dolu
05_01
05_03
  Начало  |  Новини  |  Тур оферти  |  Самолетни билети  |  Каталог  |  Книга за гости  |  Реклама  |  За сайта
      Вторник, 01 Декември 2020 г.
06
Континенти
Европа
Австралия и Океания
Азия
Антарктида
Африка
Северна Америка
Южна Америка
Държави
Анкета
Доволни ли сте от състоянието на плажовете у нас?

По-скоро да
По-скоро не
Не мога да преценя
   

Виж резултатите
Онлайн околосветско пътешествие
Online книжарница

Пътепис
  Екотуризъм
  Пътеписи | Статии | Оферти | Форум | E-магазин

  По козите пътеки на потайния Джендем
  Публикуван от grasia на 12 Октомври 2008 г.
  Този пътепис е прочетен 2991 пъти, рейтинг: 1.84

  
Конкурс Пътепис, участвал в Конкурса "Близо до природата"

    Легендарните старопланински градчета, въплъщение на възрожденския националноосвободителен дух и родни места на трима от най-великите българи, се нижат едно след друго по пътя. Сопот, Карлово и Калофер се пресичат от култовата за всички заклети стопаджии подбалканска “магистрала”, което всъщност е главното шосе, свързващо София с Бургас. Някъде на половината разстояние до морето се намират и споменатите по-горе градчета. На юг от тях се простират ниските, покрити с тъмнозелен горски килим хълмове на Средна гора. А на север в пълен контраст се извисяват стремително към небесата страховитите склонове на централна Стара планина. Голата, зелена шапка на връх Ботев те приканва предизвикателно да се отправиш на пътешествие из усоите на величествения Балкан.
   
    От два месеца аз и родителите ми се гласим да се отдадем на планината. Този ден най-сетне настъпи. Утрото беше прекрасно, времето слънчево, настроението великолепно. Тръгваме по пътя за Калофер. С часове гледаме скътани села сред букови гори, ръждясали табели “Гранична зона”, стада от овци и усмихнати конници, помахващи след колата ни.
   
    Решаваме да питаме местните за забележителности. Следват два часа разкази, през които умовете ни се пълнят с истории за Голямото аязмо, килийното училище в с. Бръшлян, Петрова нива, Мишкова нива, началото на Преображенското въстание, Вълчан войвода, тракийски светилища, долмени, скрити съкровища, параклиси и столетни църкви. След трескаво ровене в картата решаваме да посветим оставащото време на едно единствено място – Джендема. Древно, пълно с мистика място, където рай и ад се преплитат в едно.
   
    Изходящ пункт за щурмуване на най-високата част от Национален парк “Централен Балкан” е Калофер – градът, където се е родил гениалният поет и революционер Христо Ботев и който остава в историята като личност, обрекла живота си на България.
   
    Калофер е един от малкото градове в България, който почти напълно е запазил духа на Възраждането. За това свидетелстват домовете с китни дворове, оградени с високи дувари, тесните калдъръмени улички… Тишината и спокойствието, съчетани със самобитното излъчване на старинната архитектура, превръщат градчето в чудесен кът за отдих и почивка, но за хората, които притежават приключенски хъс и търсят по-динамични преживявания, това е само началото.
   
    Преди да поемем нагоре по козите пътеки на потайния Джендем, задължително посетихме къщата-музей “Христо Ботев”. Тя фигурира под номер 45 в книжката със стоте национални туристически обекта и е най-известният архитектурен и етнографски паметник на града. Родният дом на Христо Ботев пази и до днес магията на най-нежния български поет. Вековни борове и вишневи дървета украсяват двора пред къщата, отличаваща се със своята симетричност и красиви форми.
   
    Оттам по асфалтиран път се стига до местността “Паниците”, където можеш да паркираш, ако се придвижваш с автомобил. След малък разбор кой какво носи за хапване и пийване поехме за Паниците. Един юнак със стар мерцедес ни поиска 10 лв. Как да ги прежалим, казах аз и поехме нагоре.
   
