dolu
05_01
05_03
  Начало  |  Новини  |  Тур оферти  |  Самолетни билети  |  Каталог  |  Книга за гости  |  Реклама  |  За сайта
      Понеделник, 30 Март 2020 г.
06
Континенти
Европа
Австралия и Океания
Азия
Антарктида
Африка
Северна Америка
Южна Америка
Държави
Анкета
Доволни ли сте от състоянието на плажовете у нас?

По-скоро да
По-скоро не
Не мога да преценя
   

Виж резултатите
Онлайн околосветско пътешествие
Online книжарница
Снимка - Месопотамия
Месопотамия
Цена:
18.00 лв.

Пътепис
Флаг   Хърватска
   Пътеписи | Статии | Оферти | Форум | Галерия  | E-магазин 

  Из бивша Югославия и Далмация (Хърватска) с кола – част 2
  Публикуван от admin на 12 Април 2007 г.
  Този пътепис е прочетен 3012 пъти, рейтинг: 5.12

  

    Пельшац е вторият по големина полуостров на територията на Хърватска. Продълговатата му форма разделя водите на Адриатика в района на 2 морета, наричани Велико Море (от страна на о-в Корчула) и Мало Море (от страна на Балканския полуостров). Най южната му точка е малкия и красив Стон(отстоящ на около 70 км от Дубровник) – бивш граничен град на Дубровнишката Република , а най-северната Ловище – любимо място за парапланеристи и сърфисти заради силните въздушни течения, които духат там почти целогодишно.
   
    Полуостровът е осеян с поне 3-4 дузини населени местенца – предимно малки селца. Най голямото градче е, може би, Оребич, но и той предполагам не надхвърля 5-600 души през активния сезон, така че, ако също като мен търсите приятната почивка сред девствена природа, спокойствието и липсата на навалица, сте попаднали на едно от райските кътчета на земята.
   
    Природни Дадености
   
    Релефът на полуострова е типично планински. Последните карстови склонове на Динаридите, които са останали над нивото на морето оформят този прекрасен продълговат полуостров . Най-високата му точка е голият и каменист връх св. Илия (961 м.) и се намира на най-северния му край, над град Оребич. Климатът на полуостров Пельшац е типично средиземноморски. По склоновете му растат предимно средиземноморски борове и всякакви видове храсти и храсталаци. Срещат се и палми, растения алое и кактуси, но те са прeнесени от други места. Даровете на природата , които се отглеждат успешно са маслини, смокини, портокали, мандарини.
   
    Изключително интересни за мен бяха лозята от местния сорт „мали плавац”, които се садят почти директно без почва , между камъните в малки тераски изградени по скалистите склонове от към Мало Море и от към Велико Море. Поради ефекта от отразяващата се във водата светлина (инсолация), узрялото тук грозде има много висока захарност. В тази връзка непременно опитайте местното пельшацко вино „Дингач”, което при реколтите от преди 20-30 години е достигало съдържание на алкохола от порядъка на 24-25 %. Ценно и хубаво вино, което на пазарите в САЩ по думите на местните достига цени около 50 $ за бутилка.
   
    На полуострова живеят доста чакали, затова не се учудвайте ако ги чуете да вият през нощта. Срещат се също мангусти , прeнесени тук и аклиматизирани от далматинските моряци при пътуванията им до далечни морета. Преди тези свирепи малки хищници да се разселят из полуострова тук са виреели и доста влечуги , включително и отровни змии, като известните и у нас поскоци (пепелянки). За радост (поне моя) обаче ловките и безмилостни мангусти са ограничили популациите им до минимум.
   
