dolu
05_01
05_03
  Начало  |  Новини  |  Тур оферти  |  Самолетни билети  |  Каталог  |  Книга за гости  |  Реклама  |  За сайта
      Вторник, 15 Октомври 2019 г.
06
Континенти
Европа
Австралия и Океания
Азия
Антарктида
Африка
Северна Америка
Южна Америка
Държави
В сайта
  Форум:422
  Статии:519
  Оферти:87
  Новини:838
  Снимки:2038
  Каталог:231
  Пътеписи:949
  Конкурси:6
  Книжарница:10
  Потребители:3788
Анкета
Доволни ли сте от състоянието на плажовете у нас?

По-скоро да
По-скоро не
Не мога да преценя
   

Виж резултатите
Онлайн околосветско пътешествие
Online книжарница
RSS Feeds
RSS Feeds
  Новини
  Оферти

Пътепис
  Екстремен туризъм
  Пътеписи | Статии | Оферти | Форум | E-магазин

  Невероятната Исландия - 1
  Публикуван от svilenpan на 03 Януари 2010 г.
  Този пътепис е прочетен 4318 пъти, рейтинг: 3.25

  
Конкурс Пътепис, участвал в Конкурса "Екзотично пътешествие"

    Ранната утрин в малкото исландско градче Сейдисфьордур е ярка и слънчева и предизвикателно мами пътешественика на път. Набързо товарим раниците на джипа и потегляме. Днес ще видим някои от чудесата на Исландия. Като начало гоним водопада Детифос – най-големият в Европа.
    Пътят постепенно се издига и скоро започва да се вие на широки, плавни завои между поредица от върхове. Че върховете са бивши вулкани няма и капчица съмнение – повечето са правилни конуси, видели не едно изригване. Самото шосе е издигнато върху чакълест насип над околността и добре се вписва в пейзажа, без обаче да пречи на възприемането й. И изглежда съвсем новичко макар, че никъде отстрани не се виждат следи от строителна дейност.
    Скоро местността се променя – тревните хълмове отстъпват място на каменисти сипеи. След около час се отклоняваме по пътя за Детифос, равнината се отваря и в далечината започват да се белеят някакви заснежени върхове. Околността за кой ли път сменя премяната – жълтозелените полета, осеяни с ниски храсти и треви се заменят от все по-марсиански пейзажи. Скоро около нас няма нищо друго освен безброй разхвърляни по сивото прашно поле камъни и гледката става все по-безжизнена. И едновременно с това внушаваща все по-голямо страхопочитание. Кой и кога ги е нахвърлял всичките тези камъни? На километри разстояние наоколо няма нищо, от небето ли са паднали?
    За разнообразие пускам първото попаднало ми под ръка CD и още след началните акорди ме побиват тръпки! Как една позната музика може да промени всичко! Слушам изтръпнал величествения глас на Лучано Павароти, носещ се над безкрайните хълмове на Исландия и усещам как душата ми напуска подскачащата по черния път кола и става част от Космоса ...
    След двадесетина километра все още нищо не се е променило наоколо и недоумението ни нараства. Нещо май сме объркали! Наоколо е суха, каменна пустош и къде ти тук буен водопад, камо ли най-големия водопад на Европа?! Върховете са все още в далечината, река не се вижда, а водата все трябва да дойде отнякъде. Лъч надежда ни дават няколкото коли, с които се разминаваме по тесния път. Може би все пак не сме сбъркали?
    Изведнъж коловозът рязко свива, изкачва се леко и от височинката пред невярващия ми поглед се разкрива като мираж невероятна гледка. Дълбок каньон, пълноводна река и облак воден прах над тях! И тогава, насред пустинята, в съзнанието ми бавно изплува образът на видяните преди два дни безкрайни ледени полета на ледника Ватнайокул, останал някъде далеч на юг! Ватнайокул, виновникът за всичко това!
    „ ... Йокулсарглювур е най-широкият и впечатляващ каньон в Исландия. Приблизително 25 км. дълъг, половин километър широк и дълбок на места до 100 метра, той е формиран от бурните води на река Йокулса, която води началото си от северните части на ледника Ватнайокул. Водопадите са отличителна черта на този млад ландшафт, където водата още не е успяла да изглади напълно руслото на реката. По течението има няколко водопада – Селфос (10 м.), Хафрагилсфос (27 м.), Ретарфос (7 м.) и разбира се гигантът Детифос – най-мощният водопад в Европа. Височината на последния е 45 м., ширината му е 100 м., а дебитът около 200 куб. метра за секунда, като се увеличава по време на пролетното топене ... “
    Двеста кубически метра в секунда! Това може да напълни за няколко мига цяла бална зала! Сухите цифри в справочника обаче са едно, а ревящите води на чудовището – съвсем друго. Слизам по пътечката до напуканите от напора на водата скали и се озовавам само на метър от стихията. Удивително! Бил съм на някои от най-големите водопади в света, но точно в този момент не се наемам да кажа кой е най-впечатляващ. Поразително е какви чувства могат да породят в душата на човека тези огромни маси падаща вода! Мътносивите кълбящи се потоци бучат с все сила и със самолетен рев се сгромолясват надолу. Там, естествено, нищо не се вижда, закрито от облаците бяла мъгла, но не ми е трудно да си представя каква гигантска пералня е!
