dolu
05_01
05_03
  Начало  |  Новини  |  Тур оферти  |  Самолетни билети  |  Каталог  |  Книга за гости  |  Реклама  |  За сайта
      Вторник, 23 Юли 2019 г.
06
Континенти
Европа
Австралия и Океания
Азия
Антарктида
Африка
Северна Америка
Южна Америка
Държави
В сайта
  Форум:422
  Статии:518
  Оферти:130
  Новини:826
  Снимки:2037
  Каталог:231
  Пътеписи:949
  Конкурси:6
  Книжарница:10
  Потребители:3787
Анкета
Доволни ли сте от състоянието на плажовете у нас?

По-скоро да
По-скоро не
Не мога да преценя
   

Виж резултатите
Онлайн околосветско пътешествие
Online книжарница
RSS Feeds
RSS Feeds
  Новини
  Оферти

Пътепис
  Културен / фолклорен
  Пътеписи | Статии | Оферти | Форум | E-магазин

  Скален манастир "Св. Иван Пусти"
  Публикуван от Анда на 10 Май 2009 г.
  Този пътепис е прочетен 5103 пъти, рейтинг: 4.65

  

    Още сме в района на Враца и продължаваме обиколката си по пътя към опознаването на родината ни. Вече са минали повече от 10 години, откакто за първи път съм идвала в този край, а като че ли Балкана не спира да ме изненадва с нови и нови чудеса и да ми се разкрива в ново и все по-обаятелно великолепие.
   
    Новата цел – обновения манастир Св. Иван Пусти, който всъщност се нарича Св. Иван Рилски. Скромна табела на около 8 километра от Враца и скътания в прегръдките на Врачански Балкан бял манастир ни теглеше с невидима притегателна сила. Завихме по тесен път, в посоката указана от табелата. Пътят криволичеше и беше твърде стръмен, но се изкачихме почти догоре. Спряхме на по-широк завой, за да изследваме всеки метър сами. Оказа се, че пътят беше сравнително нов. По-късно говорихме с наши приятели, които казаха, че също са правили опит да посетят манастира, но все са ударили на камък, както се казва. В единия случай, пътят е бил затворен, поради предстоящото му изграждане, а в другия, дори не е бил започнат и път просто е нямало.
   
    Бавно се изкачвахме по тесния, криволичещ път, а право пред нас гордо се издигаше Балкана, който във всеки един момент, като го погледнех ме смайваше с красотата си. Около нас - гора, цъфнали люляци, чист планински въздух и весели чуруликания. Сякаш се намирахме в някаква нереална приказка. Но приказката предстоеше…
   
    Малко преди манастира да се разкрие пред нас, точно под него видяхме малък но страшно красив водопад. Докато се отделим от прекрасната гледка и ето, че ново видение се открои. Възстановената черква, манастирските сгради, чешмата с бистра студена вода, новоизградени постройки за удобство на посетители и туристи. А пред теб – снагата на Балкана. Вече, като се изкачихме до манастира, оправихме поглед надолу и видяхме широки поля, т.н. Манастирски ливади. Зад нас – снагата на Балкана. Дишахме и се оглеждахме с възхитени очи, смаяни от прекрасната панорамна гледка.
   
    Наистина Балкана, като че ли разкриваше нови и нови тайни и красоти пред нас. Насочихме се към църквата. Възрастно отче излезе да ни посрещне. Имахме неблагоразумието да оставим багаж пред църквата, докато отдъхвахме и отчето кротко ни „въведе в правия път”. Обясни ни, че манастира е бил разрушаван многократно и това, което ние намерихме за удобна поставка е стария престол, който са изнесли пред църквата като единствен спомен - паметник. Почувствах се неудобно и побързах да отместя вещите ни, като се извиних за недомислието.
   
    Разказът на отчето продължи: „Манастира е още от 9-ти век, стените му са дебели до метър и половина. Многократно е разрушаван и опожаряван. Реставрациите сочат, че тук е имало светилище още от тракийско време. Преданията разказват, за златото на цар Иван Шишман, скрито във Врачанския балкан, поради което мястото е разграбвано многократно от иманяри, без капка човещина. Последният монах е бил убит, а всичко което е притежавал манастира разграбено, поругано и опустошено.”
   
