dolu
05_01
05_03
  Начало  |  Новини  |  Тур оферти  |  Самолетни билети  |  Каталог  |  Книга за гости  |  Реклама  |  За сайта
      Петък, 10 Юли 2020 г.
06
Континенти
Европа
Австралия и Океания
Азия
Антарктида
Африка
Северна Америка
Южна Америка
Държави
Анкета
Доволни ли сте от състоянието на плажовете у нас?

По-скоро да
По-скоро не
Не мога да преценя
   

Виж резултатите
Онлайн околосветско пътешествие
Online книжарница

Пътепис
  Екотуризъм
  Пътеписи | Статии | Оферти | Форум | E-магазин

  Шо че праиме, като сме объркали пато?
  Публикуван от admin на 05 Октомври 2008 г.
  Този пътепис е прочетен 1365 пъти, рейтинг: 3.80

  

    На около 20 км от град Кюстендил, разпилени сред хълмовете на Земенската планина, се намират махалите на село Полска Скакавица. Потегляме натам, за да открием една от забележителностите на този граничен край - красив водопад, носещ името на селото.
   
    Малко преди Кюстендил се отклоняваме от главния път в посока село Копиловци и село Шишковци. В селата цари трескаво прибиране на реколтата, но хората усмихнато ни упътват. "Ще минете железопътната линия и ще стигнете до съседното село - Раждавица. Оттам карате само направо към планината." Пътят е тесен и стръмен, но след няколко километра се озоваваме пред входа на селото. Точно под табелката, указваща началото на Полска Скакавица, има по-малка, на която пестеливо е написано "към водопада - 4 км". В двора на съседната къща възрастен човек лежи под огромно орехoво дърво, а жена му пъргаво събира орехите около него.
   
    "Вие за водопада ли? Колата оставете тука, пътят нататък е лош. Пеша се стига за час." Продължаваме по тесен изронен път навътре в селото, който скоро се разделя и естествено тръгваме в грешната посока - вляво. Тревата в дворовете е суха и пожълтяла, градините са пълни с къдраво зеле и жълти шушулки фасул. Скоро осъзнаваме грешката си, защото пътят свършва до последната къща. Връщаме се и излизаме от селото по другото разклонение. Продължаваме през полета с шипки и трънки, които "галят" панталоните ни. Нито следа от къщи или водопад. Стигаме до разклонение. В далечината, вляво от нас, съзираме покрив и се отправяме към него. Усмихната баба ни посреща пред малък подреден двор: "Е шо че пра’име сега, като сме объркали пато? Ке се върнете оттам, откъде сте дошли, и ше хванете другио пат и се направо ше го видите. Я им казвах да сложат табела, ама не..." Връщаме се и тръгваме по дясното разклонение, което слиза надолу.
   
    Вървим през планината повече от половин час и виждаме следващата махала. Няколко къщи и голяма изоставена сграда, която явно някога е била училище. Стигаме до ново разклонение - направо пътят е по-широк, но завиваме отново вдясно, защото по малката пътечка сред градините се чуват гласове. И тук хората използват последните сухи есенни дни, за да се готвят за зимата. " Продължете още малко напред - там пътеката се разделя - ако продължите направо, ще излезете от горната страна на водопада, до параклиса е, а ако продължите наляво, пътеката ще ви изведе до долната част." Ние правим и двете - първо отиваме да видим водопада отгоре. Минаваме покрай двора на последната къща, а кучетата отвътре лаят заплашително. Дребна женица изскача и започва да ги навиква, минаваме безпрепятствено и стигаме до скала.
   
    Прецапваме плитката рекичка, между гъстите клони на дърветата не се вижда много, но е впечатляващо как водата с глухо бучене се излива на ръба и изчезва в близката пропаст. От другата страна на реката има малък параклис, който разглеждаме през порутената дървена ограда. Връщаме се по другата пътека, отново ни предстои слизане и безброй диви орехи. Тук-там земята е изровена и скоро разбираме от случаен дядо, че тук има и много диви прасета. След десетина минути ходене истинската красота на този водопад се разкрива пред нас. От огромния стръмен склон, на който са кацнали няколкото къщи, водата се спуска в обагрената в есенни краски гора. Хиляди миниатюрни струи прегръщат острата скала и изчезват сред дърветата в ниското. Наблизо са спокойните води на Струма, в която скокливите потоци на водопада все пак намират покой. Есента е дошла тук с цялата си красота. Посядаме за малко в подножието на водопада, на приятното есенно слънце, заслушани единствено в шума на водата и птиците. Мислим си: "Скакавица - добре. Но откъде пък това Полска..."
   
    Полезна информация:
    За този уникален водопад си отделете време. Тръгнете рано - има доста необозначени разклонения. На отиване почти винаги се държи дясното разклонение, но все пак питайте и местни хора.
    Още да видите: Районът е прекрасен - съседното село Раждавица (между другото така и не стана ясно кое е официалното му име - на влизане в селото на табелата е изписано Раждавица, а на излизане Ръждавица) е интересно. Тук е творил Владимир Димитров-Майстора. Наблизо река Шегава образува живописен каньон в скалите.
   
    Автор: adem
    Капитал.bg

Снимка 1Снимка 2

Дайте Вашата оценка за този пътепис


Коментари
  Все още няма добавени коментари!
  Всички полета са задължителни!
  Направете своят коментар:    
   Подател:*
 Код за оторизация:
*
Код за оторизация



Изпрати на приятел  Разпечатай   



[Назад] [Начало] [Горе]

Цитирането на материали от ОколоСвета.com е свободно
и става след посочване на източника им!


Раздели
Планински туризъм
Международни екскурзии
Екскурзии в България
Морски туризъм
Селски туризъм
Хоби туризъм
Археологически туризъм
Уикенд

Пешеходен туризъм
Ученически / Ваканционен
Почивен туризъм
Оздравителен / балнеоложки
Екстремен туризъм
Екотуризъм
Ботанически туризъм
Фото туризъм

Ловен туризъм
Винарен туризъм
Културен / фолклорен
Обучение
Недвижими имоти
Празнични пътувания
Конгресен туризъм
Пещерен туризъм


Изгодни резервации на самолетни билети
Избрахме за вас...

www.OkoloSveta.com - Пътепис | | Екотуризъм | Шо че праиме, като сме объркали пато?
  Приятели: Idi.bg | Хотели | Bultourism.com | ЗаХотелите | Силистра Online | Казанлък.com | Online Калкулатори | Списание за туризъм | MyHoliday.bg | Сандански.org | БГсервизи.info | 
 "3 мекс" EООД, 2007 - 2020. Всички права запазени!
e-mail: info@okolosveta.com