dolu
05_01
05_03
  Начало  |  Новини  |  Тур оферти  |  Самолетни билети  |  Каталог  |  Книга за гости  |  Реклама  |  За сайта
      Понеделник, 20 Февруари 2017 г.
06
Континенти
Европа
Австралия и Океания
Азия
Антарктида
Африка
Северна Америка
Южна Америка
Държави
В сайта
  Форум:418
  Статии:501
  Оферти:305
  Новини:1230
  Снимки:2032
  Каталог:231
  Пътеписи:947
  Конкурси:6
  Книжарница:10
  Потребители:3727
Анкета
Доволни ли сте от състоянието на плажовете у нас?

По-скоро да
По-скоро не
Не мога да преценя
   

Виж резултатите
Онлайн околосветско пътешествие
Недвижими имоти по света
Online книжарница
RSS Feeds
RSS Feeds
  Новини
  Оферти

Пътепис
Флаг   Израел
   Пътеписи | Статии | Оферти | Форум | Галерия  | E-магазин 

  Големите надежди
  Публикуван от xsenedra на 15 Януари 2014 г.
  Този пътепис е прочетен 3938 пъти, рейтинг: 2.95

  

    За пръв път ми се случва, прибирайки се от екскурзия, да искам да целуна земята на летище София и да благодаря на Господ, че живея в България, а не в Израел!
    Лошо начало на пътепис за пътешествие, което очаквах с такова нетърпение. 
    И въпреки откровено горчивото чувство, което остана в мен след това пътуване, се надявам този пътепис да се получи полезно и приятно четиво за бъдещите пътешественици.
    Винаги съм имала желание да отида в Израел. Земя на религии, на народи, цивилизации, древни, стари и интересни.
    Когато се появи предложението за Нова Година се записах без да се замисля. Въпреки предупрежденията на доста приятели за тотално ненормалното отношение на служителите на Ел Ал. Обаче забравиха да добавят – дискриминационно. Тогава сигурно щях да ги послушам и да си спестя нервите.
    И така – 5 дни в Израел. Йерусалим, река Йордан, Мъртво море, Галилея, Витлеем. И безкрайно много древна история. Какво повече може да иска човек. Стяга куфара, приготвя апарата, запасява се с добро настроение и чака деня на заминаване.
   
