dolu
05_01
05_03
  Начало  |  Новини  |  Тур оферти  |  Самолетни билети  |  Каталог  |  Книга за гости  |  Реклама  |  За сайта
      Понеделник, 19 Август 2019 г.
06
Континенти
Европа
Австралия и Океания
Азия
Антарктида
Африка
Северна Америка
Южна Америка
Държави
В сайта
  Форум:422
  Статии:518
  Оферти:137
  Новини:823
  Снимки:2038
  Каталог:231
  Пътеписи:949
  Конкурси:6
  Книжарница:10
  Потребители:3787
Анкета
Доволни ли сте от състоянието на плажовете у нас?

По-скоро да
По-скоро не
Не мога да преценя
   

Виж резултатите
Онлайн околосветско пътешествие
Online книжарница
RSS Feeds
RSS Feeds
  Новини
  Оферти

Пътепис
  Почивен туризъм
  Пътеписи | Статии | Оферти | Форум | E-магазин

  За рибата, синьото, вярата и солта
  Публикуван от Vendulin на 16 Декември 2009 г.
  Този пътепис е прочетен 6409 пъти, рейтинг: 2.54

  
Конкурс Пътепис, участвал в Конкурса "Екзотично пътешествие"

    Там няма тюркоазени плитчини, нито палми с буйни гриви. Земята не дреме под куп пясъчни одеала и не подпира небето с шеметни височини. Тази територия с форма на гигантска риба изненадва със струпаните по поречието на Олт язовири, с ятата дървени църкви в Марамуреш, с рисуваните манастири край Сучава, с крепостите по селата в Саксонска Трансилвания… Впечатлява с отношението на местните към природата и историята, така нетипично за хора, които живеят някъде там в горите тилилейски. Всъщност тази земя се намира само на дъх разстояние от нас - точно на север през границата.
    Ако решите да захвърлите делника и смело да платите таксата за моста, Румъния ще ви посрещне с лице много по-различно от представите, затлачвали съзнанието ни години. Потокът от нови автомобили ще ви увлече по европейските пътища. Ще срещнете спретнати градове, чиито имена са изписани и на немски, и на унгарски. Ще минете през общини, за които информационните табели гарантират, че това е район без криминална престъпност. Постепенно ще усетите, че способността приятно да се изненадвате се връща, а желанието да се учудвате е още живо.
    Ако трябва да съм откровена, завиждам на румънците за отношението им към религията, към пешеходците и затова, че произвеждат всъдехода ”Дъстър”. Въпреки неподходящата географска ширина, там стъпилите на зебрата са свещени крави, православната вяра е доминантен ген, а новият продукт на Дачия много по-достъпен от събратята си в този клас. Възможността да опозная северната ни съседка ми създаде богата колекция от любими места, за най-емблематичните, сред които, ще разкажа сега.
   