    Следва 15-минутно изкачване по стръмна пътека, пресичаща една не много приятна ерозирала гора, и накрая с облекчение се изправяш пред арката с надпис с името на защитената територия. Направо сочат табелки за х.Рай и вр. Ботев.
   
    В далечината се виждат назъбените мрачни възвишения и предвещават пътуването да бъде вълнуващо.
   
    Към 15 часа седнахме на хубава пейка и масичка, скована за гладни туристи като нас. Браво на тези активисти от Калофер, през целия път имаше такива кътчета за почивка. Но трябва да се ходи. Татко казва, че истинският турист си носи четката за бръснене наполовина отрязана, пастата за зъби изцедена почти до край, яйцата сварени и без черупките, консервите без тенекията... Основни правила, който не ги спазва ще му е трудно в планината. И отново на път, чудесна маркировка, чудесна гледка, прекрасно настроение.
   
    След първоначалния зор по нанагорнището се излиза на открито, по което се върви леко, с редуващи се спускания и изкачвания, но с незначителни амплитуди. Лятно време обаче тук е същински ад, когато слънцето пече точно над главата ти и единствената асоциация, която ти хрумва, е думичката пустиня. Тази представа се налага още по-пълно от случайно изникващата като спасителен мираж по средата на пътя табела – “ вода –100м”, в това съвсем безлюдно място. Малкото оазисче е животодаряващо, особено ако преди да тръгнеш, си забравил да се запасиш с достатъчно вода и вече умираш от жажда. При тези обстоятелства с радост ще поделиш глътката си с конете, които тук се чувстват у дома си.
   
    От края на платото започва сериозно слизане по тясна и камениста козя пътечка надолу във все по-сгъстяващата се гора. Тук в подножието на суровите планински зъбери, всяка педя земя е пропита с история и носи белезите на хилядолетното присъствие на човека. Добре дошъл в прочутия Джендем, което, преведено от турски, означава ад. Всъщност това е Южният Джендем, който е по-непристъпен от Северния. Наистина човешкото въображение, застинало в безмълвно страхопочитание, с лекота би оприличило тази част от Калоферския балкан на пъкъл.
   
    Шеметните пропасти и дивият грохот на водата са накарали хората още преди векове да сложат толкова зловещо име на тази своенравна и сурова, но пленителна местност. И по ирония на съдбата техните потомци са кръстили с друго наименование хижата, построена тук – Рай. До нея се стига за още около 2 ч., така че целият преход е с продължителност приблизително 4 ч. Хижата е уютна постройка, разположена на малка полянка върху внушителен скален отвес.
   
    На половин час път над нея се стича водопадът Райското пръскало с височина на пада от 125 м, който е първенец в България. Около 19 часа бяхме на "Рай". Вече се стъмваше и ставаше студено. Старият хижар дядо Чочо беше запали печката, сложи отгоре й котле с ракия, пусна портативния телевизор и зачака да започне футболната среща между Левски и ЦСКА.
   
    Дядо Чочо и младия хижар Дамян са гостоприемни, нищо не ни липсваше вечерта в хижата, баща ми си намери веднага компания, с която да гледат мача по телевизията, а аз се сприятелих с едно младо момиче на име Рая, с което си разговаряхме цяла вечер за женски работи. Какво момиче само, добро, културно, приказливо и засмяно, сякаш всичко й е наред. А може и така да е.
   
    Никой не повярва на баща ми, когато каза, че днес сме видяли вълци. Цялата кръчма се разсмя, а някой подметна да се научи да различава кучетата от вълците, че на страха очите са големи. Хубаво се смяха туристите и сигурно още щяха да се смеят, но след няколко часа Тодор Цонин – охраната на хижата, дотърча почти разплакан в кръчмата и с ужас разказа как насред хижата излезли вълци на пътя. Конят му се подплашил, свил от пътя и се понесъл към скалите. “ Душата ми се обърна, едва не се пребих!” – оплакваше се Тодор. Мъжете се замислиха и разбраха, че баща ми не е приказвал празни приказки и сега е необходимо да се потърси помощ от селските ловджии, които да поставят големи вълчи капани около хижата.
   
