dolu
05_01
05_03
  Начало  |  Новини  |  Тур оферти  |  Самолетни билети  |  Каталог  |  Книга за гости  |  Реклама  |  За сайта
      Неделя, 20 Октомври 2019 г.
06
Континенти
Европа
Австралия и Океания
Азия
Антарктида
Африка
Северна Америка
Южна Америка
Държави
В сайта
  Форум:422
  Статии:519
  Оферти:90
  Новини:836
  Снимки:2038
  Каталог:231
  Пътеписи:949
  Конкурси:6
  Книжарница:10
  Потребители:3788
Анкета
Доволни ли сте от състоянието на плажовете у нас?

По-скоро да
По-скоро не
Не мога да преценя
   

Виж резултатите
Онлайн околосветско пътешествие
Online книжарница
RSS Feeds
RSS Feeds
  Новини
  Оферти

Пътепис
  Ловен туризъм
  Пътеписи | Статии | Оферти | Форум | E-магазин

  Кална история
  Публикуван от lorka на 28 Март 2008 г.
  Този пътепис е прочетен 6748 пъти, рейтинг: 2.67

  
Конкурс
 Пътепис, отличен с Втора награда
в Конкурса "Зимно приключение"

    Беше преди три зими - натрупа много сняг в Несебър, такова нещо тук се случва много рядко и си е истинско събитие и голяма радост. Децата изкараха шейните и пътят за Плакамото се превърна в ски писта. На плажа се появиха вместо туристи снежни човеци, накичени с рапани за носове и метли от водорасли.
    Валя два дена без да спре, снегорин не влезе в Стария град - нали са ни много тесни улиците. Градът си остана затрупан, вечерта снегът се превърна в лед и настана една пустош - само димящите комини подсказваха, че има хора наоколо. И така до събота….
    Не бях излизал няколко дни и вече ми беше ясно, че това е края на тая обсада. Скоро бях станал ловджия, ходех с голямо желание и нямах никакво намерение да пропусна лова тази седмица. Не бях сигурен дали ще се събере дружинката в тоя студ и дали дивите гъски, които гнездят над Слънчев бряг, в подножието на Балкана, няма да са мигрирали на по-топло:), но това не ме спря.
    Първо се обадих на Гари - запален авджия и много щур мой приятел, той вече се опитваше да изрови от снега ладичката с която ходехме на лов. По-трудно навих Начко,н о думите ми: ”Ти пролетта ли ще чакаш, за да излезеш от вас!” свършиха добра работа.
    След половин час вече задружно се опитвахме да отворим руското возило, понеже ключалките бяха замръзнали от студа, накрая се отвори багажникът и аз като най-пъргав влезнах оттам, запалих и направих няколко обиколки около църквата Христос Пантократор, за да загрее колата.
    С края на окото си видях майката на Начко - седи на терасата, кръсти се и нарежда нещо. Сетих се за думите на баба ми: ”шило в торба не седи мирно”! За нас сякаш бяха измислени.
    Молбите на жената не ни спряха да не тръгваме, отворихме вратите на колата, настанихме раници, пушки и най-важния представител на нашата дружина - предания дратхар Лора.
    Посоката беше ясна - на север към Слънчев бряг, пътят - не толкова, защото на места липсваше, движехме се по лед, всъщност се пързаляхме!
    А наоколо всичко в сняг и преспи. Стара планина покрита с бяла пелерина, която стига чак до нос Емине и там рязко сякаш пада в морето. Красиво като в приказка.
    Когато погледът ми се върна отново на пътя видях как Гари дръпна рязко волана и колата излезе от пътя. Ние се развикахме, а неговият отговор беше: ”Спокойно, тук няма поледица, по-сигурно е и мога да карам поне с 20км/ч”. Точно тогава си помислих, че ако закъсаме на това безлюдно място насред нищото, ще излезем напролет с кокичетата. Друсахме се през снежните ниви, заобикаляхме преспите, но поне се движехме по-бързо.
    В тоя момент видях, че нивата пред нас стана някак си неестествено бяла и гладка - беше лед! Двамата с Начко изревахме в един глас: ”Гари,нееее! „, той се хвана за главата, колата се завъртя на 360 градуса и спря. Ледът се пропука и отдолу - кал! Бяхме насред една огромна локва, която беше замръзнала от студа, поне до този момент. Гумите се въртяха, колата боксуваше и Гари ни каза: ”Ще бутате!”. Това беше най-смислената му идея до тук, поне така си мислехме. Още докато стъпихме навън краката ни потънаха в кал почти до коленете (но, нищо нали бяхме с ботуши). Бутахме ние с Начко, мъчихме се и в момента в който пишман шофьорът даде газ, опитайте се да си представите какво стана и как изглеждахме! За секунди видях как Начко стана целият кафяв и лепкав, само очите му светят, напуши ме един смях, но се сетих, че и аз съм същата картина. Имах кал в устата дори!
