dolu
05_01
05_03
  Начало  |  Новини  |  Тур оферти  |  Самолетни билети  |  Каталог  |  Книга за гости  |  Реклама  |  За сайта
      Петък, 23 Август 2019 г.
06
Континенти
Европа
Австралия и Океания
Азия
Антарктида
Африка
Северна Америка
Южна Америка
Държави
В сайта
  Форум:422
  Статии:518
  Оферти:135
  Новини:827
  Снимки:2038
  Каталог:231
  Пътеписи:949
  Конкурси:6
  Книжарница:10
  Потребители:3787
Анкета
Доволни ли сте от състоянието на плажовете у нас?

По-скоро да
По-скоро не
Не мога да преценя
   

Виж резултатите
Онлайн околосветско пътешествие
Online книжарница
RSS Feeds
RSS Feeds
  Новини
  Оферти

Пътепис
  Ученически / Ваканционен
  Пътеписи | Статии | Оферти | Форум | E-магазин

  Панагюрише - градът на хавлиите
  Публикуван от mariarangelova на 01 Януари 2009 г.
  Този пътепис е прочетен 2154 пъти, рейтинг: 3.00

  

    В една ноемврийска сутрин няколко човека от класа хванахме влака за Панагюрище. Беше събота, макар и малко понавъсена, но ние можехме да я подгрем с добро настроение. Тръгнахме в 8 часа и пристигнахме там около 9.30 часа. Разбира се, точен час не мога да дам, защото просто не гледахме часовниците...
    Щом слязохме на гарата, градът ни посрещна с мрачни и пусти улици, все още неосветени от слънце.
    Поогледахме се, защото не знаехме накъде да потеглим. Инициативата ни беше спонтанна. В училище рядко се организират екскурзии, изискват се какви ли не документи и преподавателите ни остават апатични към разнообразяване на училищния живот. Така че, щом те не го правят, трябва да го правим ние, при това по един смислен начин, защото това е нашият живот, нашето бъдеще, нашата България, която просто остава един неинтересен лист с цветове и релефи. Ние малко знаем, че нейните селца и градчета притежават безценно културно-историческо богатство, но за сметка на това съседите ни се хвалят с всеки камък и го рекламират по всевъзможни начини.
    Извадихме си ЖП карти, почудихме се накъде да потеглим, и понеже никой не беше ходил в Панагюрище, решихме да се запознаем с този град, за който в началното училище бяхме учили, но не помнехме кой знае колко... Всъщност свързвахме го само с Райна Княгиня и Панагюрското златно съкровище. Даже си мислихме, че навсякъде градската управа ще е намислила начин да пропагандира това и всеки случаен или нарочно попаднал посетител тук, да знае какво богатство на страната е дал този град... Нищо подобно обаче...
    В началото просто постояхме на тротоара и „хванахме” посоката на малкото минаващи хора. Предположихме, че така ще стигнем до централната улица, каквато има всеки по-малък град. Вървяхме право напред, хората започнаха да се разпиляват, а неусетно, улисани да поглеждаме тук и там, четири момичета се отделихме от групата. Местните хора като че ли някъде се скриха. Нямаше кого да ги попитаме накъде да вървим и какво да посетим в града им.
    Решихме да намерим магазин, което ни отне доста време лутане по непознатите улици. След около 7-8 минути открихме такъв, при това - с любезна продавачка и много ниски цени. Поговорихме си за кратко и продължихме напред към табелата „Център”.
    Първи ни се „показа” търговски обект, състоящ се от пет магазина, от които работеха само два - единият за дрехи, другият за сувенири. В целия град обаче доминираше търговията с хавлии, халати и прочие изделия, затова с приятелките ми кръстихме Панагюрище „Хавлиеният град”. Не разбрахме дали някой купува, просто не видяхме такива.
    Направи ни впечатление, че по центъра има доста офиси и магазини с надписи GLOBUL и M-tel, както и кафенета, струпани едно до друго.
    От другата страна на централната част, се намираше Народното читалище „Виделина”, основано през 1865 г. По-късно прочетохме, че в него се е развивала широка културно-просветна дейност, четели се книги и вестници, изнасяли се сказки, разисквали се политически въпроси.
    В центъра на Панагюрище видяхме и сградата на Общината, а стълбите нагоре ни водеха към паметника на Райна Княгиня и други опълченци. Комплексът беше изписан като Национален мемориален комплекс „Априлци”. Паметниците бяха големи и внушителни, но неприятно впечатление ни направи, че някои от тях са грозно
    надраскани със синъо и жълто.
    Близо до тях имаше две църкви - една християнска („Въведение Богородично”) и една протестанска, които не пропуснахме да посетим.
    Разходихме се, без да „следим” посоките, а после пак се върнахме на центъра и обиколихме всички магазини, като всяко момиче си купи по нещо за спомен.