    Отстъпвам малко настрани, за да направя снимки и на каньона. Стените му леко червенеят, успокоената за кратко сребриста лента в него криволичи към следващия водопад и за момент се пренасям далеч назад във времето, когато малко ручейче смело е пропълзяло през пустинята. Оттогава насам са минали хилядолетия и всеки ден реката е отнасяла надолу по течението си тонове каменни отломки, за да се получи днес картината пред очите ми!
    Хвала на постоянството, успяло да пребори твърдата скала!
    Интересните места в Исландия са буквално на всяка крачка, а разнообразието им не позволява да те завладее никаква скука. Скоро отново сме прекосили каменната пустош, преминали сме през обсипаните със светло и тъмнозелени петна полета от лава и вече се разхождаме по ръба на голям вулканичен кратер. Това е един от най-младите и известни вулкани тук – Крафла.
    Самият вулкан в момента не е активен! Така е и с повечето от съществуващите в Исландия вулкани, а те са около двеста на брой. В наше време само около тридесет от тях се събуждат периодично, бушуват няколко дни, седмици или месеци и след това отново заспиват. Средно на всеки пет години по тези земи изригва вулкан, излива димящата си лава и после отстъпва на следващия нетърпеливец, готов да привлече вниманието на туристите и местните хора. Изглежда не особено внушително, но цялото действие се развива на територия, по-малка от тази на България.
    И в този факт няма нищо странно, поне по тези места. Както е известно, появата на острова, наречен Исландия е в резултат на явление, случващо се на няколко километра под повърхността на океана. Там земната кора е разпукана и мястото на приплъзване на двете големи тектонични плочи е един голям източник на енергия. Топлината се пренася нагоре през не много дебелия слой скали и периодично избива на повърхността под формата на кипяща вода или жива лава. Големите лавови полета днес покриват една десета от територията на страната и след всяко изригване площта им се увеличава. Впрочем, от средните векове насам една трета от изригналата по цялото земно кълбо лава се е изляла именно тук, в Исландия!
    И в историческо време “канонадата“ на вулканичните изригвания не е преставала и за миг. Само през последните 150 години са отбелязани множество изригвания, някои от които разрушителни за човека. През 1873 г. активния вулкан Лаки разтворил над сто отделни кратера по продължение на двадесет и четири километрова дъга и избълвал през тях огромно количество лава, покрила над 500 кв. км площ. Три месеца отровните пари се носили над острова, като причинили пряко и косвено смъртта на десет хиляди човека и много добитък. И до днес не е отбелязано по-голямо изливане на вулканична лава на Земята в човешката история!
    В по-близко време няколко са вулканите, които редовно стават център на внимание. Гримсвьотн, част от разломната верига на Лаки известява събуждането си на 29 май 1983 г. с осемкилометров облак пара и дим и повтаря изригванията си през 1996, 1998 и 2004 г. Още по-често се проявява може би най-атрактивния вулкан в Исландия - Хекла. Наречен още през средните векове от вярващите “Вратата на Ада”, той изригва с учудваща последователност – средно на всеки десет години. Последното му безплатно представление е наблюдавано от десетки столичани от покрива на една друга атракция в Рейкявик – екзотичната сграда “Перлата”. Изригванията в районите на Аскя (1961), Съртсей (1963-67), Хермаей (1973), езерото Миватн (1975-84) и на самия Крафла (1984) дооформят реалната ми представа за тази неспокойна земя.
    Сега Крафла кротува и в широката му чаша се е разположило тихо, синьо езеро. Горе, по периферията на острия му ръб има пътека, по която се разхождат любопитни туристи, снимат и гледат да не се претъркулят в езерото. Отвреме-навреме по кафявата спечена пръст под нечия обувка се търкулва камъче, полита надолу по склона, но рядко достига до огледалната повърхност. Изобщо наоколо владее една тихо, заспало безвремие.
    Земята под краката обаче е топла! Това те кара да застанеш нащрек и да се огледаш за невидимата дебнеща опасност. Но наоколо такава не се вижда. Единственото, което привлича погледа са километрите блестящи тръби, през които парата от вулкана отива до построената в низината електроцентрала. Да, няма грешка – вулканът е впрегнат в съзидателен труд и покорно изпълнява неособено трудните си задължения! Плетеницата от човешки съоръжения, димящата земя и изключително разнообразните наситенокафяви и червени тонове на почвата наоколо, правят пейзажа да изглежда още по-футуристичен.
