dolu
05_01
05_03
  Начало  |  Новини  |  Тур оферти  |  Самолетни билети  |  Каталог  |  Книга за гости  |  Реклама  |  За сайта
      Понеделник, 16 Декември 2019 г.
06
Континенти
Европа
Австралия и Океания
Азия
Антарктида
Африка
Северна Америка
Южна Америка
Държави
В сайта
  Форум:422
  Статии:520
  Оферти:93
  Новини:833
  Снимки:2038
  Каталог:231
  Пътеписи:949
  Конкурси:6
  Книжарница:10
  Потребители:3791
Анкета
Доволни ли сте от състоянието на плажовете у нас?

По-скоро да
По-скоро не
Не мога да преценя
   

Виж резултатите
Онлайн околосветско пътешествие
Online книжарница

Пътепис
  Екстремен туризъм
  Пътеписи | Статии | Оферти | Форум | E-магазин

  Кавказ – връх Елбрус
  Публикуван от svilenpan на 03 Януари 2010 г.
  Този пътепис е прочетен 4077 пъти, рейтинг: 4.00

  
Конкурс Пътепис, участвал в Конкурса "Екзотично пътешествие"

    Явно съм включил и вътрешния си будилник, защото се събуждам няколко секунди преди часовникът да възвести Великия ден.
    Водачът обявява, че след десет минути раттракът ще чака с включен двигател и аз започвам най-трудното – връзването на алпийските котки! Сгънат съм на две, почти не мога да дишам и с труд усуквам ремъците около железата. От това ще издържат ли котките през следващите 12 часа, до голяма степен зависи изходът на приключението ми тук.
    А то е твърде амбициозно – да се опитам да изкача Елбрус, най-високия връх на Европа.
    Машината изревава и ни понася нагоре към неизвестното. Предстои леко изкачване на първите 1000 м. денивелация. Двигателят бучи, а фаровете осветяват в тъмното странни форми сред безкрайното елбруско ледено поле.
    Не е много студено, но със сигурност е под минус 10. Целите сме опаковани в пухенки, якета и ръкавици и чакаме решителния миг. Подминаваме Приюта на 11-те, после самотни светлинки, поели нагоре и след малко раттракът завива. Дотук е, оттук нататък са Скалите на Пастухов, Седлото и ... Върхът!
    Кратко изсвирване за успех и машината постепенно заглъхва надолу в тъмнината. Светлото петно от фаровете става все по-малко и далечно. Часът е 2:30. Часът на истината!
    Всички челници вече светят, щеките се забиват в снега и бавно тръгваме по стръмния склон. Предвидливо съм извадил всичко ненужно от раницата, но височината е 4700 м. и дробовете се задъхват без кислород. След минути вече ми се иска да спрем за почивка, но знам че това ще трае часове наред и затова се опитвам да мисля за друго. Отвреме-навреме водачът ни прави кратки спирания за по няколко секунди и аз започвам да броя крачките до тях. Котките хрущят в твърдия сняг, щеките се забиват с тихо свистене, но над всичко чувам собственото си учестено дишане. Само понякога, някъде сред тъмното ледено поле, се чува дълбок протяжен звук, нещо средно между далечен вълчи вой и писък на птица. Това е ледникът, който е жив и се приплъзва по твърдото скално тяло на Елбрус.
    Опитвам се да стъпвам в следите на предния, челникът ми осветява тясна ивица от пъртината и съм се съсредоточил в дишането си. Височината се увеличава, равно няма никъде, задухва силен, студен вятър и нещата се влошават. Облечен съм с щурмово яке и два полара, но вятърът не признава. Вероятно вече е под минус 20 градуса и добре, че вятърът постихва на моменти. На кратките почивки възвръщам част от силите си, но бързо изстивам, а стръмното няма край! Погледът ми е ограничен само в светлото петно от челника ми и крачещите пред мен обувки с котки. Понякога надигам глава, колкото да видя безкрайния тъмен склон, чиято неясна граница се определя само от блещукащите звезди някъде високо пред нас. Отвреме-навреме зад хоризонта пробляскват светкавици, но като добър знак отбелязвам изгряването на източния хоризонт на “моето” съзвездие Близнаци.
    Изкачването е безкрайно и вече ми се иска изгревът да прогони тъмнината. Желанието ми е неизпълнимо в следващите три часа, затова пък не трябва да намалявам вниманието си нито за миг.
    Мястото е опасно. Подхлъзналият се по стръмнината извън пътеката кандидат-покорител на Елбрус, не успял да забие котки или пикел във фирнования сняг, няма шанс! Чака го все по-бързо и по-бързо хлъзгане стотици, а може би и хиляди метри, докато някоя широка пукнатина там долу не го погълне завинаги. Точно като жестоко чудовище ледникът безпощадно взема своя дан всяка година.
    Вече сме по траверса на Източния Елбрус и за височината от 5000 м. се чувствам добре. Над височината на Монблан сме и леко се възгордявам от себе си. Имам нужда от малко самочувствие, тъй като кислородът намалява и все повече заприличвам на риба на сухо.
    На изток небето зад гигантския конус на Елбрус леко посивява, но до изгрева е още далече. Катерим се повече от три часа, а края му не се вижда. Най-после, когато вече съм загубил всякаква надежда и започвам да се питам какво всъщност правя тук, наклонът намалява. След широк завой влизаме между двата купола на Източния и Западния Елбрус и спираме за почивка.
    Това е Седлото. 5400 м.н.в.!
    Тук получаваме чай и указания за последното изпитание. Никакъв излишен багаж нагоре, или пикел или щеки! Бавно поемаме по посока на изсветляващия връх по стръмния 40-50 градусов наклон. Тук почивките са на десетина крачки и влизащия в дробовете ми въздух почти се среща с излизащия. Силите ми намаляват бързо и сега съвсем ясно чувствам всичко, което съм чел за големите височини. Заедно с това, обаче се надига и едно друго чувство, че вече съм близо, че съм преодолял толкова много и не си заслужава точно сега да се отказвам! Отсреща се издига Източния Елбрус, който е само с 21 метра по-нисък от Западния и ми е добър ориентир до къде съм стигнал. По-надолу, между двата исполина, вече белее морето от облаци, покрило по-ниските върхове, като само няколко четирихилядника срамежливо подават белите си чела отгоре. Бих се чувствал като великан, ако не беше това изтормозено дишане!
    Внезапно някъде високо се очертава ярка оранжева ивица и Елбрус пламва като факел. Вече е време да потърся глетчерните слънчеви очила и крема против изгаряне, След половин час излизам на широко плато, по което като замръзнали вълни се редуват навяванията на снега от вятъра. В западния му край е кацнало малко възвишение, на което виждам хора и вече знам, че това е Той – Елбрус. Преодолявам последните двеста метра за десетина минути, спирам изтощен в подножието на възвишението и поемам дълбоко въздух. Отгоре ми викат, хайде, давай, давай и аз тръгвам на последен щурм! “Давай, давай, ама въздухът не стига!” – не знам мислено или гласно извиквам, правя последната крачка и ... вече съм горе!!!
    ЕЛБРУС ! ВЪРХЪТ ! Покривът на Европа ! 5642 м. !
    Каквото и да кажа ще е слабо!
    Усещам как умората мигновено е изчезнала, възторгът взривно е разпилял всички други чувства и ми се иска да извикам: “Хора, аз успях! Преди мен са го правили хиляди, но сега и АЗ го направих!”
    Дишането ми се нормализира, хвърлям раницата и се оглеждам. Намирам се на тясна, неравна площадка, с малка пирамидка в горния си край. Околовръст се е ширнало бялото плато на Елбрус, а панорамата под него ме изпълва с благоговение. Навсякъде малки и големи върхове, пробили с челата си океана от облаци до края на света!
    Приемам поздравленията на всички, грабвам трибагреника, а после и фотоапарата! Известно време щракам наляво-надясно, после възторгът ми намалява. Няма как да предам величието на гледката наоколо! Защото фотографията понякога е напълно безсилна да предаде красотата на света около нас. Тя, Красотата, не е само в образа, а е в цялостната хармония между образ, звук и движение, свежестта на въздуха, уханието на снега, биенето на сърцето, топлината на кръвта в тялото и още стотици други неща!... Затова за да може човек да усети истинската красота около себе си трябва да положи усилия, за да стигне до нея! Трябва да даде и нещо от себе си! И май това е моят елбруски урок!
    ...Време е за слизане. Поздравявам на свой ред няколкото шведи, качили се след мен, хвърлям последен поглед на величествената картина и поемам надолу. Оттук нататък ще ме вълнуват обикновените човешки чувства, като например ще успея ли да сляза навреме за лифта или ще го изтърва...

