dolu
05_01
05_03
  Начало  |  Новини  |  Тур оферти  |  Самолетни билети  |  Каталог  |  Книга за гости  |  Реклама  |  За сайта
      Сряда, 11 Декември 2019 г.
06
Континенти
Европа
Австралия и Океания
Азия
Антарктида
Африка
Северна Америка
Южна Америка
Държави
В сайта
  Форум:422
  Статии:520
  Оферти:98
  Новини:835
  Снимки:2038
  Каталог:231
  Пътеписи:949
  Конкурси:6
  Книжарница:10
  Потребители:3791
Анкета
Доволни ли сте от състоянието на плажовете у нас?

По-скоро да
По-скоро не
Не мога да преценя
   

Виж резултатите
Онлайн околосветско пътешествие
Online книжарница

Пътепис
  Археологически туризъм
  Пътеписи | Статии | Оферти | Форум | E-магазин

  Луксор: въпрос на издръжливост
  Публикуван от admin на 12 Май 2007 г.
  Този пътепис е прочетен 3833 пъти, рейтинг: 5.53

  

    Египет има туриситчески традиции най-малко от времето на описания в Стария завет Изход, да не говорим за годините, когато дева Мария го обикаля с Христос, повеждайки след себе си стотици хиляди пилигрими.
    Единствената промяна е, че от Синайския полуостров, Александрия и долното течение на Нил, масовият туризъм постепенно се е преместил на юг, към Луксор. Тук, стига да е издръжлив, човек може за един ден да види най-доброто и от живота, и от смъртта. А ако има късмет, да направи и откритие.
    Може да има много аргументи срещу грандоманията, но трябва да се признае, че има нещо позитивно в разпространението й сред египетските фараони. Страстта им към мащабност и масивност е основната причина гробовете и храмовете им да оцелеят шест хилядолетия, превръщайки се през вековете в гръцки, римски, християнски или мюсюлмански култови постройки, устоявайки на наводненията, иконоборците, напора на пустинните пясъци и масовия туризъм.
    Един от примерите е храмът на Амон в Луксор. Днес той е в центъра на оживен град със същото име на източния бряг на Нил. Построен е около 2000 пр. Хр. от двама от най-известните египетски фараони – Аменофис III, известен като покровител на изкуствата, и Рамзес II, останал в историята като “великият строител”. Преминал е през цялата мелница на историята – служил е на гърците и римляните за поклонение пред заимствани от египтяните (макар че никога не биха си признали това!) божества, след това е превърнат в коптска църква, а сега между колоните му има джамия.
    Струва си човек да поседи на стъпалата му и да поразсъждава над самия факт, че те са на 4000 години.
    23-метровият мраморен пилон на Плас де ла Конкор в Париж, който след Френската революция замества статуята на Луи XVI, някога е стоял пред входа на този храм. Управляващият в началото на XIX в. Египет Мохамед Али го подарява на Луи Филип.
    Луксор е добър и измамно лесен старт на обиколката на Луксор, и ако човек иска да има градация в приключението, е най-добре да продължи с Долината на кралете на западния бряг на Нил. Тук египтяните са погребвали фараоните си в продължение на около 500 години - между 1500 и 1000 пр. Хр. и в някои от гробниците им са оцелели невероятни материални свидетелства за тяхната култура.
    Пейзажът е старозаветен – жълти пясъци, босоноги минувачи и тук-там монументално строителство, ей тъй в нищото.
    Гледана от хеликоптер, долината е впечатляваща – входовете към гробниците се различават трудно, и някак стряскат с правилните си форми, контрастиращи със стихията на каньона. Отблизо тя e монотонен, горещ и неравен пясъчен терен.
    Археолозите сочат поне три причини египтяните да изберат именно тази долина за погребенията на владетелите си. Един от тях е дебелият пласт варовик, който е удобен за издълбаване и достатъчно устойчив. Заради близостта до Нил мястото е достъпно за многолюдните погребални процесии, с които са доставяни телата на фараоните. Освен това стръмнината на ландшафта го прави лесно охраняем.
    Освен географските, вероятно има и мистична причина за този избор – тази долина е единствената сред многото, с които са осеяни склоновете на Тива, над която се издига гигантска естествена пирамида.
    Няколко поколения учени са проправили алеи и пътеки между 62-те гробници и са ги номерирали сякаш с цел нарочно да объркват посетителите. Причината е, че първоначалните номера са сложени през 1827 г., когато са били открити само 22 гроба, от север на юг. Впоследствие са добавяни новите по реда на тяхното изнамиране.
    В момента съдържанието на гробниците се състои основно от стенописи и празни саркофази. Останалите находки са в музеите в Кайро, Лондон и Ню Йорк.
    Най-известната гробница – тази на Тутанкамон, е най-късно откритата и единствената, която достига до съвременните археолози неразграбена. Вдействителност тя е една от най-малките, и само мисълта за това какво трябва да е изчезнало от по-важните гробове изпълва очите на учените със сълзи.
    Тъй като е в средата на централната алея и не изисква нито катерене, нито допълнителна такса, най-посещаваният е на Рамзес IX. Въпреки че остава незавършена поради ранната смърта на фараона, гробницата е със забележителни и добре съхранени цветни релефи по стените.
    Само на метри от него е най-голямата гробница, намирана досега в Египет– KV5, на синовете на Рамзес II. Тя още не е отворена за посетители, нито ще бъде скоро, тъй като много от над 130-те й коридора и зали все още са запълнени с пясък и пръст. Засега туристите се задоволяват с нейната умалена версия - KV 12.
    Обратно на източния бряг на Нил, и два и половина километра на север, е абсолютната кулминация на обиколката на Луксор - храмът Карнак. Към входа му води “алеята на сфинксовете” - широка пътека, оградена от каменни колоси с глави на овни, а вътре древните египетски богове са представени до такава степен изчерпателно, че някои го сравняват с тематичен парк по египтология.
    Дори и само поради размера си, той прави повече впечатление може би дори от пирамидите в Гиза. Твърди се, че неговата “зала с колоните” е толкова обширна, че може да побере и папската катедрала “Сан Пиетро”, и лондонската “Сейнт Пол”.
    Тук са снимани поредица класически криминалета, включително възлови сцени от “Смърт по Нил” по Агата Кристи. Ако човек попита, местните с усмивка посочват камъните, които във филма мистериозно се откъсват от самия връх на храма, но след това бързат да се отдалечат.
    Мястото обаче е твърде интересно, за да го задмине човек набързо. Много от стенописите му са посветени на симпатичния египетски култ към плодородието и изобразяват бог Мин в състояние на ерекция и заобиколен от зарадвани, готови да се притекат на помощ жрици. На места може да се види консервативният почерк на следващи епохи, в които моралисти са се опитвали да изличат следите от мъжкото могъщество на Мин (те все пак са останали, само че сега са издълбани, вместо изпъкнали).
    Съвременните археолози твърдят, че много от древните храмове, включително Карнак, са се съхранили не въпреки, а благодарение на пясъка, който ги е затрупвал и по този начин – консервирал и спасявал от вандали.
    Въпреки, че Египет, какъвто го виждат туристите, изглежда застинал от няколко хилядолетия, той продължава да е място на непрекъснати нови открития. Долината на Кралете, която се изследва от началото на XIX в., често поднася нови изненади. Например най-голямата гробница – KV5, е открита за съвременната наука преди близо 200 години, през 1825 г. Но първият й изследовател Джеймс Бъртън намира само трите й най-предни зали, които по онова време са така задръстени с довлечени от пороите камъни и пясък, че той дори не различава рисунките по стените. Едва през 1987 г. нов, амбициозен проект се заема да я изследва, и до момента е открил над 100 зали и коридори.
    Храмът Карнак не прави изключение. Преди няколко месеца на територията му бяха намерени две нови съкровища. Едното се състои от девет златни предмета, а другото е принадлежало на Хатшепсут и Тухутмус III и опровергава теориите за конфликт за власт между двамата. Предметите бяха открити край пътеката, по която преминават стотици туристи на ден.
    Но човек не бива да се учудва особено от подобни неща, след като през март 2006 г. музеят в Кайро намери мумията на самата Хатшепсут на... трети етаж на собствената си сграда. Тя е била “загубена” сред стотиците експонати в музея, докато археолозите се опитвали да я разпознаят сред мумии, намерени в Луксор.
   