    … Още от малка знам, че ако по светло пътуваш с влак през Румъния към Централна Европа, ще попаднеш в паралелен приказен свят. Приключението е едноактно и се нарича Синая. Курортният комплекс следи долината на река Прахова и се намира на около120 км северозападно от Букурещ. Тази гънка на Карпатите е лесно достъпна, защото през нея пулсира железопътната артерия Букурещ-Брашов-Будапеща.
    Колоритни къщи получили своята индивидуалност в началото на миналия век посрещат и изпращат почиващите. С приказни покриви и ярки фасади, те сякаш парадират, с това, че техни проектанти са Шарл Перо или поне единият от Братята Грим. Този успешно консервиран свят създава уют дори за модерните хотели, напомнящи макети, сравнени с нашия “Рила” в Боровец.
    Но за да твърдите, че сте били в Синая, трябва да видите замъка Пелеш. Затова се доверете на живописната алея, която тръгва от манастира и поема нагоре. Докато вървите, съзнанието дава отдих на въображението и оставя сетивата да се забавляват с шаблона предлаган от местните търговци. Когато алеята свърши, на туриста му се полагат още 20-ина метра, преди като вакуум да го засмуче гледката отсреща.
    Сякаш незнаен магьосник е направил гигантско „Copy”, а после и гигантско „Paste”, и на хълма се е появил истински замък от приказките. Изглежда толкова нереален, та си по-склонен да вярваш, че това е декор на Walt Disney, а не стройна конструкция от тухли, мрамор и дърво.
    Строежът на Замъка Пелеш трае десет години. Резултатът е емблематичен архитектурен пример или както познавачите твърдят - късна илюстрация на немския ренесанс. От богато изрисувания вътрешен двор лъха средновековна автентичност. Тя приятно контрастира с вида на статуите прекарали последния век на открито. Зеленото на бръшляна, на храстите и на идеално поддържания жив плет правят приказката още по-реална.
    Като огромен шлейф по склона към долината се разстилат седемте тераси богато декорирани със скулптури: вази пращящи от каменно изобилие, застинали в поза „сфинкс” лъвове, ниши пълни с бюстове, обсебени от мъх фризове… Разточителството на хубост е толкова голямо, че човек скоро започва да се чувства преситен и вероятността да не разгледа замъка отвътре постепенно се превръща в реалност. За жалост, това би било огромна грешка, защото във всяка една от 160-те му стаи дебне аристократична изненада…
    Ако сте пътували из Франция, сигурно сте се поддавали на изкушението да броите кръговите. Тук ще ви догони същото желание. Огромните цветни туфи успешно заместват светофарите. Няма нервно броене на секундите, само плавни дъги, които сякаш придърпват колите към пъстрите острови. Така както след Белград /в посока България/ Европа сякаш отстъпва, за да могат Балканите да поемат инициативата, тук след Букурещ, Балканите правят крачка назад, за да дадат шанс на Старата дама.
    Стремежът на север към колоритната област Марамуреш отвежда любопитните в земите на някогашната Австро-унгарска империя. Пътят опира до манастира Козия, чийто основен ктитор е дядото на Влад Дракула, отдалечава се, за да достигне замъка Хунедоара на някогашния унгарски крал Матиаш Корвин, а после отново поема нагоре към Клуж, може би единственият град в света, който има квартал Bulgaria. Най-накрая Марамуреш посреща новодошлите с уникалните си дървени църкви и порти, изпъстрили зелените гърбици на хълмовете.
   
    На самия край на картата, на 16 км от Сигет и на 4 км от украинската граница, е кацнало село Сапънца. То се появява на лицето на Европа в началото на 70-те години на миналия век, когато френски журналист изненадва света със своето откритие. Оттогава англоезичните познават като Merry Cemetery това, което румънците наричат Cimitirul Vesel .
    Макар гробището в Сапънца да е действащо, за да влезете трябва да платите входна такса. Неговата уникалност го е превърнала в модерен музей на открито, където една единствена инсталация демонстрира есенцията на абстрактното изкуство – лъчезарни кръстове разказват за живота.
    Над редиците плътно наредени гробове, в безмълвен шпалир греят изрисуваните кръстове. Като застинали в кадър екрани, дървените им тела побират в една единствена сцена целия живот на починалия. Подобно на гигантски визитки на мъртвите, цветните дърворезби представят техния характер, занимание, мястото им в общността, причините, които са ги отвели в отвъдното. Смъртта дава последен шанс на живота да продължи, макар и завинаги застинал в плътта на дървото.
    Уникалният талант на тукашния майстор е открил заместител на сълзите, болката и черното, и го е превърнал в цвят - синьото от Сапънца. Балансът на шарките следва първичността на фолклорната символика: червеното е страст, зеленото живот, жълтото плодородие ... Багрите се съюзяват и върху кръстовете цъфтят цветчета, прецизно изрисувани мотиви избуяват край епитафиите на овчари, шивачи, миньори или обикновени пияници. Окото се увлича и започва да флиртува с цветовете. Разглезено до ненаситност от първичното човешко любопитство, то жадува за още и още изненади. А те са съвсем близо - малко по на изток в земята покрита с букови дървета.
   