Добави във Facebook   


Карта на класическия път на изкачванеКарта на класическия път на изкачванеОбщ изглед на Кавказ с обсерваторията на преден планОбщ изглед на Кавказ с обсерваторията на преден план
Старият, изгорял Приют на 11-теСтарият, изгорял Приют на 11-теПоглед към срещуположните на Елбруз кавказки върховеПоглед към срещуположните на Елбруз кавказки върхове
Приказни кавказки върховеПриказни кавказки върховеЕлбрус на смрачаванеЕлбрус на смрачаване
Към върха!Към върха!По пътеката под Източния ЕлбрусПо пътеката под Източния Елбрус
Поглед към Седлото и изгрева над КавказПоглед към Седлото и изгрева над КавказПо платото на Елбрус - последни метриПо платото на Елбрус - последни метри

Дайте Вашата оценка за този пътепис


Коментари
  Все още няма добавени коментари!
  Всички полета са задължителни!
  Направете своят коментар:    
   Подател:*
 Код за оторизация:
*
Код за оторизация



Изпрати на приятел  Разпечатай   



[Назад] [Начало] [Горе]

Цитирането на материали от ОколоСвета.com е свободно
и става след посочване на източника им!


Раздели
Планински туризъм
Международни екскурзии
Екскурзии в България
Морски туризъм
Селски туризъм
Хоби туризъм
Археологически туризъм
Уикенд

Пешеходен туризъм
Ученически / Ваканционен
Почивен туризъм
Оздравителен / балнеоложки
Екстремен туризъм
Екотуризъм
Ботанически туризъм
Фото туризъм

Ловен туризъм
Винарен туризъм
Културен / фолклорен
Обучение
Недвижими имоти
Празнични пътувания
Конгресен туризъм
Пещерен туризъм


Изгодни резервации на самолетни билети
Избрахме за вас...
Фотогалерия
Нашето предложение...

www.OkoloSveta.com - Пътепис | | Екстремен туризъм | Кавказ – връх Елбрус
  Приятели: Idi.bg | Хотели | Bultourism.com | ЗаХотелите | Силистра Online | Казанлък.com | Online Калкулатори | Списание за туризъм | MyHoliday.bg | Сандански.org | БГсервизи.info
Спаси, дари на... Гласувайте за този сайт в БГ чарт Оказион за бебешки и детски стоки All Traveling Sites
 "3 мекс" EООД, 2007 - 2019. Всички права запазени!
e-mail: info@okolosveta.com