    Спускаме се по склона и спираме до горещата, миришеща на сяра рекичка, която лъкатуши покрай централата. Синкаво-белезникавата вода ромоли по белите, покрити със серни отлагания камъни и отминава към равнината.Навсякъде се носят изпарения и ми е трудно да дишам. Впрочем, по явно богатата кафява почва около вулкана, освен мъхове не се забелязват никакви растения. Затова пък, според брошурите някъде в централата имало истинска пекарна за тестени изделия и сладкиши, при печенето на които се използвала естествената вулканична енергия. И това ако не е начин да привлечеш туриста!...
    Долу, в равнината ни чакат още емоции. Десетки пушеци се стелят из покритата с червеникави камъни земя и закриват лицето на слънцето. Пръснати на стотици метри, наоколо се издигат някакви каменни купчинки, приличащи на къртичини, от които с оксиженово свистене излитат разсърдени серни газове и запушват околността. А между тях се разхождат като лунатици множество туристи, доста наподобяващи призраци сред белите пушеци.
    Това е Намаскард! Земята на врящите кални ями, серните изпарения и сухата, напукана пръст. Земята, пълна противоположност на това, което би трябвало да изглежда една райска градина! Земята, която по-скоро прилича на Венера, отколкото на Марс!
    Както си му е редно и ние обикаляме, като гледаме да не стъпим в някоя гореща яма. Земята е наситено жълтокафява, разнообразена със синкавите петна на врящата кал. От ямите се чува приглушено бълбукане и едри кални балони се пукат с непривичен за ухото пукот. Мирише на зоопарк. Серните пари идват от дълбочина един километър, където температурата им надхвърля 200 градуса и мигновено вмирисват дрехите ми. Доста трайно, както забелязвам по-късно!
    Можем още много да стоим и да се чудим на странните проявления на природата, но слънцето клони на запад и трябва да тръгваме. От другата страна на планината ни чакат езерото Миватн и пътят до Акурейри.
    От горе наистина се разкрива интересна гледка. Езерото бездруго е прочуто с красотата си и видяното само потвърждава фактите. Ниското слънце наднича иззад облаците, покрили стоманеното небе и осветява с ветрило от лъчи водната повърхност. Насред водата малко необичайно се подават малки и големи правилни конуси, сякаш разхвърляни от някого по неразгадаема схема. Езерото Миватн е една от най-активните вулканични зони в Исландия. Самото име означава "Езерото на комарите" и казват, че рибата в него се хранела точно с досадните насекоми.
    Пътят обикаля почти цялото езеро, за да може пътникът да му се наслади изцяло. Местността е известна с естествените си геотермални басейни, пещерите, издълбани в лавата, влажните зони, обитавани от птици и разбира се множество насекоми. Ние обаче разполагаме с малко време, което отделяме само на една от забележителностите тук. Зоната на малките псевдо-кратерчета Скутустадир.
    В южния край на езерото, на малък полуостров, заобиколен от синя вода и плуващи в нея лебеди намираме едно от най-необикновените места, които съм виждал! Полуостровът е осеян с малки симетрични кратерчета, почти застъпващи се едно друго. Зелената трева някак странно се съчетава с определено лунния пейзаж и цялото място ми прилича по-скоро на изоставени разкопки. Или на резултат от учебно изригване на неопитни вулкани. Което е по-близо до истината, защото никоя от ямите не надхвърля двадесет-тридесет метра в диаметър. Тази местност най-вероятно държи рекорда за най-много вулкани на квадратен метър и опасението, че всеки момент може да пробие още някой, а не започналия дъжд ни принуждава набързо да се сбогуваме с нея!
    Чак след завръщането ми у дома прочитам в сниманата в дъжда табелка обяснението как е създадено това уникално място. Парни експлозии, резултат от срещата на горещата лава и студените води на езерото! Впечатляващо!
    Последната спирка през този дълъг ден е пред зеленикавите води на водопада Годафос. Името му буквално означава “Водопадът на Бог” и естествено и за него има създадена история. Легендата твърди, че председателят на исландския парламент - алтинга, връщайки се от събранието в Тингвелир, на което било решено Исландия да приеме християнството, хвърлил в бурните води на водопада своя езически идол и по този начин сам приел вярата. И днес водите на Годафос се леят не по-зле от легендите в исландските саги и за кой ли път усещам, че исландците успяват да правят история от всяко интересно място в страната си. Достойно за пример и подражание!
    Вече на здрачаване навлизаме във втория по големина град в Исландия – Акурейри. След чудесата, които видяхме днес е нормално да предполагаме, че нищо повече не може да ни учуди. Така и става, ако разбира се не броим кацащите самолети върху ярко осветената писта, построена наполовина във водите на фиорда Ейяфьордур ...

