dolu
05_01
05_03
  Начало  |  Новини  |  Тур оферти  |  Самолетни билети  |  Каталог  |  Книга за гости  |  Реклама  |  За сайта
      Петък, 23 Август 2019 г.
06
Континенти
Европа
Австралия и Океания
Азия
Антарктида
Африка
Северна Америка
Южна Америка
Държави
В сайта
  Форум:422
  Статии:518
  Оферти:135
  Новини:827
  Снимки:2038
  Каталог:231
  Пътеписи:949
  Конкурси:6
  Книжарница:10
  Потребители:3787
Анкета
Доволни ли сте от състоянието на плажовете у нас?

По-скоро да
По-скоро не
Не мога да преценя
   

Виж резултатите
Онлайн околосветско пътешествие
Online книжарница
RSS Feeds
RSS Feeds
  Новини
  Оферти

Пътепис
  Пещерен туризъм
  Пътеписи | Статии | Оферти | Форум | E-магазин

  Неизвестните пещери
  Публикуван от iskraivanova на 14 Декември 2007 г.
  Този пътепис е прочетен 5477 пъти, рейтинг: 3.00

  
Конкурс Пътепис, участвал в Конкурса "Моят роден край"

    Латин чешма се нарича една местност над варненския квартал Виница. За нея чух едва 3 дни преди да ми се случи да посетя това уникално място. Аз, заедно с малка групичка приятели и един историк решихме да видим това място, за което той ни беше разказвал. Там се намирала малка пещера, използвана в миналото за добив на воденични камъни.
    И така водени от любопитство и интерес към историята на града и околностите му всички тръгнахме с бодра и уверена крачка, следвайки нашия водач. За него обаче пътеката не беше интересно място за минаване и той ни караше да се провираме през всякакви храсталаци, да минаваме по стръмните склонове, макар ние отчаяно да гледахме към полегатите утъпкани пътеки край нас.
    Сутринта беше ясна и леко прохладна, а ние се движехме все през гората и не усещахме как времето лети и топлата прегръдка на Хелиос изпарява нежните капчици роса от влажната студена земя. Дълго се лутахме и катерихме през борова гора, чийто аромат ни опияняваше, докато не стигнахме входа на пещерата.
    Направихме снимки, огледахме предверието и изпълнени с ентусиазъм всички се втурнахме към коридора, който нашия историк ни показа. Беше толкова тъмно, че не виждахме дори къде да стъпим.В този момент всеки почна да търси своя GSM, фотоапарат или фенерче, за да освети пътя си напред. Усещането беше несравнимо. Тесен и нисък тунел, покрит с неравни камъни, по които много трябваше да внимаваме как стъпваме, за да не се нараним. Внезапно първите спряха. Аз бях последна и не разбрах какво става. Когато се приближих, не можех да повярвам на очите си. Ние се намирахме в огромна зала, а в нея имаше 2 или 3 напълно запазени воденични камъка. Всички насочихме светлината в една точка, а белите камъни сякаш отразяваха светлината и изглеждаха още по-загадъчно. Огледахме се на къде да тръгнем и съзряхме малък вход към следващ коридор. Той беше по-нисък и доста по-тесен. Всички пазехме тишина, защото не бяхме сигурни за устойчивостта на тавана, но въпреки това бавно и сигурно вървяхме към изхода на пещерата. В един момент лъч светлина изпълни тунела и ние със замрежени погледи видяхме отново дневна светлина.
    Починахме си, но нещо не ни даваше мира. Не можехме да повярваме, че всичко е свършило и че пещерата е толкова малка, когато приятелката ми освети скалата зад нас и извика ”има друг коридор”. Всички с радост се втурнахме натам. Историкът, бързо изтича пред групата и със същия ентусиазъм се втурна в опознаване на новия и за него тунел. Чувствахме се като откриватели. Беше тъмно като в рог. Никой не виждаше нищо без малкото изкуствена светлина, която си създадохме. Вървяхме, а белите камъни по стените изглеждаха още по-светли. Минавахме от коридор в коридор и се радвахме всеки път, когато виждахме следващата дупка – вход към тунел докато не дойде и драматичния момент, когато спряхме в една зала и се замислихме какво да правим – да продължим напред към неизвестността и така притеглящата ни тъмнина или да се върнем, преди да сме се загубили. Тук историкът се намеси и с единодушно решение потеглихме бавно по обратния път. Когато отново достигнахме познатата и светла част на пещерата въздухът се изпълни с едно странно усещане на задоволство от откритието, еуфория и желание за още подвизи. Но все пак напуснахме това магично място с уговорката да се върнем пак, но по-добре подготвени.
    По обратния път обаче минахме от друго място и тъкмо когато всички бяха свели погледите си към земята, за да слязат по един склон, в страни видях малка дупка в земята. В този момент ме обзе огромното желание да се опитам да се провра през нея и да видя какво се крие там. Само след миг всички стояхме пред входа на още една пещера, за която дори и не подозирахме. Този път се разделихме на две групички. Първите влязоха, а с тях и историкът – аз и брат ми се отдадохме на почивка и разглеждахме входа. А той беше толкова нисък, че само с лазене можеше да се влезе. Сякаш бяхме на едно от пътешествията на Индиана Джоунс. Край нас дърветата бяха високи и покрити с лиани и много ни напомняха на джунгла. Мина доста време и ние се притеснихме да не се е случило нещо с приятелите ни – тогава реших, че трябва да проверя какво става. Тъкмо застанах на входа и от вътре някак приглушено чух глас, който ме вика. Като че беше толкова отдалечен, че едва го долавях. Когато започнах да чувам думите по-ясно, долових думата прилеп и веднага взех фотоапарата с мен. Тръгнах без колебание. Приятелката ми ме водеше към място, където успях да съзра една черна точка на тавана. Приближих се и видях как прилеп виси съвсем спокойно. Не пропуснах този кадър и изведнъж някой ме потупа по рамото. Подскочих от уплаха и едва не изпуснах апарата с безценните доказателства за нашата откривателска дейност. Това беше брат ми, който аз оставих пред пещерата, когато реших да вляза. Осветихме залата и изведнъж от някъде се появиха много летящи прилепи, явно уплашени от неестествената за тях светлина. Всички се долепихме близо един до друг, опитвайки се да скрием лицата си. Чуваше се само силно пърхане на крила, а ние доста се уплашихме – може би даже повече от горките прилепи. Но след като те напуснаха пещерата, ние сторихме същото.
    След това невероятно изживяване сякаш вече се изморихме и бавно, бавно поехме по обратния път. Всички бяхме изтощени от умора, но с грейнали погледи, защото картините от сутринта бяха още ярки и оставили дълбок отпечатък в съзнанието ни.
    Всички говорехме и споделяхме емоциите си, разглеждахме снимките, които направих и уговаряхме кое ще е най-подходящото време да се върнем отново там – в непроучените коридори на двете пещери.