    След като Гари отнесе някоя и друга благословия тръгнахме към най-близкия строеж в покрайнините на Слънчев бряг, да търсим помощ.
    Строежът беше пуст, само на едно бунгало пушеше комин, тропнахме на вратата, излязоха работниците отвън и гледат картинка -двама в кал до ушите, един ухилен до уши и куче - толкова мръсно, че не можеш му отгатна породата! Съжалиха ни хората, свалиха от строежа някакви дъски и ни дадоха да подпрем гумите, ние обещахме да ги върнем.
    Да обаче колата не помръдна, дъските не помогнаха, даже още повече потъвахме в калта. Тогава се сетихме, че на строежа имаше едно раздрънкано камионче - ще ни изтегли!
    Върнахме се пак с дъските и питахме строителите кой е шофьора, някой се обади: ”Ей го там, Али!” като чу той какво искахме категорично отказа, вика: ”Не мърдам в тоя сняг!” Прав си беше човекът, ама ние се нуждаехме от помощ. С хиляди молби успяхме да го уговорим, работниците изчистиха снега пред камиона, изровихме го и даже запали! Този път ни провървя.
    Намерихме въже в колата, вързахме го за газката и без много усилия ни изтегли обратно на снега, отдъхнахме си. Колата от жълта беше станала кафява. Развързахме въжето, благодарихме сърдечно на Али и тъкмо да тръгваме, камионът поднесе на снега, изпързаля се надолу и бум - право в нашата локва! Ама,че ден! Вече ми втръсна от тая кал, бях мокър и премръзнал и вече изгубихме половината ден.
    Не се решихме да го теглим с ладата, за да не се върнем от където бяхме излезли, извикахме момчетата от строежа да помагат, те дойдоха с дъските и лопатите, но камионетката не помръдна. Трябваше да помогнем на хората, въртяхме се, почесвахме се, мислихме, единодушно решихме, че ни трябва по-голямо превозно средство, за да дръпнем газката.
    Първо се сетихме за снегорин, ама те и без друго не смогваха по пътищата и нямаше да ни правят път из нивите, сетихме се и за няколко микробуса, но шофьорите им като чуха къде сме се отказаха. Тогава Гари се сети: ”Да се обадим на паяка, а?” Отначало се разсмяхме задружно, но после се замислихме, паякът е тип превозно средство с което лятото вдигат неправилно паркираните автомобили из Несебър. Сетих се, че съм го виждал да вдига бусчета, значи можеше да се справи и с тая машина! Единият от паяците е на мой братовчед, зимата го държеше в едно хале наблизо и вече трескаво търсех номера му в телефона си.
    Обясних му набързо ситуацията, а той се засмя и ми вика: ”Имаш късмет, снощи се прибрах от Пампорово с паяка” и ми разказа как никъде не закъсал, колите го следвали и даже изкарал от преспите няколко. Ами, че то паякът бил по-добре от снегорин - хем път ще ти направи, хем ще те изтегли!
    Добре, че дойде братовчедът, посмя ни се малко, върза набързо газката и я качи на паяка. Закара я до строежа, а работниците се питаха от къде дойде това чудо. Разтовари я пак така набързо на мястото от където я бяхме изровили, ние му благодарихме, а Али започна да го прегръща. Наобиколиха ни и другите и взеха да ни стискат ръцете, сякаш забравиха, че заради нас и те имаха нужда от помощ.
    Най-после бяхме свободни от капана на калта и можехме да се върнем към първоначалния си план. Още преди да се качим в колата Начко каза: ”Да тръгваме към Несебър, а?”, погледнах го, после поогледах и себе си и се съгласих, Гари само вдигна рамене.
    На път към града вече си мислех как ще се прибера с тая кал по мен и дали и моята майка няма да се кръсти като ме види. За щастие в къщи нямаше никой, но не на всички ни се беше разминало. По-късно разбрахме, че Начко се събличал в коридора и трябвало да изкъпе Лора. Но, случват се и такива неща.
    Прибрахме се безславно и после много ни се смяха за тая история, но за нас си беше истинско приключение. Аз бих казал: ”по-добре кални, отколкото отегчени!” И добре, че ни се случват понякога такива неща, иначе животът ни би бил много скучен.
    От този случай си извадих няколко поуки - вече никога не се возя при Гари, зимата си нося вериги в колата и винаги гледам къде стъпвам в снега!
    И на паяците не се ядосвам като ми вдигнат колата…. Кой знае, утре може да имам нужда от тяхната помощ!
   