    Ииии .... нека кошмарът започне!
    30 декември, 08.00 сутринта. Предварително предупредени, се явяваме ТРИ часа реди полета, заради мерките за сигурност на израелските авиолинии – Ел Ал. И аз, в добро настроение и с желание да похарча пари след чекирането във фришопа , се строявам първа пред гишето за интервю.
    За тези, които ще имат път с Ел Ал – пояснявам. На летището се отива три часа преди полет, за да могат горилите /с извинение към животните/ на авиокомпанията да проверят къде Ви е бомбата и как точно смятате да навредите на държавата Израел.
    Та и с мен така ... появява се едно мазно усмихващо се създание с българско име ... и час и половина терор! То не беше интервю ... ама къде отивате, ама защо отивате, ама защо точно там отивате ... аз пътувам с още 40 човека организирана туристическа група, но това бяха малоумните въпроси, които задаваха на всички. И между тези, малоумните, интересни въпроси от рода на ... а сама ли пътувате? И аз, понеже нямам за какво да лъжа, казвам –да, сама летя. Е няма такава грешка! Адът се отприщи! Ама защо летите сама, ама винаги ли летите сама, ама ... омъжена ли сте ... а защо не сте? , ама имате ли си приятел ... а защо нямате?! Прехапах си езика, да не му отговоря, че ако такъв като него е изборът ми за съпруг, е ясно защо съм сама.
    Е в тоя момент вече взех леееко да се изнервям. Нооо ... циркът продължи ... а къде работите ... при откровения ми отговор ... фармацевтична компания ... видях как очите на горилата се разшириха и си помисли ... тази има химикали ....
    След което, да не помислите, че това е краят, ми довлякоха шефът на охраната, хилаво израелско човече, с което неискрено се усмихвахме и си поговорихме на английски.
    След това стигнахме до сериозната част. Мая – вече официално квалифицирана с буква Т /терорист демек, да не си помислите нещо!/ беше отведена от две девойки в една задна стаичка, за да бъде тарашена. И като ви казвам тарашена .... освен, че ми изпразниха куфара, че ме пребъркаха, ме и съблякоха! За всички пътуващи дами, една подсказка – НЕ носете сутиен на полет на Ел Ал! Много подозрително нещо! А ако има и банели в него – мили дами, закъсали сте го! И не се шегувам. Моят не ме накараха да го сменя, просто защото и останалите бяха с банел! 
    Включително до момента със събличането успявах да запазя добро настроение, въпреки че ме оставиха боса и ми беше студено. Обаче като видях какво са ми направили с куфара .... е тогава ми избиха балансите. Тъй като беше полупразен, го бях подредила внимателно, да не се търкалят предмети и да не се скъса нещо.
    Тези тъпанари, ми бяха извадили включително бельото и всичко беше струпано като непотребен боклук, защото очевидно в куфара нямаше бомба! И даже ме юркаха, да съм побързала, защото зад мен чакаха още нещастни, сами пътуващи дами!
    И на всичкото отгоре ми забраниха да си пренеса камерата в ръчния багаж! Което вече ми дойде повече. На напълно основателния ми въпрос, кой ще поеме отговорност, че багажът ми няма да бъде пребъркан и обран от хамалите, защото в него има техника, ми беше отговорено, че те не носят отговорност, а аз ако искам мога да не летя!
    Е! Трябва да кажа, че мога много, ама много силно и дълго да викам! И след 10 минути крясъци, изведнъж тъпите горили се размърдаха и бяхме изведени от зандана и ни беше пожелан лек път!
    Обаче! Да не мислите, че това беше всичко! На още две крайно стресирани, сами летящи дами, ни беше назначена лична охрана! Няма шега, няма измама! Една яка еврейка от охраната на самолета ни беше прикачена за опашка и ни беше обяснено, че трябва да бъде през цялото време с нас и да ни качи лично в самолета.
    Дали не я разкарах с мене из всичките фришопи на летището, как мислите! В този момент, вече откровено ми идваше да се обърна и да се прибера. Похарчените пари са голям стимул, но всяко нещо си има граници.
    Знам, че доста хора ще кажат, че се лигавя и това са само мерки за сигурност, за което съм била предварително предупредена ... но няма да бъдат прави. На подобно унизително и откровено дискриминационно отношение не съм била подлагана никога в живота си. Обиколила съм доста арабски и смятани за изостанали страни, но подобна дискриминация към жена, само защото пътува сама, никъде и никога не съм срещала.
    Оказа се, че всички, повтарям всички летяли сами жени в самолета, са били жертви на такъв тормоз. Това, че летя с група, че съм турист, че се очаква да похарча пари там – това е без значение. Аз съм сама жена, и като такава съм Терорист с главна буква „Т”, залепена на корицата на паспорта ми!
    След това говорих с още хора, станали жертва на този терор – всички те споделяха моето отвращение и никой от тях не заяви желание отново да посети това място. Дори и по работа!
    Усещането наистина е отвратително и крайно унизително, и това гадно преживяване ми показа, че ние тук всъщност имаме свобода, за която дори не си даваме сметка. А би трябвало много да я ценим. Защото е много лесно да я загубим в ръцете на откачени милитаристични параноици, като тези, което управляват в Израел.
    Също така ми казаха, че там наистина е опасно и всички са терористи и аз нямам право да съдя. Така е, нямам. И не съдя ... отбелязвам. Докато тези милитаристични глупаци преследват жените туристки, отишли там да дават пари, мнооооого „проверени” и „халал” местни ще има да взривяват автобусите в Тел Авив!
    Толкова по въпроса за полтическата ситуация в Близкия Изток.
    След като бяхме натоварени на самолета, се оказа, че Ел Ал освен параноици са и и стиснати. Обядът в самолета се състоеше от едно сандвиче ... към 8 см дълго с пилешко месо. И по ЕДНА бутилка /малка/ минерална вода на човек! Това безалкохолни, това чай или кафе .... няма такъв филм!
    Добре, че полетът беше кратък и два часа по-късно благополучно бяхме стоварени на летище Бен Гурион.
    Взехме си багажа .... половината багаж все пак беше тарашен на нашето летище, естествено! ... и заедно с местната ни водачка се отправихме към автобуса за първата ни екскурзия ... обиколка на Тел Авив и Яфо.
    Следва първа кратка сводка по същество за Израел.
    Както знаете, Израел е държава в Близкия Изток. Намира се в една часова зона с България. Паричната единица е шекел. Може да се обмени в България, като курсът е приблизително 2,5 шекела за един 1 лев. Към другите валути е - 4 шекела за долар и 5 шекела за евро. Икономиката на страната е силно доларизирана, затова разплащането с долари не е проблем абсолютно никъде. На касите в магазините дори има конвертор и като подадете доларите моментално ви ги смятат в шекели. Заради европейците вече приемат и евро, като също няма да имате проблем. Проблем може да имате единствено с монети евро или долари. Не ги приемат.
    Имайте предвид, че Израел е много, ама много скъпо място. Чак неразумно. Малка бира е към 4 долара, а килограм ягоди купих за около 10.
    Разплащания с кредитни карти се приемат почти навсякъде, има достатъчно банкомати ... разбрах, че можете да изтеглите включително долари.
    Има достатъчно обменни бюра. Банките имат стандартно за повечето места работно време, като е по-кратко в петък и събота.
    Роумингът с България, освен ако не сте на специален план насочен към държави извън ЕС, е безумен. Не го ползвайте, ако можете. Интернетът през телефон е ... даже нямам достатъчно силна дума. За това пък, на доста места има свободен безжичен достъп с добра скорост.
    Като за начална сводка май е достатъчно. 
    И така, все още в отвратително настроение се натоварваме на автобуса, и се отправяме на обзорна екскурзия из Тел Авив и старият град Яфо.
    Тел Авив е хубав, добре устроен, модерен град. Строят на високо и имат доста небостъргачи. Тъй като градът е разположен на Средиземно море имат хубава плажна ивица и потресаващ изглед към морето. 
    Градът е добре озеленен. Това си е постижение, имайки предвид, че по-голямата част от държавата е пустиня. Израелците са измислили капковото напояване и благодарение на него превръщат пустинята в градина. До всяко дърво, храст, цвете си води маркуч, който пуска нужното количество вода.
    Интересна подробност е, че нашата местна екскурзоводка /еврейка с български произход/ ни разказа, че когато първите евреи се завърнали по тези земи в началото на 20 век, не е имало НИТО ЕДНО останало дърво. Османската империя, която до Първата Световна Война е управлявала тези земи, не оставила никакви, ама никакви дървета. И евреите започнали да ги засаждат от нулата.
    Не успях да намеря потвърждение на тази история в интернет, но и не съм търсила усилено, а жената беше категорична, че не е имало останали дървета. Ако това е вярно, тези хора заслужават искрено признание за усилията си, тъй като днес горите са много значителни!
    В Тел Авив, за разлика от Йерусалим не видях от толкова отличаващите се крайно отродоксални евреи. Нали се сещате, тези в черното, с шапките и интересните масурчета на косите, които не работят, не служат в армията и по цял ден се молят. Както ни обясниха, те са ситуирани главно в Йерусалим, за да са близо до Стената на плача
    Тъй като е новопостроен град, след основаването на Израел в средата на миналия век, самият Тел Авив няма древна история. Тя е съсредоточена в Яфо.
    Яфо, както твърдят местните, е един от най-старите градове в света. Има исторически пластове от преди 5000 години. Бил е пристанище. В края на миналия век крепостните стени са разрушени от Наполеон, а след това новопристигналите евреи се заселват извън стените на селището и започват да изкупуват от местните околните земи.
    Днес Яфо е превърнат в артистичния квартал на Тел Авив. Пълен е с галерии и възстановени стари местни къщи. Прилагам снимка, за да придобиете представа.
    Мястото е много приятно и странно изпразнено от към религия. 
    За жалост приятната ни разходка бе прекъсната от рязко разразилата се буря. Натоварихме се на автобуса и се отправихме към първия от двата ни хотела, намиращ се в град Нетания.
