dolu
05_01
05_03
  Начало  |  Новини  |  Тур оферти  |  Самолетни билети  |  Каталог  |  Книга за гости  |  Реклама  |  За сайта
      Сряда, 23 Октомври 2019 г.
06
Континенти
Европа
Австралия и Океания
Азия
Антарктида
Африка
Северна Америка
Южна Америка
Държави
В сайта
  Форум:422
  Статии:519
  Оферти:90
  Новини:836
  Снимки:2038
  Каталог:231
  Пътеписи:949
  Конкурси:6
  Книжарница:10
  Потребители:3788
Анкета
Доволни ли сте от състоянието на плажовете у нас?

По-скоро да
По-скоро не
Не мога да преценя
   

Виж резултатите
Онлайн околосветско пътешествие
Online книжарница
RSS Feeds
RSS Feeds
  Новини
  Оферти

Пътепис
  Селски туризъм
  Пътеписи | Статии | Оферти | Форум | E-магазин

  Летни вдъхновения - Част II
  Публикуван от Анда на 09 Септември 2009 г.
  Този пътепис е прочетен 2525 пъти, рейтинг: 3.54

  

    След доволно направената почивка на Галата и приятната екскурзия, която си направихме до нос Калиакра и Аладжа манастир, с тъга се сбогувахме с нашите домакини и се отправихме към най-чаканата част от нашата отпуска, за да посетим Жеравна и фестивала на фолклорната носия.
    Но преди това ни предстоеше посещение на най-хубавия плаж, на който съм била на нашето Черноморие и река Камчия. Плажът се казва “Романтика” и името много му подхождаше. Точно като за мен беше, с просторна плажна ивица, съвсем ситен пясък и море до колене, както се казва. Тук направихме най-веселия плаж от нашата почивка. С удоволствие ритахме и играхме на топка, без да се притесняваме, че тя ще отхвърчи към някой от плажуващите. Имаше място за всички. Съвсем не подозирахме, че на няколко метра по-надолу река Камчия се влива в Черно море. Не знам как си го представях, но мястото почти по нищо не се отличава от останалата част на плажа. По-късно разходката с корабче по реката ни даде по-ясна представа за това.
   
    Няма как да не споделя тук, впечатления от тази атракция, имайки предвид трагедията сполетяла нашите сънародници в Охрид. Последните години сме се качвали на едва две корабчета, но плашещо е, че впечатленията и от двете са ми еднакви. Пиян персонал, който продължава да пие по време на цялата половинчасова разходка, липса на каквито и да е издадени билети, както и липса на спасителни жилетки. Разликата е във вида на алкохола, на Поморие се наливаха с уиски, а тук нашият лодкар нито за минута не се раздели от шишето с бира, като дори черпеше ухилено пътниците с него. Вероятно да се освободят от стреса, някои приеха предложението.
    Личното ми мнение е, че е въпрос на време, подобна трагедия, като в Македония, да се случи и у нас.
    Обядвахме и се приготвихме за раздяла с Черно море. На път за Жеравна, минахме през Сливен, където ни очакваха наши приятели, като решихме да не минаваме по главния път. Нямаше място за съжаление от направения избор, пътя беше покрай река Луда Камчия и никак не беше лош. Видяхме природния феномен “Чудните скали”, разположени на десния бряг на реката. Гледката, макар и кратка, (защото не спирахме колата), ни разкри впечатляваща скална композиция.
   
    В Сливен, нашите приятели разбрали за къде сме се запътили с намерението да се върнем към корените си, ни бяха подготвили изненада, така да се каже за настройване. Пренощувахме в местния етно-комплекс, който се намира в архитектурния възрожденски ансамбъл Добри Желязков, основателя на първата фабрика на Балканите. Изведнъж зазубреното за кандидат-студентския ми изпит по география, преди 10 години оживя. Друго си е да видиш на място, да почувстваш, да добиеш представа, различна от сухата учебна материя.
    Заредени с тези възрожденски емоции, поехме по твърде криволичещия път до Жеравна. Поради природната ми непоносимост към завои, се налагаше да спираме на всеки възможен по-разширен участък на тесния път, където слизах, за да дишам дълбоко. Изпитанието свърши и последното ни спиране беше, за да се насладим на панорамен изглед точно преди да влезем в Жеравна.
   
    Настанихме се в абсолютна ретро стая, срещу скромните 15 лв. на човек. Предварителното проучване, около резервацията ми показа, че нощувките се движат между 20 и 25 лв., но след дълго търсене попаднахме и на тази от 15 лв., тъй като предвидливо бяхме сметнали, че финансовите ни възможности ще са вече почти изчерпани. И така, за стаята… да поясня защо казах ретро. Ами като се почне от трикраките столчета, ниската масичка, опнатата черга и се стигне до липсата на брави и наличието на тяхно място на автентични резета и катинарче, вместо ключ, вече се добива представа за обителта ни. Щастие за нас беше да имаме собствен санитарен възел, което ни даваше възможност да ползваме баня по всяко време.
    Тъй като в Жеравна се настанихме в четвъртък по обяд, а от местните жители разбрахме, че събитието ще бъде открито чак в петък вечерта, се отдадохме на непринудена разходка из селцето. Разговорливи баби и топли усмивки ни посрещаха навсякъде. Научихме, че над селото има екопътека и я запланувахме за следващата сутрин. Разходката сред борове, които по-късно се смениха със широколистна растителност, се оказа изключително приятна. Под обектива ни попадна малка мишка, която обаче учудващо не беше никак срамежлива и позираше на воля, за да задоволи всичките ни фотографски мераци.
   
