горещо фиде и мазнина и разбърка ястието. Сега вече всички можеха блажено да потапят вътре пръсти и да си вземат хапки. “Беш-пармак”-ът или "петте пръста" бе названието на този обичай да се яде с ръце. Естествено, омазнени изцяло, гостите си подаваха малка хавлиена кърпичка, в която триеха устни, мустаци, бради и ръце. След няколко кръга около масата кърпицата ставаше мазен парцал, което със сигурност не притесняваше никой и вероятно дори бе знак за общо настроение.
    Вечерята продължи дълго и разговорите ни нямаха край. Харли кан не бе напускал тези планини от преди 48 години и не считаше, че животът му е бил безинтересен. За китайците и съседите си уйгури старият аксакал говореше с опита на препатил планинец. Русия за него си оставаше велика сила, а сегашното си положение считаше за добро.
   
    В късните нощни часове напуснахме топлата юрта, премествайки се в съседната на нея още по-разкошна и богато украсена юрта за гости. В наша чест Харли кан също дойде да спи при нас, въпреки че топлината и уюта на другата тук липсваше. Младите жени застлаха чевръсто пода с дебели кечета, килими и кожи и ни предложиха тежките домашно тъкани завивки. Харли кан положи старата си снага малко по-встрани от нас, на отделно поставена застилка, явно дебело подплатена и със сигурност ползвана само от него в качеството му на глава на рода. През отвора на шатрата, наметнат с прозрачен найлон, прозираше ясното, обсипано с рой звезди небе над Сияйната планина.
   
    Утрото ни посрещна, както обичайно, с резлив, мразовит ветрец. Въпреки това домакините вече шетаха усилено с изключение на стария аксакал, край който се навъртаха малките дечица и старицата, която сякаш го дебнеше на всяка крачка. Синът му не се виждаше, но скоро стана ясно къде бе ходил. В далечината, по поречието на долината се появи силует на конник, който дърпаше подире си на дебело козиняво въже огромна двугърба камила към стана. Дългата козина на необичайното за нас животно се развяваше като къдели вълна и широките двупръсти ходила меко шляпаха по дебелия скреж, наслоен върху жълтите треви. Топлите очи на камилата с мъдро примирение наблюдаваха суетнята около шатрите. Огромното животно бе посрещнато с явна любов и ласки от всички. Неговата могъща сила вероятно бе доброжелателно възпитана в полза на човека. Въпреки това на носа на камилата се поклащаше метална халка, за която вероятно при нужда се завързваше. Омур бек набързо ме информира, че по време на брачния период мъжкарят може да бъде опасен и затова се налага да бъде връзван. Харли кан и синът му подканиха допотопния гигант да коленичи и щом той покорно подгъна крака под себе си се заеха с неговото оседлаване. Това се оказа нелека задача, особено при пристягането на подпружните ремъци. Киргизките номади ползват камилата при преноса на юртите си. Те твърдят, че цяла юрта може да бъде натоварена на едно животно и то да я пренесе на новото място. Струваше ми се невероятно тяхното твърдение, предвид огромната купчина от дървени конструкции, плъст и кечета, но това със сигурност не бяха само празни приказки. Възползвахме се от възможността да пояздим оседланата камила и да поснимаме около нея. В това време жените бяха изнесли на съседния хълм шарена покривка и сега върху нея отново се появиха купчината сладки, питки и купички за питиета. Край импровизираната софра димеше огромен руски самовар, а в две кофи белееше кумиса. Край трапезата на дълго въже бяха привързани група малки жребчета, около които пасяха техните майки. Кобилите на Харли кан бяха прекрасни планински животни. Охранени и здрави, те нехаеха под напорите на студения вятър, рошещ кадифената им козина. Същото не можеше да се каже за нас, докато почтително насядали около покривката похапвахме и сърбахме чай и кумис. В същото време двете жени, подпомагани от младия мъж, се заеха с доенето на кобилите. Харли кан и старата му жена зорко следяха техните действия. Чувствах как старецът се изпълваше с доволство от постигнатото през дългия му пастирски живот. Суровият бит на номада-скотовъд преминаваше през всички трудности на житейската съдба, сякаш за да се излее в кожения мях за кумиса и разпенен под ударите на тежкия бишкек, както тук наричаха дървената буталка, да бъде поднесен към устните в плоската купичка. Глътките свещенодействие сякаш отпращаха по високите хребети на Тян шан мъката и горестта, страданията и превратностите на изминатия път. Кумисът тръгваше по жилите ни заедно с кръвта на дедите ни – конници, чергари и воини, и помиташе условните граници, хорските условности, фалша и преходността на дребните ни амбиции. Дори резкият вятър като че ли отслабна и слънчевите лъчи миролюбиво заиграха по вкочанените ни гърбове. Гледах зачервеното, прорязано от бръчки лице на Харли кан, провисналите му монголски мустаци, пухкавият му самурен калпак и сухата жилеста ръка с купичката кумис. В тези няколко щриха сякаш се сбираше тайната на неизреченото щастие, на житейските истини и спокойствието пред вечността.
   
    Автор: Райчо Гънчев
    сп. Усури

Снимка 1Снимка 2
Снимка 3Снимка 4

Дайте Вашата оценка за този пътепис


Коментари
  Все още няма добавени коментари!
  Всички полета са задължителни!
  Направете своят коментар:    
   Подател:*
 Код за оторизация:
*
Код за оторизация



Изпрати на приятел  Разпечатай   



[Назад] [Начало] [Горе]

Цитирането на материали от ОколоСвета.com е свободно
и става след посочване на източника им!


Раздели
Планински туризъм
Международни екскурзии
Екскурзии в България
Морски туризъм
Селски туризъм
Хоби туризъм
Археологически туризъм
Уикенд

Пешеходен туризъм
Ученически / Ваканционен
Почивен туризъм
Оздравителен / балнеоложки
Екстремен туризъм
Екотуризъм
Ботанически туризъм
Фото туризъм

Ловен туризъм
Винарен туризъм
Културен / фолклорен
Обучение
Недвижими имоти
Празнични пътувания
Конгресен туризъм
Пещерен туризъм


Изгодни резервации на самолетни билети
Избрахме за вас...
Пътепис
Нашето предложение...

www.OkoloSveta.com - Пътепис | | Планински туризъм | Архарите от сияйната планина
  Приятели: Idi.bg | Хотели | Bultourism.com | ЗаХотелите | Силистра Online | Казанлък.com | Online Калкулатори | Списание за туризъм | MyHoliday.bg | Сандански.org | БГсервизи.info | 
 "3 мекс" EООД, 2007 - 2020. Всички права запазени!
e-mail: info@okolosveta.com