    За тези, за които представлява интерес, температурите в края на декември в тази част от страната варират между 15 и 20 градуса. С изключение на този първи ден, не валя, беше слънчево, топло и приятно. Предвиждането на слънчеви очила и по-леки, пролетни дрехи е разумно.
    Разстоянията в Израел не са големи. Държавата е дълга и тясна, така че най-голямото единично разстояние, което сме прекосили, е около 80 километра. Пътищата са хубави, нови и добре поддържани. Магистралите се стопанисват от държавата, с едно единствено изключение. Мисля, че ползват някакъв вид винетки, тъй като никъде не видях спирки за тол-такса. Строи се с бързи темпове и инфраструктурата е много добра.
    Нетания е курортен град, малко на север от Тел Авив. На брега на Средиземно море. За несведущите, Израел има излаз на още едно море – Червено. Там е разположен и най-южният град на държавата – Ейлат.
    В последните години, поради притока на нови евреи от Франция, Нетания се развива като курорт с бързи темпове. Строят се огромни апартаментни комплекси, точно като на нашето Черноморие. За съжаление, със същата липса на вкус.
    Хотелът, в който ни настаниха, беше .... занемарен. Не нов, има нужда от реновиране. Малка черна точка за българската ни туристическа агенция. Но тъй като го ползвахме практически само за спане – нямам сериозни претенции. Насатниха ме на първия етаж и даже успявах да хвана от безжичния интернет, който иначе беше само в лобито. Ама и аз съм тарикат. 
    Храненето ни беше на полупансион, затова след настаняването се втурнахме към ресторанта.
    Следва малка отметка за храната.
    Може да не сте чували, но евреите имат строги норми за това какво може и какво не може да се яде. И в известна степен тези правила се спазват дори и за туристите.
    Така ... еврейската кухня се подчинява на принцип наречен „кашер”. Тоест чиста храна. По тези правила не може в рамките на едно хранене да се консумират едновременно мляко или млечни продукти и месо. Може в различни хранения.
    В резултат на това, десертите бяха ... практически несъществуващи, защото иначе не може да се сервира месо, а на закуска мъжете оставаха гладни, защото имаше само млечни продукти плюс яйца и риба, и никакви салами, кренвирши или друго месо! ) На новогодишната вечеря, за да имаме десерт, за основно имаше патица, която очевидно не се класира за животно. Освен това свинското по подразбиране не е кашер, тоест не се консумира. Свинско можете да ядете в християнски ресторант. Много интересно за мен, оказа се, че морските дарове и някои видове дънни риби също не са кашер и не се ядат от вярващите евреи.
    По въпроса за алкохола ... няма ограничения. Безумно скъп, но има. Пробвах местен вид бира ... „Макаби”. Не е лоша, приятна, лека бира.
    Относно пушенето. Не се пуши на закрито.
    Докато вечеряхме, дъждът най-после спря и успях да се разходя за вода и разни дреболии от магазина. Водата в Израел е годна за пиене. Тоест, ако се прежалите, можете да пиете от чешмата. Минералната им вода също не е лоша.
    Ще направя и малка отметка за сигурността. Имайте предвид, че приказките ми за милитаризма в началото не са шега. Израел е много военизирана държава. Дори не полицейска. Военните си се разхождат с униформите и автоматите по улиците и това също не е туристическа атракция.
    В резултат на това, като изключим терористките в мое лице , мястото е доста сигурно и спокойно за туристите. Стига да спазвате разумните мерки за сигурност на парите си, нямате никакви проблеми да се разхождате сами или вечер. Няма да имате проблем.
    Следващият ден – 31.12. беше посетен на първата порция религиозен туризъм. Щяхме да посетим Назарет, където е живяла Богородица и където е получила благата вест и Галилейското езеро, където е проповядвал Христос. Галилейското езеро е тясно свързано и с модерната политико-историческа картина на района, но за това след малко.
    Успешно се настанихме в автобуса и се отправихме към Назарет. Ще използвам случая, да изразя възхищението си от групата, в която попаднах тази година.
    Обикновено пътувам с големи групи и винаги имаме отявлени Бай Ганьовски изпълнения. Тази година бяхме 40 човека. Когато ни кажеха да сме в автобуса в 8, в осем без десет ние вече нервничехме, че шофьорът закъснява.  Много случих на спътници тази година.
    И така с приятна беседа от водачката ни, изминахме около 30 километра на североизток до град Назарет.
    Назарет е градът, в който е родена и живяла Света Богородица. Там и се е явил Архангел Гавраил и и е донесъл благата вест, че ще роди Спасителя.
    На мястото където е била къщата на родителите и, днес има голяма църква. Католическа.
    Тъй като пристигнахме преди десет, ни вкараха в първия магазин за сувенири. Руски, православен магазин за църковни сувенири! И тук много жестоко се прецаках!
    По въпроса за магазините и пазаруването в Израел.
    За нищо на света! не пазарувайте от тези магазини за сувенири! Цените са отвъд най-безумните Ви идеи! По никакъв начин не се оставяйте да Ви заблудят!
    Всяко нещо, което купите от такъв магазин, след това в съседния арабски такъв, със съответния пазарлък ще закупите за три до четири пъти по-евтино /зависи колко сте добри в пазарлъка/! Аз си купих магнит, за 7 долара. В съседния магазин вървеше по 2. Без пазарлък при това.
    Така че, не се заблуждавайте. Ако решите да се сдобиете с религиозни сувенири, които след това да осветите или просто да донесете за подарък, направете го със съответния пазарлък в арабските магазини. Цените могат да варират леко, в Йерусалим е по-скъпо от Витлеем, Йерихон или Назарет например, но при никакви ситуации не се лъжете от религиозните магазини.
    При темата за пазаруването, искам да направя вметка и за езика. Освен ако не говорите иврит, ще трябва да се разберете на някой от международните езици. Който, вече не се изненадвам, в Израел се оказа руския.
    През последните 20 години в Израел са емигрирали над 1.5 милиона руски евреи. И са се настанили в нишата на търговията. В следствие на което, отново се чувствах глупаво с моя никому ненужен английски език. 
    Ако мислите да имате контакти с местните, преговорете си руския.
    След като напазарувахме порядъчно от религиозния магазин се отправихме към църквата на благата вест.
    На мястото е имало византийска базилика. Строена е след посещението на царица Елена по светите земи. Царица Елена е майката на Константин Велики, ако помните.
    По-късно е разрушена и отново възстановена от кръстоносците. Отново е разрушена от мамелюците и е окончателно възстановена от католическата църква в средата на миналия век.
    Не ме питайте как се знае, че това е било къщата на Дева Мария. Казаха, че бил намерен надпис, гласящ „Щастливата Мария”. 
    Разгледахме останките от къщата, поснимахме, запалихме свещи и ни подбраха към следващото ни място за посещение. Докато се спускахме през града към автобуса, се натъкнахме на сергия с плодове. И между тях ягоди.
    Признавам, не им устоях. С такъм ентусиазъм се спуснах да си купя, че подлъгах и още няколко човека от групата.  Тъй като там е топло, плодовете им растат на слънце, не в парници. Ягодите бяха потресаващо вкусни. Истински, пресни ягоди. На връх Нова Година! Заслужаваха си. 
    След това, докато си чакахме возилото, опустошихме и една сергия за гевреци, на местен арабин.
    Техните гевреци не са точно като нашите. Дълги, печени и със сусам. Човекът ти дава геврека и ти дава едно пликче с ... нещо като шарена сол. Има си допълнителни техни подправки, обаче с пресен геврек е потресаващо вкусно! За петте минути, в които чакахме, му свършихме гевреците на човека. И той доволен и ние щастливи. 
    След Назарет се отправихме още на североизток към езерото Галилея и мястото, където река Йордан изтича по пътя си към Мъртво море. Умишлено казвам изтича, а не - извира. Река Йордан извира от планините, на север от Галилея, влива се в езерото, минава през него и изтича от другия му край.
    Галилейското езеро /в миналото са го наричали море/ е най-големият източник на сладка вода в Израел. Държавата ползва около 60% от сладката си вода от него. Поради това преди 40 години областта е била арена на 6-дневната война със Сирия, Йордания и Египет. Израел печели войната и завзема целите Голански възвишения, където е разположено езерото.
    Първата ни спирка по пътя ни беше река Йордан.
    Сега, за тези, които не знаят, в река Йордан Йоан Кръстител е кръстил Христос и го е обявил за новия месия.
    Съответно, същата история слушах и в Йордания. И там ни показаха точното място, където е кръстен Христос. 
    Мястото където се намира комплекса е много приятно. Тъй като е в началото, реката няма нищо общо с малката, кална вадичка, на която казват река Йордан в Йордания. Въпреки че не е широка е чиста и много хубава река. Имаше видри, които успяхме да снимаме и едни огрооомни риби, които туристите хранят и те само дето не излизат на брега, да ни преследват! 
    На река Йордан можете да си купите или наемете бяла, ритуална роба, с която да се кръстите във водите.
    По въпроса за кръщенето. Това не е традиционно кръщене, както го познаваме ние. Ако човек реши да се кръсти в река Йордан, трябва да се изъпе целия, като се потопи три пъти във водата. В целия процес не участва свещеник. Кръщаването е оставено на вас.
    Така че, всъщност това не е истинско кръщене. Днес се приема от вярващите като процес на пречистване от греховете.
    В края на декември водата е доста студена. Не беше повече от 12-15 градуса. В резултат на което, повечето от нас си потопиха само краката. Нооо ... имаше си и хора от групата, които си изпълниха целия ритуал.
    След като се потопите, в центъра за туристи получавате сертификат ... английски, руски, немски езици .... български няма. Дават Ви сертификата, слагат Ви печат, а после си дописвате името сами. В центъра има поредния магазин за сувенири ... който също не препоръчвам.
