dolu
05_01
05_03
  Начало  |  Новини  |  Тур оферти  |  Самолетни билети  |  Каталог  |  Книга за гости  |  Реклама  |  За сайта
      Понеделник, 21 Октомври 2019 г.
06
Континенти
Европа
Австралия и Океания
Азия
Антарктида
Африка
Северна Америка
Южна Америка
Държави
В сайта
  Форум:422
  Статии:519
  Оферти:90
  Новини:836
  Снимки:2038
  Каталог:231
  Пътеписи:949
  Конкурси:6
  Книжарница:10
  Потребители:3788
Анкета
Доволни ли сте от състоянието на плажовете у нас?

По-скоро да
По-скоро не
Не мога да преценя
   

Виж резултатите
Онлайн околосветско пътешествие
Online книжарница
RSS Feeds
RSS Feeds
  Новини
  Оферти

Пътепис
  Хоби туризъм
  Пътеписи | Статии | Оферти | Форум | E-магазин

  “На Странджа баир гората...”, река Велека и други работи
  Публикуван от G_baby на 24 Април 2007 г.
  Този пътепис е прочетен 3078 пъти, рейтинг: 3.80

  

    Наближи ли лятото, всеки с четири очи гледа към морето (като е добре допълнителния чифт очи да е с висок слънцезащитен фактор). Само че нашата славна група реши да потегли към Черноморието, но да направи завой в посока Странджа планина. На 10 км от морето и все пак – на хлад и спокойствие в планината – не е ли чудесно? Избрахме за базов лагер село Бродилово. Има го на картата, но голямо търсене падна, да не говорим, че като споменехме, че ще почиваме там, всеки питаше:” Къде, къде?”
    Групата ни беше разнородна по професия, възраст, интереси и местоживеене – журналист, масажистка, скулптор, аспирантка в НСА, треньор по джудо, архитектка, ученици и детскоградинчета. Възраст: 5-42 години. За интересите мога само да кажа, че всеки от нас е малко луд, но в различна сфера, така че не си пречехме.
    Пътуването до морето (от най-далечна точка Враца ), мина по план – натъпкахме в колите багажа и слабо съпротивляващите се (поради ранния час) деца и с трепет потеглихме по тихите и все още тъмни пътища. Не мина без: ”Гладен съм”, “Пишка ми се”, “Искам приказка”, “Искам да си отворя прозореца”, “Кога ще стигнеееем”...Е, стигнахме!
    След Царево пътят се разклонява – наляво е за къмпинг Нестинарка, надясно – за Бродилово. След 10 километров изнервящ тесен криволичещ път, село Бродилово изникна внезапно пред погледа ни. Сънно сгушено сред хълмовете, в него витае ненарушимото спокойствие на село, откъснато от “благата” на цивилизацията, изпълнено с очарование и тишина. След една импровизирана обиколка на селото намерихме арт-центъра, където ще пребиваваме 5 дни. Посрещна ни ведър и приятен мъж, попил от нереалното спокойствие на селото. Това е нашият домакин и гид – Жоро. Настанихме се и децата ревнаха за морето (пък и някои от по-големите). Въпреки ранното ставане и 600 километровия преход, степента ни на бодрост беше висока. Нарамили пояси, чадъри, плажни кърпи, водни пистолети, топки, щастливо акостирахме на плажа. Кой каквото ще да казва, чудесно е да си на море! Топлият пясък масажираше стъпалата ни, вълните шушнеха приветливо, слънцето загряваше отпуснатите ни тела, децата щастливо пискаха, премятайки се във водата...Почивката ни започна.
    Дните минаваха неусетно. Всяка сутрин ни разбуждаха хлопките на овцете и приглушените разговори на овчарите, а вечер заспивахме под многогласния хор на щурците. Разбира се, имахме планове, времето за реализиране на които далеч надхвърляше времето на престоя ни в Бродилово. Повечето от нас бяха градски чеда, зажаднели за простор и чист въздух. Затова се възторгвахме от всяко нещо, което нямаше как да срещнем в обичайната си среда. Ние от Враца бяхме свикнали с настръхналите зъбери на надвисналия величествен Балкан, затова Странджа ни се виждаше приятно заоблена. Виждахме костенурки, които спокойно пресичаха пътя (не че имаше голямо движение), спирахме да ги снимаме и после едва успявахме да успокоим децата, които настояваха да си вземем костенурка вкъщи. На всеки прозорец в стаите ни имаше лястовичи гнезда и понякога птиците влизаха в стаите без особено да се страхуват от нас. Имаше едно гущерче , което вечер стоеше на тавана на трапезарията и приличаше на украшение с изящните извивки на тялото си. Игриви кученца дърпаха джапанките от краката ни, докато се хранехме под навеса в двора, после децата вкупом се опитваха да ги хванат и да си вземат притежанието и наставаше весела бъркотия. Е, имаше и недоволни – без Интернет, с телевизор, който работеше само като е в настроение и без шумни компании (блеенето на козичките и кукуригането на петлите не се вписваха в представите за приятно прекарване)...Тинейджърката в групата ни празнува шестнадесетият си рожден ден на морския бряг, с пясъчна торта, умело украсена с мидички, камъчета и водорасли. Морският бриз духна свещичките вместо нея, а ритуалното къпане на рожденника поне беше лесно.
    Едно от нещата, които планувахме, беше да видим устието на река Велека. Тя се вие в Странджа, носейки все по натежаващата си снага до Черно море в продължание на 125 км. Цялата й дължина е 145 км, като тези 20 км разлика са в Турция, където са изворите й. Любопитно ни беше да разгледаме впечатляващото устие и да се разходим с лодка до резервата. Младежът, чиято моторна лодка наехме, беше компетентен и изчерпателени и ни запознаваше с всяко по-интересно нещо, докато се носехме в средата на спокойната река. Велека е невероятно чиста и изпълнена с живот. Костенурките, които видяхме, лениво се припичаха на слънцето, подредени в редичка на някое полупотънало дърво. Големите наводнения не подминали и Велека. Жълтите водни лилии, гордостта на тази красива река, едва оцелели, помляни от талазите вода, предизвикани от обилните дъждове. Лодкарят разказа, че нивото на водата се покачило с 2 м. Видяхме и снимки, на които табелата “Лодки под наем”, закачена на навеса до малкия кей, се показва 10-тина см над водата. Но в този момент реката сияеше с цялото си великолепие на следобедното слънце. Видяхме водна змия, която побърза да се стрелне в дълбините, които, според уверенията на лодкаря, достигали на места до 12 м. Децата се удивиха да чуят, че има широколистно дърво, което ражда шишарки! Елшата е това необикновено дърво, което расте по поречието на река Велека и предизвиква интереса на туристите.
