Има много начини да се стигне до Женева, но най-интересно безспорно е с кола. В това се убедих покрай едно служебно пътуване във връзка с автосалона в този швейцарски град. Пътуването с кола дава няколко предимства. От една страна, пътят минава покрай едни от най-популярните туристически места в Европа. От друга, тръгването от периферията на Стария континент и приближаването към неговото сърце дава незабравими впечатления. Икономическата изгода също трябва да се има предвид, тъй като всички пътни разходи за автомобил среден клас са няма и 500 евро, като в тази сума се включват горивото, зелената карта, таксите по магистралите и винетката за Швейцария.
 

  Освен жена ми (също колежка) с нас потегли и синът ни - 13 годишен тийнейджър. Реших че е време да разиграя на живо култовия виц за двата глиста - баща и син, които се оказали на слънчевата полянка и т.н. ...
 

  Багажът ми е готов, всичко е подредено. Дори ще пренеса 2 кофички кисело мляко, за една мила дама от ООН, която го ползва за квасене. Най-накрая успях да си почина за половин ден и главно да полежа и да не върша нищо. Петър се представя доста добре и организирано, след 2 часа ще се видим на летището.
 

  Със закъснение от няколко дни, ето и поредната (може би последна) част от серията впечатления от обиколката в Централна Азия. Този път в нея има малко авторитарен капитализъм с военна дисциплина, малко оръжия, много петрол и газ и, както се полага на всеки бизнес, малко лъжи.
 

  Едно пътуване до Китай, за което предварително ще направя уговорка, да не бъде ползвано като "указател" за каквото и да е. При мене е така - никога не съм имала познания по география - казвам го с чувство на лек срам (за по-големи чувства се искат по-големи предполагаеми познания и усет за "географски потенциал" какъвто аз НЯМАМ... та как да си увелича чувството за срамонезнание, когато ми е ограничен... лимитиран хоризонта на познанията). Та ето - с този безотговорен географски мозъчен багаж ми се налага да пътувам често - и колкото и да е странно да се завръщам някъде си, което е винаги "от дома до пак у дома".
 

  На 10 минути път с кола от Heaven Temple се намиpа Перления Пазар, но това го научавам едва когато решaваме да отидем до него. Липсата на адекватна езикова комуникация ни прави "весели туристи", които по най-куриозен начин се чувстват сигурни с парче карта от Пекин с действителни улици и посоки и-и-и-и с китайски надписи.