    Историческа справка
   
    Някъде от 5 век преди н.е. полуострова е бил населен от илирското племе Плерини, същото което е населявало и цялата територия от усието на Неретва чак до которския залив. Към края на 3 век преди н.е. по бреговете му достигат римляните, които намират извининие за експанзионистичната си политика в защитата от пиратство на гръцките търговски кораби. Дългата и продължителна съпротива на илирите е сломена най-накрая през 35 след н.е. от воните на Октавиан Август , с голямото клане на илирски пленници на островите Мльет и Корчула. Всички останали живи жени и деца са продадени в робство и изселени от полуострова. След това към 7 век тук пристигат славянски племена, които живеят в границите на различни държави до 1333, когато Дубровнишката република купува територията на полуострова от Стефан Душан и босненския бан Стьепан II Котроманич. От тогава за цели 5 века полуострова е в пределите на Дубровнишката република, докато Наполеон не преустановява съществуването и през 1808... След поражението на Наполеон при Ватерло следва период под владичеството на Австроунгарската империя.
    На полуострова живеят и наследници на така наречените Ускоци – вид хайдути, които прескачали от всички краища на Хърватска, та дори чак и от словенския Копер дотук, за да „тепат турци„ и след това отново се връщи по родните си земи или оставали тук.
    Местните също са много горди и с партизанското движение и упоритата съпротива, която са оказали на нацистките окупационни части през Втората световна война. Точно на средата на полуострова, на едно възвишение над Тръстеник се намира доста голям паметник на, които са изписани имената на многото жертви от местното население дадени през това време.
    Тук пак идва ред на балканските работи. За разлика от Черна гора, където населението преди някой друг век е изповядвало католицизма, а впоследствие приема православното християнство, тук на Пельешац първоначално са били православни християни, а впоследствие са приели католицизма ...
   
    Туристите, цените и кухнята на Далмация
   
    На полуострова идват да почиват най-различни националности. Унгарци, поляци, германци, австрийци, италианци, англичани, дори австралийци... но най – многобройните и най-проблемните от всички бяха чехите. Както каза Никица: „ Всяка година спасяват някой чех от удавяне, всяка година спасяват чехи, тръгнали да покоряват връх св. Илия и т.н. ... защо винаги само чехи, защо само те правят проблеми, а не някой друг???
    Цените са височки. Горе-долу двойни на българските. Има някои неща които все пак може да си купите доста евтино . Да речем, килограм пресни миди (наричат ги „мушуле”, подобни, ако не същите като тези, които виреят и в Черно море ), които ги вадят директно от водата в едно малко заливче откъм Мало Море близо до Янина и стуват 8 куни или около 2 лева.
   
    В тази връзка ето една кратка и лесна рецепта за „Мушуле на бузара”, с която 5 човека могат да си спретнат чудесна вечеря: Вземате около 4 килограма пресни мушуле, изчиствате ги горе долу от малките водорасълчета, които е възможно да са пораснали по тях. Измивате ги хубаво. Слагате ги в една големичка тенджера и добавяте вода на око, както и една глава лук, нарязан на дребно, 7-8 скилидки чесън, също нарязани на дребно, настъргвате един голям домат или пък сипвате малко доматено пюре, капвате зехтин и варите 15-20 минутки... и мидите и супичката към тях стават невероятно вкусни.
   
    В същата тази ферма, от където може да си купите мушуле, се предлагат и чудесни стриди. Те са доста по скъпички – една стрида струва колкото кило мушуле :-). Стридите тук са наричани Хърватска виагра, тъй като се славят като афродизиак.
   
    Автор: Мартин Папазов
    http://stojtscho.blogspot.com
   

Полуостров ПельшацПолуостров Пельшац

Дайте Вашата оценка за този пътепис


Коментари
  Все още няма добавени коментари!
  Всички полета са задължителни!
  Направете своят коментар:    
   Подател:*
 Код за оторизация:
*
Код за оторизация
Най-новите оферти за Хърватска ...



Изпрати на приятел  Разпечатай   



[Назад] [Начало] [Горе]

Цитирането на материали от ОколоСвета.com е свободно
и става след посочване на източника им!


Раздели
Планински туризъм
Международни екскурзии
Екскурзии в България
Морски туризъм
Селски туризъм
Хоби туризъм
Археологически туризъм
Уикенд

Пешеходен туризъм
Ученически / Ваканционен
Почивен туризъм
Оздравителен / балнеоложки
Екстремен туризъм
Екотуризъм
Ботанически туризъм
Фото туризъм

Ловен туризъм
Винарен туризъм
Културен / фолклорен
Обучение
Недвижими имоти
Празнични пътувания
Конгресен туризъм
Пещерен туризъм


Изгодни резервации на самолетни билети до Хърватска
Цени на билети до Хърватска
Избрахме за вас...
Нашето предложение...

www.OkoloSveta.com - Пътепис | Европа | Хърватска | Из бивша Югославия и Далмация (Хърватска) с кола – част 2
  Приятели: Idi.bg | Хотели | Bultourism.com | ЗаХотелите | Силистра Online | Казанлък.com | Online Калкулатори | Списание за туризъм | MyHoliday.bg | Сандански.org | БГсервизи.info | 
 "3 мекс" EООД, 2007 - 2020. Всички права запазени!
e-mail: info@okolosveta.com