dolu
05_01
05_03
  Начало  |  Новини  |  Тур оферти  |  Самолетни билети  |  Каталог  |  Книга за гости  |  Реклама  |  За сайта
      Понеделник, 24 Юни 2019 г.
06
Континенти
Европа
Австралия и Океания
Азия
Антарктида
Африка
Северна Америка
Южна Америка
Държави
В сайта
  Форум:422
  Статии:518
  Оферти:116
  Новини:821
  Снимки:2037
  Каталог:231
  Пътеписи:949
  Конкурси:6
  Книжарница:10
  Потребители:3786
Анкета
Доволни ли сте от състоянието на плажовете у нас?

По-скоро да
По-скоро не
Не мога да преценя
   

Виж резултатите
Онлайн околосветско пътешествие
Online книжарница
RSS Feeds
RSS Feeds
  Новини
  Оферти

Пътепис
  Екскурзии в България
  Пътеписи | Статии | Оферти | Форум | E-магазин

  По следите на изгубената вяра
  Публикуван от nikoleta68 на 20 Март 2011 г.
  Този пътепис е прочетен 2965 пъти, рейтинг: 5.87

  

    Мъгливо влажно ноемврийско утро. Всъщност, тогава все още не знаех дали есента e най-подходящото време за пътуване към едно непознато място. Непреодолимата страст обаче и желанието за среща с невидяното, ни изстреля за кой ли път - мен и спътника ми, още в студените ранни есенни зори – по надупчените като швейцарско сирене пътищата на инак скъпата за всички ни родина.
    Колко пъти бяхме изминавали същото това разстояние, което и сега се беше проснало като тяло на дълго влечуго пред очите ни върху пътния атлас на България – не знаех. Пък и кой ще вземе да ти брои подобни незначителни неща, доволно привлечен всеки път от ширналата се край язовира просторна синкава гледка в далечината. С набитото око на следотърсач обаче винаги забелязвах там как утъпкани отбивки край шосето и малки тесни пътечки не преставаха да примамват уж забързано профучаващите автотуристи и засилените нанякъде - по своя си работа, хора. Всички те изключваха за кратка почивка двигателя на автомобила си и се спускаха по-близо до водата, за да потърсят за миг с очи и сърце красотата на природата. Необяснима вътрешна потребност или просто ‘заучено движение’ – вече на няколко пъти и ние го бяхме “отработвали”. Крайпътната спирка при язовир Жребчево се бе превърнала в нещо като навик и за самите нас.
    Случайна фотографска находка в Google, за когото даже и децата твърдят, че знае всичко, наруши обичайната монотонност, с която за пореден път някой ден щяхме да пресечем родината от север на юг, а после и обратно, минавайки отново покрай същия язовир. Заслужено подреден сред най-големите изкуствени водоеми у нас, прилегнал като огромно водно петно – току до пътя Русе-Свиленград, изминаването на който както вече споменах, ми се беше случвало n-ти пъти, за Жребчево, напомнящ с очертанията си дребно парченце от пъзела, наречен България, съгласете се, нямаше как да знам всичко любопитно и интересно, свързано с дългата му язовирна брегова линия, а също и с историята на изграждането му. Въпреки това, гледката, запечатана върху изображението – с указано местонахождение в непосредствена близост точно до язовира откъм северната му страна, ме привлече силно и се нанесе трайно върху цялото свободно пространство в мислите ми, давайки силен начален тласък на собствено проучване къде и как може да бъде открит обектът от снимката. Добре че докато аз тепърва откривах ‘топлата вода’, истински родни последователи на Индиана Джоунс отдавна бяха направили същото преди мен и само след въпрос-два, зададени виртуално, най-после бях готова с предполагаемите координати на следващото ни еднодневно приключение.
    Докато сънено размишлявах дали ноември наистина е подходящ за пътешествия по родните земи, вече бяхме отхвърлили по-голяма част от предварително начертаната траектория. Наред с приближаването на района с крайната цел, постепенно започна да се развиделява. С пристигането си от север, на излизане от Прохода на Републиката, сега трябваше да зарежем посоката на юг и след Гурково да се отклоним на изток, хващайки смело пътя за морето. Добре че в онзи мъглив ноемврийски ден, то съвсем не беше от най-подходящите за сезона дестинации. Затова, с чиста съвест и без никакви вътрешни колебания и мисловни сътресения, се впускаме в изминаването на последните километри до желаното място. Край нас вече се ширеше водният безкрай на язовир Жребчево, а аз неспокойно и все по-развълнувано изпращах с любопитство поглед върху повърхността му, нетърпелива да зърна първа търсеното.
    Сигурно вече се чудите какво е имало на онази случайно попаднала ми в Мрежата снимка, нали?! Може би още повече ще ви учуди, че това не беше добре запазена средновековна крепост или друга някоя от прочутите родни забележителности, а само една църква. Да, да....църква. Не ви се вярва, нали - стара порутена църква, вероятно изоставена от доста време и представляваща днес единствено обект на силна фотографска страст.
    Бленувано видение, призрачен силует или нереална реалност....Най-после, и аз се изправям пред над стогодишните очертания на някогашната селска църква, която величави партийни решения от средата на миналия век, мълчаливо подкрепени от страха и забравата на народа ни, са превърнали напълно съзнателно в руина. Тъжна, самотна, носталгична и почти апокалиптична гледка на фона на иначе красивия ландшафт. Натрапчиво усещане за някакво странно безвремие, скрито зад плътната завеса на синкаво-сивата есенна мъгла. Вече не се питах дали ноември е най-подходящото време да съм тук. Противоречиви мисли и чувства започваха бясно да се блъскат в главата и тялото ми, да се удрят в разрушените каменни стени на храма и смутено, гузно и неразбрано да се повалят като ранени птици върху земята. Сега, повърхността й беше покрита с едри и гладки овални камъни, които обаче в месеците, когато язовирът е препълнен с вода, се превръщат в негово дъно. Тогава, изоставеният Божи храм приема по принуда ледено-студената водна прегръдка, а това дава и логичното обяснение на прозвището, с което хората, станали веднъж свидетели на гледката, най-точно я определят като “потъналата” или “потопената” църква. Според запазени сведения обаче, храмът е бил построен през 1895 година за нуждите на несъществуващото вече село Запалня и е бил посветен на Свети Иван Рилски. От предполагаемото живописно богатство и хубост на еднокорабната църква, днес не е останало нищо. Само порутените, иззидани от едър камънак стени, с празни отвори наместо врати и прозорци, и самотно, дори някак зловещо и назидателно стърчащите носещи дъги на църковния купол. Като линии на живота върху човешка длан, по стените на църквата ясно личаха следите и очертанията от разликите в нивото на водата. Хиляди, а може би милиони дребни, отдавна изсъхнали мидички, намерили благодатно място за живот и развитие от времето, когато язовирът е бил пълен, продължаваха да стоят прикрепени към камъка. Сега и мидите бяха мъртви. Животът и вярата отдавна си бяха отишли оттук. Нямаше ги хората, нямаше я вярата, нямаше го и селото. Единствено, самотно издигнатата на близкото възвишение паметна плоча – да, надгробната плоча на цяло едно село - напомняше, че някога наоколо е кипял живот. На плочата беше издълбан следният надпис: “Село Запалня, заселено XV век, изселено 1962 г.”
    Доскоро нищо не знаех за тези места. И през ум не ми беше минавало, че заради грандиозни партийни планове от времето на още по-грандиозното социалистическо строителство, е било допускано разрушаването на църкви. Знам, че по онова време на мода беше атеизмът, но здравият разум у мен не приемаше за особено правдоподобна вероятността за някогашни посегателства срещу Божите домове. Днес, архивът с партийните решения и проекти за строеж на два от големите язовира на територията на България – Копринка и Жребчево, сигурно отдавна лежи на някой рафт, затрупан от праха на най-новата ни история. Но функционалността и ползата от появата на двата хидровъзела е повече от очевидна и осезателна за реалните им потребители. Два огромни по размер изкуствени водоема с възможност за промишлено водоснабдяване, напояване и електропроизводство, красиво разположени в подножието на Стара планина, предпочитани места за разходка, туризъм и риболов, и...самотните останки на две, принудително изоставени, полуразрушени църкви. А защо, две ли? Защото, докато търсех разположението на “потопената църква” край Жребчево, разбрах, че не е единствената по българските земи. Не ви се вярва и това. Другата – „ Св.Атанасий”, обслужвала потребността от религиозен храм на християните от село Виден, до язовир Копринка. При строежа му, както е известно, под вода остават не само останките на древния тракийски град Севтополис, но и по-голяма част от селото. Обещавам си някой ден да отида и до там. Така, както съм сигурна, че непременно ще се върна и тук, ненадейно открила изгубените следи на вярата.....следите на нашата вяра.

