dolu
05_01
05_03
  Начало  |  Новини  |  Тур оферти  |  Самолетни билети  |  Каталог  |  Книга за гости  |  Реклама  |  За сайта
      Вторник, 23 Юли 2019 г.
06
Континенти
Европа
Австралия и Океания
Азия
Антарктида
Африка
Северна Америка
Южна Америка
Държави
В сайта
  Форум:422
  Статии:518
  Оферти:130
  Новини:826
  Снимки:2037
  Каталог:231
  Пътеписи:949
  Конкурси:6
  Книжарница:10
  Потребители:3787
Анкета
Доволни ли сте от състоянието на плажовете у нас?

По-скоро да
По-скоро не
Не мога да преценя
   

Виж резултатите
Онлайн околосветско пътешествие
Online книжарница
RSS Feeds
RSS Feeds
  Новини
  Оферти

Пътепис
  Културен / фолклорен
  Пътеписи | Статии | Оферти | Форум | E-магазин

  Най-голямата мастилница в света - трета част
  Публикуван от natali_vn на 24 Април 2012 г.
  Този пътепис е прочетен 1180 пъти, рейтинг: 5.94

  

    Тук времето не е спряло – по-скоро то тече по свои, различни закони. И представата за училищен двор даже е друга. Много ме изненада водното колело по средата му. Задвижва се с педали, но за какво са използвали енергията му, Сун не можа да ми обясни… Нямаше и пояснителна табелка наоколо.
    Колкото познати китайци питах за съоръжението, всички вдигаха рамене. Може би е служело за напояване, а може би за нещо друго…И точно когато вече мислех да ви го оставя като загадка, дойде обяснението от Джанбин: Това е само модел на водно колело, каквито са използвали в миналото за пренасочване на водата за напояване на по-високо ниво. Имаме вече отговора!
    Пред водното колело е приседнала на колене млада музикантка, галеща унесено струните на цина, застинала във вечността. Очарова ме семплата изисканост на Изтока.
    От прочетените книги за живота на жените в Китай знам, че цинът им е бил любим инструмент в миналото. Той е най-древният китайски струнен инструмент, отличаващ се с простота и красива изработка. Наред с пипата. Мисля си - някой може и да съществува без изкуство, но никой не може да бъде жив без него.
   
    Излизаме от двора на училището и неволно се проточваме в индийска нишка. А как иначе бихте могли да минете по тази уличка? Усещането е клаустрофобично, стените ме притискат и ми се иска да се провикна като Алеко: “О, въздух, въздух! Светлина!”. Но не можем така да копираме класиците, нали… Затова и тихичко си въздъхвам, поглеждайки нагоре към синия отрязък небе…Тази теснотия и кривуличене на уличките си имат житейско обяснение – едно, за да предпазват селото от разбойници – често явление по онова време, и второ – да объркват пътя на духовете. Не е смешно – злите духове вървят само по права линия и не могат да вземат завоите. Те ще се замотаят в тази плетеница и няма да могат да досаждат на хората и да ги плашат…
    Едно от удоволствията на пътуването и досега с чужда култура е и в опознаването на мисленето и вярванията на другите хора. Извитите покриви също имат защитна функция: ако отгоре се спусне зъл дух, той няма да попадне в двора на къщата, а ще се подхлъзне и ще бъде отразен далеч в пространството. Старинните китайски къщи отвсякъде са оградени със стени – със същата цел – предпазване от духовете. Прозорците им гледат към вътрешния двор – никога към улицата. Като отворите единствената порта към двора, пред вас се изправя стена.. Тя лесно може да бъде заобиколена от човек, но е непреодолима преграда за агресивния дух. Тази стена е прабабата на паравана.
    Мнозина снимаха тези комини като особеност на архитектурата, снимах ги и аз. Прилепени са към външната страна на фасадата. Вижда се ясно и линията от митични фигури, накацали по ръба на стрехите. И те плашат злите духове, а едновременно с това дават представа за социалния статус на стопанина, който статус определя броя им.
   
    Това са последните кривулици на селото. Сбогом, старо имение, събирало през годините толкова тайни, трепети и надежди! Ще те помня като пазител на китайския дух и духовност.
    Излизаме и се озоваваме пак на площадчето с кладенеца. Щом ме видяха, че заставам пред тях в очакване, танцьорките се раздвижиха и музикантите взеха инструментите в ръце. Останалите туристи минаваха безразлично покрай импровизираната сцена – за тях тези танци не са нещо екзотично, те са част от културата, с която са израсли. Даже Сун и малкият се бяха запилели нанякъде.
    Жените в танцови костюми заеха местата си, погледнаха към мен и се понесоха с плавни движения, а оркестърът засвири. Сърцето ми трепна – тези хора танцуват заради мен – да впечатлят чужденката с изкуството си. За благодарност бях предан зрител – радвах им се и заснех целия им танц. Разбирателство без думи – беше красиво.
   