    Ако искате да се кръстите в река Йордан, опциите Ви са следните. Да си закупите предварително бели роби, с които да се потопите във водата. Тези роби могат да се купят на място или дори да се вземат под наем, за нещо като ...2 долара. Също така трябва да имате хавлия или голяма кърпа, съответно дрехи за преобличане. В центъра има оборудвани съблекални и бани. Имайте предвид, че бялата роба става напълно прозрачна, след като се намокри. Ако ще влизате във водата, предвидете си бански. Иначе все едно сте си голи. 
    На река Йордан е единственото място в светите земи, било в Израел или Йордания, където съм видяла някакъв знак оставен от православна България. На всички други религиозни места има всякакви дарения от други църкви, православни или не. Икони, мозайки, статуи, каквото са се сетили хората. От нашата църква никъде и нищо! Все едно няма такова чудо БПЦ. Дори и на река Йордан, мозайката, дарена на центъра, не е от църквата, а от православна фондация от Пловдив. Тъжна история. Не мога да повярвам, че за няма 50 години комунизъм и зряло социалистическо общество, църквата ни тотално се е превърнала в чисто бюрократична, държавна придатка, и днес няма общо с религията или духовното израстване на народа. Но, за съжаление е така.
    В околностите на Галилейското езеро, след приятната спирка на река Йордан, спряхме за късен обяд. В местен рибен ресторант. За да ни нагостят с местната кулинарна забележителност – рибата на Свети Петър. Иначе казано сладководна тилапия.
    Е, казаха, че имала кости, така че, аз пасувах по въпроса с рибата и оползотворих времето в слънчеви бани, в слънчевия и топъл ден и разходка по брега на езерото.
    Ако мислите, че Галилейското езеро е пропуснато от житието на Христос ... не е. В село Капернаум, на брега на езерото е живял Свети Петър. И тук е дошъл Христос да проповядва.
    Признавам си, че в този момент вече бях уморена и не слушах внимателно. Но останах с впечатлението, че тук е станало чудото с хляба и рибата. 
    От самото село, разбира се, нищо не е останало. Има останки от синагога от 8-10 век и малко зидове от сгради от по-ранни времена. И това е всичко. Има и църква, разбира се. Новопостроена. Посетихме я.
    Тъй като минаваше пет часа, слънцето залезе, стана тъмно и тръгнахме да се връщаме обратно в Нетания за посрещане на Нова Година.
    Както и в предишни пътеписи съм отбелязвала, посрещането на Нова Година по света не е чудовищната вакханлия, която се заформя по нашите географски ширини. Особено в пиротехническо отношение.
    Настаниха ни в ресторанта на хотела. Хапнахме, пийнахме, потанцувахме. Длъжна съм да отбележа, че вечерта се оказа неочаквано приятна. От една страна, тъй като групата беше много приятна и ние си направихме вечерта весела. От друга страна, персоналът на хотела много се беше постарал. Бяха наели оркестър, който свиреше хубава музика, а водещият, един невероятен дядо на над 75 години, който в последствие се оказа мениджъра на хотела, беше във вихъра си и много допринесе за общата весела атмосфера. Дори се бяха постарали да ни намерят хора, които ни пуснаха след 12 часа. 
    Разбира се, не се разминахме без кючекиня. Девойката беше добра, получи си съответните бакшиши.
    Споменах пиротехниката. Е, нямаше. Сигурна съм, ясно Ви е защо. 
    На следващата сутрин беше време да се сбогуваме с Нетания и да се отправим към втория хотел в нашата екскурзия, този във Витлеем.
    За тези, които не знаят, Витлеем е част от палестинската автономия. Съответно, информацията, която достига до нас по новинарските емисии, е за ужасно изостанало, бедно и окаяно място, в което местните едва ли не изяждат туристите.
    Нищо от това не е вярно. Витлеем е хубав, бързо развиващ се град. Населението е разделено 50 на 50 – християни и мюсюлмани, които живеят в мир и разбирателство. Няма насилие или някакъв вид враждебност към туристите, или между местните хора. Хората са мили, любезни и услужливи. На същото отношение се натъкнах и в другия град от автономията, който посетихме – Йерихон. Ако Ви се случи да посетите части от палестинската автономия, нямайте притеснения.  Така че, води ми се, че съм посетила и Палестина.
    1 януари 2014 година, за нас беше посетен на мързелив туризъм, иначе казано – Мъртво море.
    За незапознатите, Мъртво море е най-ниската точка на сушата, - 417 метра под морското равнище. Мъртво море, е солено безоточно езеро и единствения източник на прясна вода е вливащата се в него река Йордан и редките валежи. За съжаление, Израел и Йордания експлоатират реката отвъд границата на екологичната катастрофа, в следствие на което, от реката в морето се влива само кал, но не и вода. Такава екологична катастрофа са си докарали, че в момента морето намалява нивото си с по един метър на година. Сега има проект да се докарва прясна вода през йорданската пустиня от Червено море. Когато бях в Йордания, проектът все още търсеше спонсори. Сега чух, че има подписан договор. Явно Саудитска Арабия развърза кесията. Ако обаче не направят нещо по въпроса, след 40 години там вода няма да има. И ще им остане солената пустиня. И ако още не са се избили от глупост, ще си скубят косите. Обаче човешката алчност край няма както всички добре знаем.
    По пътя ни от Витлеем към Мъртво море, направихме сериозно спускане от над 600 метра обща денивелация. Което си е сериозно спускане и се отразява мноооого неприятно на ушите.
    Пътят към Мъртво море минава през Юдейската пустиня. Пустините в Израел нямат пясък. Всичките са каменисти плата, на които се настаняват бедуините. Израел си има бедуини, също както и останалите държави в региона. Доколкото разбрах от беседата, са ги цивилизовали в известна степен. Имат израелски паспорти, не си позволяват да пресичат много границата /мисля, ясно защо/ и децата учат в израелски училища. Иначе, бедуинските лагери, които видях в Израел, по нищо не се различават от катуните у нас. Освен по камилите. Но пък тук си имаме коне. 
    Преди да достигнем самото море, се отбихме в град Йерихон. Част от групата искаше да купува някакъв особен вид фурми. Били по-големи от обикновените и значително по-вкусни. Аз фурми не обичам, така че, не проявих интерес. За тези, които обичат, фурмите били общо 12 вида. Един от тях се отличава с големината и сладостта си. Когато купувате, гледайте да са от този вид. За съжаление името не помня.
    Докато спътниците купуваха фурми, аз се натиках в един от магазините за козметика.
    Може би е редно да направя малко отклонение по въпроса за козметиката на Мъртво море.
    Тъй като са изключително богати на всякакви минерали, водата и калта на Мъртво море се използват освен за производство на изкуствени торове и за производство на много известна козметика. Има всякакви продукти. Особено известна и ценна обаче, е черната кал.
    Черната кал от Мъртво море си е ... кал.  Но е най-лечебната кал на света. Тези, които са били на кални бани в Поморие, знаят за какво говоря. Тази обаче е още по-наситена на минерали.
    По здравословни причини бях тръгнала с идеята да купувам кал и придружаваща лечебна козметика. И в този магазин се развихрих.
    Тъй като Йерихон е част от автономията, цените бяха доста по-разумни от ужасите, на които се нагледах в израелските магазини. Пообиколих, поговорих си с една девойка ... и напазарувах. И понеже напазарувах сериозно количество козметика, накрая ми направиха 15% отстъпка, че и подарък получих! Как да не ги харесва човек мюсюлманските търговци!  Може да Ви излъжат в пазарлъка, но ще направят така, че да си дадете парите с удоволствие и да си тръгнете с добро настроение. Аз пък, като жест, пратих още няколко дами от групата да си напазаруват в този магазин. Нито една не си излезе с празни ръце! )
    В добро настроение и с пълни торби ни натовариха на автобуса, и се отправихме към един от кибуците на брега на Мъртво море, където по програма имахме време за къпане, мазане с кал и плаж.
    Може би сега е удачен момент да Ви разкажа малко за кибуците.
    Кибуц или кибуцин както е правилно, е чисто еврейско изобретение. След дискусия с екскурзоводката ни, установихме, че най-близката дума, която описва тази философия е ... комуна.
    Кибуц, това са няколко семейства, които малко или повече вярват в идеите на чистия комунизъм /на теория, имам предвид/. Събират се, построяват си селище и наемат земя от държавата. И там всичко е общо. Освен жените, както мъдро отбеляза нашата екскурзоводка. 
    Живеят в една общност. Имат собствено училище, където учат децата. Всичко е общо. Храната, дрехите, обувките, лекарствата- Всичко се съхранява на едно място. И като имаш нужда, отиваш и си вземаш. Къщите им нямат кухни, всички се хранят в общ стол, като за храната не се плаща. Тя е обща.
    За труда си в комуната, не получават заплати. И всички приходи се вливат в сметката на кибуцина, след което се разпределят по равно. Не по братски, по равно! Надявам се схващате разликата. 
    Как се издържат. В началото, когато са основани, а и все още, основното им препитание е земеделието. Земеделие и животновъдство. Най-огромния процент обработваеми земи в Израел, се обработват от кибуцините. Освен земеделие, се занимават особено активно и с животновъдство.Там видях такива краварници, пред които нашите, по европейски щастливи кокошки и пилци ще позеленеят от завист. Всеки краварник си има климатици. Имат си соларни системи на покривите. Правят им водна завеса, да не им е твърде горещо през лятото. Изобщо и за животните в кибуците е настъпил комунизъм. 
    А сега сериозно. Въпреки сериозната земеделска дейност, някои от кибуците имат сериозни финансови проблеми. Проблемът, очевидно е, че много от младежите, след като завършат училище, отиват да учат в университет и след това нямат желание да се връщат. А в днешно време повечето хора предпочитат капитализма пред развития комунизъм. Да се чуди човек защо.  Затова изоставащите кибуцини се принуждават да се отварят към света и да започнат да прилагат някои капиталистически похвати. Започват да приемат туристи, отварят спа центрове, дори започват да заплащат на жителите, с цел да ги задържат.