    Влязохме в църквата и тъй като беше рано сутринта, нямаше други хора наоколо. Отчето зареди кротки и мъдри думи към нас Човека беше видимо набожен и толкова скромен и смирен, че направо се чувствах грешна да стоя в негово присъствие. Всичко материално му беше чуждо. Срещала съм се с други попове, които гледат лошо, които се стремят към облаги. На което и според мен се дължи това, че не съм особено вярваща. Тук, като че ли познах истината. Всичко беше истинско, искрено, красиво, неповторимо. Думите му звучаха толкова правдиви и простички, че се питах, какво в действителност означаваха нашите дребни житейски проблеми? Колко по-различен би могъл да изглежда живота. Въпрос на гледна точка, въпрос на разбиране, на вяра, на любов.
   
    Отчето се помоли за нас, чети ни за здраве, помаза ни със миро, поръси ни със светена вода. Ние не бяхме подготвени за това, не бяхме дошли с намерението за много молитви. Само да запалим свещичка. Нямахме много пари в нас, но ги оставихме дарение на храма и на отчето.
   
    Думите му кратки, гласът ясен, опитваше се, да ни научи как да се молим. Още, като че ли чувам гласа му, и се надявам спомена да не избледнее.
   
    - Господ не се нуждае от нашите молитви. Той нищо не иска нищо от нас. Ние сме тези които се нуждаем от него. За това, когато се молите, молете се кратко – но от цялото си сърце. Господ всичко вижда и чува, той знае ние какво искаме, но от нас се иска само да се изправим пред него с чисто сърце. Не с дълги молитви, не с предварително подбрани страстни слова. С вяра, с любов, от сърце. Ако искаме да видим ангел – да погледнем към децата си. Те са чисти и святи, нямат грехове. Не са като нас. Ако продължим да настояваме да видим друг ангел – ще видим дявола.
   
    Той не искаше да ни обяснява с много думи, единствено долових, че голямата му болка е, че това, което за него бе пределно ясно и явно, сякаш не може да го предаде на хората. Защото всичко се свежда до една единствена дума – Любов. Каза, че му приличаме на скромни и смирени хора, добро семейство и че се надява да го разберем и запазим вярата си, защото Господ ни е показал пътя, за да стигнем до тук и да преоткрием себе си.
   
    Чувството, че съм попаднала в някаква приказка, отново ме завладя. Отчето ми приличаше на някакъв древен, свят и духовно извисен старец, дошъл сякаш някъде от миналото ни. Излязохме и той веднага се зае с товаренето и извозването на тежка количка. Отдаваше и последната си капка сила и труд, за да превърне мястото в красивата приказка, която заварихме. Каза ни, че преди няколко месеца, мястото е било напълно запустяло, почти половин век. От там идва и името му Св. Иван Пусти. Иначе манастира се казва Св. Иван Рилски. Но ето, че е дошло времето отново да възкръсне за своите християни. В комплекса няма хотелски постройки и според думите му, няма и да има. За да остане единствено място за молитви, за кръщенета и сватби. При реставрацията на манастирския комплекс идеята е била тук да се развива и културен туризъм. Бяха предвидени постройки, където туристи да могат да хапнат, да отпочинат в красивата беседка.
   
    Отпихме от всеки от четирите студени чучура на чешмата. От всяка страна прочетох мъдри слова, преди да се наведа и да отпия глътка пречистена вода. От лявата ни страна, ромолящия шепот на поточе ни поведе към поредната великолепна картина. В недрата на Балкана, огромен пещерен свод, приличащ на тържествена зала ни посрещна, като в дъното и лежеше нежно езерце пълно с отблясъци на десетки монети. Видяхме, че продължаваха да текат реставрационни работи и тепърва се разкриваха, старинни изрисувани стени. Снимките не можеха и наполовина да обхванат това великолепие. Започнахме да правим видео, но вкъщи установихме, че отново техниката ни не е могла да пресъздаде това, което видяха очите ни. Разбрах, че при реставрацията са открити три пласта икони, като най-старите са на над 1000 години.
   
    Отчето отново се приближи към нас, виждайки, че интересът ни не стихва и сме смаяни пред поредната изненада, която се откри пред нас. Посочи ни в ляво от пещерния свод и каза, че ако тръгнем по пътеката, на около 500 метра ще стигнем до постницата. Там свещенници, са се отдавали на пост и молитви. Веднага се отправихме към новото предизвикателство, любопитни и нетърпеливи, пред новата тайна до която ще се докоснем. Започнахме бавно да се катерим нагоре подобно на планински кози. Беше стръмно и кално. Всеки камък поддаваше и изронен от мястото си под натиска на нашите обувки се търкулваше, за да си намери ново място. Добри хора бяха поставили маркировка по пътеката, а на най-стръмните места, дори импровизиран парапет от клони. Там където височините бяха твърде големи и трудни за преодоляване, бе поставена дървена стълба. Стигнахме до място между две скали, от където се разкри поредна спираща дъха ни гледка. Манастира беше далеч в краката ни, а манастирските ливади и пътят от който бяхме дошли, някъде съвсем в подножието. Чудно, но отгоре чувахме съвсем ясно всяка дума, която се разменяше долу при манастира.
   
