dolu
05_01
05_03
  Начало  |  Новини  |  Тур оферти  |  Самолетни билети  |  Каталог  |  Книга за гости  |  Реклама  |  За сайта
      Вторник, 15 Октомври 2019 г.
06
Континенти
Европа
Австралия и Океания
Азия
Антарктида
Африка
Северна Америка
Южна Америка
Държави
В сайта
  Форум:422
  Статии:519
  Оферти:87
  Новини:838
  Снимки:2038
  Каталог:231
  Пътеписи:949
  Конкурси:6
  Книжарница:10
  Потребители:3788
Анкета
Доволни ли сте от състоянието на плажовете у нас?

По-скоро да
По-скоро не
Не мога да преценя
   

Виж резултатите
Онлайн околосветско пътешествие
Online книжарница
RSS Feeds
RSS Feeds
  Новини
  Оферти

Пътепис
  Екстремен туризъм
  Пътеписи | Статии | Оферти | Форум | E-магазин

  Невероятната Исландия – 2
  Публикуван от svilenpan на 03 Януари 2010 г.
  Този пътепис е прочетен 3316 пъти, рейтинг: 2.39

  
Конкурс Пътепис, участвал в Конкурса "Екзотично пътешествие"

    ... На другата сутрин малкото пътешественическо дяволче отново ме сръчква рано-рано. Ставай, мързеливецо, днес е денят!
    Да, днес е Денят! Денят, в който при малко късмет най-после ще пресека една от двете полярни окръжности на Земята. Не, че това има толкова важно значение, но друго си е да знаеш, че си бил на линията, зад която владетел е Негово Величество Студът! При пътуването си до Антарктида преди години се доближих плътно до Южния полярен кръг, но така и не успях да го пресека. Сега трябва “да получа удовлетворение”, макар и от друг “противник”!
    Стягаме багажите и потегляме. Градчето Далвик, откъдето тръгва ферибоотът за отдалечения на 40 км. от брега остров Гримсей е само на половин час път от Акурейри. Намираме лесно пристанището и след минути вече сме в удобната обща пътническа кабина. За мое учудване пасажери не липсват. Освен нас в червените седалки се разполагат няколко жители на острова, връщащи се от „материка“ и групичка френски журналисти, които щели да снимат филм за Гримсей. Багажите и една кола са натоварени, корабчето се залюлява и поема по маршрута.
    Пътуването трае три часа и половина и през това време ни задминават няколко делфина и синьобоядисан рибарски кораб, поел към широките ловни полета на север. Отминаваме бавно дългия бряг на фиорда, разположения срещу Далвик втори по големина в Исландия остров Хрисей, после оранжев фар и навлизаме в Гренландско море. Навън е доста студено и усилващия се вятър ме кара да избера топлата кабина и безплатното кафе.
    За да мине по-бързо времето се заравям в картата на Исландия и постепенно се замислям върху нещо, което забелязах още при първото й разгръщане. А то е, че исландците правят история от всичко! От всеки камък и скала, от всяка дребна, но запомнена случка, от всяко събитие. Поглеждам няколко от надписите съвсем произволно: “На този остров преди 1100 години живяха ирландски монаси…”, или “През 1627 г. алжирски пирати атакуваха това място и плениха над 60 човека…” или “Една от най-известните истории за духове в Исландия се случи в тази област…” и т.н. Човек неволно остава с впечатлението, че наистина всяко камъче и тревичка тук са пропити с история. И като че за да подкрепи тези мисли, корабът минава близо до мястото на брега, за което в картата е отбелязано, че “…през XIX век бяла мечка е атакувала хората тук...!”
    Вярно, че туризмът е важно перо в тукашната икономика, но дали всичките тези легенди и отбелязаните със специалния знак “интересно” места по картите са единствено за да накарат туриста да ахне и да остави тук парите си? Едва ли е така! Мисля, че по-скоро това е от желанието исландецът да се чувства като част от народ с ярка история, като човек със самочувствие, като човек със славно минало и произтичащо от това сигурно бъдеще!
    Впрочем, като стана дума за духове, нека да спомена и факта, че много от местните обичат духовете, привиденията, троловете и т.н., както и историите за тях! Един от последните митове на тази тема е, че дори известната по време на Студената война среща между президентите Горбачов и Рейгън е била саботирана от живеещия точно в тази къща известен дух Мори.
    Към обяд на хоризонта се появява ниска земя, фар и къщички, ферибоотът заобикаля каменен вълнолом с накацали чайки и акостира на пристанището. Капитанът обявява престой точно шестдесет минути и ние се изсипваме на брега. Предварително сме проучили картата и знаем, че линията на Полярния кръг минава в северната част на островчето, което е на не повече от един километър от пристанището.
