dolu
05_01
05_03
  Начало  |  Новини  |  Тур оферти  |  Самолетни билети  |  Каталог  |  Книга за гости  |  Реклама  |  За сайта
      Понеделник, 17 Юни 2019 г.
06
Континенти
Европа
Австралия и Океания
Азия
Антарктида
Африка
Северна Америка
Южна Америка
Държави
В сайта
  Форум:422
  Статии:518
  Оферти:113
  Новини:823
  Снимки:2037
  Каталог:231
  Пътеписи:949
  Конкурси:6
  Книжарница:10
  Потребители:3786
Анкета
Доволни ли сте от състоянието на плажовете у нас?

По-скоро да
По-скоро не
Не мога да преценя
   

Виж резултатите
Онлайн околосветско пътешествие
Online книжарница
RSS Feeds
RSS Feeds
  Новини
  Оферти

Пътепис
  Културен / фолклорен
  Пътеписи | Статии | Оферти | Форум | E-магазин

  Прощаване с Пънлай - първа част
  Публикуван от natali_vn на 26 Септември 2012 г.
  Този пътепис е прочетен 2340 пъти, рейтинг: 4.50

  

    Последни обиколки
   
    Тъжно е, когато приказката свършва… Раздялата с приятели винаги тежи.
    Когато пристигнах в Китай преди три години, моя приятелка от Варна ме успокояваше по скайпа: “Ще свикнеш, накрая даже няма да ти се връща…”.
    Усмихнах се мрачно – толкова абсурдно ми звучеше тогава. Разбира се, Лили излезе права.
   
    Някои хора минават и бързо излизат от живота ни. Други са с нас за малко и оставят отпечатък в сърцата ни. И ние никога вече няма да сме същите…
    Всяка страна има тъмно и светло лице. Аз избрах да общувам със светлото. Не очаквайте да пиша за китайската мафия – не ми е интересна (както и българската, и японската, и останалите по света). В драматургията има предпочитание към така наречения “лош” герой – смята се, че неговият характер е по-противоречив и развитието му – по –интересно за проследяване. Моят интерес обаче е провокиран много повече от добрия човек – не по-малко дълбок и сложен като душевност. Навсякъде има добри хора и аз вярвам, че са много. Тук, в Пънлай, имам привилегията да познавам едни от най-добрите хора и те да са мои приятели – Уан Уей, Сун, Клер, Джанбин, Ян Шао, Маа и Ники – прекрасни млади хора – умни и чувствителни. Към тях добавям и двете европейки – Моника и Вероника – с които ме свърза същият този малък севернокитайски град. Благодарна съм, че попаднах точно в провинцията, а не в някой от мегаполисите на Китай. Тук, далеч от многогласия Вавилон, са се запазили старите нрави, обичаи и отношения, китайският дух.
   
    Броени дни до отпътуването ни. Еднопосочно този път. В тези последни обиколки из града се прощавам мислено с всички интересни места, които ми станаха любими и до края не преставаха да ме изненадват и удивляват. Привързах се към тази откритост, детска непосредственост и готовност лицата винаги да разцъфнат в усмивка. Ще ми липсват.
    Дали ни харесва или не, но всеки от нас е посланик на добра воля на собствената си страна в Китай. Нашето индивидуално поведение оказва влияние върху начина, по който ще бъде разглеждан целият ни народ. Когато се отнасяме с местните жители честно, с уважение и достойнство, така и те се отнасят с нас.
    Изчислено е, че до петдесет процента от всички новопристигнали чужденци в крайна сметка напускат Китай по-рано от планираното. По същество всичко е различно. Влюбена съм в Китай, но не винаги ми е било леко. Минах си и аз през четирите етапа, които характеризират престоя в различна култура.
    Първият период, наречен от мен “меден месец”, е най-вече вълнение и очарование от приключението Китай, когато виждаш преди всичко екзотиката. След като този романтичен месец отплава, настъпва оттеглянето. Изпитвах нови и неприятни чувства на неудовлетворение и гняв, породени от езиковата бариера, ниската обществена хигиена (защо плюят непрекъснато и навсякъде!), безопасността на движението – по-скоро опасността да вървиш по улиците… Споразуменията и договорите непрекъснато се променят или не се спазват и това води до усещането, че човек постоянно е излъган. Открих в себе си тенденция да критикувам и да се възмущавам от всичко. При мен продължи около три месеца, но обикновено обхваща половин година, ако човек няма социална подкрепа и приятели сред местните хора.
    Идва третият период – на приспособяване. Човек се чувства по-уверен, по-малко изолиран, връща си чувството за хумор, животът става по-рутинен и предвидим. Приятелите помагат много. И така – две години.
    Последният етап носи отново ентусиазъм, като първия. Почувствах се “у дома” в Китай. Това, което в началото съм смятала за лудост, сега изглежда банално и незначително. Казват, че ако в този момент се върнеш в родината, ще преживееш обратен културен шок, но това ми се вижда прекалено… При мен не е така. Родината си е родина.
    И след всички философии – как можеш да си тръгнеш от някого, в когото си вложил толкова много от душата си…
   