    Един такъв спа център, на кибуцин на брега на Мъртво море посетихме и ние. Тоест, БИЛ на брега на Мъртво море! От момента, в който центъра е построен преди няколко години, морето се е отдръпнало навътре с около 100 метра. И днес туристите се превозват от центъра до брега с влакче.
    Самият център, неизненадващо, се управлява от рускини. Както казах, след 1989 година в Израел са емигрирали над 1,5 милиона руски евреи. И са буквално навсякъде. Говорят Ви изцяло на руски и тежко Ви, ако се опитате да минете с английски. Езиковата бариера е тотална.
    В интерес на истината, посещението и престоят ни бяха изключително приятни и забавни. Имат си минерален извор с топла вода. Обаче .... сероводороден! Ужас! Мирише на развалени яйца, та се не трае! Казват, че е чудовищно полезен за кожата, обаче миризмата не се търпеше, така че, от нашата група почти никой не влезе в него. Направо се отправихме към брега на морето.
    Тъй като имахме цели два часа за плаж си изкарахме много весело. Температурата на въздуха беше около 20 градуса. При липсата на вятър и силното пустинно слънце, това е напълно достатъчно за качествени слънчеви бани. Морската вода е с температурата на въздуха. Тук, това би значело, че няма да има смелчаци във водата. Тъй като водата на Мъртво море е тежка, заради минералите, а и няма движение, 20 градуса там си е една перфектна температура за къпане. Пет минути след като се добрахме до брега всички цапахме из водата. 
    По въпроса за къпането в Мъртво море. Носете си минимум джапанки. Дъното не е покрито с пясък. А с дебела солна кора. Твърдо е и боде. Можете да минете и боси, но все пак имайте джапанки под ръка. Когато сте във водата най-много трябва да внимавате да не си намокрите очите. Водата е толкова отвъд солена, че ще ви причини изключително болезнени усещания и то за доста дълъг период от време. Ако Ви се случи да ви влезе вода в очите – измивате изключително обилно с чиста вода. Без да търкате! И колкото повече плачете, толкова по-добре. Ако имате открити ранички ... щипе. Много! Но пък след това всичко зараства като по чудо. 
    И да, в Мъртво море НЕ се потъва. Аз съм абсолютният удавник, не мога да плувам, ужасно ме е страх от вода и дори аз се отпускам, и си се нося по повърхността. Обаче после имам проблем да стъпя на дъното. Водата не позволява да стъпите! 
    Поплувахме, поснимахме се и дойде време за калните бани. На брега имаше две дупки, изкопани, в които имаше от прочутата черна кал. Какво мацане падна! Ставате черни и като истински прасета!  Но пък беше изключително забавно.
    След като се мазахме с кал, постояхме, за да изсъхнем. Естествено, след като изсъхнахме, се превърнахме в кални статуи. И отново наджапахме в морето, за да се измием. Голяма веселба падна. Накрая, все пак трябва да се измиете с честа вода. Водата на Мъртво море е лигава, като ... белина почти, и ако не се измиете, кожата Ви се покрива със слой соли. Не е приятно, да не говорим как изсушава.
    Изкаляни, изкъпани и прясно измити, решаваме, че е време за обяд. И се отправяме към ресторанта на спа центъра. Кибуц, кибуц, ама парите на туристите прибират.  Няма да споменавам безумната сума, която дадох за пилешки шницел с пържени картофи. Най-добрата стратегия на такива скъпи места е просто да не пресмятате всичко в левове. Иначе ще полудеете.
    Малко преди четири часа нахранени, изкъпани и вече поуморени ни подбраха към Витлеем, за да се настаним за още две нощувки.
    Тъй като на следващия ден ни предстоеше най-голямото обикаляне, Йерусалим и Витлеем, екскурзоводката ни предложи да направим една вечерна обиколка на Йерусалим, за да си я спестим на следващия ден и да не препускаме като ненормални.
    Качи ни на една от наблюдателните площадки на хълмовете на Йерусалим, откъдето се откриваше чудесна гледка към стария град. И откъдето придобихме ясна представа за това, какво обикаляне ни се пише на следващия ден. 
    След това се отправихме към Витлеем. Витлеем, както вече казах, се намира в палестинската автономия. Иначе е на пет километра от Йерусалим. За да стане ясно, че това не е Израел, а Палестина, е ограден с голяма бетонна стена. Към три метра висока, обрамчена с бодлива тел. КПП-тата са едни огромни, бетонни врати, които предполагам, че се и затварят вечер! Безумна работа направо! От двете страни на вратите стоят съответните въоръжени ненормалници, които само се чудят как да почнат да се стрелят! Добре, че са туристите, та са се кротнали! Никой не иска да подплаши туристите.  Ето, че и от нас имало полза. Правете любов бе хора, не война! )
    Хотелът, в който ни настаниха, хотел Витлеем, се оказа мноооого приятна изненада. Новопостроен, добре поддържан. Големи, чисти, добре поддържани стаи. Червена точка за агенцията ни по този въпрос.
    По въпроса с храненето в палестинската автономия. Това си е все едно арабския свят. Хранят като за световно. Единствената липса е на свинско. Там гладни не останахме.
    В хотела имаше още туристически групи. Най-голямата, колоритната и интересна за нас, беше тази на поклонници от Нигерия. Много мили, любезни и възпитани хора. Очевидно дошли да станат хаджии. Начинът им на обличане обаче беше това, което ни хвърляше в колективен шок.  Тези хора идват от тропиците. Очевидно в Израел им беше студено. И съответно, шапки, шалове, дебели пуловери. Обаче .... боси! По джапанки или сандали, но на бос крак! Ето това не успях да го разбера. )
    Същата вечер, първи януари, станахме свидетели на интересна особеност на палестинската автономия. Демонстрациите.
    Нали сте виждали по телевизията, как протестират там. Коли, пълни с мъже, седящи на прозорците и висящи от багажниците, които размахват палестинските знамена, вдигат невероятна гюрултия и така обикалят по улиците. Ето на такова нещо се натъкнахме. Същият този ден посланикът на Палестина в Чехия се беше взривил с експлозив и това явно породи силни анти-израелски настроения. Както се оказа вследствие, грешката си е на палестинците, но демонстрацията явно беше въпрос на чест. За да добиете представа за децибелите, аз бях настанена на десетия етаж, а все едно ми демонстрираха в стаята. Какво да се прави, особености на националната политика. 
    Последния цял ден от нашата екскурзия беше посветен на двете най-важни точки от живота на Христос – Витлеем и Йерусалим. По програма, първо трябваше да посетим църквата на Рождество във Витлеем и после да се отправим към Йерусалим и Божи гроб. Нашата екскурзоводка обаче, една много умна жена, ни обясни, че сутрин в църквата на Рождество имало служби и не се пускали туристи. Така че, не ни мърдали три часа чакане. Ето защо щяхме да обърнем живота на Христос и да идем първо на Божи гроб. Речено – сторено.
    Ще направя една малка вметка, по въпроса за посещенията на тези най-популярни религиозни обекти. Ако ще посещавате църквата на Рождество, най-доброто време за посещение е след 15.30. Тогава вече няма служба, а и групите значително намаляват. В Йерусалим, на Божи гроб, най-доброто време за посещение е по обяд. Тогава туристите огладняват. Към 13.00 часа ние чакахме САМО час. Обикновено се чака по три.
    И така, отправихме се към Йерусалим.
    Може би, тъй като до момента не съм им отделила внимание, тук е мястото да спомена една от ... забележителностите на Израел. Ултраортодоксалните евреи.
    За незапознатите, ултраортодоксалните евреи са прослойката от най-крайно вярващите израелци. Сигурна съм, че сте ги виждали по телевизията. Това са тези, облечените в черно, с черни ... като бомбета на главите и с масурчета покрай ушите. Дето се молят всеки ден на Стената на плача. Сещате се. 
    Та тези евреи са ситуирани главно в и около Йерусалим. По религиозни причини.
    Това, заедно с част от палестинското население е най-бедната прослойка на израелското общество. Мъжете в тези семейства не работят. Не ходят в армията. Не плащат данъци. Единственото им ... „задължение” е да четат по цял ден свещените книги, да ги обсъждат с равините и да се молят на Стената на плача. А да, и да запазват духовната си чистота. Което се изразява в неработене. 
    Животът в тези общности се поддържа от жените. Жените работят, поддържат къщата, раждат и гледат деца. МНОГО деца. В тези семейства, по религиозни причини, не се използват контрацептиви. Никакви. Ето защо семейства с 8-10-12 деца е нещо нормално. Като многоженството не е позволено. 12 деца. От една жена! Представяте ли си!
    Според екскурзоводката ни, сред модерно мислещите евреи се надига много сериозен ропот против ултра ортодоксалните. Искат да ги накарат поне някаква работа да вършат. Май нямат сериозен успех до момента. 
    Първата ни спирка в Йерусалим беше Гетсиманската градина. Там където Юда е предал Христос. Сещате се.
    Там посетихме така наречената Църква на 12-те нации. Модерна, съвременна църква, от началото на миналия век. Католическа е.
    Около църквата има малка маслинова гора. Смята се, че това е мястото, на което се е молил Христос в деня на ареста си. Част от маслините са на над 400 години.
    Северно от църквата се намира православната църква „Успение Богородично”. Тоест, в нея е погребана Богородица. Това е второто място, на което ми се твърди, че е погребана Богородица. И понеже всички сме били в Ефес, нападнахме екскурзоводката ни с питания, как така се получава. Жената добросъвестно ни обясни, че турците си измислят и това в Ефес, е само къщата, където е живяла. Като усетила, че ще умира, се вдигнала и тръгнала към Йерусалим. И ето, сега е погребана там!
    Аааа, не знам, да се разберат с турците за честта! 
