Пътувахме от Кралство Мароко през Испания. Бяхме изтощени от безумната нощ в Сан Себастиян, от десетките горящи коли и барикади, от изживяното напрежение, от войната, която водеха баските. Рано сутринта полузаспали се устроихме на бивак по български на р.Адур, закусихме набързо и примрели за сън се опънахме върху постланите одеяла. Не бяха минали и 5 мин., когато огромна змия пропълзя до главата ми. И до тук с нашето спане. Потеглихме отново и по пътя видяхме много смачкани змии.
Олимпик бийч се намира на около 3-4 км от Паралия Катерини, на брега на Егейско море (или Бяло море за тези, които предпочитат по-старото му българско име). Типично курортно селце и то от семеен тип. Много е подходящо за семейства с малки деца, с каквито беше пълно, и за възрастни двойки, които търсят спокойствие. Имаше и доста ученици, дошли на организирани лагери.
Едно запознанство с членове на Тракийската организация ни отведе в Беломорска Тракия. Предстоеше да се спуснем по поречието на Марица и да посетим Орестиада, Димотика, Суфли, Фере, Александруполис и родното място на Капитан Петко воевода - Дуган Хисар. Очертаваше се възможност и за плаж,така че защо да не открием сезона?
Залез, облаци, обагрени в златисто и червено, лека хълмиста равнина и ... вятърни мелници. Да, ама не бяха вятърни мелници, а турбини, захранващи вятърна електроцентрала. Такава видях Австрия за пръв път. Пътувахме от Унгария към Виена. Гледката беше внушителна.
Ходили сме два пъти на Корфу -- и двата пъти изкарахме отлично. Този остров ни стана най-любимо място за почивка на света. Хем е непринудено, лежерно и спокойно, хем не е някакъв пълен пущинак. Обслужването по правило е отлично, цените са напълно риемливи за българските стандарти, природата е разкошна. Любимото ни време е септември: температурата на въздуха е около 28оС, температурата на водата (и на Йонийско, и на Средиземно море) е също 27-28оС, голямото стъплотворение от туристи си е тръгнало, а интересните за посещение обекти все още не са затворили за през зимния сезон. Просто идеално.