    На следващия ден си направихме обща снимка с новите приятели, а след това всеки тръгна в различна посока. Последният участък от маршрута ни е изкачването на самия връх Ботев. То става по живописна пътека, която се вие между високи скални зъбери и дълбоки бездни, а в тревата наоколо растат разноцветни билки.
   
    От нея се открива страхотна панорамна панорама надолу към хижата и целия Южен Джендем. Често спирахме по пътя, дори имах късмет да говоря по джиесема с Благоевград. Не разчитайте на редовна връзка в планината.
   
    На върха стигнахме без проблем. Върхът се покорява за 2,5 ч. нормално ходене.
   
    А наградата, която получава решилият се да направи това усилие, си заслужава. Винаги ме е превземала тази красота горе, тази шир и чувството, че всичко това в този момент е за теб, и тревата, и камънака, и облаците, и водата, че нищо в този момент не е от значение, освен пътя и това, което виждаш пред себе си.
   
    Хапнахме при метеоролога, който дежури по седмица на върха.
   
    – Обадете се на Митко, който стяга заслончето долу – ни каза той.
   
    А Митко наистина е рядък екземпляр. Видяхме млад човек, който копаеше отводняването около каменната сграда, отдалеч ни видя, скочи веднага и захвърли работата наполовина.
   
    – Така съм зажаднял за хора – каза Митко, извади вино и започна да говори за себе си и за заслона.
   
    Такъв интересен човек, изпрати ни до Северния Джендем, правихме снимки.
   
    - Обадете се утре пак – ни каза той и се запъти към хижа "Рай", нали трябва и да се среща с цивилизацията понякога.
   
    Гледките, които предлага 2376–метровата височина, са неповторими.
   
    Невероятната природа на България завладява всеки, докоснал се до нейната красота. Погледът обхваща почти цялата страна. Реки, равнини и планини показват своите горди очертания и човек разбира, че красотата на България не е просто мит.
   
    Тя е пред очите му.

Добави във Facebook   


Снимка 1Снимка 2
Снимка 3Снимка 4
Снимка 5Снимка 6
Снимка 7Снимка 8

Дайте Вашата оценка за този пътепис


Коментари
svetlina
svetlina
2008-10-18 21:18:38
  Разкошни снимки!

  Всички полета са задължителни!
  Направете своят коментар:    
   Подател:*
 Код за оторизация:
*
Код за оторизация



Изпрати на приятел  Разпечатай   



[Назад] [Начало] [Горе]

Цитирането на материали от ОколоСвета.com е свободно
и става след посочване на източника им!


Раздели
Планински туризъм
Международни екскурзии
Екскурзии в България
Морски туризъм
Селски туризъм
Хоби туризъм
Археологически туризъм
Уикенд

Пешеходен туризъм
Ученически / Ваканционен
Почивен туризъм
Оздравителен / балнеоложки
Екстремен туризъм
Екотуризъм
Ботанически туризъм
Фото туризъм

Ловен туризъм
Винарен туризъм
Културен / фолклорен
Обучение
Недвижими имоти
Празнични пътувания
Конгресен туризъм
Пещерен туризъм


Изгодни резервации на самолетни билети
Избрахме за вас...
Фотогалерия
www.OkoloSveta.com - Пътепис | | Екотуризъм | По козите пътеки на потайния Джендем
  Приятели: Idi.bg | Хотели | Bultourism.com | ЗаХотелите | Силистра Online | Казанлък.com | Online Калкулатори | Списание за туризъм | MyHoliday.bg | Сандански.org | БГсервизи.info | 
 "3 мекс" EООД, 2007 - 2020. Всички права запазени!
e-mail: info@okolosveta.com