    Островът представлява една петкилометрова ивица земя, проснала се сред морето и ако не беше прословутият паралел, сигурно щеше да се радва на значително по-малко внимание. Изграден е от базалтови скали и пясъчници, покрити през зимата със сняг, а през лятото с буйна трева, жълтурчета, глухарчета и мъх. Пернатия свят е доста разнообразен, за разлика от човешкото присъствие, което е заковано на цифрата 102. Историята на това захвърлено сред студените северни вълни парче земя, разбира се е представена на вниманието на туристите във вид на информационен лист, окачен в каюткомпанията на ферибоота. Оттам разбирам, че навремето норвежкият крал Олафур неуспешно се е помъчил да си изпроси островчето, смятайки да разположи там своя военна част. И също така, че жителите му през деветнадесети век се прославили с шахматните си умения. Е, не е много, но пък и островът не е голям.
    И така, задачата е за един час да минем зад Полярния кръг, да се снимаме и да се върнем навреме за отплаването на кораба! Тръгваме с широка крачка и докато подтичваме, цялата работа малко ми заприличва на джеклондоновското надбягване за спечелването на свободния златоносен участък (съответно на един милион долара!) от разказа му „Надбягването за първенство“. Тук не дават по милион долара, но ако си платиш 500 крони, можеш да се сдобиеш с ценно парче хартия, на което пише името ти и че на еди-коя си дата си пресякъл северния Полярен кръг! С печат и подпис, естествено! Сделката си я бива и всички бързаме да не я изтървем.
    Скоро подминаваме самолетната писта и обслужващите я сгради ( в Исландия има около сто летища и защо едно от тях да не е тук!) и стъпваме на широка поляна. Двама от спътниците ми вадят по един GPS от ръкава си и започват да се лутат из тревата като нещотърсачи. „66 и 25, … и 28, ... и 30, ... и 32 ...пауза ... и 34!“. Опа, подминали сме! Няколко крачки назад и ... да, ето тук е. Шестдесет и шест градуса и тридесет и три стотни, нула, нула, нула!
    Полярният кръг!
    Вече съвсем тържествено правя крачка напред ... и ето ме далеч на север, при лютите студове и белите мечки! А до полюса остава съвсем малко. Абе, почти съм Робърт Пири!
    За да няма никаква грешка отиваме още по на север, чак до високия, стръмен бряг, откъдето се вижда само морето. Тук се снимаме и Докторът прави величествен анонс за бъдещия си филм : „... И така уважаеми зрители, зад мен вече няма нищо, освен Северния полюс!...“ Аз си знам, че единствено Гренландия е издала едно противно ръбче по същия меридиан, колкото да ни развали удоволствието, но си мълча. Не бива да се разваля магията на мига!
    Почти на края на острова сме, долу под нас морските вълни обливат скалистия бряг, а по тесния каменен плаж са скупчени изхвърлени от последната буря дървени трупи. Виж ти, откъде се снабдявали исландците с дърва. Май направо от канадските сечища!
    Чайките се вият наоколо, излитат и кацат от скалните си обиталища, а под краката ми мекият торф приятно пружинира. Вече е време да тръгваме, за да не изтървем фери-то. Никак не ми се иска да плувам четиридесет километра в ледените води, а редовните чартърни полети едва ли са за нас!
    Отново нагазваме в избуялата трева, пресичаме обратно Полярния кръг и времето забележимо се затопля. Докторът нещо се суети и по някое време подвиква: „Абе, аз къде си оставих раницата, преди или след полярния кръг?“ Намира я захвърлена далеч зад шестдесет и шестия паралел, грабва я и тъкмо да тръгнем бързо към кораба, се оказва, че не сме се запечатали до специалния монумент. Последният е туристическа атракция и представлява стълбичка, символично прехвърляща тръба-паралел, под издигната мачта с табелки, указваща посоките и разстоянията до известни световни градове. София я няма, но пък вече знам, че Рейкявик е на 325 км., Лондон – на 1949, а Токио чак на 8494 км!
    Докато другите се снимат, тайно се мятам върху крилото на оставения без надзор двуместен самолет и си представям как се издигам нависоко. После, когато някой извиква “Хайде, че останаха пет минути!” фантазията бързо отстъпва на реалността и хукваме към пристанището. Подминаваме на бегом магазинчето за сувенири, после рязко се връщаме и влизаме в него. Ами сертификатите?! Затова ли бихме толкова път и кой ще ти повярва, че си бил тук, ако нямаш документ!
    Слава Богу, необходимият човек е налице и само чака честолюбиви туристи. След кратко затруднение със славянските имена, печатът е ударен и скъпоценните документи са в ръцете ни. В бързината едва се разминаваме с движещ се джип (за какво ли им са коли на остров, на който едва ли има и три километра път – освен ако не гонят потеглящ кораб, разбира се!) и изтопуркваме в последната секунда по трапа. Успяхме! Яркожълтият кораб обира въжетата и отново поема “на юг!”На палубата се устройва кратко пиршество с бира и сандвичи, на което може да завиди и самият Робърт Пири.
    Вечерта единственото, което ни кара да заспим, е очакването на новите чудеса, които ще ни предложи утре невероятната Исландия!