    Последни обиколки… Тръгваме из града рано сутринта. Момент, да догледаме по телевизията китайския документален филм за Калоян Махлянов – Котоошу – първият европеец, спечелил Купата на Императора. Показват и родителите на знаменития сумист в дома им в Джулюница. Радват се от сърце на победите на сина си, макар и само пред телевизора. Котоошу е познат и обичан не само в Япония, но и в цяла Азия. От време на време сърцето трепва при споменаването на родината: “Балджалиа!” – на китайски, с ударение на последната сричка. Финалните надписи ме връщат в неделния ден.
    От осем сутринта започва службата в единствената църква в Пънлай. Ники предложи да отидем заедно. С нея се запознахме месец преди отпътуването ни и скоро се сприятелихме. На момичето му предстои магистратура в Лондон, започва нов етап и в нейния живот. Делова и организирана, с нюх към бизнеса, Ники много ни помогна в изпращането на багажа ни за България. Намирането на надеждна транспортна компания и преговорите с нея не е никак лесно в Китай и само човек като нея може да се справи.
    Срещаме се с Ники в топлата сутрин и тръгваме към евангелската баптистка църква. Още в двора ни посрещат усмихнати служителки с поздрава: “Добре дошли, сестри!”. Влизала съм в храма по друго време, винаги е било празно, но сега – какво чудо! – голямата църква е претъпкана до краен предел, всички пейки са заети, и на втория етаж – също. Хората – и млади, и възрастни – си носят книжки с псалми и пеят вдъхновено заедно с пастора. Над голям екран над олтара се изписва текстът за закъснелите, до които не достигат книжки. Ники също пя, тя знаеше псалмите отпреди (като гимназистка е ходела на службите тайно от майка си). След това пасторът разпалено започва своята проповед, а паството слуша умиротворено.
    Изненадах се – не съм и подозирала, че има толкова християни в Пънлай (общо за Китай те съставляват един процент от цялото население). Всъщност знаех отпреди, че християнската мисия е навлязла в страната именно от тук, но нямах представа за големия брой последователи.
    В предверието от стара снимка ни гледа сериозна и одухотворена млада жена, облечена по модата от ХІХ век. Американката Шарлот (Лоти) Муун , родена през 1840 година във Вирджиния, е първата християнска мисионерка в Пънлай. И днес местните християни говорят с дълбока почит за нея. За изключителната й човечност, всеотдайност и горещо сърце аз я наричам американската Майка Тереза. Историята й много ме трогна, ето я накратко.
    Лоти е била високообразована млада дама, владеела е свободно латински, гръцки, френски, италиански, испански и иврит, а по-късно става експерт и по китайски. Тя получава една от първите магистърски степени по изкуствата, присъдени на жена в родината й. На 33 – годишна възраст официално е назначена за баптистка мисионерка в Китай. Пристига през 1873 г. в Пънлай (тогава Дънджоу – Dengzhou) и започва да преподава в училището за момчета.
    Отначало Лоти, както я наричат пънлайчани, е настоявала новопокръстените да носят американски дрехи, за да се отличават от езичниците. Но постепенно тя разбира, че колкото повече пренебрегва западните украшения и се идентифицира с китайците, толкова повече тяхното естествено любопитство към чужденците (и понякога отхвърляне) се превръща в искрен интерес към евангелието. И още нещо важно осъзнава тя – че само жена може да достигне сърцата на китайските жени (нещо, което и аз почувствох за трите години, преживени тук). Лоти започва да се облича в китайски дрехи, възприема местните обичаи, научава се да бъде чувствителна към китайската култура и започва да я уважава и да й се възхищава. В замяна тя получава любовта и уважението на много китайци.
    В писма и статии Лоти описва живота на мисионера и признава отчаяната нужда от повече посветени на каузата хора, за чието финансиране обаче не достигали средства.
    През 1892 г. си взема така необходимата отпуска и се връща у дома в САЩ. Тя е много загрижена, че нейни колеги се топят и умират рано, без никаква почивка у дома. Начинът на мислене тогава е бил: “Отиди на мисионерското поле, умри на мисионерското поле!” Евангелистите никога не са очаквали да видят отново своите семейства и приятели. Муун се аргументира, че редовната отпуска на всеки десет години ще удължи живота и ефективността на опитните мисионери. И успява да им я издейства.
    По време на мисионерската си практика Муун се среща с чумата, глада, революцията и войната. Първата Китайско-японска война (1894 г.), въстанието от 1900 г. и Китайското националистическо въстание, което сваля династията Цин през 1911, дълбоко засягат работата на мисията. Гладът и болестите вземат много жертви. Когато Лоти се завръща от втория си отпуск през 1904, тя е поразена от страданието на хората, които буквално са измирали от глад. Тя пледира за повече средства, но мисията е потънала в дългове и не може да изпрати нищо. Заплатите от мисията са доброволно спрени.
    Лоти е споделяла личните си финанси и храна с всеки нуждаещ се покрай нея, което е подкопало здравето й. През 1912 г. тя тежи само 40 килограма. Стреснати, колегите й мисионери от други градове са уредили да бъде изпратена обратно у дома, но по пътя Лоти умира на 72 години в пристанището на Кобе, Япония. Тялото й е кремирано и върнато при семейството й във Вирджиния.
    Човек никога не стига до върховете такъв, какъвто е тръгнал. За мен няма значение каква точно религия е изповядвала Лоти. Тя е героична жена, мъченица на вярата, тясно свързана с историята на Пънлай и с навлизането на християнската мисия в страната. Личност, посветила живота си на една висока идея и на чисто човешката грижа за хората.
    Влязохме с Ники и в Неделното училище, основано от Лоти. Беше пълно с ученици.Една от учителките китайки развълнувано ни разказа за бялата жена, станала една от тях и ни посочи паметния знак в нейна чест в църковния двор. Не е била напразна жертвата ти, Лоти.
    В Пънлай няма в момента действащ будистки храм, но има жива християнска църква.
   
