Беше пролетта на 1991 година, когато моите пътища на “писател на свободна практика” /кой не е искал на младини да бъде Джек Лондон :)/ ме доведоха в приказния родопски градец Широка лъка. Честно казано, стъпвах тук за пръв път и се чувствах малко неловко. Може би затова в кръчмата седнах на масата на една по-скромна компания – десетина мъже и жени, които си говореха тихо на някакъв особен, старинен български говор. И то с отчетлив руски акцент. След една-две наздравици се запознахме – това беше трупата на българския театър “Смешен петък” от град Тараклия, Молдова. И това беше часът на
Пътеписи могат да добавят само регистрирани потребители!