    В Египет човек може да открие какво ли не. Стига да е издръжлив в търсенето.
   
    Авотр: Албена Шкодрова

Снимка 1

Дайте Вашата оценка за този пътепис


Коментари
  Все още няма добавени коментари!
  Всички полета са задължителни!
  Направете своят коментар:    
   Подател:*
 Код за оторизация:
*
Код за оторизация



Изпрати на приятел  Разпечатай   



[Назад] [Начало] [Горе]

Цитирането на материали от ОколоСвета.com е свободно
и става след посочване на източника им!


Раздели
Планински туризъм
Международни екскурзии
Екскурзии в България
Морски туризъм
Селски туризъм
Хоби туризъм
Археологически туризъм
Уикенд

Пешеходен туризъм
Ученически / Ваканционен
Почивен туризъм
Оздравителен / балнеоложки
Екстремен туризъм
Екотуризъм
Ботанически туризъм
Фото туризъм

Ловен туризъм
Винарен туризъм
Културен / фолклорен
Обучение
Недвижими имоти
Празнични пътувания
Конгресен туризъм
Пещерен туризъм


Изгодни резервации на самолетни билети
Избрахме за вас...

Нашето предложение...

www.OkoloSveta.com - Пътепис | | Археологически туризъм | Луксор: въпрос на издръжливост
  Приятели: Idi.bg | Хотели | Bultourism.com | ЗаХотелите | Силистра Online | Казанлък.com | Online Калкулатори | Списание за туризъм | MyHoliday.bg | Сандански.org | БГсервизи.info
Спаси, дари на... Гласувайте за този сайт в БГ чарт Оказион за бебешки и детски стоки All Traveling Sites
 "3 мекс" EООД, 2007 - 2019. Всички права запазени!
e-mail: info@okolosveta.com