    Върнахме се в Жеравна, където нетърпението ни се засилваше със всеки изминат час. Спокойното селце, което ни посрещна предишния ден, днес следобед вече се преобразяваше. Колите и автобусите се увеличаваха и слизащите от тях туристи превземаха бавно града. Местните ни казаха, че тази година се очакват над 3 000 души да посетят фестивала. Минахме през близкото магазинче, където стопанката вече се беше преобразила в носия и усмихнато съобщи, че следващите три дни, ще посреща по този начин клиентите на магазина. Следобедът напредваше, а с него наближаваше времето и ние да се пременим в старинни одежди. Нетърпеливо хлопнахме резето и разопаковахме носиите си. Отвън вече се чуваха, весели подвиквания, подмятания и “дюдюкания”, всеки път щом някой преоблечен в носия се подадеше навън. Мислех си, че това е някаква компания от познати, но когато дойде и нашия ред да се покажем на калдъръмената улица, не бяхме подминати незабележимо, а обсипани от комплименти от местните наблюдатели. Бяхме напълно преобразени и не мога да ви опиша чувството на лекота, което ме обзе. Сякаш със смяната на градските съвременни дрехи, се смени и душата ми. Това естествено изписваше чувство на огромно удоволствие по лицето ми, изразяващо се в широка и неподправена усмивка.
   
    Сляхме се със заобикалящите ни къщи на по 100-200 години. И тъй като повечето в момента представляваха къщи за гости и малки хотелчета в старинен стил, от тях често се подаваше по една несигурна физиономия, пременена в пъстра носия. Щом се озоваваха на улицата, непознати ставаха приятели и взаимно си раздаваха щедри усмивки и комплименти. Често, още непреоблечени туристи, ни спираха за да ни снимат, сякаш бяхме атракция. Трябваше да свикна с това, защото следващите три дни, бяхме непрекъснато под прицел на фотоапаратите. Снимаха всички, въпреки, че беше забранено от организаторите. Ние също, но се стараехме да бъдем дискретни.
    Отправихме се към местността “Добромирица”, определена за събитието, която старателно беше почистена и подготвена още месец по-рано.
   
    Денят започна с официално откриване на голямата сцена. Гости на фестивала имаше от Гърция и Холандия, от Куба не видях, така както беше обявено. Не можете да си представите, как тези засмени холандци играеха нашите хора, с традиционното си сабо. Справяха се по-добре от нас. Все пак, въпреки, че се твърди, че са страшно удобни за носене, смятам че имаха проблеми с придвижването върху боровите иглички. По-скоро се пързаляха. Затова наредени една до друга, холандките се подкрепяха взаимно.
   
    Още един интересен факт… Доколкото разбрах идеята за този фестивал дошла след като Ян Андерсън, присъствал на българска сватба в стар стил и смаян от красотата на българските носии, въодушевено възкликнал: “Готов съм всяка година да давам по 10 000 евро само и само да преживея този момент отново”. Вероятно е точно така, но е и ирония на съдбата холандци да са инициатори да пресъздадем българските си традиции и бит.
   
    Фестивалът си имаше строг правилник, изразяващ се в забраната на лошото настроение, влизането без носия, снимането с фотоапарати, камери и др., всякакви съвременни неща от рода на часовник, слънчеви очила или дамска чанта и други подобни. Целта на организаторите беше да се потопим истински в атмосферата, като се върнем поне 150 години назад.
   
    Тук е мястото да спомена за таксата-вход от 20 лв., която ти осигуряваше пропуск за трите дни, срещу малка глинена плочка, която ти дават на влизане, ако вида ти отговаря на изискванията. Въпреки големите ми проучвания на събитието миналата година, този вход ме изненада. Изненада ме и това, че плащането на 20 лв., не ти гарантираше никаква консумация вътре, това беше само такса вход. За всеки проявен инстинкт на стомаха ти, усещайки аромати на чеверме, прясно изпечен хляб или гроздова ракийца, плащаш поотделно. Синът ми беше харесал щанда със сладките изкушения, изразяващи се в локум на клечка по 0,10 ст. парченцето и през две минути бяхме клиенти на хубавата кака. Свидетел бях, как възрастен дядо, чул за фестивала и пременен дошъл да покаже на внука си как са се веселил едно време. За съжаление, входната такса беше непосилна за него и ако детето беше разочаровано, че нищо не видя, то дядото беше два пъти по-обиден и натъжен.
   
