Съвсем наскоро, в края на февруари тази година, посетих един от най-колоритните карнавали в света, който се провежда в романтичния италиански град Венеция. Точно по това време всяка година преди големите великденски пости градът изпраща зимата с двуседмичен маскарад, представляващ невероятна феерия на въображението и изкуството, привличаща туристи от цял свят. Що се отнася до карнавала от историческа гледна точка, научих, че традицията датира още от 943 година, но се приема, че първият карнавал е бил организиран в 1094 г., защото оттогава има писмени документи, в който се споменава за него. През 1296г. е обявен за официален празник с указ на сената. От тогава има данни за производството на маски, а през 15 век техните майстори били признати за отделна търговска гилдия в рамките на града.
Още съм на летището в Севиля, когато каца и папата. Испания е поредната спирка от маршрута на Светия отец; аз пък пристигам на сляпо и се надявам да вляза на истинска корида без предварително закупен билет. И, за разлика от папата, който често говори за Бога, аз съм се прицелила в нещо като езическо жертвоприношение.
В средата на зимата, и по-точно в последната седмица на месец януари, баща ми предложи на мен и мама да ни заведе в Перник, да посетим родните си, хем и да погледаме кукерското шествие, което по това време тръгва по улиците на града.
Пътепис, участвал в Конкурса 
Изпрати на приятел
Разпечатай
Мали