    И нали сме момичета, гледахме си чисто женски нещица и преценявахме града и от тази гледна точка - в Панагюрище нямаше особено разнообразие на дрехи или пък на гривни и гердани, както при нас, в Пловдив, а и онези неща, които успяхме да намерим, бяха много по-скъпи.
    След като вече всеки имаше подарък за вкъщи, беше време да обиколим музеите. Първо посетихме Историческия музей, като още от вратата ни разсмяха с мекото си `л`. „Искате да влуезете за един луев?”
    Надявам се да са ни простили за спонтанната реакция!
    Музеят е на два етажа - на първия се намира копие на Панагюрското съкровище. То датира от края на IV-ти и началото на III в. пр.н.е.. Намерено е през 1949 година, на два километра южно от Панагюрище от тримата братя - Павел, Петко и Михайл Дейкови. В тази връзка се сетих за приказката „Трамата братя и златната ябълка”.
    Просто асоциацията ми дойде така спонтанно... Пожелахме си да докоснем съкровището, чиито съдове с форма на глави, следваха елегантни извивки и се зачудихме по каква ли причина собственикът е скрил тази красота в земята или ние просто си мислехме, че е скрита.
    Малко се изненадахме в музея, че вместо беседа, ни пуснаха на касетофон разказ за съкровището. Малко елементарно ми се стори това, а и израз на недобро отношение към туристите. Хареса ми, че през определен интервал съдовете се въртяха и съкровището пробляскваше.
    Тежината на тази прекрасна находка от чисто злато е 6 кг и 164 г. Най-големият съд е Амфора-ритон, 7 са ритони - 3 с форма на животински глави, 1 като протоме (предна част на тяло) на козел, 3 женски глави и 1 фиала. Смята се, че е служел за пиене на вино в религиозна, тържествена или битова обстановка, а най-вероятно липсват някои от частите му.
    На втория етаж на музея видяхме революционни дрехи, документи, снимки, оръжия, един голям топ с няколко гюлета или накратко - всичко, свързано с Априлското въстание.
    А нали беше събота, малко музеи и къщи работиха, затова малко бяхме разочаровани, а все пак Панагюрище е един от 100-те национални обекта и в двата музея слагат печати на всеки, който си носи книжката.
    Все пак успяхме да видим Къщата на Райна Княгиня. В самия двор са погребани родителите `и, а и видяхме нейния паметник. Не съм сигурна дали това е истинската Райна, или е хрумка на твореца.
    На първия етаж е копието на Самарското Знаме, копие на бележника и дамската й чанта с портмонето, някои лични вещи, документи и исторически извори.
    Горе на втория етаж са възстановени стаите, в които е живяла, но те не могат да бъдат назовани със съвременните си имена – спалня, хол и кухня.
    В първата стая имаше една камина с менчета и килим, а в другата до нея - одър, килим и един гардероб, който е служил и за скривалище, където Райна е криела Знамето.
    По размерите преценихме, че е възможно да се събере и човек. В другите две стаи не можеше да се влиза, но едната от тях може може да се оприличи със „спалня”, а другата с „трапезария”.
    В „спалнята” имаше нещо като дюшек със завивки, детска люлка и камина с менчета. Най-красивата стая за съжаление беше затворена за достъп, само се виждаше една голяма маса с червена покривка, няколко стола около нея и по полиците- чинии, чашки и прибори.
    Недалеч от дома на Райна Княгиня са останали само зидовете на Хаджилуковата къща, където през април 1876 г. заседава Привременното революционно правителство с неговия председател Павел Бобеков.
    В Тутевата къща на 20 април 1876 г. се обявява Априлското въстание. Иван Тутев е бил заможен панагюрски гражданин и участник в революционното дело. Неговата къща е последната квартира на Бенковски в Панагюрище. Друг ням свидетел на всеобщия героизъм и саможертва е Дудековата къща, една от последните крепости на героичната отбрана. Щеше ни се да посетим и Джуновата къща, за която на място чухме, че би могла да предизвика интереса ни. Мислихме, че сигурно там ще видим как се обработва златото. Всъщност нямаше как и да разберем...
    За съжаление никоя от къщите, за която питахме не работеше в събота, точно когато идват туристи. Дискутирахме помежду си, че през останалото време на седмицата местните не ги посещават, така че се чудихме откъде им идват приоходите, като хлопват кепенци, точно тогава, когато искат да ги видят и да внесат пари в градската хазна.
    Не работеше и туристическия център.
    От нямане какво да правим, трябваше да „отбием” времето си в едно от местните кафенета. Избрахме си едно заведение с няколко сепарета и приятна обстановка. Това можехме да си го правим и в Пловдив, не беше нужно да хващаме влака . Искахме наистина да зимдим повече нещо от този град. Даже си мислихме дали да не заговорим местни млади хора за съдействие, но не знаехме как биха реагирали на това.
   