    Самата църква е много стара. Строена е през 12 век, от кръстоносците, на мястото на по-старата базилика, построена от царица Елена. Според легендата, в църквата са погребани майката и бащата на Богородица –Света Анна и Свети Йоаким, както и съпругът и - Свети Йосиф. На мястото на саркофага днес има и чудотворна икона. Руска, естествено.
    В тази църква за пореден път се сблъсках с факта, че отците, били те православни или католици доста бързо са усвоили капиталистическите порядки.
    Свещите, които се палят пред иконите, особено в православните църкви, не са с фиксирана цена. Парите Ви са дарение. Колкото искате. Обаче! Свещеникът, който даваше свещите, арменски беше, се пазареше за цената! Няма такова нещо като дарение, 1 долар! Минимум! Оттам нататък вече е дарение.
    Признавам, доста се подразних. Явно отците бяха успели да сложат цена и на съвестта на вярващите. Не че им е за първи път де, но пък и не сме във времената на Светата Инквизиция, Слава Богу, че да ми слагат цена на изкуплението.
    Отвън пред църквата се сблъскахме с действията на израелската полиция.
    Както казах по-рано, страната е доста сигурна и спокойна.
    Е, в този момент явно полицаите бяха заловили крадци, преджобващи блеещите тълпи от туристи. Лелееее, какъв бой отнесоха! Три патрулки, полицейски джип и ченгетата се стовариха върху крадците като каменна лавина. Ако не бяха туристите, които наизвадиха телефони, за да снимат цялата сила на израелската полиция, някой щеше да се озове размазан в болницата.  Не от полицаите, естествено.
    Гетсиманската градина е обградена от още едно много интересно място. Най-голямото и най-старото еврейско гробище в света. Най-старите гробове са от преди почти 3 000 години. Стотици метри гробове, плътно един до друг. Всички с лице към Стената на плача, като тези, най-близо до Стената, щели да бъдат първите възкресени, в деня на Страшния съд. Ние не му отделихме внимание, но мястото наистина е монументално, забележително и поне за мен, поражда страхопочитание.
    След Гетсиманската градина беше ред за наистина сериозната религия. А именно, Стената на плача, Виа Долороса, Голгота и Божи гроб.
    Ще Ви спестя описанието на стария град на Йерусалим. Само ще отбележа, че е разделен на четири: мюсюлмански квартал, еврейски квартал, християнски квартал и арменски квартал. По ирония всички християнски светини и най-голямата еврейска светиня се намират в мюсюлманския квартал.
    Това с еврейската светиня е повод за най-големите тревоги за мира в района.
    Храмът, най-святото място на еврейския народ, е разрушен през 73 година от новата ера, по заповед на император Тит, като наказание за въстанието на еврейското население в римската провинция Юдея. От храма остава само една от подпорните стени, днешната Стена на плача. След като през 7 век по тези земи се появява исляма, по незнайно чие тълкувание, Светая Светих на храма се оказва едно от най-светите места на мюсюлманите. Вярва се, че точно на това място Архангел Гавраил е възнесъл Пророка Мохамед на небето, за да получи Корана от Аллах. Сега на това място се намира джамията Ал Акса.
    Достъпът в нея е категорично забранен за евреите. Християните можем да се мотаме в двора и, но не и в самата сграда. Ако се сещате, това е синята сграда, със златен покрив. Една от най-известните гледки от Йерусалим.
    Е, точно заради тази сграда е голямата драма в Йерусалим. Ортодоксалните евреи казват, да я взривим. Това е нашият храм, ние ще го възродим тук. Мюсюлманите казват, пипнете Ал Акса и Третата Световна ви е гарантирана. Християните се почесват тревожно по главите и се опитват да спасят туризма в района.  Все пак, нашият Господ е погребан на няма и 200 метра оттам.
    И така, точно Стената на плача беше първата ни спирка по религиозния ни път за деня. Тук извадихме малко очакван късмет. Понеже беше четвъртък, се оказа, че точно в този ден на Стената на плача се провежда религиозния ритуал Бар Мицва. Иначе казано, на този ден, момчета, навършили 13 години, биват завеждани много тържествено до Стената на плача, където им се дава свещената книга и четат от нея. Нещо като първото причастие при католиците. От този момент се смята, че момчето вече е голям човек.
    Ритуалът е много тържествен. Цялото семейство се събира и отвежда момчето, заедно с равина до Стената на плача. Пеят и се веселят шумно. На самата стена, мъжете отиват в тяхната част от стената. Там протича самият ритуал. Жените гледат, покачени на столчета, над дървената преграда, която дели стената на мъжка и женска част.  Накрая ритуала завършва с масово хвърляне на бонбони от двете страни на дървената преграда. Всъщност изглеждаше много тържествено и весело събитие. Момченцата изглеждаха много трогателни в строгите си костюми, опитващи се да изглеждат като истински мъже. 
    И така, след още една проверка на багажа, стигнахме до самата Стена.
    Сега, за Стената на плача, ние еретичните християни си имаме поверие. Намисляте си най-съкровеното желание, написвате го на листче и го пъхате в някоя от дупчиците между камъните на стената. Предполага се, че това е червен телефон до Господ и желанието Ви ще се сбъдне задължително. Че и бързо, при това. 
    Казвам християнско поверие, защото не видях евреи да правят такова нещо. Те само си се молеха, четяха си от ... свещените книги и си биеха главите в стената. Даже и жените правят такива неща. Е, молят си се хората, предполагам. Просто се поклащат напред-назад и това прилича малко на биене на главите им в стената.
    Е, изпълнихме и ние ритуала с посланията. Лично аз имах половин джоб с послания, написани от сума народ, които чинно сложих на стената. Имам обратна връзка, че са взели да се изпълняват. Представяте ли си! )
    Признавам, че лудницата около самата Стена е сериозна. И натоварваща. Ако нямате послания, които да сложите на Стената, по-добре просто погледайте хаоса от страни. На мен ми се зави свят.
    А да, една отметка за доброто възпитание. Ако все пак стигнете до Стената, отдръпването от нея се извършва заднешком. Тоест, не може да насочвате задните си части към такова свято място. Отдръпвате се почтително, с лице към Стената. 
    Веднага след Стената на плача, започва най-важната част за религиозните християни. Виа Долороса и хълмът Голгота.
    За нерелигиозните. Виа Долороса е пътят, който Христос е изминал с кръста на гръб, за да стигне до Голгота, където е бил разпънат.
    Сама по себе си, Виа Долороса представлява няколко улички в претъпкания мюсюлмански квартал на Йерусалим. Няма такава лудница!
    Местни, живеещи на това място, забързани по своите си дела, ярки, шарени арабски магазини, нахални, досадни търговци, които Ви дърпат да си купите едно или друго, тълпи от туристи, щуращи се без посока или групи силно религиозни, вървящи по Виа Долороса с кръстове на рамо и спиращи при всяка стъпка от пътя, за да пеят псалми и да се молят! Човек наистина би могъл да се изгуби в навалицата. Което и се случи с един мъж от нашата група. Добре, че бързо усетихме, че го няма. 
    Ние, понеже не сме католици, не започнахме Виа Долороса от самото начало, а от петата спирка. Тоест, на всяко място, на което Христос е спирал, на стените си има отметка с римски цифри. И религиозните католици си знаят, тук това, тук това. Тук пеем този псалм, тук другия. Ние си бяхме типичната атеистична банда. Само гледахме да ги преварим, за да се поснимаме на съответното място.
    Имайте предвид, че Виа Долороса е изтощителна, във физическо отношение. Улиците са тесни, претъпкани и доста стръмни. Много стъпала и много завои. За тези със здравословни проблеми, може би е най-добре направо да се отправят към Голгота.
    Смешното е, че нашата група не започна Виа Долороса от началото. Ние не спирахме да се молим и пеем химни. И въпреки всичко, една от тези групи пилигрими, май бяха испанци, както си ходеха бавно, подаваха си кръста, пееха химни и бяха тръгнали очевидно от самото начало ни превариха на Голгота! Големи кашкавал туристи се оказахме! 
    Голгота е хълмът, на който Христос е разпънат. Самата дума на иврит означава череп. Хълмът е наречен така, тъй като е приличал на череп. Днес Голгота е под всички църкви построени там. Коптски, етиопски, арменски, източно-православни, католически, всички деноминации са се подредили плътно една до друга.
    Първо, минавате през етиопската църква. Направо през нея.
    И като излезете от нея ... и хоп! ... двора на Църквата на Божи гроб!
    Пристигнахме! Най-важният обект от пътуването, заради който беше цееелият терор на софийското летище.
    Покланяйки се на Божи гроб, всеки християнин става хаджия. Много интересно, много хора в групата изобщо нямаха представа къде точно се става хаджия и се поздравяваха след всяко излизане от поредната църква! 
    Когато се влезе в Църквата на Божи гроб, първо се посещава самата Голгота. Тоест физическото място, на което е разпънат Христос. Днес, скалата, на която е забит кръста, се намира под стъклен похлупак. Можете само да се поклоните.
    След това се спускаме по стръмни стълби и се оказваме пред второто свещено място ... камъкът, на който е положен Христос след като е свален от кръста, за да бъде миропомазан. Днес, това е една мраморна плоча на пода, на която се освещават всички религиозни предмети, които сте си нарочили за освещаване. Тъй като, като по чудо, точно в момента нямаше много хора, се възползвахме да си слагаме сувенирите един по един на плочата. Иначе слагате всичко накуп, преди отеца да Ви избута и това е. Всичко Ви е осветено. Няма по-голямо освещаване от освещаването на това място. Каквото си сложите там е все едно осветено от всеки един свещеник.
    И след плочата на миропомазването следва залата на Божи гроб. Катедралата, в която е Божи гроб е голяма, строена по времето на кръстоносците постройка. С отделни зали, за всяко едно от светите места. В залата на Божи гроб има по-малък, православен параклис, в който се намира самият Божи гроб. Параклисът има два входа. От единия влизат всички, от втория .... етиопските християни. Оказа се, че за тях, най-свещената част от гроба е там, където е била главата на Христос. И понеже останалите влизаме от другия край, за тях има отделен вход. 