Добави във Facebook   


Тук тъкмо оглеждаме предверието на първата и по-голяма пещера.Тук тъкмо оглеждаме предверието на първата и по-голяма пещера.Воденичните камъни в пещерата.Воденичните камъни в пещерата.
Един от тесните коридори в пещерата.Един от тесните коридори в пещерата.Входът към втората пещера.Входът към втората пещера.
Снимка 5Прилепче!Прилепче!

Дайте Вашата оценка за този пътепис


Коментари
presi_kb
presi_kb
2008-01-06 15:10:07
  mnogo hubav patepis haresva mi

  Всички полета са задължителни!
  Направете своят коментар:    
   Подател:*
 Код за оторизация:
*
Код за оторизация



Изпрати на приятел  Разпечатай   



[Назад] [Начало] [Горе]

Цитирането на материали от ОколоСвета.com е свободно
и става след посочване на източника им!


Раздели
Планински туризъм
Международни екскурзии
Екскурзии в България
Морски туризъм
Селски туризъм
Хоби туризъм
Археологически туризъм
Уикенд

Пешеходен туризъм
Ученически / Ваканционен
Почивен туризъм
Оздравителен / балнеоложки
Екстремен туризъм
Екотуризъм
Ботанически туризъм
Фото туризъм

Ловен туризъм
Винарен туризъм
Културен / фолклорен
Обучение
Недвижими имоти
Празнични пътувания
Конгресен туризъм
Пещерен туризъм


Изгодни резервации на самолетни билети
Избрахме за вас...
www.OkoloSveta.com - Пътепис | | Пещерен туризъм | Неизвестните пещери
  Приятели: Idi.bg | Хотели | Bultourism.com | ЗаХотелите | Силистра Online | Казанлък.com | Online Калкулатори | Списание за туризъм | MyHoliday.bg | Сандански.org | БГсервизи.info
Спаси, дари на... Гласувайте за този сайт в БГ чарт Оказион за бебешки и детски стоки КнигИко.com - онлайн книжарница за бизнес, туризъм, ресторантьорство All Traveling Sites
 "3 мекс" EООД, 2007 - 2019. Всички права запазени!
e-mail: info@okolosveta.com