ПРЕЗИДЕНТСТВОТО
   
    „Няма смесване на култури в Нандзин, както е в други метрополиси по света. Културата е една – китайска” – мислех си допреди да видя Президентския дворец. Той е построен до реставрираната правителствена сграда от времето на династията Цин, просъществувала повече от шестотин години. В музейния комплекс в съседство се издигат постройки в китайски и в западен стил – всяка със своя идентичност и историческо значение. Той се състои от три части – сградите на бившето националистическо управление и на президентското правителство са в центъра; на запад са разположени канцеларията на временния президент Сун Ятсен, Секретариатът, Западната градина и Щабът на главното командване, а на изток – Мемориалният храм Тао и Лин и изложбата на културни реликви и документи от резиденцията на Лиандзианския вицекрал. Живописен парк в традиционен китайски стил отморява погледа сред всички тези строги и тържествени постройки. Днес комплексът е отворен за света като Нандзински музей на китайската нова история.
    Солидната крепостна порта в западен стил е построена на мястото на древната след формирането на националистическото правителство през 1929 г. Трите арки се затварят с железни решетъчни врати, внесени от Франция. Каменните лъвове – пазители от двете й страни са свидетели на много важни събития от китайската история.
    Влизаме в просторен двор, в дъното на който порта с висок праг в познатия ни вече стил ни отвежда из тайните лабиринти на властта. През династията Мин това място на два пъти е било дом на палати на благородници, а по време на Цин династията тук е била канцеларията на вицекраля на Лиандзиан. Властниците от различни епохи са си харесали това убежище и то е претърпяло множество метаморфози през вековете.
    Китайците обичат да онагледяват с картини и скулптури важните моменти от своето минало. Така и чужденците добиват представа за мистериозните личности, стояли начело на страната.
    Тръгваме от 1853 г., когато тайпинските селски революционни сили, водени от Хон Сиуцуан (китайският Ивайло), окупират Нандзин (тогава Тиандзин) и установяват режима, наречен Кралството на небесния мир. Дворецът е разширен и превърнат в палат за Хон – Палатът на Небесния крал. Историческите документи говорят, че той се е усамотявал в палата, рядко е излизал навън и е прекарвал много време в писане, рисуване и калиграфия. Това са подобаващи занимания за истинския мъж – според конфуцианския идеал мъжът трябва да е философ и поет преди всичко, за спорт и физическа сила не се споменава...
    От този стар кладенец са черпили питейна вода за хората, обитавали кралската резиденция по време на Тайпинското Небесно кралство. Това ми напомни, че питейната вода и днес е проблем за Китай. Водата от водопровода не се пие – и в домовете, и в учрежденията се ползва бутилирана вода от апарати.
    Това е мястото, където Небесният крал е преглеждал официалните документи и е обсъждал държавните дела.
    През 1864 г. войската на император Цин си възвръща Нандзин. Главнокомандващият Джън Гуофан наредил повечето от дворцовите сгради да бъдат срутени до основи и на тяхно място били издигнати нови – канцеларията на генерал – губернатора в съответствие с правителствения протокол.
    След революцията Синхай от 1911 г. Сун Ятсен полага клетва в Двореца като временен президент на република Китай, това е първият републикански режим в страната. Скоро Китай навлиза във военна диктатура и дворцовият комплекс официално не се използва до 1927 г., когато Северният поход на Куоминтан (КМТ – най-старата политическа партия в страната, основана от д-р Сун Ятсен) превзема Нандзин и превръща Двореца в Щаб на националистическото правителство.
    Преди японците да окупират Нандзин през Втората китайско-японска война (1937 – 1945 г.) председателят на националистическото правителство Чан Кайши отвежда министрите в Чончин и сградата е превзета от Уан Дзинуей, който сътрудничи на японците. След японското отстъпление през 1945 Чан Кайши се връща у дома (той е родом от Нандзин).
    Наричали са я Портата на китайския еднорог, защото от двете й страни е стоял по един каменен еднорог. Червената порта обикновено била затворена и се е отваряла само за да мине Чан Кайши. Останалите хора са влизали през страничните врати. Така се подчертавало достойнството на президента. Лидерът открай време, та и досега, е заемал много по-почетно място в живота на хората в сравнение с европейските страни например; отношението към него е подчертано раболепно...
    „Родина, родители, закон, добро сърце и любов” – това е, в което вярва китаецът и което беше написано на плакат в приемната на президента.
   
    Конституцията на република Китай е приета през 1947 и Щабът на националистическото правителство е преименуван в Канцелария на президента.
    Към края на Китайската гражданска война (1949 г.) комунистическите сили превземат Нандзин и Народноосвободителната армия го „освобождава”. Правителството на Чан Кайши забягва в Тайван и Мао Дзедун провъзгласява Китайската народна република със столица Пекин. През 1980 г. Дворецът е превърнат в музей.
    Това е кратката история на Президентството, зад чиито стени през вековете са решавани съдбите на милиони хора. Вниманието към различните управници е еднакво подчертано и толерантно, никой не е потънал в сянка само защото е бил враг на сегашната власт.
   
    След сериозния и агресивен свят на политиката навлизаме във вековната Западна градина. Несравнимо е удоволствието и чувството на умиротворение от разходката в китайска традиционна градина. Тези живописни творения с древна история целят да пресъздадат естествения пейзаж на планините и реките и вечната божествена хармония на природата. Скали, вода, мостчета, кръгли арки в градинските стени и павилиони са сред най-популярните елементи на класическата градина на висшата образована класа.
    Край водното огледало решат косите си плачещите върби, олицетворяващи животворното начало ян; зад тях са пръснати в привиден безпорядък тополи, магнолии, бамбук, сливи, праскови и още непознати дървета и храсти. Цветовете на флората са сдържани, вниманието е привлечено преди всичко от формата на растенията и играта на светлината и сенките. Камъкът е специално подбран и се издига така, че човек да може да му се наслаждава от всички страни. Той е миниатюрно изображение на природата и е широко почитан от древни времена. Камъкът не може да изкаже емоция като поемата, нито да изрази идея като картината. Но мисълта, чувството, дори мечтата могат да се открият в камъните, потънали в покой и мълчание. Съзерцавайки ги, вие ще развиете ума си и ще моделирате темперамента си. Можете да им се възхищавате и да ги събирате като творби на изкуството. Те могат да ви носят непрекъснато огромна радост и да ви помогнат да осъзнаете истинския смисъл на живота. Китайците мислят така и в новото строителство задължително се предвиждат и камъни за украса – един голям като скала или група по-малки по алеите между блоковете.
    Творческата интуиция и възвишената поетично мислене са задължителни качества на човека, който оформя градината – място за отмора, за изучаване на поезия, за романтични преживявания – духът на Китай.
   
    Като столица на десет династии Нандзин е на първо място на Югоизток със съчетанието на градски мащаби, стара култура, елегантност и героична история. Излизаме неохотно от това вълшебство и се отправяме към летището. Следващият ни полет е за Сиан – Осмото чудо на света!
   
    Наталия БОЯДЖИЕВА

			Хон Сиуцуан
	тронната зала		старият кладенец
	восъчни фигури - Сун Ятсен		Президентството
	канцеларията на националистическото правителство		Портата на китайския еднорог
	красив контраст		и камъните имат душа

Дайте Вашата оценка за този пътепис

Моля изберете 1 (ужасен) 2 (слаб) 3 (среден) 4 (добър) 5 (много добър) 6 (отличен)