    От света на пернатите видяхме черен корморан, който високомерно и невъзмутимо ни съзерцаваше от дънера на едно дърво и приличаше на черна статуетка на фона на изпълнената с живот река. Той не помръдна от мястото си, макар че минахме съвсем близо до него. Затова пък чаплата, която крачеше в тръстиката, прояви по-голяма нервност и зарязвайки вкусотиите, с които се черпеше, с няколко плясвания на крилете недоволно отлетя.
    Наближавайки устието на реката, нашата група ставаше все по-нетърпеливо възбудена. Децата никога не бяха виждали как река се влива в море и с множество възклицания и въпроси посрещнаха гледката, разкриваща се пред очите ни – Велека, след 145-километрово изтощително пътуване, подчинявайки се на вечния кръговрат в природата, влива водите си в искрящосиньото море. Лодката заора в брега и спря – за желаещите да се изкъпят в бистрите води на прохладната река. Всички бяха желаещи, а за децата, къпали се дни наред в соленото море, беше приятна изненада да открият, че водата е сладка. После, мокри и доволни, наскачахме в лодката, за да се приберем “вкъщи” и да споделим отново впечатленията си. Децата рисуваха вечерта екзотични птици, изящни водни лилии, лениви костенурки, пенести вълни и рошави дървета.
    Естествено, на нас не ни стигаше да се изтягаме по цял ден на плажа като нормалните хора, отишли на почивка. В търсене на приключения, обикаляхме по крайбрежието и локализирахме интересни места за разходка. И така, един ден малката ни колона от 3 автомобила спря на една крайпътна отбивка след Синеморец. Бяха ни разказали за интересната местност Силистар и по описанията решихме, че това е мястото, затова смело навлязохме в гората. Не бяхме извървели и 50 метра, когато усетихме, че шума на автомобилите се чува все по приглушено и навлязохме в приказния лес. Нямаше вятър, беше тихо, нито клонка не помръдваше и светлината се процеждаше през листата на дърветата, давайки отмора на очите след яркото прежурящо пладне отвън. Над малката рекичка, чиито води сякаш не помръдваха в ленивото спокойствие, се стелеше мъглица и съвсем размиваше очертанията на предметите. Доста късно се сетихме, че “мъглицата” всъщност са рояци комари, явно ненахранени днес. На дребните насекоми им светнаха очите (или каквото там ползват да виждат), облизаха си хоботчетата в предвкусване на свежа кръв и се втурнаха да раздвижат полузаспалите ни от сънното спокойствие тела. Е, мога да кажа, че не ги разочаровахме. Подскачахме и се пляскахме по откритите части на тялото, сякаш изпълнявахме някакъв ритуален танц за прогонване на зли духове – точно така си и беше. За момент се почувствах като персонаж на Джералд Даръл от “Моето семейство и други животни”. Препускахме из гората, преследвани от комарите и тикани от неутолимото си любопитство – какво ли ни чака още... Децата мрънкаха: “Кога ще стигнем?!”, но за нас, по-големите и “по-мъдрите” стоеше въпроса: “Къде ще стигнем?” И тъй като всяко забавление има край, след около километър бясно препускане, се озовахме извън гората, подухвани от благословеният бриз. Наблизо невинно синееше морето, недостижимо от стръмния бряг, на който бяхме излазили... Кофти шанс!
    Избирайки началото на август за почивка в Бродилово, бяхме отчели, че ще присъстваме на празника на селото – 5 август, на който се изпълняват нестинарски танци. Ходенето по жарава е древен обичай, който се изпълнява в 3 села в Странджа – Бродилово, Кости и Българи. Никой от нас не беше виждал на живо такава атракция, затова с нетърпение чакахме да се стъмни и да преживеем поредното приключение. Пейките на игрището, където щяха да бродят нестинарите, бяха изпълнени с хора. Иначе Бродилово е малко селце, но сега от всички краища на страната бяха дошли хора, да отдадат за пореден път почит на българското. След интересна фолклорна програма дойде ред и на нестинарите. Гайда и тъпан извиваха някаква протяжна мелодия, която сякаш наелектризира сетивата и те кара да вдигнеш ръце и да пристъпиш по червенеещата жарава, подчинявайки се на безмълвен повик. Светлините угаснаха и по светещите въглени запристъпяха боси нозе, бели ризи се носеха в тъмнината – избраните в унес танцуваха по сгорещената арена. Сякаш не усещаха диханието на огъня, който тъпчеха с петите си. Безброй въглени блещукаха, безсилни да пробият бронята на тези невероятни българи, родени с дарбата да обезсилват огъня. Сякаш часове продължи нестинарския танц, а после светлините разпръснаха магията и отново се озовахме в 21 век. Но вече, докоснали се до чудото, се чувствахме посветени в някакво тайнство, чувствахме се българи...
    А на другия ден трябваше да си тръгваме...
    Някой беше казал, че лесните пътища не водят до интересни места. Е, ние го доказахме. И дори да се върнем догодина, няма да е същото. Нещата и хората се променят – и слава богу! Иначе светът щеше да е едно ужасно скучно място за живеене...
   