Добави във Facebook   


"Земен" изглед от Исландия"Земен" изглед от ИсландияМарсиански изгледМарсиански изглед
Красивият каньон ЙокулсарглювурКрасивият каньон ЙокулсарглювурВодопадът ДетифосВодопадът Детифос
Вулканична земя - това е ИсландияВулканична земя - това е ИсландияВулканът Крафла и електоцентралатаВулканът Крафла и електоцентралата
Вулканът ГраброукВулканът Граброук"Къртичина" - но пълна със серни пари под налягане"Къртичина" - но пълна със серни пари под налягане
Местността НамаскардМестността НамаскардЕзерото МиватнЕзерото Миватн

Дайте Вашата оценка за този пътепис


Коментари
hektor
2010-01-03 20:51:07
  Супер е разказът Ви, а пътуването до ледения остров - мечта за всеки пътешественик! Одобрявам доброто познание на местностите и особеностите им!

  Всички полета са задължителни!
  Направете своят коментар:    
   Подател:*
 Код за оторизация:
*
Код за оторизация



Изпрати на приятел  Разпечатай   



[Назад] [Начало] [Горе]

Цитирането на материали от ОколоСвета.com е свободно
и става след посочване на източника им!


Раздели
Планински туризъм
Международни екскурзии
Екскурзии в България
Морски туризъм
Селски туризъм
Хоби туризъм
Археологически туризъм
Уикенд

Пешеходен туризъм
Ученически / Ваканционен
Почивен туризъм
Оздравителен / балнеоложки
Екстремен туризъм
Екотуризъм
Ботанически туризъм
Фото туризъм

Ловен туризъм
Винарен туризъм
Културен / фолклорен
Обучение
Недвижими имоти
Празнични пътувания
Конгресен туризъм
Пещерен туризъм


Изгодни резервации на самолетни билети
Нашето предложение...

www.OkoloSveta.com - Пътепис | | Екстремен туризъм | Невероятната Исландия - 1
  Приятели: Idi.bg | Хотели | Bultourism.com | ЗаХотелите | Силистра Online | Казанлък.com | Online Калкулатори | Списание за туризъм | MyHoliday.bg | Сандански.org | БГсервизи.info
Спаси, дари на... Гласувайте за този сайт в БГ чарт Оказион за бебешки и детски стоки All Traveling Sites
 "3 мекс" EООД, 2007 - 2019. Всички права запазени!
e-mail: info@okolosveta.com