    На румънски името «Буковина» звучи като "Tara de Sus" – „Горната земя”, в противоположност на заобикалящите я равнини "Tara de Jos" или „Ниската земя”, още от времето, когато е принадлежала на молдовското княжество. От 1993 г. областта е сред любимките на ЮНЕСКО, заради дузината си рисувани православни манастири. Според специалисти, липсата на предразсъдъци и невероятната естетика, с които са създадени техните фрески, нямат световен аналог.
    Наричат църквата на манастира Воронец „Сикстинската капела на Изтока”, заради фреската, която покрива цялата й западна стена. „Страшният съд” поразява с финеса, с който поднася най-апокалиптичната картина в молдовската галерия на открито. За разлика от оригинала, тук няма струпване на полуголи мускулести тела, нито суматоха пред настъпващата неизбежност. Ренесансовото разточителство на пищна свежест в тези диви земи, далеч зад планините, изглежда непознато. В двумерния квадрант на местното време религията и историята се срещат, за да предложат в образи резюме на това, което вече са сътворили.
    Молдовският княз Стефан Чел Маре основава Воронец през 1488 г. в знак на благодарност към отшелника Даниил, който го окуражава да се опълчи срещу турците във Влахия. Манастирът е издигнат за едно лято – от 26 май до 14 септември на мястото, където бил скитът на монаха. Хубостта на синъото, върху което греят фреските от Воронец, без съмнение допълва съвършената палитра, започната с червеното на Рубенс и зеленото на Веронезе, убедени са познавачи.
    Фреските на Воронец са завършени през 1547 г. и оттогава насам горят под юлското слънце, плачат с пролетните дъждове, зъзнат в искрящо белите зими. Молдовският Микеланджело използва йерархията на вертикалата в поднебесното си платно, за да изрисува Светата троица. После в пространството на хоризонталата разделя групите чакащи – простосмъртните, коронованите особи, църковния клир. Съвсем закономерно от другата страна на оста на божественото правосъдие реди иноверците с чалми. Застинали в своята премъдрост, Светият отец, Синът и Светият дух поддържат баланса на неизбежното, без да влияят на везните, край които все така се суетят ангели и дяволи…
   
    Ако замаяни от измеренията на вярата, се спуснете на юг-югозапад и преминете сърпа на Карпатите в направление Търгу Муреш, със сигурност ще попаднете в окръг Харгита, по-известен като Солната област. Той е разположен в централна Румъния, в източната част на Трансилвания, а градчето Прайд е неговият естествен център. Тук се намира мината ”Йозеф” - една от най-важните солни мини в Трансилвания, чиято съвременна експлоатация започва в далечната 1762 г.
    Солната мина е отворена за посетители и всеки може да слезе долу. Автобуси извозват туристи и болни от входа на повърхността до нивото достъпно за граждани. Пътуването отнема 15-ина минути, достатъчни въображението да се полъже, че това е пътешествие към центъра на Земята. Навън е абсолютна тъма, светлината идва от лампите в автобуса. Неусетно в устата се настанява някаква нетипична запрашеност, лепкав солен вкус обсебва небцето. 1500-метровия тунел слиза на 80 метра дълбочина, откъдето 300 стръмни стъпала отвеждат на още 40 метра надолу.
    Огромните кухини издълбани в тялото на солната жила, без проблем могат да поберат средно голям мол. Пробляскващите в сумрака графитеносиви солни стени и излъсканият като в бална зала под предлагат изненадваща съзнанието гледка. Човек остава с усещането, че въздухът долу е бистър и някак нетипично свеж. Оказва се не само усещане - наистина е така. „Солният” микроклимат поддържа постоянна температура от 14-16 градуса на йонизирания въздух, влажността е 66-70%, а атмосферното налягане е 735-738 mm Hg – по-високо отколкото на повърхността. Комбинирането на тези фактори превръща средата в идеално място за пациенти с белодробни заболявания като астма, бронхити и алергии.
    Действително „сивото” ежедневие тук може да бъде разнообразено с посещение в магазина за сувенири, кафенето, компютърната зала, а от тази година и във фитнеса. На територията на местния солен музей гостуват изложби, регулярно солните търбуси услужват с акустиката си на пътуващи музиканти. Дневно през мината преминават от 2,500 до 3,000 души. За трите „силни” летни месеца цифрата на слезлите долу достига около 230,000 души.
    Чували ли сте някъде летовниците да бъдат канени да напуснат водата, за да може езерото да си почине? Засега не сте? Но ако отидете в Совата и се отдадете на солените прегръдки на Мечото езеро, ще бъдете принудени да излезете между 13 и 15 часа, когато този воден феномен отдъхва. В двучасовата пауза можете да прескочите до близкия Дракулски ресторант и да хапнете боб сервиран в хлебна питка или традиционен унгарски гулаш. Ако ви е обзела леност, останете в комплекса и наблегнете на мечата бира, най-старата в румънските земи.
    Кръстница на Мечото езеро е неговата форма. Очертанията му напомнят на просната върху земята меча кожа. Близо до повърхността температурата на водата е 20 градуса, а на метър и половина дълбочина достига до 50-60 градуса. Колкото повече хора се къпят в езерото, толкова по-бързо температурната разлика се стопява.
    Причина за това чудо е концентрацията на сол, която се увеличава пропорционално на дълбочината / Информационните табели наоколо твърдяха, че тя достига 250 гр/л/. Слънцето нагрява по-бързо по-дълбоките слоеве и те съхраняват топлината по-дълго време. «Жарта» на водата бива ревниво пазена и от тънкия слой прясна H2O, доставяна от планинските потоци. Съблюдавайки химичните канони, сладката вода отказва да се смеси със солената и остава на повърхността като термален изолатор. С площ от близо 4 хектара, Lacul Ursu с право е сочено като най-голямото хелиотермално езеро в Европа.
    Естествените извивки на бреговете му са запазени. Над тях се издигат дървени платформи, които опасват част от езерото. Върху този своеобразен под всеки постила хавлия, чаршаф, шалте или друго, за каквото се сети, и ляга. Край подстъпите към водата са оформени мини басейни с различна дълбочина, за да могат всички, независимо от ръст и възраст, да се наслаждават на лековитата саламура. Съвсем закономерно, концентрацията на хора е право пропорционална на концентрацията на сол във водата. Като същински насекоми над нея се носят житейски истории, които всеки може да улови, стига да поназнайва унгарски или румънски. На фона на плътните широколисни гори, на 502 метра над морското равнище, човек действително може да се отпусне преди дългия път към дома и да се почуства като щастливеца от следобедния латино сериал...