    Наталия БОЯДЖИЕВА

Добави във Facebook   


църквата в Пънлайцърквата в Пънлайнеделната  службанеделната служба
пасторътпасторътцърковният хорцърковният хор
НикиНикивляво - Лоти Муунвляво - Лоти Муун
на тази улица е Неделното училищена тази улица е Неделното училищеучителка в Неделното училищеучителка в Неделното училище
децата пеят църковни песнидецата пеят църковни песнипаметният знак в чест на Лотипаметният знак в чест на Лоти

Дайте Вашата оценка за този пътепис


Коментари
  Все още няма добавени коментари!
  Всички полета са задължителни!
  Направете своят коментар:    
   Подател:*
 Код за оторизация:
*
Код за оторизация



Изпрати на приятел  Разпечатай   



[Назад] [Начало] [Горе]

Цитирането на материали от ОколоСвета.com е свободно
и става след посочване на източника им!


Раздели
Планински туризъм
Международни екскурзии
Екскурзии в България
Морски туризъм
Селски туризъм
Хоби туризъм
Археологически туризъм
Уикенд

Пешеходен туризъм
Ученически / Ваканционен
Почивен туризъм
Оздравителен / балнеоложки
Екстремен туризъм
Екотуризъм
Ботанически туризъм
Фото туризъм

Ловен туризъм
Винарен туризъм
Културен / фолклорен
Обучение
Недвижими имоти
Празнични пътувания
Конгресен туризъм
Пещерен туризъм


Изгодни резервации на самолетни билети
Избрахме за вас...
Фотогалерия
www.OkoloSveta.com - Пътепис | | Културен / фолклорен | Прощаване с Пънлай - първа част
  Приятели: Idi.bg | Хотели | Bultourism.com | ЗаХотелите | Силистра Online | Казанлък.com | Online Калкулатори | Списание за туризъм | MyHoliday.bg | Сандански.org | БГсервизи.info
Спаси, дари на... Гласувайте за този сайт в БГ чарт Оказион за бебешки и детски стоки КнигИко.com - онлайн книжарница за бизнес, туризъм, ресторантьорство All Traveling Sites
 "3 мекс" EООД, 2007 - 2019. Всички права запазени!
e-mail: info@okolosveta.com