Добави във Facebook   


Северният исландски брягСеверният исландски брягНавлизаме в Гренландско мореНавлизаме в Гренландско море
Риболовен корабРиболовен корабСнимка на островаСнимка на острова
пристанището на о. Гримсейпристанището на о. ГримсейСимволичната Северна полярна окръжностСимволичната Северна полярна окръжност
Един от жителите на островаЕдин от жителите на островаСеверният бряг на остров ГримсейСеверният бряг на остров Гримсей
Ферибоотът в пристанището на островаФерибоотът в пристанището на островаИсландски тролове - сувенириИсландски тролове - сувенири

Дайте Вашата оценка за този пътепис


Коментари
hektor
2010-01-03 20:57:49
  svilenpan, аз съм фен на твоите разкази. Каквито и коментари да пишат при другите пътеписи - това тук е истинско.

svilenpan
2010-01-05 14:58:15
  Hektor, благодаря за добрите думи! Радвам се, че писанията ми са ти харесали, надявам се от тях да има и практическа полза за всички, които в бъдеще ще посещават тези красиви места.

  Всички полета са задължителни!
  Направете своят коментар:    
   Подател:*
 Код за оторизация:
*
Код за оторизация



Изпрати на приятел  Разпечатай   



[Назад] [Начало] [Горе]

Цитирането на материали от ОколоСвета.com е свободно
и става след посочване на източника им!


Раздели
Планински туризъм
Международни екскурзии
Екскурзии в България
Морски туризъм
Селски туризъм
Хоби туризъм
Археологически туризъм
Уикенд

Пешеходен туризъм
Ученически / Ваканционен
Почивен туризъм
Оздравителен / балнеоложки
Екстремен туризъм
Екотуризъм
Ботанически туризъм
Фото туризъм

Ловен туризъм
Винарен туризъм
Културен / фолклорен
Обучение
Недвижими имоти
Празнични пътувания
Конгресен туризъм
Пещерен туризъм


Изгодни резервации на самолетни билети
Нашето предложение...

www.OkoloSveta.com - Пътепис | | Екстремен туризъм | Невероятната Исландия – 2
  Приятели: Idi.bg | Хотели | Bultourism.com | ЗаХотелите | Силистра Online | Казанлък.com | Online Калкулатори | Списание за туризъм | MyHoliday.bg | Сандански.org | БГсервизи.info
Спаси, дари на... Гласувайте за този сайт в БГ чарт Оказион за бебешки и детски стоки All Traveling Sites
 "3 мекс" EООД, 2007 - 2019. Всички права запазени!
e-mail: info@okolosveta.com