dolu
05_01
05_03
  Начало  |  Новини  |  Тур оферти  |  Самолетни билети  |  Каталог  |  Книга за гости  |  Реклама  |  За сайта
      Неделя, 20 Октомври 2019 г.
06
Континенти
Европа
Австралия и Океания
Азия
Антарктида
Африка
Северна Америка
Южна Америка
Държави
В сайта
  Форум:422
  Статии:519
  Оферти:90
  Новини:836
  Снимки:2038
  Каталог:231
  Пътеписи:949
  Конкурси:6
  Книжарница:10
  Потребители:3788
Анкета
Доволни ли сте от състоянието на плажовете у нас?

По-скоро да
По-скоро не
Не мога да преценя
   

Виж резултатите
Онлайн околосветско пътешествие
Online книжарница
RSS Feeds
RSS Feeds
  Новини
  Оферти

Пътепис
  Международни екскурзии
  Пътеписи | Статии | Оферти | Форум | E-магазин

  Лек пилигримски поход с дъх на Адриатика
  Публикуван от moorea на 01 Април 2011 г.
  Този пътепис е прочетен 2824 пъти, рейтинг: 2.60

  

    Пореден дълъг уикенд, в който ще отпразнувам имен ден-достатъчно поводи за бърз отскок до Охридското езеро. Малкият семеен хотел на Гордана ни приютява за 3 дни, в които да се насладим на спокойните води на езерото и да проследим криволиченето на малките улички в стария град.
    Номер едно в програмата ни е разходка с лодка. Избираме тази на бай Васил,който дъни крушовица и с безметежно спокойствие ми обяснява,че има спасителни жилетки,даже 2.Бързо проверявам този факт,обличайки едната веднага.Следва снизходителен поглед и покана да споделим скромния му запас от домашна крушова ракия.Разходката е великолепна,вълнуваща и красива-само двама пътници и капитана,спокойствието на водата и невероятния изглед към църквите са достатъчно условие да се изпълниш с доброта и да огладнееш като атлет след тренировка.Следва вечеря в квартално кръчме,обилно полята с друга домашна крушовица,македонска салата-нашата шопска,но с изобилие от печени червени чушки,под обсипаното със звезди небе над Охрид.Една палава идея спонтанно и почти едновременно се заражда в авантюристичните ни мозъчета-на 14 км сме от Струмица и албанската граница,защо да не посветим един ден на кафепитие на адриатическото крайбрежие на Дуръс,вторият по големина град в Албания?Готово,решено!На следващата сутрин потегляме.бензин в резервоара догоре,пътна карта и онова трепетливо човъркане като в първия учебен ден ни съпровождат до границата.Формалностите отнемат половин час-записва се колата,внася се депозит за нея/да не я продадем по пътя/ и се отправяме към офис на реномирана банка,за да обменим малко валута.Първото впечатление е многото чакъл,пясък и бункери,пътят е добър,макар и двулентов,вие се,гъне се и с две спускания и екстремни изкачвания но довежда до Тирана.По пътя през планинските проходи/Витиня е като полегато мексиканско плато,сравнена с тях/ спираме за кратък отмор и кафепитие.За двете кафета и минерална вода плащаме с почти цялата сума от чейнджа."Банкерът" ни е "спестил " една нула в своя полза.Лек потрес,нарастващо негодувание-останали сме без местни пари и очакването на още екстремности ни кара да засилим скоростта и да преминем през Тирана като тайфун.Не спираме никъде-как да спреш,като този отзад ще те отнесе,снимам през полуотворения прозорец на колата,клаксоните около нас не стихват и в ушите ми с лек тътен се прокрадва "Ода на радостта".Движението в столицата е невъобразимо,светофарите не работят,а регулировчика стои с гръб към движението,задният пази предния и така,въвлечени в поредното стадо мерцедеси,излизаме на 60-километровата магистрала към Дуръс.Мерцедеси ли споменах?Да,друга автомобилна марка не срещнахме,с изключение на един хамър в планинско селце.Аутобанът е четирилентов,без ограждения,няма банкет,успоредно с теб се движат моторетки,велосипедисти,децата си играят на гоненица,някое куче решава да дотича до строящия се МОЛ от другата страна на платното.Стискаме зъби,ококорили очите си на 4-все пак това са само 60 километра...Дуръс!В маранята на нарастващата жега, в края на септември температурите достигат до 30 гр.,изглежда точно като Варна.Не влизаме в центъра,а решаваме да покараме по крайбрежието.Попадаме в най-мащабната строителна площадка на Балканския полуостров в момента.Стотици хотели,в различен етап на довършване,багери,булдозери,кранове и много,много пясък и чакъл.Но- няма път към морето,което насмешливо ни намига между железобетонните конструкции.Напред-назад,нагоре-надолу-около 12 километра с бавна скорост и никъде взорът надежда не види! "Искам кафееее!"-почти изкрещявам,-И спри при тези полицаи,ще се опитам да ги попитам.
   