    Отново извадихме късмет. Дъъъългата опашка, на която се наредихме, се оказа .... късичка. И стигнахме параклиса за 45 минути, по часовник. Засичахме ги. Тихо, кротко и спокойно се наредихме един след друг и най-после бяхме на Божи гроб.
    В параклиса има две помещения. В първото се намира камъкът, на който на Великден /православния такъв/ от небето се спуска Благодатния огън. Нали се сещате, този дето го пренасят от Йерусалим със самолет и трябва да си запалите свещичка от него за в къщи. Е, на този камък ставало чудото.
    Има интересна история, във връзка с Благодатния огън. Когато през средновековието Йерусалим бил част от Османската империя, между християните възникнали търкания. Така, католиците отишли при валията на Йерусалим и наклеветили православните, че правят зулуми и не им дават да служат в храма. И валията изгонил православните от храма. Дошъл Великден. Влязъл католическия епископ да се моли за огъня. Молил се три дни .... нищо. В това време патриарха на Йерусалим се молел пред вратите на храма. И огъня слязъл прави(о при него по една от колоните до вратите. Колоната се разпукала и от нея излязъл огъня. Което пък породило почти метеж сред християнското население. Валията се вбесил, изгонил католиците от храма и оттогава на Великден там влизат първо православните.
    Та така с огъня. 
    Второто помещение е самият Божи гроб. Влиза се по двама, за трима няма място. Съвсем мъничка зала, в която под стъкло е гробът Господен. Имате около минута да се помолите, преди отецът да Ви подбере, за да влязат следващите.
    Ииии .... след като излезете от параклиса,вече сте хаджии и идва ред на поздравленията. 
    О, само да допълня. Вътре, в Божи гроб, не можете да снимате. Отвън, в катедралата, няма проблем. Е, ако сте много напористи и отеца не Ви хване, какво пък, пробвайте се.
    Отвън точно до входа на параклиса гори свещичка. Това е истинският Благодатен огън, частица от който остава да гори непрекъснато в храма. Ако сте се сетили да си вземете свещи, можете да си ги запалите там. Така ще се смята, че сте си занесли у дома част от огъня. Тези свещи се палят само на важни празници. Признавам, съвсем не по християнски се посбутахме с няколко напористи, руско говорящи дами точно пред свещичката. На тях явно дори и Сталин не е успял да им набие в главите идеите за спазване на ред и смисълът на подреждането в опашка. 
    Отвън точно срещу входа на параклиса, са намира камък, наречен Пъпът на света. Не успях да чуя какъв е смисълът, но разбрах, че задължително трябва да го пипнем и да се снимаме там. Ние, истински послушни туристи, го направихме. 
    С тази важна операция, приключи и програмата ни предвидена за Йерусалим.
    О не, за малко да забравя! Портите на църквата! Мноооого важно място в българската история! 
    Ако помните, по-нагоре казах, че никъде по Светите земи не съм виждала нищо, оставено от българи. Е, излъгах! )
    Портите на църквата са от камък. И в едната порта има издълбан надпис, цитирам: „Нетко от Копривщица, 1854 г.”!!!!! Божееее, голяма сме работа! Не че и разни други хорица не са си издълбали имената по стените и колоните, но за първи път виждам и българска следа! 
    Уморени, но доволни, получихме половин час, за обяд. Успяхме да се пръснем и на бързичко да забършем по някой фалафел.
    С това, приключи програмата ни в Йерусалим. Уморяващо и информационно претоварващо пътуване. Нооо, денят ни не бше приключил. Оставаше ни посещението в църквата на Рождество, във Витлеем. Признавам си, че в този момент, по-голямата част от групата беше готова да се откаже и да се прибере в хотела. Не би! 
    Особеното на разходката ни във Витлеем беше, че не бяхме с нашата екскурзоводка. Тъй като е еврейка, тя, по закон няма право да замръква в автономията. Ето защо се сбогува с нас в Йерусалим и ни остави в ръцете на българка, женена за палестинец, която ни разведе из Витлеем. Политика, какво да се прави.
    Признавам си, че пристигайки във Вrтлеем вече се чувствах доста изнурена и препълнена с информация. И църквата на Рождество ми мина малко като на сън.
    И така, Църквата на Рождество. Православна църква, построена на мястото, където е роден Христос.
    Църквата е много красива и много добре поддържана. На 2 януари я подготвяха за честване на Коледа по стар стил и падаше яко чистене. Отците се бяха развихрили. 
    Яслите където е роден Христос, се намират в криптата на църквата. Преди да влезете в нея, се минава покрай поредната чудодейна икона – на Богородица с младенеца. Особеното на тази икона е, че е единствената, на която Богородица е изографисана усмихната. Е, усмивката е малко ... въпрос на въображение ... но, все пак, усмивка.
    Слиза се по едно тясно, стръмно стълбище и хоп ... сме в криптата. Там има две свети места. На първо място, това е 14-лъчевата звезда. Това е точното място, където е роден Христос. На това място можете да осветите кавото не сте осветили до тогава.
    Точно срещу звездата се намират яслите, в които е положен Христос, веднага след раждането си.
    Криптата е много тясна и клаустрофобична. А ние както бяхме вече уморени се изнизахме набързо и без да отдадем дължимото внимание на това свято място.
    Е, с това, туристическата ни програма в Израел приключи. По живо по драво се паркирахме в хотела, за да се подкрепим и да се приготвим за нечовешкото ставане, за превозването ни обратно до България на следващата .... сутрин, по липса на по-точна дума.
    Проблемът се състоеше в това, че полетът ни беше в 07.10 часа. А трябваше да сме на летището три часа преди полета. И един час път от Витлеем до Тел Авив ... сетете се дали не ни вдигнаха в 02.30 сутринта! Ужас!
    Персоналът на хотела, благословени да са тези добри хора, ни бяха приготвили чай и кафе.Навсякъде по света, ранното ставане си е проблем на съответния гост. Нооо... тук бяха помислили за нашите клети души. Че и сухи пакети за закуска ни бяха подготвили хората! Този хотел ще го запомня с много добро чувство.
    Полузаспали, се наредихме на поредната огромна опашка, за да ни тарашат. Мислех, че няма да имат търпение да се отърват от нас, нооо ... не би. Пак чакане, пак безумни въпроси ... кой Ви опакова багажа ...
    На всичкото отгоре ... отново тараш на багажа. Иии ... биг проблем! Терористката Мая отново се е проявила! Купила си е кал! Черна кал от Мъртво море! Която не се вижда на скенера и съответно е бомба! Ама тия хора тотално са се чалнали!
    Накараха ме да извадя козметиката за ... много стотин долара, която бях купила, да я сложа в картонена кутия, която ми дадоха, за да пътува отделно от куфара ми, в нещо, което после ми обясниха, че било контейнер срещу бомби, който имало в израелските самолети! Луда работа Ви казвам! Ако някой ми беше казал, че ще имам такива проблеми, заради едната кал, нямаше да я купя! Ноооо .... ако не я бях купила, как те щяха да одерат по десет кожи от всички „терористични” туристки като мен и да ни приберат „терористичните” долари! Истинска загадка!
    И понеже тараша продължи отново почти час, бях на път да си изтърва самолета, защото цялата тая простотия се случваше преди чекирането на багажа! И отново се оказах ВИП персона. Една от еврейските каки, които ме тероризираха, ме преведе като отявлен престъпник през чекирането, прередих цяяяяяялата опашка на скенерите и накрая ме придружи до паспортния контрол! Като ми взе многострадалната козметика и лично я отнесе в специалния асансьор, до специалния контейнер! В този момент аз вече се бях примирила и не очаквах да си намеря калта на летище София, и само и помахах примирено.
    За да се измъкна жива от това ужасно място оставаше още едно последно препятствие. Паспортният контрол. Е там вече не очаквах проблеми. Все пак МОСАД не бяха успели да докажат, че носят тротил, очакваше се да ме пуснат по живо по зраво на самолета. Да, ама не!
    Седи срещу мен една дебела лелка и аз чинно си подавам паспорта. Дзвери се тя в снимката ми, дзвери се в мен. Дзвери се в снимката, дзвери се в мен. И ми вика ... ц, това не си ти! Е тук вече и физически, и психически сили ме напуснаха, и везх да се кикотя истерично. Проблемът явно беше, че на поспорта съм с доста по-къса коса. А сега съм с дълга, че и я бях вързала.
    Е, свалих аз опашката с идеята, че това ще помогне. Не! Продължава лелката да се дзвери невярващо!
    И извика един чичко на помощ. Той пък се оказа разумен човек, каква изненада! Каза, ама не се смей, при което аз избухнах в още по-силен смях. Погледна паспорта, погледна мен и гордо провъзгласи .... ама това си ти!!!! )
    Няма да Ви описвам с каква скорост се бухнах в самолета! Това фришопове, това пазаруване, нищо вече нямаше значение. Исках само да се отърва от тия луди хора! Даже не минах през бюрото за възстановяване на ДДС. Харизах им го, само и само да се измъна от там!
    Е още един стиснат полет на Ел Ал. Нищо, че беше сутрин, отново нямаше нито кафе, нито поне чай. Добре, че поне се прибрахме бързо.
    И както казах в началото, за първи път ми идеше да целунна земята на летище София!
    За безкрайна моя изненада обаче, бомбо-козметиката ми си пристигна цяла. И непокътната! Явно даже хамалите на летище София не искат да имат нещо общо с израелските авиолинии.
    За край, бих повторила това, което казах в началото – не ходете в Израел! Съжалявам, но дори забележителната история не си заслужава психическия терор, който ще преживеете.
    Не искам да звуча цинично, антисемитски или някаква такава дивотия, но докато тези хора тероризират туристите, от които имат само полза, мнооого ще има да си патят на местна почва. Ама много.
    За себе си,аз не препоръчвам на никого да ходи там. Ще се придържам към останалата част от света. Сигурна съм, че има много места по света, където хората не тормозят туристите. Преживяването беше полезно, но неприятно. Не възнамерявам да го повторя.