Добави във Facebook   


"Потопената църква""Потопената църква""Потопената църква" край яз. Жребчево"Потопената църква" край яз. Жребчево
Язовир ЖребчевоЯзовир Жребчево

Дайте Вашата оценка за този пътепис


Коментари
  Все още няма добавени коментари!
  Всички полета са задължителни!
  Направете своят коментар:    
   Подател:*
 Код за оторизация:
*
Код за оторизация



Изпрати на приятел  Разпечатай   



[Назад] [Начало] [Горе]

Цитирането на материали от ОколоСвета.com е свободно
и става след посочване на източника им!


Раздели
Планински туризъм
Международни екскурзии
Екскурзии в България
Морски туризъм
Селски туризъм
Хоби туризъм
Археологически туризъм
Уикенд

Пешеходен туризъм
Ученически / Ваканционен
Почивен туризъм
Оздравителен / балнеоложки
Екстремен туризъм
Екотуризъм
Ботанически туризъм
Фото туризъм

Ловен туризъм
Винарен туризъм
Културен / фолклорен
Обучение
Недвижими имоти
Празнични пътувания
Конгресен туризъм
Пещерен туризъм


Изгодни резервации на самолетни билети
Избрахме за вас...
Фотогалерия
Нашето предложение...

www.OkoloSveta.com - Пътепис | | Екскурзии в България | По следите на изгубената вяра
  Приятели: Idi.bg | Хотели | Bultourism.com | ЗаХотелите | Силистра Online | Казанлък.com | Online Калкулатори | Списание за туризъм | MyHoliday.bg | Сандански.org | БГсервизи.info
Спаси, дари на... Гласувайте за този сайт в БГ чарт Оказион за бебешки и детски стоки КнигИко.com - онлайн книжарница за бизнес, туризъм, ресторантьорство All Traveling Sites
 "3 мекс" EООД, 2007 - 2019. Всички права запазени!
e-mail: info@okolosveta.com