    -"Добър ден!"
   
    -"Парларе италиано?"
   
    -"Но!Си!Кафетерия,джелатерия,спагетерия..."-каканижа аз с умоляващ поглед.
   
    Тогава на чист албански ми отговарят,че те пък изобщо не отлепят италиано,държейки картата на града им точно наопаки.
   
    Това е достатъчно за другаря Беров,който като истински 007 завърта волана,минава като Шварценегер през изкопи,ями,дупки и масивен чакъл, и ме доставя в двора на суперлуксзен хотел на брега на морето.На терасата е красиво-Адриатика в цялото й великолепие,бяложълт ситен пясък и леко полюшващи се палми.Обядът,обилен и полян с кафе,ни коства около 20 долара.Поръчката му обаче ни затрудни-опитваме на англйски,вика се друг сервитьор,който пък поднася салатата с поздрав на немски,на който неволно и спонтанно отговарям с "Мерси боку!"Нахранени,отпочинали,топнали за кадем крачета до глезените в морето,си обещаваме,че при пускането на първия чартърен полет София-Дуръс,отново ще дойдем тук,запрашваме с бясна скорост по обратния път,за да успеем преди залез слънце да сме при Гордана.Загубваме се,минавайки през Тирана,но оставаме безмълвни от красотата на оранжево-лазурния планински заник на слънцето.
   
    Албания уверено навлиза в общото европейско семейство,изолирана близо 50 години от света,но хората й-лъчезарни,весели,отзивчиви и трогателно мили,ще я направят едно малко райско кътче,подобно на другите адриатически перли-Черна гора и Хърватска.Иска ми се и искрено се надявам това да е скоро!Затова не казвам "Сбогом!",а "See u later,Aligator!"
   
    А защо пилигримски поход?Срещайки само българи по улиците и църквите на Охрид,оставам с впечатлението,че това е нашето пилигримско поклонение.Ако Бали е островът на хилядата храма,то Охрид е градът на хилядата църкви.И Гордана намерила останки на църква в двора си при опита да разшири хотелчето.Сега "паметникът на културата" около лехите с домати е консервиран/покрит с дебел слой полиетилен/ и чака да влезе в списъците на Юнеско.Гордана не е сигурна дали да се радва,дали да изпитва гордост или горчиво примирение,че не може да придаде мащабност на бизнес-проектите си,но...все пак-"А,и на Гьоре,съседа,му откриха църква,като реши да прави кафене!"
   
    Балканци-сродни души!:)

Добави във Facebook   


Дайте Вашата оценка за този пътепис


Коментари
  Все още няма добавени коментари!
  Всички полета са задължителни!
  Направете своят коментар:    
   Подател:*
 Код за оторизация:
*
Код за оторизация



Изпрати на приятел  Разпечатай   



[Назад] [Начало] [Горе]

Цитирането на материали от ОколоСвета.com е свободно
и става след посочване на източника им!


Раздели
Планински туризъм
Международни екскурзии
Екскурзии в България
Морски туризъм
Селски туризъм
Хоби туризъм
Археологически туризъм
Уикенд

Пешеходен туризъм
Ученически / Ваканционен
Почивен туризъм
Оздравителен / балнеоложки
Екстремен туризъм
Екотуризъм
Ботанически туризъм
Фото туризъм

Ловен туризъм
Винарен туризъм
Културен / фолклорен
Обучение
Недвижими имоти
Празнични пътувания
Конгресен туризъм
Пещерен туризъм


Изгодни резервации на самолетни билети
Нашето предложение...

www.OkoloSveta.com - Пътепис | | Международни екскурзии | Лек пилигримски поход с дъх на Адриатика
  Приятели: Idi.bg | Хотели | Bultourism.com | ЗаХотелите | Силистра Online | Казанлък.com | Online Калкулатори | Списание за туризъм | MyHoliday.bg | Сандански.org | БГсервизи.info
Спаси, дари на... Гласувайте за този сайт в БГ чарт Оказион за бебешки и детски стоки All Traveling Sites
 "3 мекс" EООД, 2007 - 2019. Всички права запазени!
e-mail: info@okolosveta.com