Добави във Facebook   


Дайте Вашата оценка за този пътепис


Коментари
Иванова
Нерегистриран
2014-04-25 21:44:08
  Благодаря ви за труда, че сте написала пътеписа, беше ми полезен . Дано да нямаме проблеми при екскурзиите ви пожелавам на вас и на мен. Чао и Христос да ни пази!

Елица
Нерегистриран
2014-11-04 14:55:40
  Божее опази от изкукали стари моми! Бях в Израел точно преди два месеца и нищо подобно не преживях. Всичко беше повече от перфектно. Пътувах с дъщеря си и никой не ме попита защо съм без съпруга си. Всички бяха мили и усмихнати. В Израел срещнах толкова добри светни хора за 8 дни колкото за 38 в България не успях. Междо другото,отидох там сама с детето си и не пътувах с туристическа агенция. Оправих си се чудесно и сама макар и да говорех на български с руски окончания. Да и Палестина е гето сравненас Израел.Как да сравниш 17 с 22 век?

Инна
Нерегистриран
2015-01-04 01:50:58
  Неудовлетворена и жалка женица която търси удовлетворение и спасение от самотата и празнотата в която просто СЪЩЕСТВУВА, докато на всяка нова година пътува! Не са ти виновни евреите. Намери си мъж,ако не истински то поне един в кутийка от специалния магазин.

Танита
Нерегистриран
2016-12-06 18:52:19
  Браво на авторката, има дар слово/писане/, чувство за хумор и самоирония. Постарала се е да предаде чутото от екскурзоводите там, което е полезно за всеки, който ще пътува по тези места. Но... Аз също не съм съгласна, че някой подлага на такъв тормоз туристите. Нашият гид застана на контролния пункт за багажа, питаше ни на български сами ли сме си подраждали куфарите, давал ли ни е някой нещо да пренасяме, купили ли сме нещо забранено. Израелският пост, разбира се, нищо не схващаше от този разговор, но той чинно се проведе за всеки от нас. Всички казвахме Не, не, не и аси тръгвахме. Аз бях купила една голяма кутия и две малки с риба тон, защото във Витлеем вече нямаше за какво друго да си изхарча шекелите, те бяха в куфара. Тук разбрах, че багажът ми е проверяван, кутиите бяха издърпани до ципа и оставени там, без нищо друго да беше разбъркано или изчезнало. Да, хората са внимателни, но в този район с характер на цъкаща отвсякъде бомба, това не бива да омерзява никого и да става повод за злословие.

Стефан
Нерегистриран
2017-01-19 14:36:15
  Израелците ки имат пълните основания да са особено бдителни. И са доказали, че знаят как да се справят с арабския тероризъм.
  На някого може да ме се струват странни въпросите, които задават хората по сигурността, но всичко си има смисъл, тоав е наука и те са професионалисти, които знаят какво правят.
  А знаете ли коя авиокомпания няма случаи на успешно отвлечен самолет или атентат при полет? Ами да - ЕлАл - сигурно има защо да е така.

  Всички полета са задължителни!
  Направете своят коментар:    
   Подател:*
 Код за оторизация:
*
Код за оторизация



Изпрати на приятел  Разпечатай   



[Назад] [Начало] [Горе]

Цитирането на материали от ОколоСвета.com е свободно
и става след посочване на източника им!


Раздели
Планински туризъм
Международни екскурзии
Екскурзии в България
Морски туризъм
Селски туризъм
Хоби туризъм
Археологически туризъм
Уикенд

Пешеходен туризъм
Ученически / Ваканционен
Почивен туризъм
Оздравителен / балнеоложки
Екстремен туризъм
Екотуризъм
Ботанически туризъм
Фото туризъм

Ловен туризъм
Винарен туризъм
Културен / фолклорен
Обучение
Недвижими имоти
Празнични пътувания
Конгресен туризъм
Пещерен туризъм


Изгодни резервации на самолетни билети до Израел
Цени на билети до Израел
Избрахме за вас...
Последно от форума...

всички теми...  

Фото пътеписи от Израел
Фото пътеписи от Израел

Онлайн магазин за парфюми и козметика
www.OkoloSveta.com - Пътепис | Азия | Израел | Международни екскурзии | Големите надежди
  Приятели: Враца Online | Idi.bg | Хотели | Travel.bg | Bultourism.com | Намери хотел | ЗаХотелите | Силистра Online | Казанлък.com | Online Калкулатори
Елена.bg | Списание за туризъм | Hotelite.net | Bulrest.com | MyHoliday.bg | Вертикален свят | Априлци.org | Сандански.org | BarterBG.net | БГсервизи.info
Спаси, дари на... Гласувайте за този сайт в БГ чарт Оказион за бебешки и детски стоки КнигИко.com - онлайн книжарница за бизнес, туризъм, ресторантьорство All Traveling Sites
 "3 мекс" EООД, 2007 - 2017. Всички права запазени!
e-mail: info@okolosveta.com