    П.С. Наскоро минах покрай мястото, където затънахме, та се сетих за тази история, за съжаление там вече всичко е застроено с хотели:(, но това е една друга история…

Добави във Facebook   


Старата Митрополия.Само толкова сняг натрупа тази зимаСтарата Митрополия.Само толкова сняг натрупа тази зимаСтара планина и нос ЕминеСтара планина и нос Емине
Църквата Христос ПантократорЦърквата Христос ПантократорНаследницата на Сара-ЛораНаследницата на Сара-Лора

Дайте Вашата оценка за този пътепис


Коментари
predator
2008-03-29 11:04:30
  Какво значи токова може би толкова ?забравил(а) си буквата л

leni
2008-04-08 15:26:31
  Браво, колега, браво, така съм се смял! Най-накрая хубава ловна история тук! Успехи и наслука!

presi_kb
presi_kb
2008-04-11 22:20:06
  Абе хора толкоз ли сте тъпи ни виждате ли че тая смотана Лора си е направила 100 регистрации и е написала 100 пътеписа... Така прави на конкурсите! Дори и на този конкурс! За да има по-голяма възможност да спечели наградата... Боже... Ти Лоро си направо... То рано или късно се разбира! Няма нужда да го прикриваш!

Анда
Анда
2008-04-23 09:43:09
  Преси, а ти прочете ли всички пътеписи публикувани от Лора, Лорета и Лорка? Ако си ги прочела, би трябвало да ти направи впечатление, че стилът на писане поне на Лорка е различен. Или за теб от значение е само приблизително еднаквото име на автора?
  Да не говорим, че в случая автора очевидно е мъж, а псевдонима явно идва от името на наследницата на Сара.
  Но се съмнявам, че изобщо си прочела за какво става въпрос в тази весела история, за да разбереш и коя е Сара.

rumy
rumy
2008-04-28 22:30:39
  Уважавам подобно чувство за хумор, много елегантен стил, браво!

lorka
2008-04-30 21:35:32
  Здравейте всички, виждам, че въпросът за моя пол Ви вълнува, затова ще Ви споделя, че съм мъж и се казвам Николай, псевдонимът ми идва от името на кучето ми, както правилно е предположила Анда. Не виждам ограничение в начина на регистрация на имената, а и смятам, че в този сайт това не е най-важно... дори да реша да се кръстя Радка :))

marina_slavova
marina_slavova
2008-05-02 16:35:44
  Да бе Лора... Това не би трябвало да те вълнува.
  Защото не ти е изгодно и за това!

lora
2008-05-09 00:02:01
  Браво, поздравления! Много се забавлявах с разказа ти, Николай! А на всички депресари, които злобеят и чието въображение работи против тях, мога само да съчувствам...

Анда
Анда
2008-05-09 09:28:08
  Поздравления и от мен! Историята ти наистина много ме развесели като я четох първия път. Успехи и занапред!

lorka
2008-05-09 22:52:18
  Благодаря Ви момичета! Очаквам с нетърпение вашите нови истории тук!

  Всички полета са задължителни!
  Направете своят коментар:    
   Подател:*
 Код за оторизация:
*
Код за оторизация



Изпрати на приятел  Разпечатай   



[Назад] [Начало] [Горе]

Цитирането на материали от ОколоСвета.com е свободно
и става след посочване на източника им!


Раздели
Планински туризъм
Международни екскурзии
Екскурзии в България
Морски туризъм
Селски туризъм
Хоби туризъм
Археологически туризъм
Уикенд

Пешеходен туризъм
Ученически / Ваканционен
Почивен туризъм
Оздравителен / балнеоложки
Екстремен туризъм
Екотуризъм
Ботанически туризъм
Фото туризъм

Ловен туризъм
Винарен туризъм
Културен / фолклорен
Обучение
Недвижими имоти
Празнични пътувания
Конгресен туризъм
Пещерен туризъм


Изгодни резервации на самолетни билети
Избрахме за вас...

Нашето предложение...

www.OkoloSveta.com - Пътепис | | Ловен туризъм | Кална история
  Приятели: Idi.bg | Хотели | Bultourism.com | ЗаХотелите | Силистра Online | Казанлък.com | Online Калкулатори | Списание за туризъм | MyHoliday.bg | Сандански.org | БГсервизи.info
Спаси, дари на... Гласувайте за този сайт в БГ чарт Оказион за бебешки и детски стоки All Traveling Sites
 "3 мекс" EООД, 2007 - 2019. Всички права запазени!
e-mail: info@okolosveta.com