    автор: Таня Василева

Добави във Facebook   


Рожден ден на плажаРожден ден на плажаРека и море-устието на ВелекаРека и море-устието на Велека
Съветите на мама :)Съветите на мама :)

Дайте Вашата оценка за този пътепис


Коментари
  Все още няма добавени коментари!
  Всички полета са задължителни!
  Направете своят коментар:    
   Подател:*
 Код за оторизация:
*
Код за оторизация



Изпрати на приятел  Разпечатай   



[Назад] [Начало] [Горе]

Цитирането на материали от ОколоСвета.com е свободно
и става след посочване на източника им!


Раздели
Планински туризъм
Международни екскурзии
Екскурзии в България
Морски туризъм
Селски туризъм
Хоби туризъм
Археологически туризъм
Уикенд

Пешеходен туризъм
Ученически / Ваканционен
Почивен туризъм
Оздравителен / балнеоложки
Екстремен туризъм
Екотуризъм
Ботанически туризъм
Фото туризъм

Ловен туризъм
Винарен туризъм
Културен / фолклорен
Обучение
Недвижими имоти
Празнични пътувания
Конгресен туризъм
Пещерен туризъм


Изгодни резервации на самолетни билети
Избрахме за вас...
Нашето предложение...

www.OkoloSveta.com - Пътепис | | Хоби туризъм | “На Странджа баир гората...”, река Велека и други работи
  Приятели: Idi.bg | Хотели | Bultourism.com | ЗаХотелите | Силистра Online | Казанлък.com | Online Калкулатори | Списание за туризъм | MyHoliday.bg | Сандански.org | БГсервизи.info
Спаси, дари на... Гласувайте за този сайт в БГ чарт Оказион за бебешки и детски стоки All Traveling Sites
 "3 мекс" EООД, 2007 - 2019. Всички права запазени!
e-mail: info@okolosveta.com