    Разочарованието ни се засили и от един факт, за който ни разказаха приятели, с които случайно се срещнахме. Оказа се, че момичето работи във фирма, която е един от спонсорите на фестивала. Нямаше и помен от това, което бяха осигурили да се предлага безплатно на гостите. Както казах, продаваше се всичко. На откриването организаторът Христо Димитров широко огласи спонсорството на редица фирми и отделни хора. Споменаха се суми от рода на няколко хиляди евро, включително платените фотографи, заради които ни призоваваха да не снимаме. На последния ден, от събитието запитах на входа, какво се случва с всичките снимки които бяха направени от платените фотографи, на част от които бяхме и ние. Нищо не можаха да ни кажат. Пренасочиха ни към други, още по-неинформирани момичета, които споделиха с нас, че хората са страшно разочаровани от липсата на разяснения от този род. Посъветваха ни да се запишем в една тетрадка, и евентуално след като бъде сглобен филм на DVD, ще се свържат с нас, за да ни го изпратят (продадат), срещу скромна сума от 10-15 лв. Но имало хора, които от миналата година си чакали филма…
   
    На втория ден приблизително двадесет самодейни състава от цяла България представиха своите автентични носии, хора, песни и обичаи.
    Пехливанските борби на залез слънце под звуците на петричките зурни те караха да настръхнеш. Всъщност това чувство не те напуска през цялото време защото ако не са зурните, то родопските гайди, карат сърцето ти да се свие в необясним трепет. Вторият ден завърши с нестинарски танци, на каквито аз за първи път присъствах. Усещането за магичност и затаеният дъх, се предаваха от човек на човек, като накрая се сливаха в общо ахване. А когато дойде ред на публиката да се престраши на танц в жаравата, кулминацията достигна своя връх. Веднага след това започна веселието на отсрещната поляна около няколко метров огън. Кладата се състоеше от цели отсечени дървета, затова когато бе запален, огънят се извиси високо в небето, а отделните искри се извисяваха още по-високо. Оформиха се огромни, живи кръгове от хора, които танцуваха около огъня, сякаш в някакъв магичен транс.
   
    Започнахме третия и последен ден с баничка, айрян и кайве на пясък. Адски горещо и скъпо (2 лв.), но хубаво. За последен път се хванах на хорото и с мъка се разделихме с тази непринудена старобългарска атмосфера. Сякаш исках приказката да продължи и да не свършва, напълно се бяхме потопили в емоциите си, не изпитвах нужда да говоря по телефон или да се връщам в цивилизацията. С удивление открих, че носията, цветето в косите и усмивката ми бяха напълно достатъчни.
   
    Всъщност никак не е лошо да се върнеш в миналото. Но с цялото си сърце. Нека освен часовници, телефони и фотоапарати, да забравим поне за миг и меркантилното си поведение. Или поне следващия път да бъде осигурена по-голяма прозрачност, на събраните и разходвани средства, за да бъде споменът ни още по-приятен.
   
    Към първата част

Добави във Facebook   


Скромната ни стаяСкромната ни стаяСтарая се да съм дискретнаСтарая се да съм дискретна
Всички насядали по огромната полянаВсички насядали по огромната полянаГайдите, които те карат да настръхнешГайдите, които те карат да настръхнеш
Чевермето е изнесено под звука на Родопските гайдиЧевермето е изнесено под звука на Родопските гайдиГърцки момциГърцки момци
Пехливански борбиПехливански борбиТанц около огъняТанц около огъня
Закуска на тревата по българо-холандскиЗакуска на тревата по българо-холандскиДобре се справят, холандцитеДобре се справят, холандците

Дайте Вашата оценка за този пътепис


Коментари
  Все още няма добавени коментари!
  Всички полета са задължителни!
  Направете своят коментар:    
   Подател:*
 Код за оторизация:
*
Код за оторизация



Изпрати на приятел  Разпечатай   



[Назад] [Начало] [Горе]

Цитирането на материали от ОколоСвета.com е свободно
и става след посочване на източника им!


Раздели
Планински туризъм
Международни екскурзии
Екскурзии в България
Морски туризъм
Селски туризъм
Хоби туризъм
Археологически туризъм
Уикенд

Пешеходен туризъм
Ученически / Ваканционен
Почивен туризъм
Оздравителен / балнеоложки
Екстремен туризъм
Екотуризъм
Ботанически туризъм
Фото туризъм

Ловен туризъм
Винарен туризъм
Културен / фолклорен
Обучение
Недвижими имоти
Празнични пътувания
Конгресен туризъм
Пещерен туризъм


Изгодни резервации на самолетни билети
Нашето предложение...
Оферта - ПЕРЛИТЕ на ИТАЛИЯ
ПЕРЛИТЕ на ИТАЛИЯ

   Цена: 739 лв.

www.OkoloSveta.com - Пътепис | | Селски туризъм | Летни вдъхновения - Част II
  Приятели: Idi.bg | Хотели | Bultourism.com | ЗаХотелите | Силистра Online | Казанлък.com | Online Калкулатори | Списание за туризъм | MyHoliday.bg | Сандански.org | БГсервизи.info
Спаси, дари на... Гласувайте за този сайт в БГ чарт Оказион за бебешки и детски стоки All Traveling Sites
 "3 мекс" EООД, 2007 - 2019. Всички права запазени!
e-mail: info@okolosveta.com