    Продължихме напред и нагоре. Като погледнех на долу, ми се завиваше свят от височината. Беше толкова стръмно и опасно от ронещите се и поддаващи камъни, че ме беше страх да погледна надолу. За това погледът ми бе устремен само нагоре. Но все пак стигнах до място, където мислех, че не бих могла да продължа - отвесно изправени дървени стълби върху Врачанските скали. От там – нагоре, пътят беше единствено стълба след стълба. Последната водеше до дупка в скалите, колкото да легне един човек. Свода беше старинно иззидан, а легнеш ли - погледът ти се спира на икона, призоваваща към твоите молитви. Скрита в непристъпни скали, постницата, толкова близо до Създателя и Творец е осигурявала на монасите покой, за техните молитви.
    Различните надраскани надписи, осквернили постницата, ни подразниха много, но като на всякъде и тук не е пропуснато да се поругае със светиня.
   
    Отново погледнах надолу. Не можех да повярвам, че съм се изкачила до тук. Заслизахме надолу, пречистени, освободени, и с олекнали души. Чувствах се като нова. Лека полека, излизах от унеса на красивата приказка, в която бях попаднала.
   
    Сбогувахме се с отчето и благодарихме за хубавите думи. Другия път щяхме да донесем дар със себе си. Въпреки усилията да бъде съживено мястото и многото труд който е положен, манастира изглеждаше бедно и смятам, че ще се намери място за скромния ни, но от сърце дар, който си обещахме, че ще оставим следващия път. А такъв несъмнено ще има!
   
    Линкове към историята на манастира с интересен снимков материал:
    http://zovnews.com/index.php?option=com_content&task=view&id=376&Itemid=57
    http://www.bgsever.info/br-36_2008/stranici/str-11.htm
    http://vesel55.blog.bg/turizam/2009/01/17/manastir-sveti-ioan-pusti-16-vek.278369

Добави във Facebook   


Снимка 1Водопада, под манастираВодопада, под манастира
Св. Иван ПустиСв. Иван ПустиУсещане като в приказкаУсещане като в приказка
Снимка 5Панорамна гледка към пътя и ливадитеПанорамна гледка към пътя и ливадите
Стрелки към Постницата и крепостта КалетоСтрелки към Постницата и крепостта КалетоСнимка 8
ПостницатаПостницатаСнимка 10

Дайте Вашата оценка за този пътепис


Коментари
  Все още няма добавени коментари!
  Всички полета са задължителни!
  Направете своят коментар:    
   Подател:*
 Код за оторизация:
*
Код за оторизация



Изпрати на приятел  Разпечатай   



[Назад] [Начало] [Горе]

Цитирането на материали от ОколоСвета.com е свободно
и става след посочване на източника им!


Раздели
Планински туризъм
Международни екскурзии
Екскурзии в България
Морски туризъм
Селски туризъм
Хоби туризъм
Археологически туризъм
Уикенд

Пешеходен туризъм
Ученически / Ваканционен
Почивен туризъм
Оздравителен / балнеоложки
Екстремен туризъм
Екотуризъм
Ботанически туризъм
Фото туризъм

Ловен туризъм
Винарен туризъм
Културен / фолклорен
Обучение
Недвижими имоти
Празнични пътувания
Конгресен туризъм
Пещерен туризъм


Изгодни резервации на самолетни билети
Нашето предложение...

www.OkoloSveta.com - Пътепис | | Културен / фолклорен | Скален манастир "Св. Иван Пусти"
  Приятели: Idi.bg | Хотели | Bultourism.com | ЗаХотелите | Силистра Online | Казанлък.com | Online Калкулатори | Списание за туризъм | MyHoliday.bg | Сандански.org | БГсервизи.info
Спаси, дари на... Гласувайте за този сайт в БГ чарт Оказион за бебешки и детски стоки КнигИко.com - онлайн книжарница за бизнес, туризъм, ресторантьорство All Traveling Sites
 "3 мекс" EООД, 2007 - 2019. Всички права запазени!
e-mail: info@okolosveta.com