Добави във Facebook   


Синая  - замъка ПелешСиная - замъка ПелешСиная  - замъка ПелешСиная - замъка Пелеш
Синая - замъка ПелешСиная - замъка Пелешдървена църква  в Марамурешдървена църква в Марамуреш
гробището в Сапънцагробището в Сапънцагробището в Сапънцагробището в Сапънца
Страшният съд във ВоронецСтрашният съд във Воронецманастирът Воронецманастирът Воронец
Солната мина - пътища всякаквиСолната мина - пътища всякаквиМечото езероМечото езеро

Дайте Вашата оценка за този пътепис


Коментари
nikoleta68
2009-12-16 12:30:06
  Всички ние, имаме необходимост от този разказ, защото Румъния наистина е една необятна страна - същински модел на мултиетническа култура и не е онова ограничено познание, което имаме за нея - Чаушеску, обременено минало и бедност. Част от толкова художествено описаните места са ми познати, за останалите - продължавам да мечтая... А до срещата ми с тях - просто ще си препрочитам споделените тук, впечатления.

vendim_64
2009-12-17 20:24:02
  Невероятно! Факт е, че не знаем нищо за съседска Румъния. Това е следващата дестинация. Още повече, че и двете ми деца учат там! Благодаря Ви!

  Всички полета са задължителни!
  Направете своят коментар:    
   Подател:*
 Код за оторизация:
*
Код за оторизация



Изпрати на приятел  Разпечатай   



[Назад] [Начало] [Горе]

Цитирането на материали от ОколоСвета.com е свободно
и става след посочване на източника им!


Раздели
Планински туризъм
Международни екскурзии
Екскурзии в България
Морски туризъм
Селски туризъм
Хоби туризъм
Археологически туризъм
Уикенд

Пешеходен туризъм
Ученически / Ваканционен
Почивен туризъм
Оздравителен / балнеоложки
Екстремен туризъм
Екотуризъм
Ботанически туризъм
Фото туризъм

Ловен туризъм
Винарен туризъм
Културен / фолклорен
Обучение
Недвижими имоти
Празнични пътувания
Конгресен туризъм
Пещерен туризъм


Изгодни резервации на самолетни билети
Избрахме за вас...

Нашето предложение...

www.OkoloSveta.com - Пътепис | | Почивен туризъм | За рибата, синьото, вярата и солта
  Приятели: Idi.bg | Хотели | Bultourism.com | ЗаХотелите | Силистра Online | Казанлък.com | Online Калкулатори | Списание за туризъм | MyHoliday.bg | Сандански.org | БГсервизи.info
Спаси, дари на... Гласувайте за този сайт в БГ чарт Оказион за бебешки и детски стоки КнигИко.com - онлайн книжарница за бизнес, туризъм, ресторантьорство All Traveling Sites
 "3 мекс" EООД, 2007 - 2019. Всички права запазени!
e-mail: info@okolosveta.com