    Наближаваше часът за обратния влак.
    Върнахме се в града на тепетата, у дома. И там има доста какво да се желае по обгрижване на туристите. Алхеологическия музей от години не работи. Откакто се помня, той е в ремонт. Дано поне за децата ми отвори, ако не остарее съвсем морално.... Трудно може да се улучи ден, в който да са отворени всички музеи. Не препоръчвам да се рискува в събота, неделя и понеделник. Поне туристическият център работи, където дават информация за почти всичко.
    Пловдив трябва да се гордее и с една инициатива – НОЩ НА МУЗЕИТЕ И ГАЛЕРИИТЕ . Основен инициатор за нея е Веселина Сариева. Това е времето, когато човек може да навлече символичната пижама и да кръстосва по осветения град, при това всички галерии и музеи показват безплатно „притежанията си”, организират се инициативи и се презентират различни настоящи и бъдещи събития в града.
   
   

Добави във Facebook   


Дайте Вашата оценка за този пътепис


Коментари
  Все още няма добавени коментари!
  Всички полета са задължителни!
  Направете своят коментар:    
   Подател:*
 Код за оторизация:
*
Код за оторизация



Изпрати на приятел  Разпечатай   



[Назад] [Начало] [Горе]

Цитирането на материали от ОколоСвета.com е свободно
и става след посочване на източника им!


Раздели
Планински туризъм
Международни екскурзии
Екскурзии в България
Морски туризъм
Селски туризъм
Хоби туризъм
Археологически туризъм
Уикенд

Пешеходен туризъм
Ученически / Ваканционен
Почивен туризъм
Оздравителен / балнеоложки
Екстремен туризъм
Екотуризъм
Ботанически туризъм
Фото туризъм

Ловен туризъм
Винарен туризъм
Културен / фолклорен
Обучение
Недвижими имоти
Празнични пътувания
Конгресен туризъм
Пещерен туризъм


Изгодни резервации на самолетни билети
Избрахме за вас...
Фотогалерия
Нашето предложение...

www.OkoloSveta.com - Пътепис | | Ученически / Ваканционен | Панагюрише - градът на хавлиите
  Приятели: Idi.bg | Хотели | Bultourism.com | ЗаХотелите | Силистра Online | Казанлък.com | Online Калкулатори | Списание за туризъм | MyHoliday.bg | Сандански.org | БГсервизи.info
Спаси, дари на... Гласувайте за този сайт в БГ чарт Оказион за бебешки и детски стоки КнигИко.com - онлайн книжарница за бизнес, туризъм, ресторантьорство All Traveling Sites
 "3 мекс" EООД, 2007 - 2019. Всички права запазени!
e-mail: info@okolosveta.com