   
    Същата сцена на гордост от местното изкуство се повтори и край град Дънджоу, където пристигнахме след около час път. Край този град в провинция Шандун се е родил Циу Чудзи (1148 – 1227) – най-известният между Седмината Истински Таоисти от Севера. Философът е основател на таоистката секта Драконова порта. Когато се прочул, от императорското правителство го извикали в днешен Пекин като мисионер на таоизма.
    През 1219 г. е поканен и от Чингиз хан да се срещне с него и да му разкрие тайната на безсмъртието. Циу Чудзи заедно с осемнадесет свои ученици е пътувал две години, преминавайки разстояние от пет хиляди километра, за да пристигне в снежните планини на днешен Афганистан. При срещата си с Чингиз хан, основател на династията Юан, той се опитал да го откаже от убийството. Проповядвал му е таоистката доктрина, съветвал го е да почита Небето и да обича своя народ, както и да има чисто сърце. “Един прост начин на живот ще позволи на естествената сила на сърцето да блесне”.
    Настоявал е, че и трите религии в Китай – конфуцианството, будизмът и таоизмът трябва да бъдат равнопоставени.
    Той е удостоен със званието “безсмъртен” и “велик учител” от владетеля.
    В негова чест край родния му град е изграден мемориален и манастирски комплекс, на които посветихме следобеда.
    При появата ми като единствена европейска туристка музикантите и танцьорките подхванаха своето представление. Простотата, лекотата и свободата да бъдеш себе си в китайците винаги ми е действала вдъхновяващо. Трогната, изгледах търпеливо танца до край, въпреки че групата ми вече се беше отдалечила доста. Догонвайки Сун, се спрях изненадана пред едно сиво – синьо огледално езеро. Краят му беше потънал в мъгла.
    За разлика от теснотията в имението, тук се радвахме на необятен простор.
    Пред нас е паметникът на Циу Чудзи и неговите ученици, застинали в обичайните си научни занимания. Неповикана изплува в съзнанието ми сцена от прекрасния филм “Конфуций” с режисьор и сценарист Мей Ху. Големият мислител пътува прокуден из страната заедно със своите ученици и книгите си, написани на бамбукови плочки. Внезапно ледът над езерото, по който вървяха, се пропука, каруцата с книгите се обърна и те потънаха на дъното… Помните ли как завърши епизодът……
    А ето я и входната порта за манастирския комплекс. Пъргава екскурзоводка заобяснява на посетителите детайли, които така си и останаха тайна за мен…
    Храмовете винаги приповдигат духа. Ароматът на свещите е различен и облеклото на монасите – също, но това съчетание от мъдрост, тишина и гостоприемство ще откриете във всеки манастир по света.
    Стопаните на духовната обител вероятно са намерили отговора на въпроса що е щастие, упражнявайки уменията си за съзерцание, концентрация и спокоен размисъл.
    Достолепие и увереност излъчват фигурите, облечени в черно. Пред един от храмовете туристите коленичиха на постелките за молитви и при всеки техен поклон монахът удряше с една палка по купата – камбана и приятен звън огласяше околността.
    Влизахме последователно във всички храмове. Особено впечатление ми направи богинята на земеделието и астрономията в последния, най-голям храм, както и насядалите божества, които повече приличаха на герои от епос…
    Връщаме се по обратния път, а там – насред полето – е издигната дълга внушителна колонада върху каменна основа. Пред колоните има барелефи, изобразяващи митични герои.
    Накрая на обиколката– като връзка със съвремието – една от новите играчки. Надуваеми цилиндри във вода… Събуваш си обувките, влизаш в цилиндъра и започваш тренировка за космонавт… Стрелбище с балони, а за най-точните наградата е торбичка с ябълки. Не стреляхме, че народът беше изморен от впечатления и се отправи към транспорта отвън.
    Препълнена с щастливи нови спомени се наместих до Сун и момченцето й и аз.
   
    Наталия БОЯДЖИЕВА

Добави във Facebook   


водното колеловодното колелотесни уличкитесни улички
оркестър "Янко"оркестър "Янко"танцовата трупатанцовата трупа
паметникът на Циу Чудзипаметникът на Циу Чудзитаоистки монахтаоистки монах
най-големият храмнай-големият храмбогинята на земеделиетобогинята на земеделието
колонада сред полетоколонада сред полетоводни цилиндриводни цилиндри

Дайте Вашата оценка за този пътепис


Коментари
  Все още няма добавени коментари!
  Всички полета са задължителни!
  Направете своят коментар:    
   Подател:*
 Код за оторизация:
*
Код за оторизация



Изпрати на приятел  Разпечатай   



[Назад] [Начало] [Горе]

Цитирането на материали от ОколоСвета.com е свободно
и става след посочване на източника им!


Раздели
Планински туризъм
Международни екскурзии
Екскурзии в България
Морски туризъм
Селски туризъм
Хоби туризъм
Археологически туризъм
Уикенд

Пешеходен туризъм
Ученически / Ваканционен
Почивен туризъм
Оздравителен / балнеоложки
Екстремен туризъм
Екотуризъм
Ботанически туризъм
Фото туризъм

Ловен туризъм
Винарен туризъм
Културен / фолклорен
Обучение
Недвижими имоти
Празнични пътувания
Конгресен туризъм
Пещерен туризъм


Изгодни резервации на самолетни билети
Избрахме за вас...
www.OkoloSveta.com - Пътепис | | Културен / фолклорен | Най-голямата мастилница в света - трета част
  Приятели: Idi.bg | Хотели | Bultourism.com | ЗаХотелите | Силистра Online | Казанлък.com | Online Калкулатори | Списание за туризъм | MyHoliday.bg | Сандански.org | БГсервизи.info
Спаси, дари на... Гласувайте за този сайт в БГ чарт Оказион за бебешки и детски стоки КнигИко.com - онлайн книжарница за бизнес, туризъм, ресторантьорство All Traveling Sites
 "3 мекс" EООД, 2007 - 2019. Всички права запазени!
e-mail: info@okolosveta.com